Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 50
гр. ВРАЦА, 26.02.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 08.02.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 21 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
322/16.10.2018 г. по гр.д.№ 933/2017 г. Районен съд-Козлодуй е осъдил А.И.Г. ***
да заплати на Ц.И.Х. *** на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 954,00 лева, с
която ищцата се е обеднила, а ответника - обогатил, във връзка с продажбата на
нейната идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Рогозен, общ.Хайредин,
като в останалата му част до пълния предявен размер от 6 000,00 лева искът е
отхвърлен като неоснователен. Със същия съдебен акт Ц.И.Х. е осъдена да заплати
на А.И.Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 714,84 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
С въззивна жалба вх.№ 5653/02.11.2018 г. А.И.Г.,
чрез пълномощника си адв.М.С., атакува решението в частта, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и е осъден да заплати на
ищцата Ц.И.Х. сумата 954,05 лева.
Въззивникът твърди,
че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и некореспондиращо със
събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че е единствен собственик на
имота и това обстоятелство е признато с нотариален акт № 155, т.V, дело №
235/26.06.2001 г. на нотариус В.М.. Изтъква, че производството по делото е прекратено
в частта, в която е поискано да бъде прогласена нищожността на този нотариален
акт, както и че самата ищца в съдебно заседание е заявила, че не оспорва акта.
Моли решението на районния съд да бъде отменено в осъдителната част и
предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ц.И.Х., която оспорва
подадената въззивна жалба и наведените в същата доводи, че въззивникът е
единствен собственик на имота и нотариалния акт за собствеността му не е
оспорен. Посочва, че имотът има наследствен характер, а производството по
установителния иск за оспорване на нотариалния акт е прекратено, тъй като
ответникът цяла година не е взел участие и не могат да бъдат събрани
доказателства от нотариус В.М. поради изтичане на давностния срок за съхранение
на нотариалното дело. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като ответникът
не е дал отговор по осъдителния иск. Навежда доводи, че имотът е продаден за
сумата 14 500 евро, а не за сумата 3 816,20 лева, поради което ответникът й
дължи сумата 6 000,00 лева, с която се е обогатил от продажбата на
наследствения им имот.
Против решението на
РС-Козлодуй е постъпила и въззивна жалба
вх.№ 5745/08.11.2018 г. от Ц.И.Х.. В жалбата се поддържа, че съдебният акт
е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателката излага в хронологична последователност извършените процесуални
действия по делото, определящи предмета на спора. Изтъква, че писменият отговор
на ответника не е съобразен с предявения осъдителен иск и е пълен с неясноти и
фактически грешки. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
продажната цена на имота е 3 816,20 лева. Навежда доводи, че в самия нотариален
акт е вписана продажна цена от 6 000,00 лева, а в действителност имотът е
продаден от нейния брат на белгийски граждани за сумата 14 500 евро, което
обстоятелство ищцата е установила при разговор с купувачите и от представените
от тях 2 вносни бележки. Развива съображения, че банковият превод предхожда
сключването на сделката, тъй като е във връзка със сключения предварителен
договор за продажба. Въззивницата намира, че районният съд е извършил и
неправилна преценка относно договора за доброволна делба на наследствен имот,
като изтъква, че подписът върху този договор е положен от нейния брат А.Г., но
тя е отказала да го подпише, тъй като той не е пожелал да й заплати 2000,00
лева. Навежда доводи, че представеното саморъчно завещание е подписано от майка
й Й.Т.Г. под влияние на упражнено върху нея насилие от страна на ответника, но
заявява, че признава същото. Въззивницата счита, че нотариус М. е унищожил
книжата по нотариалното дело от 2001 г., за да бъдат прикрити допуснати
процесуални нарушения при издаването на нотариалния акт - липсата на
удостоверение за наследници, липсата на подписи на свидетелите и на брат й.
Счита също, че нотариалният акт за собственост на ответника, както и
сключения впоследствие договор за
продажба, са извършени по скрит начин и че брат й се е обогатил неоснователно с
полагащата й се част от продажната цена. Въззивницата моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск изцяло.
В срока по 263,
ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А.И.Г..
Въззивните жалби са
процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената на
основание чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав констатира следното:
Съдебното
производство се движи по предявен от Ц.И.Х. *** против А.И.Г. *** иск за
заплащане на сумата 6000,00 лева, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата, продавайки нейната част от наследствен недвижим
имот, находящ се в с.Рогозен, общ.Хайредин, обл.Враца.
В исковата молба,
както и в депозирани уточняващи молби след дадени от районния съд указания за
отстраняване на нередовности, се твърди, че страните са съсобственици по силата
на наследствено правоприемство от общия им наследодател И.П.Г.,***.01.1985 г.,
на недвижим имот, представляващ дворно място
с площ 1 199 кв.м. и построените в него полумасивна къща от 60 кв.м. и
две селскостопански постройки, находящо се в с.Рогозен, общХайредин. Посочва
се, че ответникът А.Г. се е снабдил по скрит начин - без знанието и съгласието
на ищцата Ц.Х., с нотариален акт № 155,
т.V, рег.№ 5397, дело № 235/26.06.2001 г. по описа на нотариус В.М. с район на
действие РС-Козлодуй, с който е признат за собственик по наследство и давностно
владение на целия недвижим имот. Навеждат се доводи, че съдържанието на този
нотариален акт е незаконосъобразно, тъй като имотът е наследствен на страните,
не е прехвърлян от родителите им на ответника и същият не е добросъвестен
владелец на имота. Сочи се също, че с нотариален акт № 127, т.ІІІ, рег.№ 4167,
дело № 347 по описа на същия нотариус ответникът, отново по скрит начин - без
знанието и съгласието на ищцата, е продал целия наследствен имот на трети лица М.-П.О.Ф.
и Д.Б. за сумата 14 500 евро. Навеждат
се доводи, че при така извършената продажба ответникът се е обогатил неоснователно
с част от продажната цена в размер на 6 000,00 лева, представляващи паричната
равностойност на дела на ищцата от наследствения недвижим имот, което поражда
правен интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на тази сума.
Първоначално с исковата
молба е бил предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на
нотариален акт № 155, т.V, рег.№ 5397, дело № 235/26.06.2001 г. по описа на
нотариус В.М., но в тази част съдебното производство е прекратено, поради
неотстранени нередовности на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г., който твърди, че е придобил право на
собственост върху целия имот по силата на 10-годишно давностно владение,
започнало да тече от датата на снабдяването му с нотариалния акт за собственост
по обстоятелствена проверка - 27.06.2001
г. и изтекло до датата на продажбата на
имота - 29.05.2017 г. Навежда доводи, че
не е опорочена процедурата по издаване на констативния нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Позовава се на съставено в негова полза саморъчно
завещание на майка му Й.Т. от 17.10.1988 г. Оспорва твърденията на ищцата,
че имотът е продаден за сумата 14 500 евро.
Като взема предвид
изложените в исковата молба твърдения на ищцата относно наличието на нейно
обедняване и обогатяване на ответника, произтичащи от факта на продажба на
наследствената й част от недвижим имот без нейното съгласие и липсата на друго
правоотношение относно разместването на имуществените блага, настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения осъдителен
иск като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД.
Основателността на
общия състав по чл.59 ЗЗД предполага установяването на следните обстоятелства -
увеличаването на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице, обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт или обща
група факти и липса на основание за имущественото разместване.
Едно от съществените
условия за възникване право на вземане при този общ фактически състав на
неоснователното обогатяване е обеднелият да не разполага с друг иск, с който
може да се защити - чл.59, ал.2 ЗЗД. Това законово разрешение придава субсидиарен
характер на претенцията и означава, че за да бъде упражнена същата обеднелият ищец
не би трябвало да разполага с възможност да предяви против обогатилия се
ответник искове на друго правно основание /договорно, деликтно или вещно/, чрез
които да преодолее неоснователното имуществено разместване. В този смисъл са и
разяснения, дадени в т.1 и т.10 от ППВС № 1/1979 г. и имащи задължителен
характер. В т.9 на същото ППВС е указано, че когато законът е
поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо
приложението на общия състав по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че недопустимостта
на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип
на гражданското право, който е развит в редица текстове на закона. Дадени са примери за изрично предвидени в закона искове, основани на този
принцип, а именно - чл.12, ал.2 ЗН, чл.
70, ал. 3, чл. 72 и 74 ЗС, чл.28, ал.2 ЗЗД,
без обаче изброяването да е изчерпателно.
За да бъде
извършена преценка дали обеднелият разполага с друг ред за защита следва да се
вземе предвид какво е заявеното материално
право и юридическия факт, от който то е породено.В исковия
процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от
ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира
спорното материално право.
В конкретния случай,
както бе посочено, ищцата излага твърдения за обогатяване на ответника от
облагодетелстването му с паричната равностойност на нейната наследствена част,
получена при извършената от него продажбата на общия им наследствен имот, а обедняването
си като пропуск да придобие имуществени блага от сделката. Като общ факт, от
който произтичат обогатяването и обедняването, ищцата сочи извършването на акт
на разпореждане на единия сънаследник с отделен наследствен имот без знанието и
участието на другия наследник. Настоящият съдебен състав намира, че така
релевираният от ищцата юридически факт попада в хипотезиса на друга правна норма - чл.76 ЗН.
Тази разпоредба има защитна функция и брани правото на собственост на
наследника при разпореждане с наследствена вещ. Вещното
право на собственост е абсолютно право и предполага възможността на титуляра му
да извършва разпореждания в полза на трети лица, доколкото същите не
противоречат на закона и морала. Наследникът-собственик може да се разпорежда в
полза на всяко трето лице с цялото наследство без ограничения. Наследникът-съсобственик също
може да извършва разпореждане с наследственото имущество,
но при ограниченията на общия закон - чл. 33,
ал. 2 ЗС, както и с по-тежката санкция на чл.
76 ЗН, даваща право на неучаствалия в сделката наследник да иска спрямо него да бъде прогласена недействителността
на акта на разпореждане. Това право е дадено
на наследника като лице с конкретен материален интерес, произтичащ от качеството му на съсобственик в наследственото имущество,
поради което същото може да бъде упражнено в исков процес за
ликвидиране съсобствеността или при иск за собственост относно нейното
съществуване. Следва да се отбележи и това, че само в рамките на
производствата по вещните искове при разрешаването на спора за материалното
право на съсобственост може да бъде разрешен и спора относно издадения
констативен нотариален акт № 155/2001 г. и на основание чл.537, ал.2 ГПК да
бъде извършена отмяна или изменение на същия, в каквато насока са и изложените
в отговора на въззивната жалба доводи.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че след като в случая с исковата молба се въвеждат твърдения, с които в
съдържанието на правоотношението по неоснователно обогатяване се включват
факти, свързани с наличие на съсобственост, възникнала по силата на
наследяване, и акт на разпореждане на един от наследниците с целия имот, за ищцата
е налице възможност да търси защита по друг ред - с искове на вещно основание,
поради което самостоятелното предявяване на иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е недопустимо. Както бе посочено, ищцата разполага с различни способи на
защита на нарушеното си материално право против конкретния ответник, като
обединяващият елемент при всеки от тях е, че следва да бъде установено
съществуването на съсобствеността. Какъв път на защита ще избере ищцата зависи
от нейната воля и интерес, но претенция за неоснователно обогатяване на
посоченото основание би могла да се предяви единствено в условията на
обусловеност в случай на избрана защита чрез установителен иск за собственост и
реализиране на посочените в други законови разпоредби права на оспорване на
охранителния и разпоредителния акт на ответника.
При изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по недопустим иск, поради което постановеният от него съдебен акт
следва да бъде обезсилен изцяло, а производството по делото - прекратено.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника А.Г. следва да бъдат
присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 1275,00 лева,
както следва: 850,00 лева - изплатено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 400,00 лева - изплатено
адвокатско възнаграждение за втората инстанция, 25,00 лева - част от внесената държавна такса, дължима
върху обжалваемия интерес съгласно чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното и
на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №
322/16.10.2018 г. по гр.д.№ 933/2017 г. на Районен съд-Козлодуй и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от Ц.И.Х. *** против А.И.Г. *** иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 6000,00 лева, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата, продавайки нейната част от наследствен недвижим
имот, находящ се в с.Рогозен, общ.Хайредин, обл.Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.4 ГПК Ц.И.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
А.И.Г., с ЕГН **********
и адрес ***, сумата 1 275,00 лева,
представляваща направени деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........