РЕШЕНИЕ
№ 1290
гр. Велико Търново, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101004 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че със
заявки за транспорт през периода от месец март 2020г. до месец юни 2020г. ответникът
възложил на ищеца да извърши транспортни услуги в страната и в чужбина, във връзка с
което поел задължение да му заплати възнаграждение в общ размер на 49440 лв., в 30-
дневен срок от получаване на фактурите за превоза. Ищецът твърди, че след извършване на
услугите е издал фактури с №********** от 16.03.2020г. на стойност от 4800 лв. с ДДС,
№********** от 16.03.2020г. на стойност от 6120 лв. с ДДС, №********** от 27.03.2020г.
на стойност от 5796 лв. с ДДС, №********** от 27.03.2020г. на стойност от 6360 лв. с ДДС,
№********** от 15.05.2020г. на стойност от 192 лв. с ДДС, №********** от 07.05.2020г. на
стойност от 6240 лв. с ДДС, №********** от 07.05.2020г. на стойност от 6480 лв. с ДДС,
№********** от 07.05.2020г. на стойност от 780 лв. с ДДС, №********** от 04.06.2020г. на
стойност от 6336 лв. с ДДС и №********** от 04.06.2020г. на стойност от 6336 лв. с ДДС,
които е изпратил на ответника като е последвало неизпълнение от негова страна. С оглед
гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата по процесните фактури от общо 49440 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
За периода от 11.03.2020г. до 05.05.2020г. ответникът изпратил оферти до ищеца за
извършване на транспортни услуги в страната и в чужбина, във връзка с което поел
задължение да му заплати възнаграждение в общ размер на 49440 лв. Офертите са приети от
ищеца като за изпълнението им са издадени фактури с №********** от 16.03.2020г. на
стойност от 4800 лв. с ДДС, №********** от 16.03.2020г. на стойност от 6120 лв. с ДДС,
№********** от 27.03.2020г. на стойност от 5796 лв. с ДДС, №********** от 27.03.2020г.
на стойност от 6360 лв. с ДДС, №********** от 15.05.2020г. на стойност от 192 лв. с ДДС,
№********** от 07.05.2020г. на стойност от 6240 лв. с ДДС, №********** от 07.05.2020г.
на стойност от 6480 лв. с ДДС, №********** от 07.05.2020г. на стойност от 780 лв. с ДДС,
№********** от 04.06.2020г. на стойност от 6336 лв. с ДДС и №********** от 04.06.2020г.
на стойност от 6336 лв. с ДДС. Фактурите са изпратени на ответника, който ги осчетоводил
и ги включил в дневника за покупки и в справките-декларации по ЗДДС за съответните
данъчни периоди.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните са сключени договори за превоз по процесните оферти като превозвачът е
изпълнил задълженията си към товародателя по чл. 368, ал. 1 от ТЗ. За това свидетелства
осчетоводяването на фактурите от ответника, включването им в дневника му за покупки
както и декларирането им пред НАП във връзка с ползването на данъчен кредит по ЗДДС. В
резултат на това, за последния е възникнало задължение, на основание чл. 372 от ТЗ, да
заплати на ищеца превозните възнаграждения в общ размер на 49440 лв., в 30-дневен срок
от получаване на всяка от фактурите съгласно чл. 303а, ал. 1 от ТЗ. Липсата на изпълнение в
срок на паричните задължения е довела до изпадането на ответника в забава. От
гореизложеното се достига до извода, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени. От забавата за изпълнение е възникнало и правото на кредитора да търси
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от предявяване на
исковете - 08.12.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 4088,72 лв. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на правния спор. В разглеждания случай
ищецът не е представил доказателства за реалното им извършване като искането му в тази
част е неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за платена
такса по налагане на обезпечителната мярка, тъй като представлява разноски по
изпълнителното дело и следва да се събере чрез съдебния изпълнител.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 49440 лв. /четиридесет и девет хиляди четиристотин и
четиридесет лева/ - главница, представляваща сбор от неизплатени възнаграждения по
договори за превоз, за които са издадени фактури с №********** от 16.03.2020г. на
стойност от 4800 лв., №********** от 16.03.2020г. на стойност от 6120 лв., №********** от
27.03.2020г. на стойност от 5796 лв., №********** от 27.03.2020г. на стойност от 6360 лв.,
№********** от 15.05.2020г. на стойност от 192 лв., №********** от 07.05.2020г. на
стойност от 6240 лв., №********** от 07.05.2020г. на стойност от 6480 лв., №********** от
07.05.2020г. на стойност от 780 лв., №********** от 04.06.2020г. на стойност от 6336 лв. и
№********** от 04.06.2020г. на стойност от 6336 лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, както и
сумата от 4088,72 лв. /четири хиляди осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3