Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 730 09.03.2017г. Град ПЛОВДИВ
Пловдивски Районен съд ХХ-ти
граждански състав
На четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЗОЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12669 по описа на
съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ал.1 вр. чл.124 от ГПК,образувано по предявен от Б.Р.А., ЕГН **********,
с адрес: *** против А.Й. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с материално
правна квалификация чл.79 вр чл.240 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил договорното си задъл жение по сключен между
страните на **.**.****г. договор за заем с но тариална заверка на подписите, да
му върне предоставената в заем сума в размер на 2700лв. в уговорения в договора
срок, най–късно до 31.05. 2016г. Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си в уговорения срок поради окето
изпаднал в забава и му дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
34,57лв. за периода: 31.05.2016г.–15.07.2016г. Твърди, че за така описаните
суми се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №10068/2016г. по описа на ПРС, срещу
която ответникът възразил. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца сумата от 2700лв. - главница, дължима по договор за
заем от **.**.****г.,сумата от 34,57лв. представляваща обезщетение за забава за
периода: 31.05.2016г. – 15.07.2016г., ведно със законната лихва върху глав
ницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното й заплащане,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №10068/2016г.
по описа на ПРС.Претендира разноски
Ответникът
оспорва така предявените искове и настоява за отхвърлянето им. Оспорва
наличието на договорно правоотношение между страните,основано на договор за
заем,оспорва да му е предадена сумата от 2700лв. Предвид неоснователността на
главния иск счита за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на
лихва за забава. По изложените съображения настоява за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съг ласно чл.
235 от ГПК , намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
10068/2016 по описа на ПРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
възоснова на документ по чл.417 от ГПК против ответника за сумите, предмет на
настоящия иск, срещу която ответникът е възразил. Горното обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Същият е предя
вен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и се
явява допустим.
По същество:Видно от представения по делото
договор за заем, склю чен между страните на **.**.****г. с нотариална заверка
на подпи сите ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 2700лв. срещу
задъл жението на ответника да върне
заетата сума в срок най късно до 31.05.2016г./чл.1 и чл.2 от договора/. Съгласно
чл. 3 от договора договорът „служи като разписка за предадената и получена
сума“ - лицето, посочено като заемополучател – ответникът, удостоверява, че е
получил в брой от заемодателя заетата сума от
2700 лв. в деня на сключване на договора
С това съдът приема, че между страните е
възникнало валидно до говорно правоотношение,основано на сключен помежду
им договор за за ем от 27.04.2016 г.
с описания по горе предмет.
Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си да върне на ищеца предоставената му в заем
сума.
Предвид на изложеното така предявения иск
се явява основателен и следва да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2700 лв.,представляваща невърнат заем. Върху посочената
главница съгласно фикцията на чл.422 ал.1 от ГПК следва да се присъди законната
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 15.07.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забавено плащате на гланницата.Като не е изпълн задължението си да вър не
заетата сума в уговорения срок ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва-чл.86 от ЗЗД.Нейният размер изчислен от съда посредством он лайн програма за периода на
забавата 31.05.2016 г. До 15.07.2016 г. възлиза на сумата от 34,57 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски констатирани в общ размер
на 909,40лв., от които 454,70лв разноски в заповедното производство и сума та
от 454,70лв разноски за настоящото производство
С оглед изложените мотиви, Съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Й. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,че
същият дължи на Б.Р.А., ЕГН ***** *****,с адрес: *** сумата от 2700 лв., представ ляваща предоставената в заем сума по сключен между страните на
27.04. 2016г. договор за заем с нотариална заверка на подписите,сумата от 34,57лв. –обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 31.05.2016г. до 15.07.2016г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.07.2016 г. до окончателното й изплащане,за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №10068/2016г. по описа на
ПРС..
ОСЪЖДА
А.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Б. Р. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
909,40лв разноски за настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в дву седмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:/п./ З.Б.
Вярно с оригинала.
КК