РЕШЕНИЕ
№ 1652
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Н. Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Н. Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502404 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София,
ЕИК *********; против решение№ 255/01,08,2022 г., постановено по гр.д. №
1375/2021 г. на РС Карлово, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от
дружеството-жалбоподател против Е. С. К., ЕГН **********; иск да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3000 лв. – частично от общо дължима сума в размер на 7637,82 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № *** г.,
сключен със „СИБАНК“ АД, за която е издадена Заповед № 444/10,06,2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 867/2021 г. на РС
Карлово, ведно със законната лихва, считано то предявяване на заявлението –
08,06,2021 г., до окончателното й изплащане.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, от
въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да признае за установена
дължимостта на описаното по-горе вземане.
Ответникът Е. С. К., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност
на въззивната жалба и иска потвърждаване на решението на РС.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********; против Е. С. К., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между „СИБАНК“ АД, и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № *** г.,, по силата на който посочената
банка предоставила на ответника в заем сумата от 10000 лв. за срок от 120 месеца, като
последният се задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва. Твърди се, че
ищецът е придобил вземанията по посочения кредит с договор за цесия, сключен на
28,09,2012 г. Твърди се също, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за кредит, чийто падеж е изтекъл на 29,10,2018 г. За посоченото по-горе
вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът
възразил в срок.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
посочената по-горе сума, за която е издадена Заповед № 444/10,06,2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 867/2021 г. на РС
Карлово.
Ответникът оспорва иска. Оспорва да е сключен процесният договор за
цесия. При условията на евентуалност предявява възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на спорното вземане.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 867/2021 г. по описа на ПРС, ХIХ гр. с., за
процесните вземания срещу ответника ищецът се е снабдил със Заповед №
444/10,06,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу
същата длъжникът е възразил в срок. Това обуславя извод за допустимост на
предявената по реда на чл. 422 от ГПК установителна претенция.
По основателността:
Между страните не се спори, установява се и от представения договор (л. 77
и сл.), че по силата на Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ***
г., ответникът е получил в заем от „СИБАНК“ АД сумата от 10000лв. за срок от 120
месеца.
Представен е и соченият в исковата молба договор за цесия от 28,09,2012 г.
По предявено от ответника оспорване истинността на същия, договорът за цесия е
2
изключен от доказателствата по делото. В тази част първоинстанционното решение не
е обжалвано. Въпреки това твърдяното от ищеца частно правоприемство се установява
от останалите, събрани в първоинстанционното решение доказателства. С
представените (л. 98 и сл.) изявление от първоначалния кредитор „СИБАНК“ АД,
потвърждение от универсалния му правоприемник „ОББ“ АД и от цесионера – ищец,
вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от банката-заемодател на
ищцовото дружество през 2012 г. Това се потвърждава и от заключението на
извършената пред РС съдебно-счетоводна експертиза, видно от което прехвърлените с
договора за цесия вземания са заведени в счетоводството на цесионера от 2012 г. и по
същите са отчитани погашения през 2013 г., като дължими са останали суми в
претендираните с исковата молба размери. При това положение твърдяното от ищеца
правоприемство, възникнало на основание договор за цесия с първоначалния кредитор,
следва да се приеме за доказано. Цесията е съобщена на длъжника с представеното с
исковата молба уведомление, изходящо от цедента.
Със заявление от 08,06,2021 г. ищецът – цесионер е поискал издаване на
заповед за изпълнение на процесното вземане. Сумата се претендира като дължима не
поради предсрочна изискуемост, а поради настъпване крайния падеж на договора за
кредит. Видно от договора, кредитът е отпуснат със срок на усвояване до 28,11,2008 г.
и длъжникът се е задължил да го издължи в срок от 120 месеца. Следователно към
датата на предявяване на заявлението крайният срок за погасяване е изтекъл и
претендираните вземания са станали изискуеми. При тежест върху ответника, същият
не установява да е заплатил същите.
С това следва да се приеме за установена твърдяната от ищеца дължимост на
спорните вземания. Неоснователно е предявеното от ответника възражение за
погасителна давност по отношение на претендираните вземания, доколкото падежът на
договора е настъпил през 2018 г. и от тогава до предявяване на заявлението през 2021 г.
не е изтекъл необходимия за погасяване на вземанията петгодишен давностен срок.
При това положение искът следва да се приеме за основателен. Изводите на
РС за недължимост на вземанията са незаконосъобразни, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му част и вместо
това следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца претендираната сума.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените за производството
разноски, както следва: 60 лв. – ДТ в заповедното производство; 260 лв. – разноски (ДТ
и депозит за ССЕ) за първоинстанционното производство, и 60 лв. – ДТ за въззивното
производство.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№ 255/01,08,2022 г., постановено по гр.д. № 1375/2021 г.
на РС Карлово, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от дружеството-
жалбоподател против Е. С. К., ЕГН **********; иск да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв. –
частично от общо дължима сума в размер на 7637,82 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № *** г., сключен със
„СИБАНК“ АД, за която е издадена Заповед № 444/10,06,2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 867/2021 г. на РС Карлово, ведно
със законната лихва, считано то предявяване на заявлението – 08,06,2021 г., до
окончателното й изплащане., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. С. К.,
ЕГН **********; дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********;
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) – частично от общо дължима сума в размер на
7637,82 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит по
кредитни програми № *** г., сключен със „СИБАНК“ АД, за която е издадена Заповед
№ 444/10,06,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 867/2021 г. на РС Карлово, ведно със законната лихва, считано то предявяване на
заявлението – 08,06,2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН **********; да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
– гр. София, ЕИК *********; сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща
деловодни разноски за заповедното производство, както и сумата от 260 лв. (двеста и
шестдесет лева), представляваща деловодни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4