№ 26
гр. гр. Добрич, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900078 по описа за 2021 година
Търговско дело № 78/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич (
преобразувано от т.д. № 390/2021 г. по описа на Софийски градски съд ) е
образувано по искова молба вх. рег. № 286958/04.03.2021 г., на
регистратурата на Софийски градски съд, подадена от „В. И. М.“ ** гр.
София, район Средец, ул. „А“ № 33, ЕИК **, с която срещу Д. Х. гр. Добрич,
** № 4, ЕИК **, при условията на обективно съединяване са предявени
следните искове:
Иск за плащане на сумата от 54 246.49 лв., представляваща неплатена
цена по договор за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г. ,
сключен между ** гр. София, район „В“, ул. „В“ № 10, от една стана като
продавач и Д. Х. гр. Добрич, ул. „**“ № 4, от друга страна като купувач,
документиран с първичен счетоводен документ - ф-ра № 18122/31.07.2018 г.,
с падеж 14.09.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
26.07.2018 г. , сключен между ** от една страна като цедент и „В. И. М.“ **
от друга страна като цесионер, претендиран на основание чл. 99 във вр. с чл.
200 ЗЗД.
Иск за плащане на сумата от 13 577.78 лв., представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на
забавата ( 15.09.2018 г. – 04.03.2021 г. ), определено по размер от законната
1
лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Иск за плащане на сумата от 46 903.40 лв., представляваща неплатена
цена по договор за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г.,
сключен между ** гр. София, район „В“, ул. „В“ № 10, от една стана като
продавач и Д. Х. гр. Добрич, ул. „**“ № 4, от друга страна като купувач,
документиран с първичен счетоводен документ - ф-ра № 18700/30.09.2018 г.,
с падеж 14.11.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
09.10.2018 г., сключен между А. С.“ АД от една страна като цедент и „В. И.
М.“ ** от друга страна като цесионер, претендиран на основание чл. 99 във
вр. с чл. 200 ЗЗД.
Иск за плащане на сумата от 10 945.00 лв., представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на
забавата ( 15.11.2018 г. – 04.03.2021 г. ), определено по размер от законната
лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът Д. Х. оспорва исковете по основание и размер. Излага
доводи, че задължението, произтичащо от договор за продажба на за
продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г. по ф-ра №
18122/31.07.2018 г., на стойност 54 246.49 лв., е платено на „И“ АД гр. София
на 17.09.2018 г. на основание уведомление по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, получено от
ответника на 29.08.2018 г. В полза на банката е учреден особен залог върху
вземанията, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия от
09.08.2013 г. по силата на Договор за залог на вземания, сключен с ** на
20.07.2016 г., вписан ЦРОЗ под № **. Банката е пристъпила към изпълнение,
вписано в ЦРОЗ под № ** и допълнително встъпване към изпълнение,
вписано в ЦРОЗ под № **. Д. Х. е уведомено за тези обстоятелства със
съобщение по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, получено на 29.08.2018 г. Задължението,
произтичащо договор за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г. по
ф-ра № 18700/30.09.2018 г., на стойност 46 903.40 лв., е платено на ** на
28.12.2018 г. На 07.11.2018 г. ответникът е уведомен от ** за изп. дело № **
на публичния изпълнител срещу **, получил е искане по чл. 212 ДОПК за
потвърждаване на задълженията си към **, като е изпратил отговор на
14.11.2018 г. и на 15.11.2018 г. е получил Разпореждане за изпълнение на
2
основание чл. 230, ал. 4 ДОПК и е извършил плащане в полза на **.
Ответникът твърди, че договорите за цесии са симулативни и антидадирани.
Наведени са доводи за нищожността на цесиите поради липса на предмет по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. На основание чл. 373, ал. 2 ГПК Д. Х. е
**равил искане Съдът да се произнесе със самото решение и относно
съществуването на Договора за продажба на електрическа енергия от
09.08.2013 г. и относно съществуването, действието и противопоставимостта
на особения залог в полза на „И“ АД. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ** е изразило
становище по делото. Посочва се, че ** е образувала ИД № **/30.07.2018 г.
срещу ** за публични задължения и е наложила запор върху банковите
сметки на дружеството с Постановление № **** г. На основание чл. 230, ал. 4
ДОПК ** е изпратило на Д. Х. разпореждане за изпълнение изх. № **** г. ,
като е дала тридневен срок от получаването на разпореждането да прехвърлят
запорираната сума от 46 903.40 лв. по нейната сметка за задължения на **,
като сумата е преведена на ** на 28.12.2018 г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
По силата на договор за продажба на електрическа енергия от
09.08.2013 г., ** като продавач е доставял на Д. Х. като купувач електрическа
енергия за периода 01.07.2013-30.09.2018 г.
За доставената в този период електрическа енергия, продавачът е издал
на купувача ф-ра № 18122/31.07.2018 г., на стойност 54 246.49 лв., която
купувачът е приел, осчетоводил и ползвал данъчен кредит по ЗДДС, а за
доставената в периода 01.09.2018 г.–30.09.2018 г. електрическа енергия е
издал ф-ра № 18700/30.09.2018 г. с цена 46 903.40 лв., с падеж 14.09.2018 г.,
която купувачът е приел, осчетоводил и ползвал данъчен кредит по ЗДДС.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорена от страните и приета от Съда като компетентна и обективна,
процесните фактури са намерили коректно отражение в счетоводните
регистри на Д. Х. в Дебит с/ка 601 ”разходи за материали” и с/ка 4531 „ДДС
покупки”, като датата на счетоводната операция по ф-ра 18700/30.09.22018 г.
3
е 30.09.2018 г., а на ф-ра 18122/31.07.2018 г. – 31.07.2018 г. Вещото лице е
установило, че в дневника за покупки по ЗДДС на Д. Х. за м. юли 2018 г. ф-ра
№ 18122/31.07.2018 г. е отразена на ред 574 от дневника с данъчен кредит в
размер на 9 041.08 лв., а в дневника за покупки по ЗДДС за м. септември 2018
г. ф-ра № 18700/30.09.2018 г. е отразена в ред 553с данъчен кредит в размер
на 7 817.23 лв.
По делото е безспорно установено, че по силата на Договор за залог на
вземания, сключен на 20.07.2016 г. между „И“ АД гр. София и **, вписан
ЦРОЗ под № **, в полза на банката е учреден особен залог върху вземанията,
произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г.
Банката е пристъпила към изпълнение, вписано в ЦРОЗ под № ** и
допълнително встъпване към изпълнение, вписано в ЦРОЗ под № **. Д. Х. е
уведомено за тези обстоятелства със съобщение по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, получено
на 29.08.2018 г.
Вещото лице е установило, че задължението, произтичащо от договор
за продажба на за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г. по ф-ра
№ 18122/31.07.2018 г., на стойност 54 246.49 лв., е платено на депозитаря на
17.09.2018 г. на основание уведомление по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, получено от Д.
Х.“ АД на 29.08.2018 г.
Безспорно установено е, че ** е образувала ИД № **/30.07.2018 г.
срещу ** за публични задължения и е наложила запор върху банковите
сметки на дружеството с Постановление № **** г.
На 07.11.2018 г. Д. Х. е уведомен от ** за изп. дело № ** г. на
публичния изпълнител срещу ** и е получил искане по чл. 212 ДОПК за
потвърждаване на задълженията си към **. Д. Х. е изпратил отговор на
14.11.2018 г.
На основание чл. 230, ал. 4 ДОПК ** е изпратило на Д. Х. разпореждане
за изпълнение изх. № **** г., като е дала тридневен срок от получаването на
разпореждането да прехвърли запорираната сума от 46 903.40 лв. по нейната
сметка за задължения на **, като вещото лице е установило, че сумата е
преведена от Д. Х. на ** на 28.12.2018 г.
С договор за цесия от 26.07.2018 г., сключен между ** от една страна
като цедент и „В. И. М.“ ** от друга страна като цесионер, цедентът
прехвърля на цесионера вземането си към Д. Х.“ АД, което ще има за
4
извършени доставки на електрическа енергия за м. юли 2018 г.,
представляваща дължима цена за доставената електрическа енергия за м. юли
2018 г., включваща главница, лихви, разноски и всякакви други плащания,
заедно с всички привилегии и обезпечения.
Цедентът е уведомил длъжника за прехвърленото вземане съобразно
изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с уведомление вх. Рег. № РД 09-
54/31.07.2018 г.
С договор за цесия от 09.10.2018 г., сключен между ** от една страна
КАТО цедент и „В. И. М.“ ** от друга страна като цесионер, цедентът
прехвърля на цесионера вземането си към, в размер на дължимите суми за
консумирана електрическа енергия за м. септември 2018 г.
Цедентът е уведомил длъжника за прехвърленото вземане съобразно
изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с уведомление вх. Рег. № РД 09-
91/11.10.2018 г.
Съдебно-счетоводната експертиза не е установила плащания от страна
на длъжника Д. Х. към цесионера „В. И. М.“ **.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетение за
вреди от неизпълнение на главното парично задължение по ф-ра №
1812231.07.2018 г. за времето на забавата ( 15.09.2018 г. – 04.03.2021 г. ),
възлиза на 13 592.85 лв., а на обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение по ф-ра № 18700/30.09.2018 г. за времето на
забавата ( 15.11.2018 г. – 04.03.2021 г. ), възлиза на 10 958.03 лв.
При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на
цесионера към цедента.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът
на едно вземане ( цедент ) го прехвърля на трето лице ( цесионер ) - вж.
Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2020, с. 447.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие спрямо
длъжниците и спрямо третите лица, от деня, когато прехвърлянето бъде
съобщено на длъжника от цедента. При цесията съдържанието на
правоотношението се запазва, но длъжникът дължи изпълнение на
5
цесионера.
Цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите.
Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да
бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. От
правилото, установено в чл. 99, ал.2 ЗЗД следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е.
тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание – р. 32-2010-II ВКС.
В процесния казус цедираните вземания, произтичат от процесния
договор за продажба на електрическа енергия между „А. С.” и „Д. Х.” и към
датата на сключването на цесиите не са възникнали.
Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
нищожност на цесията поради липса на предмет – чл. 26, ал.2 ЗЗД.
С оглед на нищожността на цесиите, цесионерът няма вземане към
длъжника. В разглеждания случай, длъжникът законосъобразно е платил
процесните суми на заложния кредитор и на публичния взискател на своя
съконтрагент.
Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 000.00 лв. съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В. И. М.“ ** гр. София, район Средец, ул.
„А“ № 33, ЕИК **, с която срещу Д. Х. гр. Добрич, ** № 4, ЕИК **, за
плащане на сумата от 54 246.49 лв., представляваща неплатена цена по
договор за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г. , сключен
между ** гр. София, район „В“, ул. „В“ № 10, от една стана като продавач и
Д. Х. гр. Добрич, ул. „**“ № 4, от друга страна като купувач, документиран с
6
първичен счетоводен документ - ф-ра № 18122/31.07.2018 г., с падеж
14.09.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 26.07.2018 г.
, сключен между ** от една страна като цедент и „В. И. М.“ ** от друга
страна като цесионер, претендиран на основание чл. 99 във вр. с чл. 200 ЗЗД;
за плащане на сумата от 13 577.78 лв., представляваща обезщетение за вреди
от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
15.09.2018 г. – 04.03.2021 г. ), определено по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал. 1 ТЗ; за
плащане на сумата от 46 903.40 лв., представляваща неплатена цена по
договор за продажба на електрическа енергия от 09.08.2013 г., сключен между
** гр. София, район „В“, ул. „В“ № 10, от една стана като продавач и Д. Х. гр.
Добрич, ул. „**“ № 4, от друга страна като купувач, документиран с първичен
счетоводен документ - ф-ра № 18700/30.09.2018 г., с падеж 14.11.2018 г.,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 09.10.2018 г., сключен
между А. С.“ АД от една страна като цедент и „В. И. М.“ ** от друга страна
като цесионер, претендиран на основание чл. 99 във вр. с чл. 200 ЗЗД и за
плащане на сумата от 10 945.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
15.11.2018 г. – 04.03.2021 г. ), определено по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „В. И. М.“ ** гр. София, район Средец, ул. „А“ № 33, ЕИК
**, да заплати на Д. Х. гр. Добрич, ** № 4, ЕИК ** сумата от 6 000.00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Делото е разгледано при участието на третото лице-помагач на страната
на ответника – **.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
7