Решение по дело №15370/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260031

 

гр. Пловдив,  28.02.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на   осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Габриела Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15370 по описа на съда за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В В В В В В В В В В В 

Производството по делото е образувано въз основа на   искова молба от   Х.Д.Х.,  ЕГН **********,*** против  „ГАНЧЕВ И ЗЛАТЕВ“ ООД, ЕИК *********, с която  е предявен иск  с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД   за прогласяване на недействителност на    договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт №**, т. **, дело № 16377 от 09.10.2015 г. на АВ П. по отношение на ½ идеална част от  имот с идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц., одобрени със Заповед №******г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на поземления имот – местността Л., с площ от 6599 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, номер по предходен план – *****, при граници и съседи: имот ******, имот ******, имот ******, имот ******, поради липса на представителна власт.  Претендират се и разноски по делото.  

Ищецът посочва, че съгласно Удостоверение за наследници от ****** г., издадено от с. Ц., общ. С., обл. П. с Р.Д.К. са наследници, като низходящи на общия им наследодател Д. Х.Д., починал на ***** г. в гр. П.. В края на месец ***** г. ищецът отишъл в кметството на с. Ц. да си и документи за оставените от баща му Д. Д. наследствени земеделски земи, когато установил, че сестра му Р.К. без негово знание и съгласие е продала на фирма „Ганчев и Златев“ ООД общ наследствен имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц., одобрени със Заповед №******г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на поземления имот – местността Л., с площ от 6599 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, номер по предходен план – ******, при граници и съседи: имот ******, имот ******, имот ******, имот ****** за сумата от 700 лв.

Първоначално като ответник е била посочена Р.К. и е искано връщане на половината от продажната цена, но след няколко уточнителни молби е посочено, че ответник е Ганчев и Златев ООД, като се иска да се прогласи договора за покупко – продажба по отношение на ½ от имота за нищожен поради липса на съгласие, изразяващо се в липса на представителна власт. Оспорено е като нищожно и пълномощното, с което Р.К. е упълномощена за сключване на тази сделка, като не е предявен отделен иск в този смисъл. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковата молба, като нередовна, като сочи, че не става ясно срещу кого е насочена исковата молба и какъв е петитума на предявения иск. По същество ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за придобиване на имота по давност, като сочи, същият му е прехвърлен на основание, годно да го направи собственик.  Моли се искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е  предявен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване недействителността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, поради сключването му от лице без надлежна представителна власт. Следва да се посочи, че съдът определя правната квалификация на предявените искове с доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК и не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, който счита, че правното основание на иска е по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за установяване нищожността на разпоредителната сделка, поради липса на съгласие. При определяне на правната квалификация на предявения иск съдът съобрази задължителните разяснения, дадени с т. ІІ. 4 - 6 от Тълкувателно решение № 5/2016 г. по тълк.д № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че при договор, сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна сделка, или от мним пълномощник, не се касае за порок, водещ до абсолютна нищожност; мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 217/21.01.2020 г. по гр. д. № 582/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.

В Определение №457/10.07.2020 по дело №2537/2019 на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че няма пречка ищецът да претендира прогласяване на недействителността на сключения между него и ответното дружество договор  поради липса на надлежно учредена представителна власт на представлявалото го лице, без да предявява нищожността на самата упълномощителна сделка, като предмет на отделен самостоятелен иск. В такъв случай страни по така предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД са страните по сделката, чиято недействителност се претендира и в чиято правна сфера ще настъпят правните последици от недействителността. Мнимият пълномощник няма качеството задължителен и необходим другар, като недействителността на сделката няма пряко отражение в неговата правна сфера. Участието на това лице в производството не е задължително, а ако искът бъде насочен и срещу него, следва да бъдат изложени конкретни факти, обосноваващи правния интерес на ищеца. В този смисъл е и Решение  №103 от 16.07.2018г., гр.д.№3209/2017г., ВКС, III г.о.

При така релевираните  оспорвания, касаещи недействителността на упълномощителната сделка по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД  ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване на наличие упълномощителна сделка, изявлението в която не изхожда от лицето, сочено като неин автор.

За уважаване на иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва да ищецът при условията на пълното и главно доказване да установи следните обстоятелства: 1. наличие на сключен от името на ищеца договор за покупко-продажба на процесния недвижим  имот; 2. договаряне от страна на представителя от името на ищеца при липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане.

Изрично в доклада по делото съдът е указал на ответника, че в това производство не следва да се разглеждат направените от ответника възражения за придобиване по давност на процесния имот, тъй като придобиването на имота по давност е защитно средство на ответника по иск  за собственост, а такъв не е предявен.

От приетия като писмено доказателство Договор за доброволна делба на земеделски земи от ****** г. се установява, че процесния недвижим имот – нива с площ от 6,599 дка, съставляваща имот № ******, находяща се в с. Ц., местност Л. е разпределена в самостоятелен дял на А. Н. Т., ЕГН **********.

Видно от скица на поземлен имот № *********г. имотът – предмет на делбата е идентичен с процесния имот с кадастрален номер, както следва: № ********.

От приетите като писмено доказателство удостоверение за наследници на А.Т.се установява, че след смъртта си същата е оставила двама наследници – съпруга си – Д.Т.и дъщеря си Р.К., като всеки от тях е наследил по ½ от притежаваното приживе от наследодателката им имущество. Придобитото в дял наследствено имущество, при делбата на което не са уравнявани дяловете не представлява съпружеска имуществена общност, поради и което преживелият съпруг Д.Т.и дъщерята на починалата А.Т.придобиват по наследство по ½ идеална част от процесния недвижим имот.

След смъртта на Д.Т.на 26.11.2011 г. неговата ½ идеална част от процесния недвижим имот се наследява от сина му от първия брак Х.Х. и дъщеря му от втория брак – Р.К..

С оглед горното се установява, че Х.Х. е получил в наследство от баща си ¼ идеална част от имота, а не както твърди в исковата молба ½ идеална част, а останалите ¾ идеални части се притежават от Р.К., която е придобила по наследство от майка си А.Т.½ идеална част и по наследство от баща си Д.Т.¼ идеална част от процесния недвижим имот.

От приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  се установява, че на ****** г. Р.К., като продавач в лично качество и като пълномощник на Х.Х. е сключила с ответника „ГАНЧЕВ И ЗЛАТЕВ“ ООД в качеството на купувач договор за покупко – продажба на имот с идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц., одобрени със Заповед №******г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на поземления имот – местността Л., с площ от 6599 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, номер по предходен план – ******, при граници и съседи: имот ******, имот ******, имот ******, имот ******  срещу продажна цена от 700 лв., която е отразено в договора, че продавачът е получил изцяло и в брой от купувача преди подписване на договора. При описание на приложените документи е отразен гореописания Договор за доброволна делба, скица, декларации, актуално състояние на купувача, протокол от събрание на съдружниците на купувачаи квитанции за заплатени такси. В нотариалния акт е отразено, че Р.Д.К. е упълномощена с пълномощно с рег. № *** – заверка на подпис с рег. № ***, т.*, акт № * от ****** г. на кмета на с. Ц..

С писмо от 06.04.2022 г. специалист ГСР от Кметство на с. Ц. е изпратил копие от пълномощно от Х.Д.Х. с рег. № ****/***** г. и заверка на съдържание с рег. № ***, т. *, акт */***** г. Видно от съдържанието на пълномощното същото касае освен процесния имот с кадастрален номер ********и още два имота в землището на с. Ц..  На същата дата са заверени от кмета на с. Ц. и декларации по чл. 264,    ал.2 ДОПК и чл.25, ал. 8 ЗЗДН.  Представен е и приет като писмено доказателство Протокол за доброволно предаване от ***** г., в който е удостоверено предаването на процесното пълномощно на органите на МВР, тъй като същото е необходимо за изясняване на обективната истина по преписка № ***/*** г. по описа на РП- П..  От изпратено от ОД на МВР П. – РУ Т. се установява, че пълномощното в оригинал е в кориците на досъдебно производство № **/**** г.

От приетото като писмено доказателство и след справка в ЕИИС се установява, че  образуваното досъдебно производство е спряно с влязло в сила Постановление за спиране на наказателното производство, тъй като ищецът и Р.К., която е използвала неистински документи – пълномощно и декларации при сключване на  процесната сделка са брат и сестра и съответно се касае за престъпление от частно – правен характер и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до компетентния съд. Такава тъжба до приключване на устните състезания не се установява да е депозирана от страна на ищеца.

В писмо от 22.11.2022 г. от кметството на с. Ц. се сочи, че не съществува пълномощно с упълномощител Х.Д.Х.   със заверка на подпис с рег. № ***/***** г. и заверка на съдържание с рег. № */****** г., като пълномощните и заверките са от **** г.

С протоколно определение от 17.05.2022 г. с оглед оспорването от страна на ищеца на представените и приети като писмени доказателства пълномощно и декларации е открито производство по чл. 193 ГПК.

По делото е прието, като неоспорено от страните заключение на съдебно – графологичната експертиза, което съдът кредитира, като обективно, пълно и компетентно изготвено. При изготвянето му вещото лице е формирал заключението си на база находящите се в досъдебното производство оригинали, снети образци от почерка и подписа на ищеца, както и безспорно изходящи от ищеца писмени документи. Вещото лице е категорично, че в представените за изследване пълномощни и два броя декларации се установява, че подписите за „упълномощител/ декларатор“ не са положени от ищеца по делото Х.Д.Х. и съответно имената под тях не са изписани от него.

От събраните по делото доказателства, преценени във връзка едно с друго се установи, че оспореното по реда на чл. 193 ГПК пълномощно не е подписано от ищеца, поради и което към датата на сключване да договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот продавачката Р.К. не е имала представителна власт за продажба на придобитата по наследство от ищеца ¼ идеална част от процесния недвижим имот.

В задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС се приема, че  сключеният от пълномощника договор  би бил сключен при липса на надлежна представителна власт и не е нищожен, а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Доколкото формалният упълномощител е ищец и оспорва сделката, то съответно извършените без представителна власт действия не биха могли да бъдат потвърдени, поради и което сключеният от  Р.К. договор  за покупко – продажба на недвижим  имот , въз основа на оспореното пълномощно, което се установява, че не е подписано от ищеца, следва да бъдат прогласени за недействителни  по отношение на  ищеца до размера на наследствената му част от ¼ идеална част поради липса на представителна власт.

С оглед обстоятелството, че ищецът не установи да е собственик на останалата ¼ идеална част от предявената ½ идеална част от недвижимия имот и предвид факта, че не може да предявява чужди права,  то производството  по отношение на така предявения иск следва да се прекрати.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.  Процесуалният представител на ищеца – адв. М.Г. е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК за сумата от общо 1870,70 лв. От така претендираните разноски съдът счита за неоснователно искането за присъждане на адвокатски възнаграждения за двама процесуални представители, доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че се присъжда възнаграждение за един адвокат.  Дори да се приеме, че процесуалното представителство на адв. Б. касае предявеният иск против Р.К., както е отразено в пълномощното, то производството по същия е прекратено поради оттегляне на исковата молба, поради и което разноски не се дължат. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. Б. за сумата от 700 лв. е неоснователно.  Видно от представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. М.Г., страните са договори адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лв., като договорът служи за разписка за половината от сумата 400 лв., а другата част от възнаграждението, а именно: остатъкът от 400 лв. е уговорено да се плати до **** г.  Представеният документ – договор за правна защита и съдействие, както и представения списък с разноски по чл. 80 ГПК, не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане за разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Това е така, тъй като договорът за правна защита и съдействие може да служи за разписка за осъществено заплащане на договореното възнаграждение, единствено когато страните са постигнали съгласие последното да бъде заплатено в брой и това обстоятелство е удостоверено в договора. В случаите, в които е уговорено заплащане на възнаграждението по банков път, следва да бъдат представени доказателства за заплащането му, а именно – платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ извършения банков превод. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ма ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Предвид така изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължи съразмерната част от действително платеното адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. т.е. сумата от 200 лв.

По отношение на останалата част от претендираните разноски, съдът счита за основателно искането за присъждане на разноски за съдебно – графологична експертиза в размер от 202,90 лв.,  сумата от 52,40 лв. за държавна такса и сумата от 15 лв. за съдебни удостоверения, от които съразмерно на уважената част от исковата претенция следва да се присъди сумата от 135,15 лв. 

Съдът счита за неоснователно искането за присъждане на разноски за заплащане на такси за издаване на удостоверения, както и за заплащане на копирни услуги, доколкото представените документи не удостоверяват по безспорен и категоричен начин, че тези такси са заплатени именно във връзка с настоящото гражданско дело.

На основание изложеното и с оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената искова претенция в общ размер от 335,15 лв.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника също следва да се присъдят разноски, съразмерно   на прекратената част от исковата претенция. Ответникът е представил доказателства и претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., от които по съразмерност следва да се присъди сумата от 200 лв.

 

 

 

 

По изложените мотиви съдът

В В В В В В В В В В В  В 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на  Х.Д.Х.,  ЕГН **********,*** и  „ГАНЧЕВ И ЗЛАТЕВ“ ООД, ЕИК *********,   договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт №**, т. **, дело № 16377 от 09.10.2015 г. на АВ П. по отношение на ¼  идеална част от  имот с идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц., одобрени със Заповед №******г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на поземления имот – местността Л., с площ от 6599 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, номер по предходен план – *****, при граници и съседи: имот ******, имот ******, имот ******, имот ******, поради липса на представителна власт.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от  Х.Д.Х.,  ЕГН **********,*** против  „ГАНЧЕВ И ЗЛАТЕВ“ ООД, ЕИК ********* иск за прогласяване на недействителност на    договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт №*, т. **, дело № 16377 от 09.10.2015 г. на АВ П. по отношение на останалата ¼  идеална част от предявената ½ идеална част от  имот с идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц., одобрени със Заповед №******г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на поземления имот – местността Л., с площ от 6599 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, номер по предходен план – *****, при граници и съседи: имот ******, имот ******, имот ******, имот ******, поради липса на представителна власт.

ОСЪЖДА „ГАНЧЕВ И ЗЛАТЕВ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Х.Д.Х.,  ЕГН **********,*** сумата от 335,15 лв. – разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА Х.Д.Х.,  ЕГН **********,*** да заплати на „ГАНЧЕВ И ЗЛАТЕВ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 200 лв.- разноски по съразмерност. 

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – П. в двуседмичен срок от връчването му.

В частта, в която производството е прекратено решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ПОС с частна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните.                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала:

Р“.Р™.