Р Е Ш Е Н И Е
№ 213 05.08.2020г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен
състав,
на шести юли двехиляди
и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 321 по описа на Районен
съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Зангочеви „ЕООД
,гр.Ивайловград чрез адв.Милена
Филипова срещу Наказателно постановление № 494573 – F505406 от 13.02.2020 г. издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване ” в ТД
на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1,
вр. чл. 86, ал.1, вр. чл. 102 ал. 3 т.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1605.93 лева. В жалбата се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон,
респ. маловажност на случая. Твърди се от жалбоподателя, че актът за
установяване на административно нарушение бил съставен след изтичането на
предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове за това в
хипотезата на откриване на нарушителя, когато това ставало, както в случая
едновременно с откриване на нарушението, като се развиват конкретни съображения
в подкрепа наведените в тази насока доводи.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление или
алтернативно измени размера на санкцията на основание чл.180 ал.3 от ЗДДС.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез надлежно упълномощен
по делото процесуален представител в лицето на адв.Милена Филпова жалбата
се поддържа и се моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган –
Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован,
чрез упълномощения по делото представител –юрисконсулт Рангелов , оспорва жалба
и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с
нея наказателно постановление – потвърдено .
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въз основа на подадено заявление по чл. 96, ал.1 от ЗДДС до органа по приходите при ТД на НАП-Хасково жалбоподателят „Зангочеви“ЕООД е регистрирано по ЗДДС с издаване на акт за регистрация по ЗДДС № 260421900999189 от 17.04.2019 год.Актът е издаден, въз основа на резултата от извършена проверка и представена справка за реализирания оборот по дни за периода,при която е установено, че дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 50 898.92 лв. за периода 01.08.2017г.-31.07.2018г. ,отчетени от ЕКАФП . Заявлението за регистрация по ЗДДС ,съгласно чл. 96, ал.1 изр.2-ро от ЗДДС е следвало да бъде подадено от данъчно задълженото лице в 7-дневен срок от датата ,на която е достигнат облагаем оборот над 50 000 лв. или в случая до 07.08.2018 г.вкл.,а същото е подадено на 03.04.2019г. За това нарушение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС дружеството е санкционирано с влязло в сила на 03.12.2019г. НП№467628-F483130/08.10.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване ” в ТД на НАП - Пловдив .
Във връзка с издадения акт за
регистрация по ЗДДС и установяване на
неначислен ДДС за облагаем оборот за
времето от 03.06.2019г.до 27.06.2019г.била извършена проверка от св. И.Г.И. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково, по отношение на дружеството - жалбоподател, в хода на
която била събрана информация, съответно справки и документи за реализиран оборот. От
събраните доказателства в хода на проверката, било установено, че дружеството
е реализирало ,приети като облагаеми, доставки на обща стойност 9635.60 лв.,
извършени за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2019г., през който период
лицето не било регистрирано по ЗДДС, тъй като не било подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно с оглед реализираният оборот. При
извършена проверка, документирана с Протокол № ПО-16002619046262-073-001/27.06.2019г.,
било констатирано, че за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. задълженото
лице било реализирало облагаем оборот в размер
на 50 898.92 лв.,отчетен по издадени фактури
от №**********/01.08.2017г. до №
**********/18.07.2019г. от ЕКАФП с ИНФУ ZK 110402 за
съответния период . Установено било , че за периода 01.12.2018г. – 31.12.2018
г. били извършени облагаеми доставки на стойност 9635.60 лв. и не бил начислен ДДС в размер 1605.93
лв. от дейността на дружеството –приходи от транспортни услуги. Въз основа на тези констатации и след като
контролните органи приели, че поради
неподаване на заявление за регистрация
по ЗДДС в срок и оттук
нерегистриране в срок, дружеството дължи ДДС за извършени от него през периода 01.12.2018г.-31.12.2018г.
облагаеми доставки ,който следва да се начисли като на основание чл.112 ал.1 от
ППЗДДС дружеството състави отчет за
извършените продажби , съдържащ обобщена информация за тези доставки за
съответния данъчен период ,да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за м.12.2018г. и включи размера
на данъка в справка-декларацията за този данъчен период,като всички тези
действия в своята съвкупност задълженото лице
е следвало да направи не по-късно от 14.01.2019г.,когато е бил крайния
срок за подаване на СД и отчетни
регистри в ТД на НАП Пловдив офис
Хасково .На дата 21.08.2019 г. срещу „Зангочеви“ЕООД е съставен
от св.И.И. Акт за установяване на
административно нарушение № F505406 за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал.3 ЗДДС като е прието, че нарушението
е извършено на 15.01.2019 г. в гр.Хасково. Актът е съставен при условията на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на лицето, сочено като нарушител и в присъствие на двама
свидетели – Т.К. и Д.Д. , служители на
ТД на НАП - Пловдив, след като въпреки изпратената Покана, с изх. №024-207--5/05.07.2019
г., и удостоверение за извършено връчване по електронен път от 08.07.2019 г.,
представител на дружеството жалбоподател, не се е явил за участие в
процедурата.
Възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в хода
на административнонаказателното производство, след като екземпляр от съставения
АУАН е връчен на 09.09.2019 г. на законния представител на дружеството .
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа
обстановка, като възприел и данните от проверката при определяне на дължимия данък добавена
стойност.
Изложената
фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.И., Т.К. и Д.Д. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които достигнали в хода на ревизионното произовдство, както и
за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и
непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 102, ал. 3 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове, на необходимите законови привръзки, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Действително налице е разминаване относно датата на установяване на нарушението,приета в АУАН и НП ,при правилно определена и в двата акта дата на нарушението -15.01.2019г.Констатираният порок обаче не е съществен откъм нарушаване правото на защита на наказаното дружество и не води до самостоятелна отмяна на НП . Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на представител на дружеството -жалбоподател, след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни свидетели. На следващо място, във връзка с изричното възражение от страна на процесуалните представители на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се отбележи следното: в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40 от ЗАНН на 14.11.2018 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на проверката по издаване на акта за регистрация по ЗДДС от 19.04.2019г., въз основа на подадено на 03.04.2019г. заявление за това от дружеството-жалбоподател единствено е констатирано, че за периода 01.08.2017г.-31.07.2018г.дружеството е реализирало облагаем оборот в размер на 50 898.92 лв.,при липсва на каквито и да е констатации за неначислен ДДС. Съставът на административното нарушение, за което в случая е санкциониран търговецът с обжалваното НП, е неначисляване на дължим ДДС за периода 01.12.2018 г.-31.12.2018 г. Не може да бъде споделено основното възражение на жалбоподателя, че за това нарушение органите по приходите са узнали още към 03.04.2019 г., от която дата следвало да се изчислява тримесечния срок. Фактическо установяване относно неначисляването на данъка за периода не се съдържа нито в заявлението на дружеството за регистрация по ЗДДС,нито в издадения въз основа на него акт за регистрация по ЗДДС , в което се коментира реализирането на определен размер на облагаемия оборот . Действително документи, като съставени протоколи и справки са били на разположение на органите по приходите в момент, следващ относимия данъчен период, визиран в процесния АУАН – м.декември 2019г. и предшестващ съставяне на процесния АУАН. Същевременно обаче, извод за допуснато нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на проверката , в която са били обективирани тези данни и техния анализ , сторено със съставяне на протокола за извършена проверка от 27.06.2019 г. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че може да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. Следователно от 03.04.2019 г. тримесечният срок за съставяне на АУАН не е започнал да тече, респективно към 21.08.2019 г. не е било погасено правото на административният орган да образува административнонаказателното производство със съставяне на АУАН. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват безспорно, а именно, че жалбоподателят
„Зангочеви “ ЕООД е
осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот
по ЗДДС през периода 01.08.2017г.-31.07.2018г.г. над 50
000 лева –50 898.92 лв., лева, отчетен от ЕКАФП. В случая облагаемия оборот от
дружеството - жалбоподател е реализиран за период не по-дълъг от дванадесет последователни
месеца, и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС най - късно до 07.08.2018
г., докато то е сторило това едва на 03.04.2019 г. и било регистрирано
на 19.04.2019 г. с Акт за регистрация по ЗДДС №260421900999189/ 17.04.2019 г., връчен на 19.04.2019 г. За периода 01.12.2018 г. -31.12.2018
г.
дружеството било реализирало облагаем оборот в размер на 9635.60 лв., и според
АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 1605.93 лв., но не е сторило това. За съставомерността
на деянието по чл. 180, ал.
2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е
начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не
се е регистрирало по този закон
в срок. По делото безспорно бе установено, че дружеството не е начислило ДДС за
периода 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно
защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС в 7 дневен
срок от достигането на оборот от 50 000 лв. С това свое бездействие, то е
осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 180, ал.
2 от ЗДДС.
В случая законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 102, ал. 3 т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите , когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация , ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. В конкретния случай е посочено точно как е определен размера на имуществената санкция, наложена на дружеството ,съответстваща на размера на неначисления ДДС от 1605.93 лв. ,поради което и правилно е определен размера на имуществената санкция от 1605.93 лв. Според съда в случая е неприложима разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС и като последица намаляване от съда на размера на имуществената санкция,в който смисъл е един от наведените доводови в жалбата . Това е така ,защото нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС е приложима по отношение на регистрираните по ЗДДС лица, съответно се прилага само за нарушения по ал.1 на чл.180, но не и за такива по ал.2 на чл.180 от ЗДДС.В ал.3 на чл.180 е предвидено , че възможността да ползва привилегията на по-нисък размер на глобата, съответно имуществената санкция, е за регистрирано лице и при нарушения по ал.1, т.е. такива извършени от регистрирани лица и за въззивния съд липсва правна възможност да прилага тази хипотеза и да намалява размера на санкцията по отношение на дружеството , което е извършило административно нарушение в хипотезата на чл.180, ал.2, тъй като не се е регистрирало по този закон в срок.Изложеното води до извод, че не са налице основанията за приложение на привилегированата разпоредба на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС .В този смисъл е решение по КАНД №736 по описа на съда за 2019 година на АС-Хасково.
Не са налице обаче предпоставките по отношение на описаното
нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на
извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват
хипотеза, в която деянието да се отличава с липса на
обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в
сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание,
изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление,при положение ,че за нарушението
по чл.96 ал.1 от ЗДДС дружеството-жалбоподател е било вече санкционирано с влязло в сила НП .
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, претенцията на
административно-наказващия орган за присъждане на
юристконсултско възнаграждение се явява основателна.Съгласно
новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от
момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН,
видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради
което на ТД на НАП , се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 494573 – F505406 от 13.02.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване ” в ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Зангочеви “ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ивайловград ,ул.“Любимец“ №14 вх.В ет.5 ап.35 да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата от 120 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
Р Е Ш Е Н И Е
№ / 02.01.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на втори декември две хиляди и
деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Михаела
Бончева
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1240 по описа на Районен съд - Хасково за 2019г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Петър Иванов Петров от гр.Хасково , срещу
Наказателно постановление № 387080– F421551 от 06.12.2018г. издадено от Заместник
директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с
което на жалбоподателя е наложена на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
административна санкция –глоба в размер на 200 лева за нарушение на
състава на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се, че датата на установяване на
нарушението не била бесъмнено установена от страна на наказващия орган
.Навеждат се доводи и по съществото на спора.Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло,
като незаконосъобразно атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно
призован, не се явява ,но се представлява от адв.Даскалова ,която поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакуваното
НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения
по делото представител – юрисконсулт Рангелов
, оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение
,а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения,
подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00
– 42#5 от 07.08.2018 г. на Агенцията по
вписванията и във
връзка с писмо изх.№20-00-149/17.08.2019г. на ЦУ на НАП ,получено в ТД на НАП
Пловдив с вх.№04-01-1347/17.08.2018г. била
предприета проверка от свид. Венета Георгиева Венчева-Станкова , на
длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково по отношение на задълженото лице „Виана " ООД,гр.Хасково с управител Петър Иванов Петров. В хода на проверката било установено, че
дружеството
„Виана“ООД е извършвало дейност през 2017 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2600И0143450/01.04.2018 г. След като контролните органи достигнали до
извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., въз основа на
изложените факти, доколкото, от страна на „Виана "ООД ,гр.Хасково , като предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към
дата 02.07.2018 г. годишен финансов отчет за 2017 г. като такъв до 02.07.2018 г. не бил заявен за вписване и не бил представен за
обявяване в Търговски регистър, на 11.10.2018 г., срещу Петър Иванов Петров в качеството му на
управител на „Виана“ ООД бил съставен, от свид. Венета Венчева-Станкова , Акт за установяване на административно
нарушение № F421551/11.10.2018 г.Всъщност ГФО на дружеството за 2017г. бил заявен за вписване и представен за обявяване нв
ТР към АВ на 09.10.2018г.Актът
за установяване на административно нарушение бил съставен
в присъствие
на жалбоподателя и връчен на 11.10.2018 г.,който го подписал.
Срещу
така съставения акт за установяване на административно нарушение е постъпило в рамките на законоустановения срок възражение от страна на
жалбоподателя.
При
издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството наложил процесната административна санкция.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Венета Венчена-Станкова и
Румен Бояджиев относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката
и с констатациите, до които е достигнато в хода на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според
чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с
глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от
200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на жалбоподателя и един свидетел ,а препис от АУАН е надлежно връчен на същия срещу подпис . На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По делото не е спорно, че в случая на 07.08.2018 г. от Агенцията по вписванията са били предоставени на НАП с писмо списъци – извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. и в не са подали в срока до 30.06.2018 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2017 г. Именно въз основа на обективираните констатации в писмото, с установяването на правнозначимите факти и обстоятелства, става възможно за административно- наказващият орган да изгради извод относно наличие на съставомерно деяние от страна на дружеството от обективна страна и съответно същото да се квалифицира като административно нарушение. Именно от този момент 07.08.2018г. натам, за овластения държавен орган е започнал да тече 3-месечния срок, в който той след като е узнал кой е нарушителят, е предприел нужните действия, по привличане на отговорността му. Процесната дата 07.08.2018г. е приета и от актосъставителя и от наказващия орган за дата на установяване на нарушението ,видно от съдържанието и на двата акта. От изложеното следва извод, че АУАН е следвало да бъде съставен до 07.11.2018 г. вкл., а той е съставен на 17.10.2018г. ,т.е. перди изтичане на посочения 3-месечен срок, с което са спазени изискванията, които законодателят въздига в разпоредбата на чл. 34, ал.1, от ЗАНН като условия, за ангажиране отговорността на нарушителя.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Безспорно е, че дружеството „Виана “ООД е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и е търговец по смисъла на Търговският закон и като такова е длъжно да съставя и публикува в Търговският регистър годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството. Задължението за публикуване на ГФО съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч е вменено и на ръководителя на предприятието – в случая на управителя на дружеството, в каквото качество е наказан жалбоподателят . По делото се доказа че управляваното от жалбоподателя дружество „Виана " ООД е извършвало дейност през отчетния период 2017г., видно от писмените доказателства по делото,което обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2017 г., не е публикуван в Търговският регистър, в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. -30 юни 2018 г. Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и с изтичане на законоустановения срок за подаване на ГФО, нарушението е довършено. Следователно правилно е възприето от АНО, че датата на осъществяване на деянието в случая е 02.07.2018 г.,доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни. Датата на извършване на нарушението и датата на установяване на същото не е задължително да съвпадат, поради което и кога са констатирани признаци на административното нарушение не е въпрос относим към доказаността на елементите му.Затова и възражението на жалбоподателя в тази насока се явява несъстоятелно . С пропускане на законоустановения срок за публикуване на ГФО е осъществено нарушението, описано в НП, поради което правилно управителят на дружеството, който носи на самостоятелно основание отговорност за публикуването му, е бил наказан по реда на чл. 74, ал. 1, предл. 1 от Закона за счетоводството.
В
случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в
съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна
причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията
на жалбоподателя в обратна насока и в контекста на възражението по чл. 28 от ЗАНН, съдът счита за необосновано, доколкото не е подкрепено с никакви
доказателства. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на
следващата година, което за ГФО за 2017 г,
означава до 30.06.2017 г.Нарушението обаче не е извършено за първи път/според доказателствата
,приложени по преписката / , с него няма данни да са настъпили
допълнителни неблагоприятни последици, но същото е отстранено със заявяване за обявяване в ТР
на ГФО за 2017 г.едва на 09.10.2018г. т.е. два месеца след законоустановения срок. Съдът намира, че
в конкретната хипотеза не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер,
както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би
могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се
приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годиния финансов
отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е по-продължителен
и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е доказано
наличието на обективна и изключваща отговорността причина.Поради това,
обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на
жалбоподателя , като не е допуснато нарушение от
наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната
санкция, съобразно установения специален минимум, предвиден в наказващата
норма, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за
преценката.По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 387080– F421551 от
06.12.2018г. издадено от на Заместник директор
на ТД на НАП- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: