№ 16829
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110140908 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.
Ищецът твърди, че с трудов договор № 486 от 12.10.2001 г. е бил назначен за
неопределено време на академичната длъжност „....“ към Магистърски факултет по две от
изброените в чл. 7, ал. 2 на действащата НЕДИПВОСППКЮ, приета с ПМС № 75 от
05.04.1996 г., задължителни учебни дисциплини – „Финансово право“ и „Данъчно право“ в
..... Посочва, че сключеният договор бил многократно допълван в частта относно размера на
получаваното от него месечно трудово възнаграждение, със запазване на условията в
останалата част, чрез допълнителни споразумения в периода от 2002 г. до 2010 г. Твърди, че
считано от 02.04.2021 г. ответникът .... преустановил заплащането на дължимото
възнаграждение, без да уведоми ищеца за причините или основанието за бездействието си,
като по този начин увредил негови трудови права. Излага доводи, че многократно е бил
пренебрегван от ответника като не му било позволявано да се възползва от законни негови
права, например отказано му било да използва полагаща му се творческа отпуска, не му
било изплатено допълнително възнаграждение към основното трудово възнаграждение,
което от своя страна било проява на дискриминация и др. Сочи, че по време на цялата
противоепидемична обстановка безотказно е бил на разположение на работодателя, за което
последният бил многократно уведомяван.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът .... е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че процесният трудов договор е прекратен на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., считано от 08.04.2021
1
г., като до тази дата дължимите на ищеца трудови възнаграждения са изплатени, вкл. и
всички обезщетения във връзка с прекратяването на договора за неизползван платен
годишен отпуск и отработени до датата на прекратяването дни. На ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, което било надлежно вписано в системата на НАП в
изпълнение на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 КТ. Ответникът заявява, че процесната заповед
за прекратяването е изпращана до ищеца по електронната му поща, която е представил на
работодателя, както и по куриерски фирми Спиди, Еконт и Лео експрес, и по пощата с
обратна разписка. Оспорва, че дължи процесните суми, представляващи трудови
възнаграждения за периода от м.04.2021 г. до м.07.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът не му е разрешил да използва творчески отпуск, като уточнява, че молби до него
във връзка с това негово право не са подавани и не са прилагани по трудовото досие. С тези
доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Между страните няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява че
на 12.10.2001 г. същите са сключили Трудов договор № 486/12.10.2001 г., по силата на който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „....“ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 400 лв., и с допълнително възнаграждение в размер на
1,80 %, а именно 7,20 лева. Уговорено е още, че служителят се задължава да постъпи на
работа на 02.10.2001 г., като в началото на всяка учебна година, преподавателят попълва ЛФ
с планираната годишна натовареност, а в края на всеки семестър – попълва отчет. При
неизпълнение на планираната натовареност, трудовото възнаграждение е уговорено между
страните да се дължи в размер съответен на процентното изпълнение.
Със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., издадена от ответника на основание чл. 188, т.
3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, връчена на ищеца по
електронната му поща, посочена в неговата автобиография, както и чрез куриерски фирми
Спиди, Еконт, Лео Експрес, както и Български пощи, е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 08.04.2021 г., доколкото е налице Протокол,
съставен и подписан от служители на ответника, удостоверяващ изпращането по
електронния адрес. Последното се установява и от представените по делото разпечатки от
имейл кореспонденция, видно от която служители на ответника са правили няколкократни
опити да уведомят ищеца за приложената в електронното писмо Заповед за прекратяване на
правоотношението, подписана и с електронен подпис след Решение на Академичния съвет
на НБУ, но имейлът се е връщал автоматично. От своя страна, опитите на ответника да
връчи на ищеца лично заповедта за прекратяване чрез куриерски фирми и Български пощи
също са били неуспешни, доколкото товарителницата се е връщала с обратна разписка като
отказана/непотърсена/недоставена. В Заповедта за прекратяване е уточнено от работодателя
– ответник в настоящото производство, че преди налагане на дисциплинарното наказание
2
„уволнение“, на ищеца са поискани обяснения с писмо с изх. № П-РЕ-И-227/11.02.2021 г. в
изпълнение на императива на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като в дадения му за това
срок З. В. С. не е депозирал писмени обяснения. Това обстоятелство не се оспори от ищеца.
По делото е представена като писмено доказателство и оформената Трудова книжка
Серия Т № 733776, издадена от Софийски градски съд, на ищеца, видно от която същият е
прослужил при ответника времето от 12.10.2001 г. до 08.04.2021 г.
До Национална агенция за приходите е изпратено на 08.04.2021 г. Придружително
писмо с Уведомление на основание чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото /л. 36 – л. 38 по делото/.
От представените като писмени доказателства извлечения по сметки, издадени от
„Обединена българска банка“ АД, заедно с издадените от ответника Фишове за заплати за
периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., се установява, че трудовите възнаграждения,
дължими до датата на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, са заплатени в цялост. Това обстоятелство не се явява и спорно между
страните по делото.
От фактическите данни по делото, обективирани в Уведомление с вх. № Д – РЕ –
185/28.10.2020 г., депозирано от ищеца З. С., в качеството му на .... по Финансово и Данъчно
право, се установява, че последният е заявил на ответника, че не са му осигурени условията
за провеждане на обучение за времето на действието на епидемиологичната обстановка в
страната, като не е получил индивидуални средства на информационните и
комуникационните технологии, вкл. все още не му бил осигурен достъп до електронна среда
и не му било осигурено за ползване необходимото техническо оборудване. С Уведомление с
вх. № Д – ЗРУ – 25/14.05.2020 г. и Уведомление с вх. № Д – МФ – 610/14.05.2020 г.,
отправено до служители на ответника, ищецът отново го уведомява, че все още не са му
предоставени никакви индивидуални средства на информационните и комуникационните
технологии, нито техническа или друга възможност да провежда обучение от разстояние в
електронна среда извън сградата на ответния университет, като по този начин бил лишен от
възможността да изпълни преподавателската си обща годишна часова натовареност.
По делото за изясняване на спорни по делото обстоятелства са допуснати
свидетелски показания на свидетели ....
Свидетелката .... разказва, че изпълнява длъжността „....т“ при ответника от 1998 г. и
към настоящ момент. Сочи, че познава ищеца покрай изпълняваната от него длъжност „....“
по специалността „Право“ на ...., като считано от 08.04.2021 г. трудовият му договор бил
прекратен с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заявява, че причината за
уволнението на ищеца била отказ от негова страна да преподава онлайн по време на
обявената епидемиологична обстановка, вкл. отказ да се снабди с предоставяната от
ответника техника за обучение в електронна среда. Уточнява, че за отказа дори има
съставена нотариална покана. Тъй като ищецът не е могъл да бъде намерен по посочения от
него електронен адрес, т.к. електронното писмо било автоматично връщано като
3
недоставено, ответникът изпатил заповедта чрез няколко различни куриерски фирми, вкл. и
български пощи. След като получавали от последните известие, че не е намерен на адреса
след многократно търсене, ответникът приел, че уведомяването за прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца е надлежно сторено и вписал същото в НАП. На това
основание свидетелката сочи, че на ищеца е заплатено дължимото възнаграждение за месец
април съответно на изработените през същия месец дни, доколкото прекратяването се счита
от 08.04.2021 г., както и обезщетението на основание чл. 224 КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Отрича ищецът да се е явявал в „...“ или отдел „....“, както и при Ректора на
...., с желание да преподава и да провежда занятията си. Уточнява, че процесната заповед
била оставена още и при секретариата на Ректората, в отдел „....“, в Магистърски факултет,
както и при нея в отдел „Правен“, но въпреки това ищецът не се е явил да я получи.
Свидетелката сочи, че единствената комуникация с ищеца по време на изпълнението на
трудовите му задължения при ответника е била лично, когато той е посещавал кабинета й за
да представи издадените от него книги. Разказва, че всеки преподавател при ответника може
да притежава служебен имейл, но за целта той следва да го вземе и да го ползва, като
ищецът не е сторил това, а е посочил негов личен имейл за кореспонденция в CV,
приложено към молбата му за постъпване на работа в .... и към молбата за явяване на
конкурс за постъпване.
Свидетелката ... посочва, че изпълнява длъжността „секретар – специалист“ при
ответника в департамент „Право“, считано от 13.03.2017 г., като познава ищеца във връзка с
преподавателската му дейност в университета. Сочи, че не е провеждал занятията си по
изготвения график в електронна среда чрез платформата “Moodle”, за което получавала
множество оплаквания от студенти, че не се водят занятия и нямат материали. Твърди, че
след връщане на присъственото обучение през м.05.2021 г. е забелязала, че ищецът не е
включен в програмите и графиците за преподаване, тъй като бил уволнен. Излага, че по
време на онлайн обучението ответникът е правил опити да предостави на ищеца техническо
средство за провеждане на занятия. Уточнява, че комуникацията между нея и ищеца е
водена единствено лично по повод на въпроси, свързани с график или нещо друго, като не е
разполагала с негов телефон за връзка или имейл. По отношение на изготвянето на
графиците ... свидетелства, че това се прави след като преподавателят зададе часовете и
дните, които са му удобни, след което се подават съответните колеги за зала. Излага, че
всеки преподавател в ответния университет, независимо дали е хоноруван или щатен, има
право на служебен имейл, след подадена от него заявка за това, като ако не желаят такъв
могат да предоставят личен имейл за кореспонденция с други преподаватели и/или студенти.
Основния формиран между страните спор е налице ли е надлежно прекратяване на
трудовото правоотношение, както и явявал ли се е ищецът на разположение на работодателя
– ответник в настоящото производство.
По така наведените твърдения между страните по делото, съдът намира следното:
Съдебно предявеното от ищеца право произтича от обстоятелството, че страните са
били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е задължението на ответника да
4
плаща на ищеца уговореното трудово възнаграждение срещу задължението на последния да
престира работна сила.
С оглед на това, за основателността на предявените осъдителни искове в тежест на
ищеца е да докаже съществуване на трудовото правоотношение през периода, за който се
претендира възнаграждение, полагането на труд през този период и уговорения размер на
трудово възнаграждение.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, считано от 12.10.2001 г., като спорен е моментът на прекратяването му и
дали въобще такова прекратяване е настъпило, доколкото ищецът навежда доводи, че не е
уведомен за издадената от ответника Заповед за прекратяване и респ. същата не му е
надлежно връчена.
Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е този на връчване на
заповедта за уволнение - чл. 195, ал. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2, изр. 1
КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или
служителя, като се отбелязва датата на връчването. Законодателят е предвидил и още един
способ за връчване на заповедта - изпращането и по пощата - чл. 195, ал. 2, изр. 2 КТ, като за
да е надлежно това връчване, не е необходимо то да е извършено лично на получателя -
редовно е и всяко друго връчване, което е извършено съобразно общите правила, уредени в
ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги /В този
смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр.дело № 507/2009 г., ІІІ г. о., ГК/.
Изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал. 2 КТ не е изчерпателно, като
връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички
допустими доказателства. В хипотезата на чл. 195, ал. 2, изр. 2 КТ, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното
писмо на адреса, посочен от работника и пощенският служител да е удостоверил
доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса,
посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската
пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие /Решение № 35 от
7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК/.
В разглеждания случай е установено, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е могла да бъде връчена нито лично на адресата, нито на друго лице /чл.
45 и чл. 46 ГПК/, включително и чрез посещенията от куриер - 01.04.2021 г. и 02.04.2021 г.,
на адреса, който ищецът официално е обявил в Трудовия си говор, и на който не се спори,
че е живее. В разписката е изрично удостоверено, че на посочените дати няма никой, никой
не отговаря на посочения телефон, поради което е залепен стикер от „куриерска фирма „Лео
5
експрес“. Видно от приложената по делото като писмено доказателство Справка за
проследяване на пратка, издадена от „Лео експрес“, се установява, че за периода от
31.03.2021 г. до 02.04.2021 г. са правени опити да се връчи изпратения от ответника
документ, но заявката е останала със статус „неуспешен разнос“, а впоследствие – на
06.04.2021 г. е била и отказана /л.74 – л. 75 по делото/. Видно от приложена справка,
издадена от Спиди /л. 77 – л. 78 по делото/, се установява, че пратката е изпратена на
25.03.2021 г., като на 05.04.2021 г. същата е върната на подателя със статут „неуспешна
доставка“.
С оглед на това съдът намира, че е изцяло спазена процедурата по чл. 47 ГПК и
ищецът няма основание да твърди, че не е бил уведомен за заповедта за дисциплинарно
наказание. Ответникът е направил всичко зависещо от него за връчване на книжата, а при
положение, че е безспорно, че ищецът е живеел на адреса, на който е бил търсен и който е
бил посочен от него при постъпването му на работа, дава основание да се приеме, че
периодът, през който са извършени посещенията от куриерските фирми и са изпращани
съобщения за доставка на документ, е напълно достатъчен, за обоснове извода, че
изискванията на процесуалния закон са изпълнени. Тези изводи на съда се подкрепят и от
събраните по делото гласни доказателствени средства, които се кредитират в цялост, с оглед
на тяхната последователност, логичност и кореспонденция с останалия събран и изследван
доказателствен материал.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че през периода, за който ищецът
претендира да му бъдат заплатени трудови възнаграждения, а именно от м.04.2021 г. до
м.07.2021 г., в общ размер на 6260,60 лева, не е съществувало трудово правоотношение с
ответника, а същото е било прекратено със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., издадена от
ответника на основание чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, т. 3 и т. 7
КТ, считано от 08.04.2021 г., поради което и предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ответника разноски. Последният е представил списък по чл.
80 ГПК, с който претендира разноски в размер на 2400 лева, с ДДС, за заплатено адвокатско
възнаграждение. Основателно се явява възражението на ищеца а прекомерност на така
заявения размер на адвокатското възнаграждение поради несъобразяване на същото с
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с оглед на фактическата и правна сложност на
делото. С оглед на това, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до
сумата в размер на 1800 лева с ДДС.
Ищецът няма право на разноски в настоящото производство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. В. С., ЕГН **********, срещу ...., БУЛСТАТ ....,
представлявано от ...., осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да му заплати сумата в общ размер на 6260,60 лева, представляваща дължими
месечни трудови възнаграждения за периода от м.04.2021 г. до м.07.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. В. С., ЕГН **********, да заплати на
...., БУЛСТАТ ...., представлявано от ...., сумата в размер на 1800 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7