Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 / 30.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева и прокурор ……….….., като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 280/2019 г. на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Ю. С. Д., чрез процесуалния представител адв. Г. Д. срещу решение № 172/08.05.2019г., постановено по гр.д. № 1611/2017г. на БОС, с което е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 108 ЗС и е осъдена да предаде владението на собствения на ищеца „Си Джи ЕС Комерс“ ООД недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 1* по КККР на гр. С. в., общ. Несебър, ул.“. № 67, построена в дворно място с площ от 409 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 11538.503.92 и е отхвърлено възражението по чл.72, ал.3 от ЗС за упражняване право на задържане върху имота, както и в частта за разноските.
Въззивникът излага възражения, че атакуваното решение е необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд неправилно е разпределил и преценил носенето на доказателствената тежест относно спорните факти. Счита се, че липсата на валидно упълномощаване не е било категорично установено от назначените от съда две СГЕ, които са непълни и не установяват по несъмнен и безспорен начин изложените от вещото лице изводи, че подписите върху представеното официално заверено пълномощно и декларация по чл.264 ДОПК не са положени от Г. В., а са имитирани, съответно подписите положени от съдружниците не са положени от тях. Изследването на оспорените документи не е било извършено в пълен обем, а само по отношение на подписа, но не и на почерка на управителя. Твърди се още, че съдът е бил обвързан от официалния характер на удостоверяването и като е допуснал оспорване, чрез провеждане на СГЕ, е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до погрешен извод за наличие на невалидно упълномощаване. Излагат се възражения и относно достоверността на показанията на разпитаните свидетели, водени от ищеца. Необосновано първоинстанционния съд е игнорирал факта, че преди покупката ответницата е предприела необходимите действия за установява правото на собственост, който факта я прави добросъвестен купувач. В противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е извел извод за липса на годно правно основание на ответника да владее процесния имот, предвид представения нотариален акт за покупко - продажба от 04.08.2016г.
Въззивникът оспорва и извода на съда за липса на основание за упражнява право на задържане. Твърди се, че ответницата е заплатила публични задължения на ищцовото дружество в общ размер на 12272.60 лева, както и разходи за охрана на процесния имот, като се твърди, че тези общи разходи дават право на владелеца да упражни правото си на задържане, на основание чл.72, ал.3 от ЗС.
Предвид изложеното от въззивния съд се иска да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, ако бъде приет иска за доказан и бъде уважен, моли въззивния съд да признае правото на задържане на ответника по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на направените разноски за имота.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат твърдения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота и неяснота на доклада и неизпълнение на задълженията на съда, произтичащи от служебното начало в гражданския процес. Твърди се, че е постановено съдебно решение по нередовна искова молба. В резултат на визираните пропуски, съдът неправилно е направил изводи в тежест на ответната страна, при неизпълнение да обсъди всички твърдения и доводи на страните и всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В допълнение се развиват обстойно наведените възражения и оспорвания във въззивната жалба, като се твърди, че е налице и нарушение на материалния закон при приложението на чл.301 ТЗ. Оспорват се изводите на съда, формирани въз основа на кредитираните свидетелски показания, както и тяхната достоверност.
Правят се процесуални искания за допълване доклада на съда, извършване на квалификация на претендираното право и даване на указания към ответницата за предприемане на съответни процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна, която в законоустановения срок е депозирала писмен отговор. В същия се сочи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени всички предпоставки на иска по чл.108 от ЗС и правилен анализ на събраните доказателства – писмени и гласни. Искът – предмет на делото е разгледан от съда на предявеното основание и в рамките на заявения петитум, а изводите са формирани въз основа на подробен анализ на всички събрани доказателства. Във връзка с приложението на чл.301 от ТЗ се сочи, че не е налице търговска сделка, а ако все пак се приеме, че сделката е търговска, то противопоставянето на мнимо представлявания ищец е сторено своевременно след узнаване на сделката. Моли се въззивният съд да потвърди обжалваното решение, като се присъдят сторените деловодни разноски.
Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема следното от правно естество:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен иск и редовно развило се исково производство. Неоснователни са твърденията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, който е изготвил пълен и точен доклад по делото, правилно определил квалификацията на спорното право и разпределил доказателствената тежест между страните.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд правилно е извел фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, като е констатирал, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 3, т. NI, рег. № 6* дело № 1***/ 02.12.2*** г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на НК за района на РС – Н., ищцовото дружество е придобило собствеността на процесния недвижим имот, който понастоящем се индивидуализира като сграда с идентификатор 1****.***.**.* по КККР на гр. С. В., община Н., област Б., одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.10.2005г. на изпълнителния директор на АК, с адрес гр. С., ул.„Р.“ № **, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи *, със застроена площ от 119 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор 1****.***.** с площ от 409 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседи: имоти с идентификатори 1****.***, 1****.***.**, 1****.***.*** и 1****.***.**.
По делото е установено, че на 04.08.2016 г. ответницата Ю. С. Д., в качеството на купувач е сключила договор за покупко-продажба на процесния имот – с представения нотариален акт № 89, т.VI, рег. № 4* дело № ***/ 20**г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на НК за района на РС – Н. Продавач по договора е ищцовото дружество „Си Джи Ес Комерс“ ООД с управител Г. И. В. При сключването на договора дружеството е представлявано от пълномощник – трето на спора лице Р. К. Б., като в нотариалния акт е вписано, че същият е упълномощен с представено пълномощно № 34145/ 13.06.2016г., заверено в А., Г. - Дирекция „Центрове за комплексно обслужване на гражданите“ и МВнР - Дирекция „Консулски отношения“. В акта е удостоверено, че владението върху имота се предава на купувача в деня на подписването на договора.
След справка в Търговския регистър се установява, че към момента на сключването на този договор ищцовото дружество „Си Джи Ес Комерс“ ООД се управлява от управителя Г. И. В. от Б., а съдружници са Г. Г., К. М. и С. Й., тримата с адрес в Република К.
Назначените и приети по делото СГЕ категорично установяват, че представеното пред Нотариуса при изповядване на процесната сделка пълномощно от 13.06.2016 г., както и протокол с дата 20.05.2016 г. от ОС на съдружниците на „Си Джи Ес Комерс“ ООД, съдържат неистински подписи на лицата, посочени като автори. Поради това се явява правилен изводът на първоинстанционния съд, че не е налице валидно упълномощаване на третото лице Р. К. Б. да продава процесния имот от името и за сметка на ищцовото дружество и не е налице валидно решение на общото събрание на ищцовото дружество за продажбата на процесния имот. Процесната сделка е сключена от мним пълномощник без валидна представителна власт за ищцовото дружество – продавач. Ищцовото дружество не е потвърдило сключения от негово име без представителна власт договор за покупко-продажба, а е предприело активни действия за оспорване на същия чрез ангажиране на адвокат и предявяване на настоящия иск пред съда. Също така е предприело и действия по сигнализиране на компетентната прокуратура във връзка с използването на неистински документи при изповядване на процесната сделка. Тези действия са своевременни, предвид трайното местожителство на управителя и съдружниците в Република К. Налице е противопоставяне на търговското дружество, което е направено в разумен срок след узнаването и представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Наведеното за първи път пред въззивната инстанция възражение за приложение на разпоредбата на чл.301 от ТЗ е преклудирано. Същото не е наведено в срок пред първоинстанционния съд за да бъде предоставено ефективно право на защита на насрещната страна. Дори и разгледано, същото се явява неоснователно, тъй като процесната сделка е сключена извън търговската дейност на мнимо представляваното търговско дружество.
Съгласно мотивите дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г., ОСГТК на ВКС по отношение на ищцовото дружество този договор е относително недействителен и не поражда правни последици, като не е породил вещнопрехвърлителното си действие по отношение на страните. До момента на потвърждаването сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е във „висящо“ състояние – състояние на висяща недействителност. Поради липса на потвърждаване, към момента ищцовото дружество продължава да се легитимира като собственик на имота и може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Владението върху имота е предадено на ответницата в деня на изповядване на сделката. При липсата на вещнопрехвърлителен ефект на сделката добросъвестността на купувача е ирелевантна за легитимацията му. Поради това предявеният ревандикационен иск на ищеца се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Във връзка с направеното възражение за задържане на имота, с правно основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗД, ответницата оспорва до размер от 12272.60 лева – представляващи публични задължения на ищцовото дружество, както и разходи за охрана СОТ на процесния имот.
Основателността на възражението по чл. 72 ЗС се определя от кумулативните изисквания на текста – разноските да са необходими за запазване на вещта и да са направени от добросъвестен владелец на имота, тъй като с право на възражение по чл. 72, ал. 3 от ЗС разполага единствено добросъвестният владелец.
Въззивният съд приема, че към момента на закупуване на процесния имот от ответницата, същата е имала качеството на добросъвестен владелец, тъй като липсват данни да е знаела, че мнимият пълномощник не е надлежно упълномощен от собственика на имота и съответно да е оборена презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС. Посочените обаче от нея разноски – заплащане на публични задължения/местни данъци, както и заплащане на СОТ за имота, нямат характера на необходими разноски, направени за запазване на недвижимия имот – необходими разноски за съществуването на имота. Сторените разноски не обосновават приложението чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗС, поради което правилно е оставено без уважение направеното възражение за задържане на имота до заплащане на горепосочените разноски.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото се явява неоснователно искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Дължими са деловодни разноски на въззиваемата страна. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, съобразявайки НМРАВ то същите следва да бъдат присъдени в размер на 3 900 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас, гражданско отделение
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 172/08.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1611/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. С. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „СИ ДЖИ ЕС КОМЕРС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 1 сумата в размер на 3 900 лева - представляваща деловодни разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните, пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: