№ 183
гр. гр.Несебър, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20242150200527 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, вх.№ 7854/22.08.2024г. по описа на съда, подадена от А. А.
К. с ЕГН-********** срещу Заповед № 304з-444/09.08.2024г., издадена от Т. Г. А. -
мл.инспектор при РУ- Несебър, с която е разпоредено задържане на жалбоподателя за срок
от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Несебър.
Жалбоподателят оспорва посочената заповед като нищожна, навеждайки, че няма
яснота дали издателят има качеството полицейски орган по смисъла на ЗМВР и има
компетентност да издава такива заповеди. На следващо место се навежда процесуалната
законосъобразност на обжалваната заповед като издадена в разрез с чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2, т.
4 АПК- липса на форма, с оглед цялостно отсъствие на изложение на фактически основание,
обезпечаващи правото на жалбоподателя да разбере причините за наложената спрямо него
принудителна административна мярка "задържане за срок 24 часа". Твърди се, че заповедта е
издадена при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като
жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по издаване на такава
заповед, не му е дадена възможност да участва в производството и да прави искания,
възражения и бележки, не е бил запознат с основанията за задържането му, с предвидената
отговорност и с правата си. Твърди, че процесната заповед е издадена при липса на
фактически и правни основания за постановяването й, както и като следствие от неизяснена
фактическа обстановка. Твърди се, че е бил изненадващо и грубо задържан в хотелската стая
пред приятелката си, като са му били поставени белезници, с които е изведен пред хотела и
откаран в полицейското управление без да бъде запознат с основанията за задържането му. В
сградата на полицията му е извършен личен обиск при който у него не са открити забранени
вещества и предмети. В последствие същия ден е бил освободен с обяснението, че е станала
някаква грешка и той няма нищо общо с разследван инцидент. Иска отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна, издадена без да е спазена установената фарма, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие със
закона-ЗМВР и в несъответствие с целта на закона – основания по чл.146, т.2-т.5 АПК.
1
В о. с. з жалбоподателя се представлява и от адв. Т.Н. от АК-Х., който поддържа и
доводите в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на заповедта задържане, в т. ч. в
сферата на доказателствена неподкрепеност на наличието на предварителни данни,
обусловили задържането. Настоява заповедта за задържане да бъде отменена като
незаконосъобразна, както и за присъждане на разноски. Представя и подробна писмена
защита.
Ответникът по жалбата – Т. А.-инспектор при РУ-Несебър, изразява мнение, че към
момента на задържането е имало достатъчно данни жалбоподателят да се счита заподозрян
за извършено престъпление по чл.129, ал.2 НК и моли, съдът да отхвърли жалбата.
Представя подробно устно становище.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално допустима поради следните съображения:
Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- по арг. от чл. 72,
ал. 4 от ЗМВР и чл. 15, ал. 4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата
делегация на чл. 72, ал. 9 ЗМВР.
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация с правен интерес
от оспорването - адресат на оспорения административен акт /чл. 147, ал. 1 от АПК/.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва
пред съда законността на задържането, като съдът се произнася по жалбата незабавно.
Видно от оспорената заповед задържането на лицето е станало в 17,40 часа на 09.08.2024г.,
при което 24 часовото задържане е изтекло в 17,40 часа на 10.08.2024г. Жалбата е подадена
директно до съда, /а не чрез издалия акта орган/, по пощата – на 22.08.2024г., т.е. 12 дни след
отпадане на задържането. Ето защо съдът приема за спазен и 14-дневния преклузивен срок
по чл. 149, ал. 1 АПК.
След преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и възраженията
на страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 304з-444/09.08.2024г., издадена от Т. Г. А. - мл.инспектор при РУ-
Несебър, жалбоподателят е задържан на 09.08.2024 г. в 17,40 часа за срок от 24 часа.
Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание
чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи: предвид наличие на
данни, че лицето е причинило средна телесна повреда на обществено място в дискотека
„Лаф“ к.к.Сл.бряг, чл.129, ал.2 НК/причинява другимо средна телесна повреда/ във връзка с
БП 304 ЗМ – 757/09.08.2024г. по описа на РУ-Несебър.“
От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал. 2 АПК и
допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за
насрочване на делото в открито с. з., се установява, че Т. Г. А. към 16.05.24 г. заема длъжност
"Разузнавач V степен" в група „01“, сектор Криминална полиция – РУ-Несебър / писмо от
Началник на РУ-Несебър/л.40 по дело/ и Типова длъжностна характеристика на длъжността
"Разузнавач VI - V степен" в сектор "Престъпления, свързани с грабежи" в отдел
"Криминална полиция" при ОДМВР/л.43 по дело/.
Видно от докладна записка/л.12/, адресирана до началника на РУ-Несебър,
изготвена от инсп.Т.А. относно установен и задържан евентуален извършител на
престъпление по чл.129, ал.2 НК по БП № 757/09.08.2024г. след проведени оперативно-
издирвателни мероприятия по повод постъпила информация от лице, пожелало анонимност
е установен и задържан А. А. К. роден на 18.10.2000г. в гр.Х. в обитаван от него апартамент
в к/с Суит хоум.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Д.К. се установява, че двамата с
жалбоподателя пристигнали на почивка за два-три дни в Слънчев бряг, като наели хотелска
2
стая. Вечерта били на ресторант с приятели на пристанището в гр.Св.Влас, тъй като техен
приятел имал личен повод, след което към 23,00ч. двамата се прибрали в стаята си. Св.К.
твърди, че до сутринта никой от двамата не е напускал стаята. На следващия ден отишли на
плаж, от където се прибрали в ранния следобед около 14,00ч.-15,00ч.. Докато почивали на
вратата се почукало, жалбоподателят станал и отворил, а от разговора, който провел
свидетелката разбрала, че се представя полицейски служител. После А. К. отишъл при нея
притеснен и й съобщил, че на вратата има полицейски служители, които искат да го
задържат, че трябва да се облече и да тръгне с тях, защото го издирват. После в стаята влезли
и полицейски служители, А. се притеснил и започнал да звъни на баща си, но те му взели
телефона и го отвели. Тя набързо се облякла, взела обувките на А. К., защото бил бос и ги
последвала. Пред хотела имало полицейска кола, с която К. бил отведен. Св.К. видяла
познат, с чиято кола последвали полицейския автомобил до сградата на РУ-Несебър в
к.к.Слънчев бряг. След около два – три часа жалбоподателят бил освободен, бил доста
изплашен, като напрежението и стресът не излязли от него през следващите две седмици,
съгласно показанията на св.К..
По реда на чл. 144 АПК вр. чл. 176, ал. 1 ГПК съдът приобщи обясненията на
ответника, който изтъкна, че задържането е извършено в посочения хотел и е било
мотивирано с предварително налични оперативни данни, че телесна повреда на пострадало
лице в дискотека „Лав“ в к.к.Слънчев бряг е нанесена от лице с име А., с прекор „Алката“,
който по дадено описание е с възраст около 25години и външност сходна с тази на
жалбоподателя, другата съвпадаща информация е била, че деецът предната вечер е бил на
заведение по повод рожден ден на член от компанията, която е празнувала. Към момента на
задържането тези данни са обосновали работна хипотеза, че именно жалбоподателят е
евентуален извършител на престъплението. Като допълнителен мотив посочва, че са
установили, че жалбоподателят е от гр.Х. и може да напусне територията на общ.Несебър.
След задържането му и в хода на продължаващите оперативно-издирвателни мероприятия
полицейските екипи установили, че извържителят на престъплението по чл.129, ал.2 НК е
друго лице с лично име Алберт, който след инцидента се е оттеглил от дискотеката с мотор.
При тези данни полицейските екипи констатирали, че действителният извършител не е
задържан и освободили жалбоподателя. Посочва, че при тази хронология жалбоподателят е
бил задържан около час и половина – два, след което е бил освободен.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган,
заемащ длъжност "Разузнавач V степен" в група „01“, сектор Криминална полиция – РУ-
Несебър към ОДМВР-Бургас, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Компетентността на органа, издател на акта произтича от чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и чл. 74, ал.
1, вр. чл. 72, ал. 1 ЗМВР. При горното съдът приема, че инспектор Т. А. има качеството на
полицейски орган и в кръга на законово предоставените му правомощия е да издава заповед
за задържане на лице.
В обжалваната заповед е посочено, че се издава на основание разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта е посочено и фактическо основание на задържането – "за
лицето е причинило средна телесна повреда на обществено място-дискотека „Лаф“
к.к.Слънчев бряг, чл. 129, ал. 2 във връзка с БП 304 ЗМ-757/24 г. по описа на РУ-Несебър."
Съдът намира, че посоченото фактическо основание на задържането е бланкетно и
в отклонение на издадения административен акт от критериите за мотивираност по см. на
чл. 59, ал. 1 АПК. На практика формулираното фактическо основание в заповедта за
задържане е напълно неясно и схематично. Посочването на правна квалификация на
евентуално престъпление е предмет на друг процес, като за целите на полицейското
задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са изчерпателно и достъпно
описани фактическите действия, съставляващи "данни" за престъпление и обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
3
приложи мярката с преустановителен и социално-превантивен характер.
Самата разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която представлява
материалноправното основание за издаването на процесната заповед за задържане, гласи, че
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Следователно законодателят изисква императивно при прилагането на
посочената норма 1/да има извършено престъпление и 2/ задържаното лице има отношение
към това престъпление. В тази връзка по отношение изискването на закона за „наличие на
данни“ следва да се посочи, че е необходимо да са налични такива данни, които да
обосновават предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, но тяхното не може да се обосновава само с твърдения от страна на
полицейските органи, а следва да са налице и обективни факти и доказателства
установяващи това.
В конкретния случай в оспорената заповед липсва посочване на фактическите
основания, поради които органът е приел, че задържаното лице има отношение към
посоченото престъпление. Именно посочване на конкретните съставомерни действия,
налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които
следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на посочване
на тези действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава
правото на защита на лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на
вероятностните изводи на органа по задържане, обусловили прилагането на принудителната
мярка по чл. 22 ЗАНН, съобразена с конкретна законосъобразна цел –да се предотврати
възможността задържания да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. На свой ред липсата на мотиви поставя в невъзможност,
съдът да извърши проверка, дали са налице материалноправните предпоставки за издаване
на заповедта, поради което тя подлежи на отмяна, като незаконосъобразна по смисъла на чл.
146, т. 3 от АПК, като издадена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. / в т.см. Р. № 212
от 11.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2516/2020 г. на АдмС - Бургас и Р. № 361/16.03.2022 г. по к. а.
д. № 121/2022 г. на АдмС – Бургас/. В този смисъл като обвързващи разяснения относно
изискването за мотивираност на "административните актове" съдът се придържа към т. 4 о т
тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС, който приема, че
задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от
АПК. Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание
на основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР произтича и се основава на утвърдените
стандарти за наличието им с ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР №
4/2004 г. на ОС на ВАС.
Преценката за съразмерност и пропорционалност на целта на приложената
принудителна административна мярка следва да е ясно изводима от описанието на
конкретни факти, съотнасящи се към целта на задържането- да се предотвратят вредните
последици от извършеното престъпление, да се блокират възможни действия с насоченост
към прикриване на престъплението, както и с цел да се обезпечи пряко започването на
разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Недопустимо е фактическите
предпоставки за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а
следва за конкретния случай да са безспорно установени от административния орган, чрез
описание с максимална точност, и достатъчност на първоначалните данни, стоящи в
основата на направените вероятностни изводи. Налагането на процесната принудителна
административна мярка в случая не е оправдано, тъй като само по себе си бланкетното
препращане към пособеното БП 304 ЗМ-757/09.08.2024г. по описа на РУ-несебър, не
предоставя яснота на задържаното лице, а и на съда, каква е конкретната престъпна
съпричастност на задържания или обективен негов принос, съотносим с опасността от
блокиране или осуетяване на разследването, от разрастване на вредните последици от
престъплението и т. н. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен
правни и фактически основания за задържане, като целта на закона е да не се допусне
злоупотреба с правомощия. В конкретния случай не се установява какви конкретни причини
4
са наложили полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като това е останало неизвестно за жалбоподателя именно поради липсата на конкретни
факти в заповедта. Ето защо налагането на процесната принудителна административна
мярка в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице ясни данни, че лицето е
извършило престъпление, липсват и данни, че то се е укривало, че съществува предполагаем
риск за обществеността да продължи да извършва престъпление, и/или да препятства
проверката/разследването. Целта на закона с налагането на тази принудителна
административна мярка е да се ограничи вредното влияние и отзвук на евентуално
извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено
престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на
полицейската проверка. Предвид липсата на валидни доказателства, обуславящи съмнение за
това, че задържаното лице би могло да препятства или затрудни разследването, което да
оправдае налагането на мярката, съдът намира, че в случая е нарушен и принципът за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.
2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава,
като за задържането на жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане
на личната му свобода.
Действително, чрез задържане полицейските органи в рамките на своята
оперативна самостоятелност следва да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат
събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат
опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление, както и да бъдат предприети последващи процесуални действия,
включително и мерки за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
В случая обаче отсъстват доказателства за предприемане на задържането в рамките на така
поставената цел.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи/ЕКПЧ/. След прогласяването на това основно
право, заложено във фундамента на всяко съвременно демократично общество, в чл. 5, пар. 1
на Конвенцията чрез изброително лимитиране са фомулирани хипотезите, в които
ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да
се тълкува ограничително. Именно това е подходът, който съответства на целта на чл. 5 -да
гарантира, липсата на произволност и субективизъм при упражняване на правомощия,
свързани с ограничаване правото на свободно придвижване, на основание, което не е
визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан в националния
закон, в т. ч. изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Така чрез изискването за
законосъобразност Конвенцията препраща по същество към задължителното и стриктно
съответствие на акта за задържане с формалните изисквания /чл. 74 ЗМВР/на националното
законодателство.
Такива фактически данни не се съдържат в оспорената в настоящото производство
заповед, нито в изрично цитиран в нея допълнително съставен документ. В нея не са
вписани конкретни обстоятелства, описващи по достъпен и разбираем начин цифрово
квалифицирано деяние, и осигуряващи логическия минимум, с който се преодолява
"произвола на задържането" - т. е. липсват фактически основания съобр. изискването по чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че
липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима с принципа за защита
на индивида от произвол, залегнал в чл. 5 КЗПЧОС.
Действително при преценка на баланса на ценности, между от една страна
прилагане на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в
името на защита на обществения интерес, и от друга страна презумпцията за невиновност, в
принципен план надделява необходиността от гарантиране на социалната сигурност над
5
правилото за зачитане на личната свобода. Това принципно съотношение между
конкуриращи фундаментални права и интереси, не може да бъде интерпретирано самоцелно
и произволно, а само в рамките на наличните и словно установени в заповедта данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес да се прибегне към
прилагането на принудителния способ.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 1 ЕКПЧ, притежава кардинална роля в системата на
ЕКПЧ, доколкото тя въздига правото на лична свобода като ръководна ценност за
демократичното функциониране на всяко съвременно общество, което право следва да бъде
защитавано, респ. законосъобразно и мотивирано ограничавано, като предпоставка за
укрепване на принципа на справедлив процес съгл. чл 6 ЕКПЧ.
По изложените съображения обжалваната заповед рег. № 304зз-444/09.08.2024 г.,
издадена от инспектор Т. А. – разузнавач в сектор КП при РУ-Несебър следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора и на осн.чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ОДМВР-
Бургас следва да се присъдят сторените от жалбоподателя съдебни разноски в общ размер от
710лв., от които 10лв. за заплатена държавна такса и 700лв. за заплатено
адв.възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. За това
разпореждане съдът съобрази, че в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е отразено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи –
размерът на адвокатското възнаграждение е до 750 лв., т. е. претендираното от
жалбоподателя възнаграждение е под посочения минимум и подлежи на пълно уважаване в
претендирания размер.
Така мотивиран и на осн.чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 304з-444/09.08.2024г., издадена от Т. Г. А. - мл.инспектор при
РУ- Несебър, с която с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е разпоредено задържане
на А. А. К. с ЕГН-********** за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОД на МВР-Бургас да заплати на А. А.
К. с ЕГН-********** сумата от 710лева, представляваща сторени пред настоящата
инстанция разноски в производството по обжалване на заповедта.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6