Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 230

гр. С., 18.06.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов

 

при секретаря  С.П., като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 253 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Б.И.М., с ЕГН: ********** ***, обжалва Наказателно постановление № 39-0000074 от 05.03.2015 год. на Директора на РД „АА” гр.С.,(сега Областен отдел „Автомобилна администрация”) с което за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от ЗАвП, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500,00 лева.

Жалбоподателя редовно призован не се явява, вместо него процесуален представител. Оспорва НП, като незаконосъобразно, издадено в противоречие на процесуалните и материално правни норми и моли да се отмени изцяло. Развива съображение, че доколкото има извършван транспорт, същия попада под обхвата на Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

 

Ответник – ОО”АА” гр.С., редовно призовани не се явява представител. В съпроводителното писмо АНО предлага НП да се потвърди.

 

С. районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 17.02.2015 год., по път II-21 Р.-С.-Д., на км. 101+ 957м.- площадка за отдих „К.”, П.Н.П.- инспектор при ОО „АА” гр.С. и свид.И.В.Г. - инспектор в същия отдел, около 12,15 часа след като спрели товарен автомобил, марка “И. С.” с ДК№ … извършили проверка. Моторното превозно средство било с прикачено ремарке с ДК № …. собствености на „В.” ООД с.П., обл.В. и управлявано от Б.И.М.. Товарния автомобил бил празен, а водача представил на контролните органи празна товарителница по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Поради изложеното обстоятелство свидетелите не били в състояние да направят извод за посоката му на движение. Така заключили, че се извършва обществен превоз на товари, а водача в момента на проверката е без пътен лист за деня. При тази фактическа обстановка П.Н.П. съставил АУАН, за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Водача възразил в акта, че извършва международен превоз и пътува за Р.Румъния от където да натовари автомобила за Р.Италия. Пред АНО управителя на„В.” ООД с.П., обл.В.представил обяснения, фотокопия на трудов договор между дружеството и шофьора, CMR №461354/1 и тахошайби за дните 17-20.2015 год. за да удостовери, че Б.И.М. извършвал международен превоз на товари. Въпреки това въз основа на акта, и чрез възпроизвеждане на всички установени от актосъставителя фактически и правни констатации било издадено атакуваното наказателно постановление. АНО приел, че жалбоподателя е извършил нарушение по основание чл.89, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл.93, ал.2 ЗАвП му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 500,00 лева.

 

     При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

     Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, е основателна единствено по посочените възражения за допуснати нарушение на процесуалните правила които са съществени.

     Безспорно е доказано, че пред контролните органи по време на проверката Б.И.М. е представил празна товарителница CMR. Съгласно разпоредбите на Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки, договорът за превоз се установява с товарителница. Правилата за изготвяне и съдържанието на CMR са уредени в чл.5 и чл.6 от Конвенцията. Текстовете са възпроизведени и в ЗАвП.  Явно е, че представената празна бланка не отговаряла на нормативните изисквания относно минимално изискуемото съдържание, поради което за контролните органи е било невъзможно да направят извод, че се извършва международен превоз на товари. След като не е удостоверено към момента на проверката, че се извършва международен превоз, то логично свид.П. е стигнал до извода че се извършва обществен превоз на товари, а водача е без пътен лист за деня. В случаи, че към 12,15 часа на 17.12.2015 год. е съществувал договор за международен превоз, то това обстоятелство е следвало да се установи с товарителницата. За всички тези обстоятелства в последствие пред АНО са представени доказателства от превозвача.

В случа обаче, е налице несъответствие между описанието на допуснатото административно нарушение и неговата правна квалификация. От фактическа страна е установено, че водача в момента на проверката е без пътен лист за деня, което е нарушение по смисъла на чл.89, т.7 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.  В акта свид.П. обаче е квалифицирал извършеното, като нарушение по чл.89, т.4 от Наредбата. Явно е, че АНО не е упражнил правомощията си по ЗАНН. Подобно разминаване в съставения акт не би се счело за съществено процесуално нарушение, единствено в случай, че наказващият орган беше приложил правилно закона. В случая това не е сторено, а в НП са  възпроизведени всички установени от актосъставителя фактически и правни констатации. Нередността на акта би могла да бъде санирана от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Порока обаче вместо да бъде отстранен е бил задълбочен от АНО, който е допуснал разминаване между описанието на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Видно е, че е описано нарушението по чл.89, т.7 от Наредбата, а АНО е квалифицирал нарушението по чл.89, т.4 от Наредбата, тоест за неизпълнение от страна на водача при работа да представи пред контролните органи удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България или заверено копие на лиценза при превози с лиценз на Общността. В случая следва да се приеме, че е допуснато нарушение от АНО по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и същото е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на санкционираното лице, да разбере в какво точно административно нарушение е обвинено, и каква е правната му квалификация.

Налице е процесуална незаконосъобразност на Наказателно постановления, което като последица води до неговата отмяна, дори и без произнасяне по същността на спора.  

  

     Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, С. районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 39-0000074 от 05.03.2015 год. на Директора на РД „АА” гр.С. (сега Началник ОО „АА” гр.С.). 

 

Решението подлежи на обжалване пред С.административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: