№ 836
гр. Пазарджик, 25.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220101311 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Страните се явяват лично и с пълномощниците си. Същите са редовно
уведомени за днешното съдебно заседание.
Не се явява представител за Дирекция „Соц.П.е” гр. Пазарджик, която е
призована.
АДВ. Б.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Б.: Водим и моля да разпитате като свидетел И С В и Г Л Б – това
са двамата свидетели, които водим.
АДВ. Г.: - Не възразявам да бъдат разпитани исканите от ищцовата
страна свидетели. Ние също водим двама свидетели, които ни бяха допуснати
в предходно съдебно заседание.
Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, като първо
разпита свидетелите доведени от молителя.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА.
1
И С В: – 31 години, българско гражданство, женен – съпруг съм на Г.
В., неосъждан.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. И В: - Да, желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. И В: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. с Г. за
първи път се видяхме на 28-ми май, в Б, в къщата на родителите й, 2022 г.,
след като аз се прибрах от Н за една седмица, в която да се запозная с
родителите й и да се запозная с нея. Преди това комуникирахме от
разстояние, он-лайн. Да се видяхме за първи път миналата година по това
време. След това продължихме он-лайн комуникация, следващото ми
прибиране беше през август, което трая един месец, през цялото време
прекарахме заедно. Бяхме известно време в С при моето семейство, известно
време при нейното семейство, и посветихме времето да се запознаем с
роднини и да разучим възможно най-много ситуацията на единия, и на
другия. В следващия етап от връзката ни, Г. дойде в Н. Това беше ноември
месец, миналата година. В този период целта беше да й покажем моето
местоживеене, ситуацията ми, която да е възможно най-обективно изложена
пред нея за да няма някакви заблуждения в последствие. След това се
прибрах декември, тогава решихме да сключим и брака, който имаме от 29
декември, и обратно пътувах януари. Тя дойде края на януари и началото на
февруари, когато внесохме нашите документи в Н данъчно отделение, за това,
че сме вече съпруг и съпруга, и този договор трябва да се узакони и там, за да
може тя да пребивава легално в държавата. С нсея се видях скоро след като се
е родило детето й. Детето винаги е било с нас, освен в периодите, когато баща
му е ползвал неговото време за него. Абсолютно да, има комуникация между
мен и детето. Комуникацията се изразява в това, че когато се аз се прибера то
е неизменно с Г., и сме тримата заедно. Детето се усмихва в мое присъствие,
за момента това е основното, което прави – усмихва се. Така се случи, че по
време на самото ни запознанство не бях прочел описанието на Г., а там тя
беше изрично упоменала, че има дете. Веднага след първите няколко
изречения, момичето си каза: „Ти прочете ок информацията? Какво мислиш,
че значи това за теб?“ Отделих известно време да преценя дали мога да се
2
справя и дали това е нещо непреодолимо за мен, което в последствие, поради
стеклите се обстоятелства прецених, че не е проблем за мен фактът, че тя има
дете. Г. е прекарвала време в С с мои роднини, в периоди, в които аз съм бил
в Б и в периоди, в които родителите ми са там. Родителите ми – баща ми все
още е в Б, но те се прибраха миналия месец, а Г. беше с тях една седмица в С.
С детето беше Г., разбира се, когато тя беше с родителите ми в С – те са
неразделни, така или иначе на тази възраст не мисля, че някой друг може да
се грижи по-добре от Г. за детето й, и няма как. В този период от време майка
ми и баща ми бяха с нея в С, родителите й също отделиха време да отскочат
до горе и да се запознаят с моите родители, да прекарат известно време
заедно, да се разходят из района, социални контакти и прочие. Живея от –
значи, живея в Н от 27.08.2014 година, веднага след като завърших
университет в Б. Къщата притежавам от две години и малко, като преди това
живеех на квартира с родителите ми, като къщата е специално купена, за да
може родителите ми да продължат да пребивават близо до мен, тъй като имат
езикови проблеми. Всичко там е дигитално, компютъризирано и имат нужда
от помощ за някакви подобни ежедневни неща. Къщата е триетажна, с два
отделни санитарни възела, има кухня и всекидневна доста големи, пет
спални, гаражи и прилежащи постройки няма нужда да описвам. Дворното й
място е около 1000 кв.м. – 1028 мисля, че беше. Къщата е лична собственост,
като изплащам кредит на банката за нея. За момента сестра ми и нейният
партньор живеят вкъщи, по простата причина, че те са на 23-24 години, а
сестра ми очаква дете следващия месец и майка ми е един от хората, който ще
й помогне в първите стъпки в майчинството. Други хора не пребивават в тази
къща. На пощенския адрес, един мой приятел, който живееше в Н преди, но
сега развива бизнес в С с автомобили, той ползва моята пощенска кутия,
защото има финансови взаимоотношения с Норвежките власти и други
фирми, и той получава писмата си на моята пощенска кутия. Не се е налагало
и не се е случвало други да живеят в къщата в Н, защото в Н не лесно да
започнеш живота си. Имаш право на три месеца, в които да си намериш
работа и не всеки успява да го направи, не всеки от Б има такъв собствен
капитал, с който да поддържа такъв стандарт на живот в рамките на три
месеца – в периода, в който ще си търси работа, затова никой не е изявил и
желание да се ползва от моята къща. Гости сме имали, семейство, което е на
приятели на родителите ми, те живеят в Г и това са единствените хора, които
3
могат свободно да си позволят да платят самолетни билети и разноски и
стандарта на живот. Абсолютно завършена е къщата. Къщата е строена 1971
година, кухнята е от 2018 година – абсолютно завършена е къщата, изцяло е
обитаема къщата, няма негодни за обитаване помещения. Сестра ми е
аптекарка в най-голямата верига аптеки в Н, съпругът й е с норвежко
гражданство, от босненски произход, майката му е босненка, баща му е
албанец от П, което е все още територия на С. И двамата работят, имат
стабилни доходи и по тази причина си купиха собствено жилище преди около
4-5 месеца, но все още не са се преместили там, защото имат нужда от малко
помощ в началото. И тъй като моята къща е достатъчно добре пригодена за
дете и бебе ще прекарат още поне 3-4 месеца там докато сме сигурни, че
могат да се справят сами с тази отговорност.
ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: - Ако в този период от време, хипотетично, дори
Г. да дойде с детето, за тях ще има ли също условия при които да живеят, при
условие, че и сестра Ви е там?
СВ. И В: - При пет спални – сестра ми ползва само една, няма как
детето на тази възраст да спи в отделно помещение и да му бъде обърнато
толкова добро внимание.
ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: - Вие работите ли, имате ли доходи, тъй като
очевидно, Вие трябва да посрещате едни такива пътувания на Г. с детето?
СВ. И В: - Да, разходите, все пак аз посрещам една част от тях и в
момента, и в периода, в който сме заедно. Работя на постоянен трудов
договор за една фирма в строителния бранш. Аз се водя като лидер в тази
фирма, отговарям за това работата да бъда извършена навреме и качествено,
шефът ми е този, който отговаря за договорните отношения, изплащането на
заплати и подобни работи, аз съм отговорник за това работата да бъде
свършена навреме – по изпълнителната дейност. Работното ми време е от
седем до три, заплащането ми е от 225 норвежки крони на час, което е около
21 евро, или нещо от сорта, на месечна база това излиза около 28000-29000
крони след данъчно облагане, и е около 2500-2800 евро, зависи от курса на
кроната. Градът е ситуиран много близо до Ш, това е един от най-южните
градове, на около 20 км. Комуникационните връзки са – летище „Г“ в О –
това ползваме най-често, и летището „Л“ в Г в Ш също е близо до нас. Има
4
директни полети в рамките на месец май до месец октомври за Б, и мисля, че
от месец юни до октомври ще бъдат и директни полети от С. Останалият
транспорт се извършва с полети с прекачване през М с „Л“ и през В с
полските авиолинии. Има варианти, аз лично съм пътувал повече от 30-40
пъти от Б за Н, така, че транспортът не е нещо фрапантно. Летището е
ситуирано на 130 км от къщата ми, което разстояние в повечето случаи
минаваме с автомобилите – с личните автомобили, или има и автобусна
линия, която обаче е доста скъпа, в смисъл цената е една и съща, затова
предпочитаме да ходим с личен автомобил. Ние сме в най-южната част на Н,
климатът е много приблизително еднакъв с планинския климат в С. Значи,
температурите в лятото са около до 30-32 градуса максимум, а дъждовните
периоди в момента са много по-кратки от тези в Б и времето в момента е
много по-добро от това, което е тук. Зимата почти не пада сняг, в С пада
значително повече сняг, може би колкото пада в Пазарджик, да речем, поради
това, че климатът е доста по-топъл, но пък лятото не е чак толкова топло
колкото тук.
Когато Г. идва при мен без детето, Г. звъни всеки ден, за да види детето
си, което е абсолютно нормално, тя е майка. Родителите й поеха грижата за
детето в тези периоди, когато тя беше в Н, за да оправим документи и
регистрация, при което всеки ден по два пъти на ден, се провеждаха
видеоразговори в рамките на час и повече. Естествено, за една майка не е
лесно да е отделно от детето й, и затова сме ограничили нейните посещения
възможно най-малко, тя е идвала два пъти, в случая, в които и в двата случая
е било наложащо – единия път за да се опитаме да регистрираме нейното
пребиваване като моя годеница, а вторият случай беше, за да легализираме
нашия брак. Няма възможност да остава за повече от седмица, поради факта,
че има дете, за което да се грижи – връща се в Б бързо, поради тази причина.
ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: Идвайки детето при Вас – приемаме, че идва Н,
смятате ли, че можете да му Подсигурите всичко, и една безопасна среда, в
която то да бъде, докато пребивава там?
СВ. И В: - Не мисля, че това ще бъде някакъв проблем, тъй като от една
страна всичко е налично, все пак очакваме детето на сестра ми, за което ще
помагаме в грижите. От друга гледна точка, ни е просто нямаме място за
компромис, защото има Норвежки служби, които следят за това, как хората се
5
отнасят към детето, и при най-малките проблеми следват предупреждения, и
се намесват. До намеса всеки се надява да не стигне, но има и такива случаи,
в които на хора от града се е случвало да се намесват във взаимоотношенията
между родители и деца. Един конкретен случай, който аз знам, е защото в
къщата, в която живеят не се падат достатъчно кв.м. пространство на всеки
един от членовете, затова едното от момичетата на 16 години беше изведено
от дома, в който хората живеят, и те бяха Българи. За удари и подобни работи
също има страшни проблеми. Да не говорим, че повечето от чужденците са
страшно стриктни, в един вид страх, както беше наложен този страх и в Б, че
трябва да си изряден на макс, за да нямаш проблеми с този орган Б В – който
следи за благополучието на децата.
АДВ. Б.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Г., СВ. И В: – Да, знам за какво е делото за
което съм свидетел днес – за това, Г. да получи правото да пътува с детето си
до Новегия и да прекарват време с мен там. Бъдещето ще определи това колко
пъти и за колко време. Абсолютно имаме такъв план за съвместно
съжителство. Този план е да живеем заедно – ами възможно най-скоро във
времето.
АДВ. Г.: Значи, да разбирам, че ако Г. получи разрешение от този съд
да изведе детето Вие възнамерявате да живеете съвместно заедно?
АДВ. Б.: За сега нямаме подобна претенция, господин съдия.
АДВ. Г.: Аз питам свидетелят, не питам Вас.
АДВ. Б.: Но това са съждения, а не факти и обстоятелства.
СВ. И В: Ами, в периодите, в които на нея това е и е позволено, все пак
бащата също има периоди всяка трета седмица в месеца, в които да бъде с
детето известно време, и предполагам, че ние ще трябва да се съобразяваме с
тези неща, така, затова не може да е непрекъснат период от време.
АДВ. Г.: Значи, според Вас тя ще прекарва три седмици в Н и една
седмица в Б.
СВ. И В: Мисля, че са четири седмици, защото трета седмица до
следващата трета седмица, това са четири седмици. Значи, това е един
интервал от четири седмици, в който тя може да прекарва времето при
желание
6
АДВ. Г.: В Н, и една седмица в Б.
СВ. И В: Да. Тази, в която бащата е в Б и има право да е с детето. Аз
нямам деца. Да, знам на колко години е детето на Г.. Детето е родено
февруари месец миналата година, което го прави на – сега сме май, което е
пети месец, на година и три месеца е детето. Смятам, че ако е уместно детето
да пътува всеки месец с автомобил от М К до местожителството на бащата и
да се връща след период от 4 дни, е абсолютно нормално за детето и
възможно да понесе едно пътуване в рамките на четири седмици, в което
самолетът е три часа и петнадесет минути до О. Аз живея в Н и домът ми е
там. Пътуването от къщата ми до летището е около час тридесет минути, има
престой естествено трябва да се отиде малко преди самолета, в който престой
се минават граничен контрол и прочие, самолетът е три часа и петнадесет
минути, каца се в Б, защото Софийските полети все още не са отворени, те се
отварят следващия месец, и пътят от Б до С е ясен на всички, той е
приблизително три часа, като детето разбира се няма да пътува до С. Изобщо
не е същото пътят Б – С и Б – Пазарджик. не знам кога сте пътували последно
до С, обаче пътят е доста бърз. Детето на Г. се казва Е.. Говоря си с детето, да,
без да получавам отговор все още. Детето все още не говори - на година и три
месеца е. За момента Г. посещава норвежки курс и ще продължи да го прави
до момента, в който се чувства комфортно да говори този език. През този
период от време, аз смятам, че съм достатъчно финансово обезпечен, да
поддържам нейното пребиваване, дори да се налага тя да бъде постоянно
вкъщи покрай детето. Не съм осъждан в Б – никъде не съм осъждан.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси
АДВ. Б.: Искам да попитам свидетелят, какво носи в себе си – разбрах,
че носи със себе си.
СВ. И В: Разполагам с документи, че бракът ни е регистриран в Н,
имам разпечатка от пощенските служби за регистрацията на адреса на хората,
които ползват пощенската кутия, тъй като, поради наличието на законови
норми за личните данни не мога да изискам от държавния регистър това за
регистрацията, а това тук са документи за моите доходи.
Разпитът приключи.
Свидетелят остана в съдебната зала.
7
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ОТ СТРАНА
НА МОЛИТЕЛКАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г Л В: - на 52 години, българин, женен, неосъждан, чичо съм на Г., тя е
моя племенничка – без родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Г В: Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Чичо съм
на Г. В.. Г. живее в М К с детето от година и половина вече. Детето се роди в
гр. Л и после там имаха проблеми някакви, и тя си дойде с детето в с. М К.
Детето беше на месец –два, когато тя си дойде. Г. отглежда детето си в
бащината й къща – къщата на моя брат. Познавам предходният свидетел от
около година – година и нещо. Той е идвал в М К. Да, за Нова година
сключиха брак с Г.. Не веднъж, два-три пъти е идвал този свидетел в М К при
Г. в дома на баща й. Той си играе с детето, когато е идвал, возят се, ходят по
парк, на разходки – води детето на разходки, играе си с него. Мисля, че два
пъти е ходила Г. в Н, за по една седмица. Заради детето си не престоява по-
дълго, че когато го гледа майка й и се притеснява сигурно за детето – как е,
какво прави. През тези отсъствия майка й на Г. се грижи за детето, баща й
също. Г. е едно дете, няма братя и сестри. Желанието й на Г. явно е да са
двамата, да работят, да изкарват пари, да се грижат за детето.
АДВ. Б.: Да знаете Г. да е създала проблем на бащата на детето, да го
вземе, да го отведе, макар и на такова разстояние от най-малка възраст, само
на месеци.
СВ. Г В: В смисъл бащата да е взимал детето?
АДВ. Б.: Да, дали му го дава. Дали не му го дава.
СВ. Г В: Не, не, не. Значи, мисля, че го е карала един два пъти там на
гости за два-три дни, пет ли е било, колко е било. Мисля, че бащата не идва
всеки месец да го взима детето – аз и го знам, защото ние живеем много
близо, по принцип сме през ден-през два сме заедно с брат ми, често ходя в
дома на брат ми, виждам и си споделяме, и близо живеем. Г. идва у нас с
детето. Имам дъщеря на десет години, идват играят си. Родителите на И
идваха, обаче мен ме нямаше тук. Брат ми ходи на гости там два-три дни в С.
8
Впечатленията на брат ми – отишли на гости, хапнали, пийнали, веселили се,
за други подробности не знам. Брат ми одобряват тези хора, нямат
притеснения за дъщеря си.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Г., СВ. Г В: - Брат ми и снаха ми – родителите
на Г., се грижат добре за детето.
АДВ. Г.: А Г. в Н ли смята да живее?
СВ. Г В: Ами в, точно, мисля, че това й е да го
АДВ. Г.: Ако Ви е споделяла.
СВ. Г В: Ами, да са заедно, защото той там вече колко 7-8 години ли
живее и работи там, там е.
АДВ. Г.: тоест, да.
СВ. Г В: Да.
АДВ. Б.: Съпругът й живее от много години там.
СВ. Г В: Да.
АДВ. Г.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОС ОТ СЪДА, СВ. Г В: Тя е сложна ситуация, ама мисля, че
трябва да има някакво решение – на два месеца, на три например там, пет дни
ли, десет дни, нещо ще го мислят. Нормални хора, трябва да го измислим. То,
мисля, ако е за седмица, моето мнение, ако е за всеки месец, мисля, че няма
да стане всеки месец да – с мен не са разговаряли по този въпрос как ще се
случват нещата.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ, КОИТО СА
ДОВЕДЕНИ ОТ БАЩАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
В В Н.А – на 41 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана,
леля съм на И. Н. – без родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. В Н.А: Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Наясно
9
съм с отношенията между племенника ми и майката на детето му Г.. Те са
разделени са от малко повече от половин година. От края на май, края на май
месец миналата година се разделиха – около година са разделени. След
раздялата им, моят племенник се виждаше рядко по принцип със сина си,
когато идвахме да го взимаме, след като се роди бебето беше при нас, в Л.
Два месеца, горе-долу, бяхме заедно. След това се разделиха, тя се прибра на
Пазарджик. След делото, което беше образувано и правата, всяка трета
седмица, или когато ни позволят по-скоро, защото някой път сме
възпрепятствани, не можем да дойдем третата седмица, питаме. Ами, от
страна на майката има проблеми, защото никога не ни е давано бебето да го
виждаме, ако не е третата седмица. Тя държи да е третата седмица само, не
може да сме възпрепятствани, няма никакви изключения, никога не е иМ
вариант да дойдем друга седмица освен третата. Когато се разделиха
родителите майката си тръгна без бебето. Мисля, че около седмица две, ако
не се лъжа, го остави при нас, и си тръгна без него. Когато детето е при нас
мога да кажа, че се чувства прекрасно, спокоен. Той се чувства спокоен,
щастлив – това виждам, когато е с нас. Имахме едни такива притеснения
отначало, нали, като го вземем дали ще тъжи за майката, температура може да
се вдигне и всякакви такива неща, аз също съм майка и знам какви са
последствията от раздялата с майката, но абсолютно нищо такова нямаше,
абсолютно нищо, въобще, много добре се чувства. Не показва с нищо, че
търси майка си. С плач се показва, когато е гладен, когато му се спи –
нормални неща. По този начин разбираме бебето какво иска, но само това.
Свикнало е да си стои при нас и в отсъствие на майка си, разбира се, той
никога не е имал проблем да е без майка си. Детето не говори, изобщо не
говори. Когато е при нас бебето прекарва времето или в гледане на клипове,
телевизия, детски предавания и това е. Всеки път придружавам племенника
си, когато взима детето. Веднъж не съм пътувала, когато взима бебето.
Уморява се - бебето се уморява, което е нормално, ние сме възрастни и се
уморяваме. Едно дете, за 4-5 часа път, ние спираме поне три-четири пъти.
Нормално е да слезем, да диша въздух, просто се уморява. Вие не се ли
уморявате като пътувате? През декември разбрах, че бившата ни снаха е
сключила брак, точно, когато се е омъжила – от никой не разбрах, от
публикация в интернет пространството.
СЪДЪТ ПРИКАНВА АДВ. Г. да концентрира въпросите си около
10
предмета на делото, а именно, необходимостта и рискът от пътуванията на
детето в чужбина. Извън този предмет са отношенията между родителите,
които са се развили в миналото и още по-малко има връзка току-що
зададеният въпрос, за необходимостта майката да информира предишния си
съжител за личните си намерения за създаване на друго семейство.
АДВ. Г.: Господин председател, рискът за детето аз свързвам с
личността на майката, и в тази посока, съгласили сме се да гледа детето,
когато има поддържаща помощ от своите родители – такива бяха условията
по делото за родителски права. Ние считаме, че майката сама не е в състояние
да се грижи за детето, и това представлява риск за него. В този ред на мисли,
искам да разпитам свидетелката за впечатленията й от личността на
молителката.
АДВ. Б.: Аз се противопоставям, господин съдия, на такива отговори-
съждения на трето лице. Въпросът за родителските права са решени, защо ще
събираме доказателства в тази посока – дали се справя сама или разчита на
помощ.
Съдът счита, че в настоящото производство не следва да се анализират
родителските качества на родителите, тъй като по този въпрос е постановено
решение, с което е разрешен родителският спор. Доколкото се твърди и ако
се установи наличие на нови обстоятелства, които налагат пререшаване на
тези въпроси, следва родителският спор да се постави отново за разглеждане
в друго производство.
СВ. В Н.А: Искам да кажа нещо, аз познавам Г., тъй като съм й
работодател, майчинството й се изплаща, чрез мен, знам, че тя има много
заеми, търсена е от кредитори и възнамерява да избяга от страната, за да се
скрие от тях.
АДВ. Г.: След като не ми се дава поле за действие нямам въпроси, само
ще отбележа, че другите свидетели бяха разпитвани надълго и нашироко, в
доста така, толерантност от съда. Моля съдът да си ревизира определението и
да ми даде възможност да разпитам свидетелите относно качествата на
майката, които предполагат мотивите й за да иска пътуването с детето.
Искането ми е да отмените определението, което преди малко постановихте и
да ми дадете възможност да си разпитам свидетелите така, като аз смятам за
нужно, и ако моята преценка не е вярна, то съдът има право да кредитира или
11
не кредитира събраните свидетелски показания.
ПРЕДИ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ТОВА ИСКАНЕ, СЪДЪТ
ПРИКАНВА ПЪЛНОМОЩНИКЪТ НА БАЩАТА, ДА ФОРМУЛИРА
КОНКРЕТНИТЕ ВЪПРОСИ, КОИТО ИСКА ДА ОТПРАВИ КЪМ
СВИДЕТЕЛЯ, ЗА ДА СЕ ПРЕЦЕНИ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ТЯХНОТО
ДОПУСКАНЕ.
АДВ. Г.: - Искам да питам: Молителката отговорна майка ли е?
Молителката някога грижила ли се е за детето сама? Молителката в
състояние ли е да се грижи за това дете? Какъв е размерът на задълженията на
молителката? Съответно, молителката някога сама обгрижвала ли е детето с
битови потребности – да го нахрани, да го облече, изкъпе? И от сорта,
въпросите ми са, накратко казано: В състояние ли е молителката да се грижи
за детето си?
АДВ. Б.: - Всички тези въпроси, уважаеми районен съдия, които бяха
формулирани, в никакъв случай не са относими към предмета на спора. Ако
разглеждаме иск за промяна на родителски права, биха могли да бъдат
навеждани доводи в тази насока, да бъдат поставяни въпроси на свидетели и
ние да слушаме техния отговор. Голяма част от въпросите, които са зададени,
всъщност са какво мисли свидетелката, какво е нейното мнение, тоест от нея
не се иска да съобщава факти и обстоятелства, а да дава умозаключения,
което според мен е недопустимо.
Съдът счита, че така поставените въпроси не следва да се допускат. На
първо място, свидетелят сам заяви, че след раждането на детето майката е
живяла в тяхното семейство за съвсем кратък период от време, което
обективно не може да даде възможност да се добие преценка за родителските
качества, за които се иска тя да свидетелства. Отделно от това, въпросите
предполагат оценка на тези родителски качества и не са свързани с
конкретни факти или обстоятелства, въз основа на които съдът сам да може
да направи извод дали майката е способна сама да се грижи за детето. Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА въпросите на адв. Г. свързани с оценката на
родителските качества на майката.
12
Съдът дава възможност на адв. Г. да продължи разпита на свидетелката.
АДВ. Г.: - Нямам други въпроси господин председател.
Разпитът приключи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА БАЩАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л В И.А: - на 45 години, българско гражданство, разведена, неосъждана,
майка съм на И. Н..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Л И.А: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Л И.А: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Осем
месеца живяха заедно при нас Г. и синът ми – толкова. След раждането на
внука ни – три месеца, почти четири месеца живяха при нас. Ами, след
раздялата, какво се случи – Г. напусна дома ни сама по собствено желание –
просто каза, че не е нейн тип и си тръгна без нищо. Ами, с бебето си тръгна,
ние преди всичко сме жени, и знаем, че едно малко бебе не може, на този
етап, на три месеца, така, че нямаше как да се противим. Тя първо го остави
бебето, и след това дойде с баща си да си вземе нещата, и дори каза, че ще го
вземе за малко и, че после ще го върне – това бяха нейните думи дОвно:
„Идвам да си взема нещата. Ще взема Е. за няколко дни и после ще го върна“.
Колко време след напускането дойде да си вземе вещите – ами, не знам точно,
ама една седмица може би, може и да е няМ една седмица, но толкова. През
това време аз се грижех за детето.
АДВ. Г.: - След раздялата, Г. разрешаваше ли на сина Ви да вижда
детето?
СВ. Л И.А: - Ами. Не. Даже и до сега не разрешава, някой път, както е
присъдено третата седмица да го взима, ние сме правили опити и извън
третата седмица да го взимаме, но нещата никога не се получават, за
съжаление. Като причини изтъква – ами, защото не е третата седмица, това е.
13
Ние не можем, някой път е възпрепятстван, работа или болен, или аз –
понеже, аз се грижа за него, той е по-мъничък и аз основно се занимавам с
него – аз съм болна и не мога да се занимавам, да рискувам да го вземем да го
разболеем – отказва, категорично – не е третата седмица.
АДВ. Г.: - Вие пътували ли сте със сина си при взимане на детето?
СВ. Л И.А: - Тия пътища, да, пътуваме ги, но е много, много тежко,
специално за него, защото той е постоянно в столчето за пътуване и това е
много тежко пътуване. Айде, ние сме големи, ама той е малък, и това са си
четири часа. Тегаво е. Трябва непрекъснато да се спира, защото той мъничък
и се изнервя.
АДВ. Г.: - Когато детето е при Вас как се чувства?
СВ. Л И.А: - Ами, той много спокоен, много е общителен от никой не
бяга, с всички се смее. Имахме малко притеснения от начало, за да не плаче
нощно време за майка си, или да я търси докато е при нас все пак, но не,
абсолютно – това го няма. Игрив е, спокойно дете, много спокоен.
АДВ. Г.: - Нямам други въпроси.
АДВ. Б.: - Тогава, когато сте възпрепятствани, казвате, не можете да
съблюдавате режима за лични отношения, обаждате ли се предварително и
своевременно, за да уведомите майката, че няма да дойдете тази седмица, тъй
като е възникнал проблем?
СВ. Л И.А: - Ами, последния път го направихме, но
АДВ. Б.: - Какво значи последният път? Госпожо, решението е от
декември.
СВ. Л И.А: - Последният път го направихме и тя беше така учтива да ни
го откаже, тогава ние се свързахме с адвокатката, и казахме, че тя не ни го
дава, защото не е третата седмица, и тогава тя – при следващ подобен случай,
че Вие ще закъснеете или сте възпрепятствани, нашата адвокатката ни
посъветва да се обадим на нея и нали евентуално тя да разговаря или да ги
уведомява, защото иначе диалог е невъзможен.
АДВ. Б.: - Вие имате право от декември месец, решението е в кориците
на делото, от тогава са минали до тук, сега е пети месец, колко пъти се е
налагало да не го взимате в определеното от съда време?
СВ. Л И.А: - В определеното от съда време се налагало два месеца да не
14
го взимаме, поради парични причини. Иначе, сме си го взимали. Другите три
пъти си го взимахме. Ами, този месец, няма как да го вземем, защото моят
син не взима милиони – два пъти в месеца, издръжка на дете, непосилно е.
ами, на 4-ти април бяхме тук, имаме разходи с адвокат.
АДВ. Б.: - А какво, синът Ви има- той сама, че има някакви запори ли?
СВ. Л И.А: - Ами, госпожа Г. Б,
АДВ. Б.: - А, не.
СВ. Л И.А: - Е, не. Ами питате ме и аз Ви отговарям. Вие попитахте.
АДВ. Б.: - Аз не Ви питам защо и от къде. Моят въпрос е ясен. Аз не
съм питала друго – удържат ли от трудовото възнаграждение на сина Ви?
СВ. Л И.А: - Не, вече не.
АДВ. Б.: - Нямам други въпроси, защото той сам каза друго в миналото
съдебно заседание.
АДВ. Г.: - Какво удържаха от трудовото възнаграждение на сина Ви?
Защото колегата не може да си поръчва отговори, каквито му харесват. Сега
кажете на съда какво удържаха от трудовото възнаграждение на сина Ви
СВ. Л И.А: - Ами аз ще уточня, защото декември месец, края на
декември излезе окончателното решение, с което той трябваше да плати три
месеца назад, така, и с приключването окончателното решение на делото
веднага пуснаха изискване на сумата - и това средата на януари вече имахме
ЧСИ, вече на 10-ти януари имаше ЧСИ, за издръжката говоря.
АДВ. Б.: - А до този момент синът Ви не плащаше ли издръжка?
СВ. Л И.А: - Е как не плащаше? Аз имам документи, на които аз и майка
ми от И са изпращали на Г. пари, така, че. А да не говорим, че и аз съм идвала
лично при майка й и при баща й, в тяхната къща на гости, за да виждам
детето и никой не ме е спирал.
АДВ. Г.: - Имате ли нормална комуникация с бившата си снаха?
СВ. Л И.А: - Ами, имаме, да. Аз звъня, за да видя детето, вдига ми
телефона, да, не мога да отреча това. Ами вижте, аз се старая да поддържам
добро отношение с нея, защото това е единственият начин аз в другото време
да го виждам, и да знам как е. Не изтъква причина Г. – причината е, че не е по
решението – третата седмица и точка , не се обсъжда.
15
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
Съдът докладва, че по делото е постъпил социален доклад от Дирекция
„Соц.П.е“ гр. Пазарджик.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Запознати
сме. Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото социален доклад от Дирекция
„Соц.П.е“ гр. Пазарджик постъпил на 18.05.2023 г..
АДВ. Б.: - Аз нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: - Аз направих доказателствено искане в предходно съдебно
заседание, и съдът определи, че ще се произнесе след изслушване на
днешните свидетели, по това искане. Поддържам същото искане, което се
състоеше да се направи съдебна поръчка до компетентните власти в Н,
конкретно населеното място, където живее съпругът на молителката, относно,
колко лица са регистрирани в имота, колко лица живеят в имота, какви са
битовите условия в този имот и дали отговарят за пребиваване на толкова
малко дете.
АДВ. Б.: - Уважаеми районен съдия, аз още миналия път възразих и сега
отново ще възразя по това доказателствено искане. Освен, че са представени
писмени доказателства, които са надлежно преведени, а не някакви, както се
твърди от ответната страна, Вие днес и затова всъщност отложихте
произнасянето по този въпрос, за да чуете най-напред съпругът на
доверителката ми, и тъй като както вече и в миналото съдебно заседание
подчертах, ние не искаме промяна на местоживеенето на детето – ясно трябва
да се разграничат тези хипотези. А от данните, които имате – показанията на
съпруга на моята доверителка и писмените доказателства, можете да
направите съответния извод за това, дали би иМ условия за детето за един 15,
или седмодневен, или 15 дневен, или 20 дневен престой в този дом. Така че,
според мен, не се налага да събираме – детето нито предстои да тръгва на
16
училище, да бъде записвано в някакви учебни заведения, за да обследваме
какво има в този град, може ли да бъде записано, за да учи – не, не стои като
предмет на спора. И аз Ви моля да приемете, че събрахте достатъчно
доказателства, вече да направите, каквато е и нормата, да се убедите
постановявайки решението си, без значение в какъв смисъл, разполагате с
достатъчно данни.
РЕПЛИКА АДВ. Г.: - Господин председател, очевидно с процесуалния
представител на молителката слушаме различни свидетели, с различни
показания и сме на различни места в пространството и времето, защото
съпругът на молителката ясно заяви, че в най-скоро време смятат да живеят
заедно, и смятат детето да си идва в Б само и единствено, когато трябва да се
види с бащата. Аз наричам това промяна на местоживеене, а Вие може да го
наричате както Ви харесва. Отделно, другият свидетел заяви, че няма как да
стане това – всеки път да си идва детето, всеки месец. Отделно, молителката в
предходно заяви, че срещу дома на съпруга й има детска градина – не, че им
трябвало, ама я иМ. От всички събрани доказателства, аз правя един
единствен извод, че това е дело за смяна на местоживеенето на детето. Дали
съдът ще го приеме така или ще го уважи, не е моя работа, но считам, че дори
и да е за пътуване, а не за смяна на местоживеене, при тези разминавания,
които имат свидетелите Ви с Вашата застъпвана теза, и при този неограничен
режим, който иска Вашата доверителка, съдът трябва да се увери, за да
защити интереса на детето, такъв дом съществува ли. И това може да стане
единствено и само, чрез норвежките компетентни власти. Нямам нищо лично
против свидетеля, но това са просто едни гласни доказателства, които
естествено, че ще защитават тезата на съпругата му.
Съдът счита, че за изясняване на делото от фактическа страна не се
налага извършването на съдебна поръчка. Целта, която се поставя и която
преследва пълномощникът на бащата, е да установи условията за престой на
детето в Н. На първо място, касае се до Европейска държава с висок жизнен
стандарт. Отделно от това, по делото са представени писмени доказателства
за притежаван собствен имот от настоящия съпруг на майката, при когото ще
престоява детето. Не на последно място следва да се има предвид и фактът, че
настоящото производство за спорна съдебна администрация налага на съда да
постанови съдебен акт в разумен срок. Естествено, бързината не може да бъде
за сметка на установяването на релевантните факти, но в случая отправянето
17
на съдебна поръчка ще доведе до необосновано забавяне на производството.
Същевременно, както вече съдът посочи, условията на престой на детето в
чужбина могат да бъдат оценени на база на вече събраните доказателства.
Още повече, че майката възнамерява да пребивава с детето в чужбина в дома
на своя съпруг, а не при непознати или на място, което не е предварително
установено по делото. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Г. за отправяне на съдебна
поръчка до Кралство Н с цел оценка на хигиенно-битовите и жилищните
условия в дома на съпруга на майката, при когото тя възнамерява да отсяда с
детето.
АДВ. Б.: Нямам искания, господин съдия. Представям списък с
разноски.
АДВ. Г.: - Нямам други искания, господин председател.
Съдът като съобрази, че всички допуснати доказателства са събрани, и
че нови доказателства не са посочени от страните, счете делото за изяснено
от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Б.: - Уважаеми господин съдия, аз Ви моля след съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства, да приемете, че искането на
доверителката ми да постановите съдебен акт, с който да заместите
съгласието на бащата на детето да бъде издаден паспорт, както и правото –
така, както е предявено, няма да приповтарям, да приемете, че е основателен
и е доказан, поради което да постановите решение, с което да уважите така
заявите искове, като ще Ви моля освен това, за което няма пречка, разбира се,
ако приемете, че наистина е основателно това искане на доверителката ми, да
допуснете включително и предварително изпълнение, с оглед времето, което
още предстои до окончателното решаване на настоящия спор. Моля да ми
присъдите и сторените разноски. Молим за срок за представяне на писмена
защита.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин председател, моля да отхвърлите изцяло
така депозираната молба. Безпрецедентно е да се иска извеждане на дете на
18
година и половина, неограничено във времето, за неограничени периоди до
неограничен брой държави. Отделно, че е практически неизпълнимо, защото
валидността на един паспорт е 4 или 5 години, колкото и да е там, да се иска
издаването на международен паспорт до навършване на пълнолетие на дете.
Като цяло, считам, че така подадената молба, водеща се за молба за
напускане на пределите на държавата, представлява молба за промяна
местоживеенето на детето. И в този си вид тя е и недопустима. Но ако
счетете, че е недопустима е неоснователна. Няма да изпадам в дълги
подробности. Категорично се противопоставям на предварително изпълнение.
Няма спешна нужда, която да налага детето в рамките на няколко месеца да
напусне страната. Възразявам за прекомерност на хонорара на колегата, като,
добавям, че практиката на ВКС по спорна съдебна администрация, разноски
не се присъждат. Но ако все пак прецените, че такива се следват, възразявам
срещу размера, и ако прецените, че такива се следват, моля да бъдат
присъдени и на нас, според представения договор за правна защита.
Съдът УВЕДОМЯВА страните, че ще обяви решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, като ПРЕДОСТАВЯ двуседмичен
срок, в който страните могат да представят писмени защити по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:13
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19