РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Враца, 28.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 14.09.2022
г. /четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка Алипиева и с
участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия
Раденкова адм. дело № 433 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба
на В.М. ***, против Решение рег. № 300000-2182/12.05.2022
г. на Началник РУ – Мездра към ОДМВР- Враца, с което му е отказано издаването
на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за самоотбрана.
Жалбоподателят
посочва, че е имал издадено такова разрешение в продължение на 20 години, през
които непрекъснато е продължаван /удължаван/ срока му. Твърди, че
обстоятелствата, въз основа на които е било преценено, че отговаря на
изискванията на ЗОБВВПИ не са променени и понастоящем, поради което отказът да
се преиздаде разрешителното е неоснователен. Сочи, че е представил изискуемите
по закон документи, както и доказателства в подкрепа на изложените причини,
обосноваващи необходимост от носене на оръжие за самоотбрана и защита на
имуществените си и лични интереси, както и тези на семейството му. Иска се
отмяна на оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът - Началник РУ – Мездра към
ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на ОП
– Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на
жалбата, а оспореното решение за отказ намира за правилно и законосъобразно. Излага
съображения, че при подновяване на разрешението за носене на оръжие е
необходимо да се установят посочените в закона обстоятелства, вкл. да се докаже
необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана, която жалбоподателят не е
доказал. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и във връзка с доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна
- адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения.
Административното
производство е започнало във връзка с подадено
от жалбоподателя В.М. заявление до Началника на РУ – Мездра към ОДМВР –
Враца рег. № 300000-4703/17.11.2021 г.,
с което е поискано издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени необходимите
писмени документи, а именно: Декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ;
Свидетелство за съдимост рег. № 1373 от 28.10.2021 г., от което е видно, че
лицето не е осъждано; Удостоверение изх. № 5561-ТОМ-611 от 28.10.2021 г. на РП
- Враца удостоверяващо, че срещу лицето няма обвинения по неприключени наказателни
производства; Медицинско удостоверение за притежание на оръжие № **********/02.11.2021
г.; Служебна бележка изх. № 2187/02.11.2021 г. за проведена учебна стрелба в
стрелбищен комплекс с пистолет АРКУС; Служебна бележка изх. № 2188/02.11.2021
г. за проведена учебна стрелба с пистолет МАРГОЛИН; Удостоверение за годност за
употреба на огнестрелно оръжие изх. № 516/02.11.2021 г.; копие на Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, валидно до 24.11.2021 г. и
копие на лична карта.
Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана
преписка вх. № 300000-4703/2021 г. по описа на РУ - Мездра, въз основа на която
с Докладна записка с рег. № 300р-13110/19.11.2021 г., изготвена от мл. ПИ „КОС“
Е. Павлов е предложено, преписката да бъде възложена на ПИ и ОР по местоживеене
на лицето, за извършване на проверка и изготвяне на справка с мнение да бъде
издадено разрешение или направен отказ за издаване.
За извършената проверка са изготвени две справки от полицейски служители в
РУ – Мездра, в които е посочено, че заявителят е завършил средно образование и
към момента е пенсионер. Не е укривал доходи, печалби, имущества и сделки с
тях. Има условна присъда от 1997 г. с три години изпитателен срок, но към
момента срещу него няма започнало наказателно преследване за престъпление общ
характер, няма повдигнати обвинения и заведени следствени дела. Няма данни
лицето да е страдало или лекувано от психически заболявания и не се води на
учет в психодиспансера гр. Враца. Няма данни да злоупотребява с алкохол и
употреба на наркотични и психотропни вещества и през последните три години не
са му налагани мерки за защита по ЗЗДН, не поддържа контакти с лица от
криминалния контингент, не е избухлив и се ползва с добро име сред обществото.
Притежава необходимите условия съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно
изискванията на ЗОБВВПИ. Като краен извод и в двете справки е отразено, че
лицето в заявлението не посочва основателна причина за притежание на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана и е предложено да не бъде издадено
разрешително за носене, съхранение и употреба на такова на основание чл. 76 от ЗОБВВПИ.
Към преписката е приложено и Становище на назначена със заповед на
Началника на РУ – Мездра комисия, в състав от председател и двама членове, от
което се установява, че след запознаване с документите и изготвените справки по
преписката, всички членове на комисията са предложили да се откаже исканото
разрешение.
Със съобщение рег. № 300000-145/11.01.2022 г. на Началника на РУ – Мездра,
жалбоподателят е уведомен, че в нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т.
10 от ЗОБВВПИ в подаденото от него заявление на са посочени конкретни мотиви за
необходимостта от притежаване и употреба на огнестрелно оръжие, поради което е
започнало производство по отказ и на същия е даден пет дневен срок да представи
писмени възражения и доказателства. Във връзка с така изпратеното съобщение от
жалбоподателя е депозирано писмено възражение до Началника на РУ - Мездра рег.
№ 30000-560/04.02.2022 г., в което посочва, че има разрешително за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие от 1994 г. Оттогава многократно го е
подновявал и към настоящия момент отговаря на всички законови изисквания да му
бъде подновено исканото разрешително. Оръжието му е необходимо за лична
самоохрана и охрана на семейството му и семейното имущество. Живее в края на
селото, където от едната страна няма жилищни имоти и е зле осветено. Със
съпругата му от дълги години притежават два обекта за хранителни стоки, един в
с. Игнатица и един в с. Зверино, в които заедно зареждат стока със собствения
им микробус. В годините многократно са ставали жертва на нападения и кражби,
както от магазините, така и от къщата им. Имайки предвид, че вечер е обезлюдено,
зле осветено и лесно могат да бъдат нападнати от криминални лица е поискал
издаването на първоначалното разрешително и към настоящия момент нищо не се е
променило. Към възражението оспорващия е приложил копия от удостоверения за
регистрация на търговските обекти и справка за актуално състояние от ТР.
Въз основа на направеното искане, депозираното възражение и събраните
доказателства по образуваната преписка, на основание чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ Началникът на
РУ – Мездра е издал оспореното в настоящото производство Решение рег. № 300000-2182/12.05.2022
г., с което е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на жалбоподателя В.М.. За да
постанови отказа, административният орган е приел, че искането е придружено от
изискуемите по закон документи, но при липсата на данни в РУ – Мездра за конкретни
посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото
семейство не може да се направи извод за необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Посочено е, че в тежест на лицето е
доказването на основателна причина, което е и задължителен елемент на искането
за издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави
следните правни изводи:
Настоящият състав на Административен съд –
Враца счита, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
При условие, че е сезиран с искане за
продължаване срока на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново
разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия
за това. В конкретния случай началникът на РУ - Мездра, обсъждайки
материалноправните предпоставки за първоначално издаване на разрешения е
постановил оспорения акт, с който отказва подновяване на издаденото в полза на В.М.
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него.
Разрешението за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен
акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл.
58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните
изисквания, при наличието на които органът по чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение.
Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл.
58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).
Посочването на основателна причина за издаване, а от там и за подновяване на
разрешително е изискване, въведено като задължителен елемент на заявлението на
физическо лице с оглед регламентацията на чл.
76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, като в тежест на лицето е да докаже причина,
която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. От своя страна
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя,
че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на
оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на
разрешение на физическо лице съгласно чл.
76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ.
Специалният закон – ЗОБВВПИ, изрично
определя срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя, за да
допълни заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията с
изискванията на закона, и този срок е определен на 30 дни. След като е
установено, че изложените в заявлението конкретни факти и обстоятелства не са
подкрепени със съответни доказателства, които да мотивират издаване на акт по
искането, на основание чл.
83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало преди произнасянето на отказа на заявителя
да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности. Като не е
процедирано по този начин, основателно се явява наведеното в жалбата твърдение
за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване
на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая.
За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на
оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо
да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към датата на
подаване на заявлението, както и да е постоянна. Достатъчно е опасността да
съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните
обекти и обществени отношения, но следва да бъде указано конкретно и ясно на
лицето, че в тази насока е необходимо да изложи факти и обстоятелства и да
представи съответни доказателства, което очевидно в случая не е сторено,
независимо от изпратеното до страната съобщение – л. 22 от делото. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и обосновава отмяна на акта, тъй
като при констатация за наличие на непълноти на заявлението, органът е длъжен
да предостави на заявителя срока по чл.
83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с указания за отстраняване на недостатъците. Ако е
осигурен законовият 30-дневен срок за поправяне непълнотите на заявлението,
жалбоподателят би имал възможност да представи и други доказателства, обосноваващи
искането му пред ответника, и тогава изводите на последния биха могли да бъдат
различни. Органът също така би могъл да откаже подновяване, но дължи излагане
на последователни и подробни мотиви за това след надлежно протекло
административно производство, което в случая не е проведено.
В акта единствено е
посочено, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканите
разрешения и липсата на данни за конкретни посегателства против личността и
имуществото на заявителя и семейството му, извод за което е направен въз основа
на липсата на подадени от лицето заявления и данни за престъпни посегателства в
деловодството на РУ-Мездра. Сама по себе си липсата на подадени заявления за
осъществени престъпни посегателства не обозначава еднозначно липсата на такива
върху личността и имуществото на заявителя. Необсъждането на представените от
заявителя доказателства в постановения отказ препятства възможността на съда да
извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това би значело да замести
волята на органа. Административният
орган не е изложил мотиви защо приема, че е налице „липса на основателна
причина“, като например въведе данни за наличието на подадени сигнали за
престъпни посегателства от други граждани на населеното място; данни за
регионалните измерения на престъпността в района; степен на обезпечаване и
гарантиране сигурността на населението от страна на полицията; нивото и
видовете на потенциалните рискове и т. н.
По изложените до тук съображения съдът
счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което следва да бъде отменен, а преписката
върната за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и предвид правилото
на чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за внесена държавна такса от 10 лева заплатено
адвокатско възнаграждение от 400 лева, възлизащи общо на сумата от 410 лева.
Разноските следва да се заплатят от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издал незаконосъобразния административен акт, в случая
- Областна дирекция на МВР-Враца.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.М.
*** Решение рег. № 300000-2182/12.05.2022 г. на Началник РУ – Мездра към ОДМВР-
Враца, с което му е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за ново произнасяне по заявлението на В.М.М. рег.
№ 300000-4703/17.11.2021 г., по
описа на РУ – Мездра, при съобразяване мотивите на решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.М. *** направените по делото разноски в размер на 410,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: