№ 790
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №75/05.01.2024 г. по гр. д. № 3756/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъден П. С. С., ЕГН **********, да заплати на И.
А. А., ЕГН **********, сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени в резултат на виновното, противоправно
поведение на ответника, който в качеството си на длъжностно лице - *** ***,
на 10.05.2021 г., по време на редовно заседание на Временна комисия по
проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходване на
средства от Министерски съвет, министерствата, държавни органи, държавни
предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през
последните 10 години, към 45-то Народно събрание, проведено в сградата на
Народно събрание в гр.София, пл. „Народно събрание“ № 2, заявил неверни,
обидни и клеветнически твърдения по отношение ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на увредата - 10.05.2021 г., до
окончателното и изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за сумата 97000 лева, която е разлика над присъдените 3000 лв. до общо
претендираните 100000 лв., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на увредата - 10.05.2021 г., до окончателното и изплащане.
Посоченото решение е обжалвано ответника в първоинстанционното
производство - П. С. С., действащ чрез процесуалния си представител,
съответно в неизгодната за него уважителна част. Във въззивната жалба се
1
излагат подробни съображения, че в обжалваната част решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
доказателствените му искания да бъде изискан видеозапис на проведеното на
07.05.2021 г. открито заседанието на Временна комисия към 45-о Народно
събрание, което доказателство има отношение към възражението, че
твърдените психо-емоционални вреди на ищеца не са в причинна връзка с
изявленията на ответника на проведеното на 10.05.2021 г. заседание на
комисията, тъй като в периода 05.05 - 10.05.2021 г. той е преживял и е бил
участник в други, несвързани с ответника, стресогенни събития. Също така се
твърди, че неправилно не е уважено и искането за назначаване на повторна
съдебно- психологическа експертиза по въпроси № 12 и 13, която е следвало
да се изготви след като в. л. разполага с видеозаписа на проведеното на
07.05.2021 г. открито заседание на комисията. Поддържа се, че по делото пред
СГС не е недоказан нито един от елементите от фактическия състав на
твърдяното непозволено увреждане. В тази насока се излагат подробни
съображения, че в случая липсва противоправност на поведението, вреда,
причинно – следствена връзка и вина. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски. В установения от закона
срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - И. А.
А., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната
неоснователност. Оспорват се като неотносими към предмета на доказване и
като преклудирани доказателствените искания на въззивника. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за причинените на И. А. А.
неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 3000 лв. до претендираните
100 000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от И. А. А. срещу П. С. С.
за присъждане на обезщетение за неимуществени, вреди претърпени в
резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, който на
10.05.2021 г., по време на редовно заседание на Временна комисия по
проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходване на
средства от Министерски съвет, министерствата, държавни органи, държавни
предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през
последните 10 години, към 45-то Народно събрание, проведено в сградата на
Народно събрание в гр.София, пл. „Народно събрание“ № 2, заявил неверни,
обидни и клеветнически твърдения по отношение ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на увредата - 10.05.2021 г., до
окончателното й изплащане.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните и от събраните писмени доказателства -
стенограма от заседание на комисия към НС се установява, че П. С. С. на
10.05.2021г., по време на редовно заседание на Временна комисия по
проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходване на
средства от Министерски съвет, министерствата, държавни органи, държавни
предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през
последните 10 години, към 45-то Народно събрание, проведено в сградата на
Народно събрание в гр.София, пл. „Народно събрание“ № 2, направил
следните изявления по отношение на И. А. А.:
„.. . нас ни сполетяха страшно много беди, които не се случваха в
Северна България в същото време. Тези беди там, в Южна България, ни
дойдоха точно от - има един картел, който се казва Г-8, този картел е
образуван от много земеделци в *** с главното управление на господин И. А.
- собственикът на фирма „Г..".
„Господа, ние бяхме принудени да плащаме изкуствено ниски ренти.
Бяхме принудени да не купуваме земеделска земя. Бяха ни запалени офисите.
Три от офисите бяха запалени. Беше ни запалена къщата на една от нашите
служителки в село *** - Ж. Г., която и до ден днешен е наша служителка. Два
пъти й палят къщата заедно със сеновала и животните. Тази жена разви
диабет. Това е 2011г. - първият палеж. Вторият палеж е 2014г. Това всичко е
под явната диктовка на господин А., който контролира този южен регион.
Тази компания Г-8 ни извика нас в хотел "Железник", за да ни каже, че ние
трябва да спрем да купуваме земя и да определя и рентите, които трябва да
бъдат по 20кг на декар и по този начин да ощетим всички хора, които са
собственици на земеделска земя в целия Старозагорски район. Ние не се
3
свобразихме с това нещо и след това на нас за втори път ни беше запалена
нашата служителка. Ние сме фамилен бизнес. Аз и брат ми казахме: „По-
добре да сложим главата на дръвника и да играем по техните правила". Така
ние започнахме да играем по техните правила допреди един месец.".
„Обявихме нови обяви, дадохме 150кг на декар зърно до 200кг, в
зависимост от земята, което е нормално. Вие можете, има статистика, да
видите колко е рентата в другите землища, другите региони освен в ***,
община ***, *** - тези общини, които са подвластни на този картел Г-8. Това
нещо продължи допреди един месец. След като обявихме тези неща ние,
абсолютно веднага започнаха, дойдоха при нас емисарите на господин И. А..
Първият емисар беше един колега земеделец, който е от село ***, който Вие
сигурно знаете - М. М..".
„Дами и господа, 2016г. поради тези всички заплахи - значи, в 2014 г. в
същото време тази група ми открадна фирмата. Вие можете да видите - 2014г.
ми откраднаха фирмата. По електронен път! След като ми откраднаха
фирмата - фирма за милиони, фирма с 50 хил. декара собствена земя, аз
останах да нямам пари да платя заплатите на хората. Това не го пожелавам на
никого“.
„Той изкупува евтино зърно от земеделските. Той е на входа и на
изхода там. И какво се случва? Тези земеделци, за да оцелеят, дават ниските
ренти на цялото население на област ***."
„Значи, кой плаща масрафа на господин А.? Всички хора от ***.
Проверете! Вие можете да видите средни ренти, плащания, ще видите къде
какви са. Вижте там какви са средните ренти и плащания, това е доказуемо.
Проверете на другите места! Това всичко - и ще видите тогава, че в
действителност тези всички хора имат зависимости. След като имат
зависимости, тези хора са готови на всичко. Но не е само този дерибеят там.".
„Дами и господа, господин А. - те държат „Токуда", дъжат „Сити
клиник", държат целия бизнес. Вижте как изнудват... Не, нищо, аз нямам
нищо против търговските сделки и нормалните неща, но ти да държиш цял
един регион в подчинение, това, ако не е престъпление, здраве му кажи.".
„След като видях на следващия мой колега как е станала цялата тази
схема, може би бих казал, че и в моята кражба на фирмата да участва
господин А.. Защото във втората кражба той участваше явно. Защото той на
него беше превел - на човек, който не познава, 600 хил. лв.".
„Хайде да Ви питам за това - един друг деребей, който се разхожда с
един мерцедес G класа, мафиот, познавате ли го него? А, не го познавате и
него. Този същият ни блъсна сграда - прати ДНСК и цялата си машина,
благодарение на господин А., и дойде, имаме едно спално помещение, където
спят нашите работници в таванските помещения и тази сграда е на 500 метра
от населеното място, и той дойде с ДНСК, с цялата армия, за да може да ни
подчини, и ни блъсна таванските стаи, за да ни бъде неудобно.“.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
4
производство свидетел И. Н. Н. - служител в търговско дружество,
притежавано от ищеца, се установява, че с той и ищеца са близки приятели от
около 15 години. Свидетелят узнал от ищеца, че е нарушена неговата
репутация, здравословно състояние и други неща от изказвания на П. С. на
10.05.2021 г. Узнал за изказванията и от телевизията. А. му споделил, че това
са лъжи и е накърнено неговото име на човек и бизнесмен. Ищеца тежко
изживявал тази ситуация, като се затворил се в себе си и ограничил
социалните си контакти. А. по - тежко изживял изявленията на С. от
10.05.2021г., защото споделил, че са от човек, който не познава и никога не е
виждал. Имал проблеми и с обвинения от С. И., но там заради бизнеса и
отношенията, които имали преди, не ги приел така тежко. Ищцеът чувал
злостни нападки и коментари по свой адрес. Когато се разхождали двамата се
чували коментари, че това е човека от „картела“.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства. Субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищеца са непосредствени.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена
съдебно-психологическа експертиза се установява, че към момента на
провеждане на психологическото изследване не се наблюдава повишена
тревожност, страх, вътрешно напрежение или безпокойство. А. е психически
здрав, без да проявява симптоми на непреработена психотравма, свързана с
процесните изявления. При ищеца не се наблюдава перманентен емоционален
стрес, включително от упражняваната професионална дейност. Не са налице
данни за провеждана психотерапия или психологически консултации по
повод поцесните изказвания и събития. Според анамнестични данни от А.
същият се е чувствал силно засегнат от изявленията на С., възприети от него
като обвинения. Същият заявявам пред психолога, че след обидните
твърдения на ответника от м. май 2021 г. е имал проблеми със съня, страдал
от нарушеното му добро име от човек, който не познавал и се налагало да
успокоява притеснените членове на семейството си за безпочвените
обвинения. Съгласно заключението при анализ на психолога на стенограмите
от проведените на 05.05.2021 г., 07.05.2021 г. и 10.05.2021 г. заседания на
Временната комисия към 45-тото Народно събрание не може на база на
думите, отправени съответно от С. И. и от П. С., да бъде направен извод за
предизвикан психотравмен ефект върху А.. Дали определено събитие оказва
травмиращо влияние върху участници или свидетели зависи не само от
съдържанието на самото събитие, а и от индивидуалните психически
особености на участниците/свидетелите в него. Съгласно обясненията на
вещото лице в о. с. з. пред СГС ищецът няма склонност да драматизира при
особени по - стресиращи преживявания. Той е с много стабилна нервна
система и се владее прекрасно, поради което няма противоречие между
вербален и невербален израз на емоции.
5
При обсъждане на съдебно-психологическата експертиза настоящият
съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически)
изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като е отговорено подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдената експертиза.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Свободата на словото по чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на
Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на
необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността,
закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията.
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи
дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те
съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на
лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от
Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на
наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.147 НК,
при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49
ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено
само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез
наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. №
988/2006 г., I н. о.
Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и
се цели да бъде изменена обществената му оценка. За да се засегне лицето, то
трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към
него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение
№ 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице,
клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него –
решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о.
Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни -
решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В
практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета,
съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. №
6
1251/2012 г. на ВКС, III г. о. В същото решение се приема, че фактическите
твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за
вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Следователно – дори
дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на
другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Както
е прието в решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV
г. о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни
неверни и позорни факти към опредЕ. личност. Начинът на поднасянето на
фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след
като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или
упражнява право на искания, като например да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои
накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности и др. - в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по
к. н. д. № 36/2009 г., I н. о. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват
за тяхната вярност, те могат да ангажират отговорността на автора им само
ако засягат достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида - решение
№ 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62
от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.
В случая по категоричен начин е доказан фактическия състав на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника в
първоинстанционното производство. Същият е отправил публично на
10.05.2021 г. изявления относно участието на ищеца А. в пазарно
формирование - картел с наименование „Г-8“ с цел постигане на пазарно
предимство чрез осъществяване на престъпления принуда, палеж, заплашване
- лично или чрез други лица, „кражба“ на фирми, изнудване, неправомерен
контрол на продажбата на зърно или други стоки и поставяне в зависимост -
финансова или друга на трети лица, във връзка с плащане на ренти от
земеделските производители или закупуване на земеделска земя, или с цел
незаконно да се присвоят средства предназначени за заплащане на ренти на
трети лица. Тези твърдения са клеветнически според настоящият съдебен
състав, като тяхната истинност не е доказана от П. С., въпреки правилно
разпредЕ.та му от първоинстанционния съд доказателствена тежест. На
процесното заседание на Комисията е отправена от ответника и обидната
квалификация „дерибей“ по отношение на ищеца, доколкото тя цели да
представи последния като престъпна и безконтролна личност. В случая не се
касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищеца и
изявленията на П. С. не са израз на свободата на словото. Чрез тях се създава
впечатление, че ищеца е личност с описаните негативни качества. Затова така
описаните изявления явно и неправомерно засягат достойнството, честта и
доброто име на ищеца, поради което обосновано и законосъобразно е да бъде
ангажирана деликтната отговорността на ответника.
7
Неоснователни си оплакванията във въззивната жалба, че в хода на
първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Напълно обоснован е отказът на СГС да уважи неотносимите и
лишените от необходимост за процесното съдебно производство
доказателствени искания на ответника да бъде изискан видеозапис на
проведеното на 07.05.2021 г. открито заседанието на Временна комисия към
45-о Народно събрание и за назначаване на повторна съдебно-психологическа
експертиза по въпроси № 12 и 13. В тази насока е несъстоятелна изначално
защитната стратегия на ответника, която цели да установи, че А. е наклеветен
и обиден, не от него, а от С. И. в периода 05.05 - 10.05.2021 г. На първо място
всяко дееспособно лице носи отделна деликтна отговорност за собствените
действия и изявление. В разглеждания случай поведение на С. И. не може да
изключи деликтната отговорност на П. С.. Още повече, че при своите
изявления последният не сочи за изнесените факти и обстоятелства като
източник С. И.. Поради изложеното основателно са отхвърлени опитите на
ответната страна да бъде отклонен предмета на доказване в неотносима
посока – дали в периода 05.05 - 10.05.2021 г. ищецът е преживял и е бил
участник в други, несвързани с ответника, стресогенни събития.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на клеветническите и обидни
твърдения, неговата възраст, обществено положение, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на осъществяване на деликта – първата
половина на 2021 г. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалия
за причинените му от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Заместващо обезщетение в такъв
размер отговаря на действително претъпените болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесния деликт – първата половина на 2021 г.,
наложилите се морални норми в обществото, самият начин на даване на
гласност на клеветническите и обидни твърдения; респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни случай, на пострадалия, който е обществено известна личност,
8
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищеца неимуществени вреди вследствие на осъществения
деликт е в размер на сумата от 3 000 лв. При определяне на този размер
настоящият въззивен състав отчита и че въпреки негативното засягане на
честта и достойнството на ищеца, интезитета и продължителността на болките
и страданията не се отличават с висока степен. Те са в обичайните рамки на
увреждането при подобни деликти Също така не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че пострадалият е човек с устойчива психика, като при него
липсва по-дълбока чувствителност.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесния деликт, възлиза на сумата от 3 000 лева. Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а в обжалваната част решение да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваямия
следва да бъда присъдени съдени разноски. Същият претендира такива за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева, за което от
насрещната страна е направено възражение за прекомерност съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК. Въззивният съд намира, че предвид не високата фактическа и
правна сложност на въззивното производство, адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено на 600 лева. Това е минималният размер съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №75/05.01.2024 г., постановено по гр. д. №
3756/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната осъдителна
част от П. С. С., ЕГН **********.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК П. С. С., ЕГН
**********, да заплати И. А. А., ЕГН **********, сумата от 600 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
пред Софийски апелативен съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
9
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10