Р Е Ш Е Н И
Е № 35
гр. Враца, 07.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно
заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
ПЕТРОВА
мл. с.
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря М. Костадинова като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев ВГД № 16/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение №223/07.11.2017г., постановено по гр. д. № 925/2017г. на РС- Козлодуй
са уважени предявените от Т.Б. срещу "АЕЦ Козлодуй" ЕАД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3
във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на уволнението на основание чл. 325,
ал. 1, т. 4 КТ, обективирано в Заповед №68/10.07.2017г. на изпълнителния
директор на дружеството, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност "***", както и за заплащане на
сумата от 2640,58лв., представляваща обезщетение за времето от 14.08.2017г. до
24.10.2017г., през което ищцата е останала без работа поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
21.07.2017г., до окончателно ѝ заплащане, като искът е отхвърлен за
разликата над присъдения размер от 2640,58лв. до пълния предявен размер от
6653,04лв. и за периода от 12.07.2017г. до 13.08.2017г. и от 25.10.2017г. до
12.01.2018г..
Съдът
е осъдил "АЕЦ Козлодуй" ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на Т.Б. сумата от 257,98 лв.- разноски съразмерно с уважената част от
исковете, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС-
Козлодуй държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 205,62лв.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Срещу
решението в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, представлявано от изп. директор И.А.. Твърди се, че посоченото в т. 1 на
трудовия договор, че същият е за неопределено време е техническа грешка поради
бланковия му характер, а по-надолу в договора е посочена действителната воля на
страните- срочен трудов договор до завършване на определена работа. Поддържа
се, че работника е знаел какъв е характерът на договора, тъй като процедурата с
предмет "Почистване на сгради и прилежащи площи" е открита на
23.03.2017г., а молбата на работника е подадена на 26.05.2017г., като
резолюцията върху нея сочи за срок на договора "до сключване на договор за
почистване". Твърди се, че работата е завършена, поради което неправилно
съдът е приел, че ТПО не може да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Моли се решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от
Т.Б., чрез адв. Е.О., е постъпил отговор на въззивната жалба. Твърди се, че
заповедта за прекратяване на ТПО е издадена от лице без правомощия за това.
Поддържа се, че в ТД не е описан обемът на работата, поради което срокът е
неопределяем. Моли се решението да бъде потвърдено.
В срока по чл.263, ал. 2 вр. ал.1 ГПК от
Т.Б., чрез адв. Е.О., е постъпила насрещна въззивна жалба против решението в частта, в
която e
отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над присъдения размер от 2640,58лв.
до сумата от 5715,10лв., представляваща обезщетение за времето от 14.08.2017г.
до 17.01.2018г., през което ищцата е останала без работа поради незаконното
уволнение. Твърди се, че след приключване на съдебното дирене в първата
инстанция е изтекъл шестмесечният период за оставяне без работа, поради което
се дължи обезщетение за целия период. Моли се решението да бъде изменено, като
се присъди дължимото обезщетение. Претендират се разноски.
Съдът
намира, че обективираното в насрещната въззивна жалба искане досежно крайният
момент на исковия период излиза извън пределите на исковата молба. В изпълнения
на указания на районния съд, дадени с разпореждане №2091/28.08.2017г., ищцата с
молба от 31.08.2017г. е уточнила, че крайният момент на исковия период е
12.01.2018г.. Същевременно във въззивната жалба крайният момент е 17.01.2018г..
Следователно за периода от 13.01.2018г. до 17.01.2018г. въззивният съд не дължи
произнасяне.
В
срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо.
Въззивната жалба и насрещната
въззина жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2,
вр. ал. 1 ГПК, и са допустими.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал.
1 от КТ.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на КРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
По предявения иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Тъй
като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е
необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в
обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят
законното прекратяване на трудовото правоотношение.
Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание
„завършване на определената работа” се предпоставя от проявлението на следните
юридически факти: 1. да е сключен „срочен” трудов договор на основание чл. 68,
ал. 1, т. 2 КТ – „до завършване на определена работа”; 2) съответната работа, с
оглед на която е сключен трудовия договор, да е била довършена и 3) компетентен
орган на работодателя да е прекратил трудовото правоотношение.
Не
се спори между страните, а и от трудов договор №106/29.05.2017г. се установява,
че между тях е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е назначена на длъжност "***". В договора е посочено, че се
сключва на основание чл. 70, ал. 1 КТ и чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно тези
разпоредби се касае за срочен трудов договор до завършване на определена работа
със срок за изпитване. Същевременно обаче в т. 1 на Договора е посочено, че
същият е за неопределено време. Независимо от това в т. 4 се посочва, че се
касае за "срочен договор до сключване на договор за почистване на
странични обекти".
От
Заповед №68/10.07.2017г. на изпълнителния директор на дружеството се
установява, че ТПО е прекратено на основание чл. 325, т. 4 КТ- със завършване
на определена работа.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ договорът до завършване на определена работа е вид
срочен трудов договор. За да е налице валидно сключен срочен трудов договор
следва да е налице изрична уговорка между страните в този смисъл (арг. чл. 67,
ал. 2 КТ). В конкретния случай в съдържанието на Договора е налице преплитане
на клаузи, сочещи, както към срочен, така и към безсрочен трудов договор,
поради което не може да се приеме, че е налице изрична уговорка договорът да е
срочен. Следователно е налице неяснота досежно срока на правоотношението от
гледна точка на работника, която неяснота съобразно правилото на чл. 67, ал. 2 КТ води до извод, че трудовият договор се смята сключен за
неопределено време. да е сключен „срочен” трудов договор на основание чл. 68, ал.
1, т. 2 КТ – „до завършване на определена работа”.
Неоснователно
е обективираното във въззивната жалба възражение на дружеството, че работникът
е знаел какъв е характерът на договора, тъй като молбата му е подадена на
26.05.2017г., като резолюцията върху нея сочи за срок на договора "до
сключване на договор за почистване". Моментът на подаване на молбата и поставената
резолюция нямат абсолютно задължителен за страните характер, не дерогират
възможността за различни последващи уговорки и не водят до отпадане на
необходимостта от изрично уговаряне на договора като срочен, каквото в случая
липсва.
С
оглед на това извършеното на основание чл. 325, т. 4 КТ уволнение при безсрочно
трудово правоотношение е незаконно и следва да бъде отменено /Решение № 22 от
31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г. на Върховен касационен съд/.
Дори
обаче да се приеме, че между страните е налице срочен трудов договор на
основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – „до завършване на определена работа”, то не
е налице втората материално-правна предпоставка за законност на уволнението, а
именно- съответната работа, с оглед на която е сключен трудовия договор, да е
била довършена.
От
процесният трудов договор №106/29.05.2017г. се установява, че като
характеристика на работата са посочени дейности, свързани с камериерско
обслужване и почистване на съответните помещения и обекти.
Не
се спори между страните, а и от Договор №*********/07.07.2017г. между ответното
дружество и "Бориван" ООД, както и от приложената документация за
открита и проведена обществена поръчка, се установява, че между същите е сключен договор за почистване и
камериерско обслужване на сгради и прилежащите им площи, като част от предмета
на този договор и трудовия договор на ищцата съвпадат.
Работодателят
не установи в процеса на доказване, че е отпаднала необходимостта от камериерско
обслужване и почистване на помещенията и обектите. Дори напротив- сключването
от негова страна на Договор №*********/07.07.2017г. с "Бориван" ООД
сочи, че нуждата от съответната дейност продължава да е налице. Поради това
обстоятелство не е настъпило уговореното в трудовия договор прекратително
условие – бъдещо несигурно събитие (в закона неправилно се използва терминът
„срок”, който представлява бъдещо сигурно събитие), а именно че уговорената
работа е била завършена.
Поради
тези правни съображения съдът приема, че незаконосъобразно работодателят е
прекратил процесното трудово правоотношение и уволнението трябва да бъде
отменено, както правилно е съобразил и районният съд.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй
като уволнението е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че ищецът
е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият работник следва да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „***”.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са
настъпили три юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на
работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да
прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа.
В
конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
Заповедта
за уволнение е връчена на работника на 17.07.2017г., от който момент тече и
процесният шестмесечен срок, за който може да се дължи обезщетение. Същият
изтича на 17.01.2018г., но съдът е ограничен от заявения в исковата молба
период, а именно шест месеца, считано от 12.07.2017г., които изтичат на 12.01.2018г..
От
представените болнични листове от 03.07.2017г. и 14.07.2017г. се установява, че
ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода от
03.07.2017г. до 13.08.2017г. включително. Поради това за този период не е
налице причинна връзка между незаконното уволнение и претърпените вреди и не се
дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както правилно е съобразил районният
съд, позовавайки се на практиката на ВКС.
От
извършена от районния съд в съдебно заседание от 24.10.2017г. служебна
констатация от трудовата книжка на работника се установява, че след уволнението
не са налице последващи вписвания за трудово правоотношение при друг
работодател.
От
извършена на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК от въззивния съд в съдебно
заседание от 02.02.2018г. служебна констатация на трудовата книжка на работника
се установява, че след уволнението не са налице последващи вписвания на трудово
правоотношение при друг работодател.
Съгласно
чл. 228 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през
календарния месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответно обезщетение. От удостоверение №У-01-941/03.08.2017г. се установява,
че последното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението,
е в размер на 1108,84лв..
Правилно
районният съд е посочил, че искът е основателен до датата на устните състезания-
24.10.2017г.. Пред въззивния съд обаче е изтекъл и остатъкът от претендирания
период до 12.01.2018г.. За месец октомври 2017г. /22 работни дни/ средно
дневното трудово възнаграждение е в размер на сумата 50,40 лв. или за остатъка
от още 5 работни дни за този месец се следва обезщетение в размер на 252 лв..
За месеците ноември и декември се дължи обезщетение в размер на цялото трудово
възнаграждение от 1108,84лв за всеки един от тях. За месец януари 2018г. /22
работни дни/ средно дневното трудово възнаграждение е в размер на сумата 50,40
лв. или за остатъка от още 9 работни дни за този месец се следва обезщетение в
размер на 453,62 лв..
Поради
горното решението на районния съд,в частта,в която искът по чл.225,ал.1 КТ е
отхвърлен над 2640,58лв. до 5563.88 лв. за периода от 25.10.2017г. до
12.01.2018г., ще следва да се отмени, а ответникът да бъде осъден да заплати
допълнително обезщетение в размер на 2923,30 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 21.07.2017г., до
окончателното ѝ заплащане.
По разноските:
При
този изход на делото за адвокатско възнаграждение пред районния съд на ищцата
се дължи сумата от 543,60лв., поради което при първоначално присъдени разноски
от 257,98лв. ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК
да ѝ заплати допълнително сумата от 285,62 лв..
На
основание чл.78, ал.6 ГПК дружеството ще следва да бъде осъдено да заплати допълнителна
държавна такса за първа инстанция в размер на 116,93лв. съобразно размера на
допълнително следващото се на ищцата обезщетение (2923,30 лв.).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата сумата от 618,02лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК дружеството ще следва да бъде осъдено да заплати
допълнителна държавна такса за втора инстанция в размер на 58,47лв. съобразно
размера на допълнително следващото се на ищцата обезщетение (2923,30 лв.).
Така
мотивиран, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №223/07.11.2017г., постановено по гр. д. №
925/2017г. на РС- Козлодуй В ЧАСТТА,
в която предявеният от Т.Б. срещу "АЕЦ Козлодуй" ЕАД иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над
2640,58лв. до 5563.88 лв. за периода от 25.10.2017г. до 12.01.2018г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и ад-рес на управление
гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А. да заплати на Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ допълнително сумата от 2923,30 лв.,
представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконното
уволнение за периода от 25.10.2017г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 21.08.2017г., до
окончателното ѝ заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително
сумата от 285,62лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение пред първа инстанция съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и ад-рес на управление
гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А. на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд- гр. Козлодуй допълнително сумата
от 116,93лв., представляваща държавна
такса за първа инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и ад-рес на управление
гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А. да заплати на Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 618,02лв., представляваща заплатено възнаграждение
пред въззивна инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и ад-рес на управление
гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд- гр. Враца допълнително сумата
от 58,47лв., представляваща държавна
такса за въззивна инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.