№ 14068
гр. С., 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110161277 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С
твърденията си легитимира интереса на третото лице „Д.” ЕООД, решението
да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи
по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.
Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по чл. 190
ГПК.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
По искането за допускане на СТЕ, съдът ще се произнесе в първото по
делото о.с.з.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.04.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „Д.” ЕООД с посочени в исковата молба седалище и
адрес на управление.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Д.” ЕООД
в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи,
1
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. А. С. за заплащане на сумата от 2260, 22
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
– апартамент № 9, находящ се в гр. С., ж.к. Д. 1, бл. ***, ет. 3, абонатен №
******, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението (10.04.2024 г.) до плащането, сумата от
280,22 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., сумата от 44,55 лв., представляваща
цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
(10.04.2024 г.) до плащането, както и сумата от 9,29 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2021 г.
до 18.03.2024 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. А. С. не е депозирал писмен отговор
на исковата молба.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното
задължение да е срочно).
2
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3