РЕШЕНИЕ
№ 358
гр.
Враца 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично заседание на 21.09.2023
г. /двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 376 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано по жалба на П.И. ***, против ЗАПОВЕД №854/31.05.2023г.
на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахване на незаконен строеж
„Двуетажна масивна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XII-710,
кв.82 по плана на *** с адм. адрес: ***
с извършител и възложител П.И.С..
В жалбата са изложени
твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при
съществени процесуални нарушения, в несъответствие с материалния закон,
необоснована и издадена в противоречие с целта на закона. Сочи се, че
административният орган преди постановяване ѝ не е извършил преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая, в резултат на което
неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че за процесния строеж не
са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПР на ЗИД
на ЗУТ. Релевирани са доводи, че строежът е допустим
по правилата и нормите, действали към годината на извършване на процесното
строителство, когато са били в сила разпоредбите на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отм. 26.07.1995 г.) и за него са изпълнени
условията, залегнали в нормата на § 16, ал.1 от ЗУТ. Отправено е искане за отмяна
на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият П.С.
се явява лично и с надлежно упълномощен представител *
Е.М., като
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се разноски,
съгласно представен списък. Представено е и писмено становище с изложени
съображения по съществото на спора.
Ответникът - Кметът
на Община Враца в с.з. се представлява от **
Г.С., който оспорва жалбата, като неоснователна, а оспорената заповед моли да
бъде потвърдена, като издадена от компетентен орган, съобразена със събрания по
преписката доказателствен материал и правилно
приложен материален закон. Установено е, че сградата предмет на
заповедта за премахване не отговаря на изискванията за търпимост, както и, че
стрехата на същата навлиза в чужд имот. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, представената
адм.преписка и събраните по делото относими към спора доказателства и като извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е иницирано по жалба от Б.К.М., собственик на УПИ XIII
- 711, кв. 82 по плана на ***, с вх. № 9400-2790/28.02.2023г. /л.71/ до Кмета
на Община Враца, с твърдения за незаконно изградена двуетажна жилищна сграда на
вътрешната регулационна граница в съседен УПИ
XII – 710, кв. 82 на ***, с административен адрес *** с
извършител П.С..
Въз основа на жалбата
с писмо изх.№ 9400-2790(2)/13.03.2023г.
на Община Враца, жалбоподателят в настоящото производство – П.С. е уведомен за
извършване на проверка в имота му и осигуряване на достъп до него на 28.03.2023
г. от 09,30 ч., като при проверката да бъдат представени всички налични
документи за собственост и строителни книжа, удостоверяващи законосъобразното
изграждане на визирания в жалбата строеж, включително и документацията,
легитимираща участниците в строителството при наличие на такива. Писмото е
връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2023 г., видно от известието за
доставяне /л.63/. На посочената в писмото дата - 28.03.2023 г. служители на
Община Враца са извършили проверка на място в имота, за което е съставен
Констативен акт № 5 /л. 45-47/. В него е посочено, че е извършена проверка на
строеж „двуетажна масивна жилищна сграда“ в ***, кв. 82 УПИ XII-710,
в имот собственост на П.И.С., съгласно нот.акт № 170, том I,
дело №100 от 2015г. Посочено е в какво се състои строежа, а именно: на
страничната регулационна линия с УПИ XIII - 711, кв. 82 е
изпълнена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ около 67 кв.м,
четирискатен покрив с дървена покривна конструкция и горно покритие с керемиди,
като сградата е изпълнена на етап груб строеж. В КА е отразено, че в хода на
проверката не са представени предвидените в Закона за устройство на територията
документи - одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проекта;
съгласуване с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на
строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и заповедна
книга. Установено е, че строежът е изпълнен без да е разрешен по реда предвиден
в Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с което е нарушена разпоредбата на
чл.148, ал.1 от същия закон.
Съставен е и КА №
5а/28.03.2023 г., в който е отразено, че строежът не съответства на предвижданията
на действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед №1415/18.11.1987 г. на ОНС –
Враца, предвиждащ свободно застрояване в имота, тъй като строежът е разположен
на страничната регулационна линия с УПИ XIII
- 711, кв. 82, в нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ. Неразделна част от КА №5
е окомерна скица на разположението на строежа в имота и е приложен снимков
материал. Приложена е и Декларация съгласно § 184, ал.8 от ЗУТ, в която жалбоподателят
декларира, че е собственик на имота, съгласно нот. акт № 170, том I,
дело № 100 от 2015 г., като строежът – двуетажната жилищна сграда не е
построена от него, а така е закупен. Приложени са и декларации от собствениците
на съседни имоти УПИ Х – 703 и УПИ IX – 704, кв. 82, в
които декларират, че строителството на двуетажната жилищна сграда е започнато
през 1984 г.
В административната преписка е представен Констативен
протокол от 13.04.2023 г., от който е видно, че в законоустановения 7-дневен
срок е постъпило Възражение с вх. № 9400-0-5009/12.04.2023 г. по съставените КА
№ 5 и КА № 5а от 28.03.2023 г. С възражението, адресирано до Кмета на Община
Враца, жалбоподателят оспорва констатациите в двата акта, като изтъква
аргументи, че не е изследвана годината на построяване на сградата.
Приемайки
констатациите в представените по делото КА за обосновани и правилни, а доводите
на оспорващия за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ за неоснователни,
ответникът е издал оспорената заповед, с която е разпоредил
премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че строежът
съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ е пета категория, като в случая се
касае за сграда на основно жилищно застрояване, разположена на вътрешната
регулационна линия със съседния УПИ XIII - 711, кв. 82 по
плана на *** и като такова не отговаря на сега действащото изискване на чл.31,
ал.1, т.1 от ЗУТ да отстои най-малко на 3 м до страничната граница на урегулирания
поземлен имот. Същото такова изискване е действало и по време на изграждането ѝ
през 1984 г. при режима на Закона за териториално и селищното устройство - ЗТСУ
и по конкретно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отм. от 26.07.1995 г.), съответно на чл. 62,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално
и селищно устройство /отм. 05.06.2001г./, като процесната сграда не отговаря и
на изискванията на посочените разпоредби, именно сградата да е най-малко 3 м.
от страничната граница на имота. Органът е приел, че не са налице
предпоставките на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, тъй като изградената жилищна сграда не е била допустима както по
действащите към момента на извършването ѝ правила и норми, така и
съгласно сега действащия ЗУТ.
За
установяване на релевантните за спорното правоотношение факти, по делото е
допусната и извършена съдебно-техническа експертиза. След запознаване с
приложените по делото документи, проверка на документите в община Враца и
извършен оглед на място, вещото лице е стигнало до заключение, че: Съгласно декларации
на лист 34 и 35 от делото строежът на процесната сграда в УПИ XII-710, кв.82 по
плана на ***, е започнат през 1984г. и все още не завършен; разстоянието между
жилищните сгради в УПИ XIII-711 и УПИ XII-710, кв.82 по плана на *** е 7,00 м;
предвижданията на действащия ПУП на *** (приет през 1987г.) са в УПИ XII-710,
кв. 82 да се изгради двуетажна жилищна сграда на 3 м от страничната
регулационна линия с УПИ XIII-711. Към годината на започване на строежа (1984 г.)
не е имало одобрен ПУП на селото; *** е с посока север-юг. В кв.82 по плана на ***
има четири жилищни сгради, разположени на северните регулационни линии. Част от
жилищната сграда в УПИ XIII-711 също е на северната регулационна линия. В кв.81
по плана на селото има още четири жилищни сгради, разположени на северните
регулационни линии. Фасадата на процесната сграда към страничната регулационна
линия с УПИ XIII- 711, кв.82 по плана на *** е без прозорци и
има стреха, която е надвиснала над УПИ XIII-711.
Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, поради което и съдът го кредитира
изцяло, като обективно и компетентно дадено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване,
поради което е ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО.
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл.168 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл.225а от ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповеди по премахване на строежи или на части от тях,
от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл.225, ал. 2
от ЗУТ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната
сграда, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1,
т. 5, б. "а" от ЗУТ е V-та категория, за която с оглед
местоположението на обекта компетентен да разпореди премахването му като
незаконен строеж съгласно чл.223, ал.1,
т. 8 и чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ е кметът на община Враца или упълномощено от него
длъжностно лице.
Спазена е и
установената в закона писмена форма, като заповедта съдържа всички изискуеми
съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити - наименование на органа,
наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за
издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на
административния орган.
При издаването на
заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в
специалния закон и в АПК и не се констатира в хода на административното
производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание.
Административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила
по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица - служители за
контрол по строителството в администрацията на Община Враца, в съответствие с
правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ, са съставени Констативен акт № 5 и 5а
от 28.03.2023 г., в които са посочени всички факти и обстоятелства, установени
при проверката, описан е самият строеж, посочено е точното му местонахождение, собственика
на имота, в който е строежа, както и нарушените законови разпоредби, вкл. е
налице и изготвена скица на разположението на констатирания като незаконен
строеж, извършен в поземления имот. КА по чл.225а, ал.2
от ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по издаването на акт за
премахване на незаконен строеж. Този акт няма самостоятелен характер, а е само
част от производството по издаване на индивидуален административен акт, като поставя
началото на административното производство и установява вида и характера на
извършеното строителство. Екземпляр от Констативните актове е връчен на
жалбоподателя С., който е упражнил правото си на възражение против тях, участвал в хода на
административното производство лично, поради което не са нарушени
правата му.
По отношение на приложението на
материалния закон, настоящият съдебен състав, след анализ на събраните по
делото доказателства, съотнесени към релевантните материалноправни норми
намира, че наличието
на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа не е категорично доказано и
обосновано от органа.
От данните по делото безспорно се
установява, че процесния обект - двуетажна масивна жилищна сграда, притежава
характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа. При
преглед и анализ на представените по делото доказателства, също така безспорно
се установява, че за строежа липсват предвидените в ЗУТ документи, както и че
същият е изпълнен без да е разрешен по предвидения ред, с което е нарушена
разпоредбата на чл.148, ал. 1 от ЗУТ. При тези установявания е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, както правилно е приел и
административният орган и което не се оспорва от жалбоподателя.
Не
всеки незаконен строеж, обаче подлежи на забрана за ползване и премахване, ако
отговаря на условията за търпимост по смисъла на §16, ал.1, ал.2 и ал.3 и §127,
ал.1 от ПР на ЗУТ. В производството по установяване и премахване на незаконен
строеж, административният орган е длъжен да изследва и търпимостта по
цитираните по-горе разпоредби, тъй като при установяване на такава, строежът не
подлежи премахване, т.е. не се следва издаване на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл, трайната съдебна практика приема, че §16, ал.1 от ПР на ЗУТ
и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ регламентират условията за издаване на
удостоверение за търпимост за строежи, за които няма строителни книжа. Това по
смисъла на ЗУТ са незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени по
принцип, защото са допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до
31.03.2001 г., т.е. до влизане в сила на ЗУТ. Статутът на търпимост на строежа
възниква по силата на закона при наличието на нормативно установените кумулативни
условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и
забрана на ползването му – Решение №
1790 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 8356/2016 г. на ІІ отд. на ВАС
и др.
В тази връзка моментът
на изграждане на строежа е основополагащ, с оглед различните хипотези на
търпимост по ЗУТ, поради което за изясняването му е допустимо събирането на
всякакъв вид доказателства – съдебно-техническа експертиза, свидетелските
показания, при липса на други писмени данни (напр. за годината на извършването
на строежа), както и декларации.
С Декларация съгласно
§ 184, ал. 8 от ЗУТ, жалбоподателят декларира, че е собственик на имота,
съгласно нот. акт № 170, том I, дело № 100 от 2015
г., като двуетажната жилищна сграда не е построена от него, а така е закупена
през 2015г. С нотариално заверени декларации, собствениците на съседни имоти
УПИ Х – 703 и УПИ IX – 704, кв. 82, декларират, че
строителството на двуетажната жилищна сграда е започнало през 1984 г., а с нотариално
заверена декларация /л.18/, друг собственик на поземлен имот в *** – Н.Д., декларира,
че сградата е строена през периода 1984 г. – 1986 г.
Съгласно
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ „Строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими“.
Преценката за всеки
отделен случай безспорно е по конкретните факти и приложим правен режим.
Към
установения с декларациите период на извършване на процесното строителство са
действали разпоредбите на Наредба № 5 за правила и норми на териториално и
селищно устройство, (издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн.,
ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995
г.). Съгласно чл.8. ал.1 от Наредба № 5: „Застрояването в парцелите и комплексите
е свободно или свързано, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба: „Свободно е
застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на определено разстояние
от регулационните линии към съседните парцели, както и на северни
регулационни линии при тесни парцели по улици с посока север-юг и полупосоките
до 45 градуса (чл. 11), а в комплексите - на
определено разстояние една от друга.“
Съгласно заключението
на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и
компетентно дадено, ***, е с посока север-юг. Видно от дворищно-регулационния и
кадастрален план на ***, одобрен със Заповед № 1415/18.11.1987 г. повечето
жилищни сгради в кв.81 и кв.82 на *** са разположени на северните регулационни
граници на урегулираните поземлени имоти, при режим на свободно застрояване,
съгласно чл. 8, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми на
териториално и селищно устройство, , (отм., бр. 48 от
26.05.1995 г.). В квартал 82 има четири жилищни сгради, построени на северните регулационни
граници, като сградата в урегулиран поземлен имот XIII - 711, съседен на
процесния, също е на северната регулационна линия. В кв. 81 има също четири
жилищни сгради, построени на северните регулационни линии.
При това положение се
установи, че са спазени изискванията на
чл. 11, ал.1 от същата наредба, съгласно който: При свободно застрояване на сгради
с височина до 8,5 м в тесни парцели по улици с посока север-юг и полупосоките
до 45 градуса въз основа на застроителен план се допуска сградата да се
разположи на самата северна граница на парцела с покрив, обърнат към съседния
парцел, и със стена, оформена като фасада. Прозорци на фасадата се допускат,
доколкото са необходими за правилното й архитектурно оформяване и за
проветряване на помещенията. Те трябва да бъдат най-малко на 1,60 м от нивото
на пода до долната част на рамката. Спазено е и изискването на чл. 11, ал.З от
наредбата, а именно: между сградата на северната граница и сградата в съседния
парцел да има най-малко 6 м разстояние. Това разстояние не може да се намалява
със застроителен план. Ако то не може да се спази, застрояването се извършва
съобразно общите правила по чл.10
, т.е на разстояние от страничните регулационни линии най-малко 3 м.
В случая вещото лице
е измерило фактическото разстояние между двете жилищни сгради, разположени в У
ПИ XIII -711 и УПИ XII - 710, кв.
82 по плана на *** и е установило, че е 7 метра, при което отговаря на
изискванията на чл.11, ал.З от Наредба № 5 за най-малко 6 метра разстояние
между сградите.
От заключението на
вещото лице и от представените по делото доказателства се установява, че
първият застроителен план на ***, в
който е отразено свободно застрояване на бъдещо строителство, е одобрен в края
на 1987 г. със Заповед № 1415/18.11.1987 г., когато строежът е бил изграден и
следователно не може да бъде в несъответствие с последващите предвиждания на
Подробния устройствен план и Плана за застрояване.
При тези констатации
настоящият съдебен състав намира, че процесния
строеж, макар и незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ,
отговаря на условията за търпимост законодателно регламентирани в §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ, първо - защото е изграден преди 7 април 1987 г. и второ - защото е
бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му.
В производството по
установяване и премахване на незаконен строеж административният орган не е
изследвал в пълнота търпимостта на строежа, макар да е посочил относимата за периода
на изграждане правна регламентация по Наредба № 5 за правила и норми на териториално
и селищно устройство, като се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 1 от нея, която е обща и би била приложима единствено, ако не може да
се спази условието по чл.11, ал.3 за най-малко 6 метра разстояние между
сградата на северната граница и сградата в съседния парцел. В случая от
заключението в експертизата, както стана ясно по-горе това разстояние е 7
метра.
Вярно е, че съгласно
чл.11, ал.2 от цитираната наредба, водите от покрива на сградата трябва да
бъдат отведени в парцела, в който се изгражда сградата, което обстоятелство от
представените по делото фото снимки, констатациите на проверяващите служители,
както и от заключението на вещото лице се установява, че не е изпълнено. Това
неизпълнение, обаче не може да бъде основание за издаване на заповед за
премахване на строежа, а може да бъде повод за издаване на предписание за
отстраняване на нередността.
При достатъчно
доказателства, че са изпълнени изискванията на закона и е налице търпимост на
строежа, оспорената заповед за неговото премахване се явява незаконосъобразна и
подлежи на отмяна.
Предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка,
съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на
всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му
правомощия, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби, при което са налице отменителните основания по
чл.146, т.4 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с
нея заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на делото претенцията на оспорващия изразена чрез
процесуалния представител в хода по същество, за присъждане на разноски по
делото се явява основателна. От приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие /л. 17/ се установява, че между жалбоподателя С. и * М. е договорено
адвокатско възнаграждение от 1250.00 лева платени в брой при подписване на
договора. При това положение разноските по делото възлизат общо в размер от 1660.00
/хиляда шестстотин и шестдесет/ лева, представляващи
внесена държавна такса, в размер на 10.00 лева, адвокатско възнаграждение, в
размер на 1250.00 лева и депозит за вещо лице в размер на 400.00 лева /л. 86/.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
вр. чл.146, т. 4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 854/31.05.2023
г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахване на незаконен строеж
„Двуетажна масивна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XII-710,
кв.82 по плана на ***, с адм. адрес: ***
с извършител и възложител П.И. *** да заплати на П.И.С. от ***, деловодни
разноски в производството, в общ размер
на 1660.00 /хиляда шестстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване, чрез АдмС- Враца пред ВАС - София
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: