Р Е
Ш Е Н И Е № 2439
гр. Пловдив, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи май
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2473 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„А1
България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) е предявило
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А. И. А.,
че последната дължи сумата от 29,69 лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № ******************
и сумата от 162,12 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги ******************, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16422/2017 г.,
на ПРС, XVIII гр. състав.
Ищецът
твърди, че с ответника сключили договор № ****************** за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, с който на ответника били предоставени услуги по
мобилен номер ********** по избран тарифен план Мтел Мобилен интернет Промо с
месечна абонаментна такса 13,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. В срока на
действие на договора ищецът издал на абоната следните фактури: 1)фактура № *********/
20.11.2014 г. с падеж на плащане 05.12.2014 г., за отчетен период 16.10.2014 г.
– 15.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги – 15,79 лв.; 2)
фактура № *********/ 19.12.2014 г. с падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен
период 16.11.2014 г. – 15.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги –
13,90 лв.; 3) фактура № *********/ 28.04.2015 г. с падеж на плащане 28.04.2015
г., за отчетен период 16.03.2015 г. – 15.04.2015 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 162,12 лв. Посочва, че за претендираните суми била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16422 по описа за 2017 г. на
Районен съд Пловдив, XVIII граждански състав. Ищецът поддържа, че неустойка се
претендира на основание предсрочното прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги и е начислена на основание Приложение № 1/18.07.2014
г. от договора. Сумата за неустойка е формирана като сбор от дължимите
абонаментни месечни такси по договора от прекратяването му, а именно – 14
месечни такси по 11,58 лв. без ДДС, или общо 162,12 лв. Ищецът моли за
уважаване на предявените установителни искове и присъждане на сторените
разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
С
определение № 2581/15.03.2018 г. е прекратено производството по делото на
основание чл.233 ГПК в частта му, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата му дължи сумата
от 8,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.01.2015 г. –
25.09.2017 г. и е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 16422 по описа за 2017 г.
на Районен съд Пловдив, XVIII граждански състав заповед за изпълнение на
парично задължение в посочената част. Предвид изложеното предмет на настоящото
дело е установяване на дължимостта на описаните по-горе суми за предоставени
далекосъобщителни услуги и за неустойка.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответната страна. В откритото съдебно заседание по
делото ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, като заявява, че ще изплати претендираните суми.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 16422 по описа за 2017 г. на Районен съд
Пловдив, XVIII граждански състав, се установява, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
9928/18.10.2017 г. Последната е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда
едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, който
има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
допустим.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява наличието на облигационно правоотношение по договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги от 18.07.2014 г. Видно от договор № *********,
сключен между А. И. А. и „Мобилтел” ЕАД (със сегашно наименование „А1 България”
ЕАД) се установява, че операторът предоставя на абоната електронни съобщителни
услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на
договора и Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и
потребителите на съответната услуга или мрежа. От това следва, че отношенията
между страните се регламентират от сключения договор и общите условия, които са
неразделна част от него.
От приложение № 1 към договора
за активиране и условия за ползване на ценеви пакети за пренос на данни се
установява, че на абоната е предоставен ценови пакет „Мтел Мобилен интернет
Промо” с включен месечен трафик на данни на максимална скорост 2,5 GB, при
месечна цена 13,90 лв. Съгласно чл.5.2.1
от приложение № 1 срокът на договора е 24 месеца. Срещу задължението на
оператора да предоставя услугата, абонатът е длъжен да заплаща нейната месечна
цена. Срокът за заплащане се урежда от Общите условия. Съгласно чл.26 от Общите
условия заплащането се извършва въз основа на месечна фактура, издадена на
името на абоната, като срокът за плащане 15-дневен от датата на издаване на
фактурата.
Претенцията на ищеца за заплащане
на далекосъобщителни услуги се основава на две издадени фактури, както следва:
фактура №*********/20.11.2014 г. за сумата от 15,79 лв. за периода от
16.10.2014 г. до 15.11.2014 г., както и фактура № ********* от 19.12.2014 г. за
потребени услуги за периода 16.11.2014 г. – 15.12.2014 г. на стойност 13,90 лв.
Задълженията и по двете фактури са с настъпил падеж. Не е налице плащане от
страна на длъжника, поради което и предявеният иск за признаване за установена
дължимостта на сумата от общо 29,69 лв. е основателен.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл.92 ЗЗД, съдът намира следното: Съгласно чл.5.3.1 от
Приложение № 1 към договора в случай, че абонатът наруши задълженията си по
договора, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на договора. От посочената
уговорка следва, че за основателността на претенцията за неустойка следва да се
установи, че процесният договор е прекратен едностранно от ищеца по вина на
ответника. За да може ищецът да упражни правото си едностранно да прекрати
договора, ответникът следва да е в забава на плащане на задълженията си,
продължила повече от 124 дена. Такава забава се установи по делото, доколкото
ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща процесните суми по
описаните по-горе фактури в срока, а и в продължение на 124 дена от падежа.
Затова за ищеца е възникнало правото да прекрати едностранно договора, което е
упражнил на 28.04.2015 г. От този момент до края на срока на договора на ищеца
се дължи неустойка, равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси.
Процесният договор е сключен за срок от две години, т.е. за периода от
18.07.2014 г. до 18.07.2016 г. Ищцовото дружество има право на неустойка в
размер на общо 14 месечни вноски – от 28.04.2015 г. до 18.07.2016 г., или
сумата в размер на 162,12 лв. без ДДС. От изложеното следва и основателността
на предявения иск за установяване дължимостта на претендираната неустойка в
размер на 162,12 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски има ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
180 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.01.2018 г., както
и за държавна такса в размер на 75 лв. Следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение – 180 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А. И. А., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „А1
България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 29,69 лв. (двадесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща стойността на незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № ******************
и сумата от 162,12 лв. (сто
шестдесет и два лева и дванадесет стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги ******************, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
9928/18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16422/2017 г., на ПРС, XVIII гр. състав.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: ********** да
заплати на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК:
********* сумата от 255 лв. (двеста петдесет
и пет лева) – разноски пред първата инстанция за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 205
лв. (двеста и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д.
№ 16422/2017 г., на ПРС, XVIII гр. състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК