РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11967
по описа за 2012 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „К.“ ООД против В. Л. И. и Б.С.Б., с която
е предявен иск с правно основание чл. 190, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба ищецът „К.“ ООД
твърди, че на 21.09.2007 г. закупил от В.
Л. И. и съпруга й С. Б. И. дворно място, представляващо УПИ VІІ-2113,2297 от
кв. 159 по плана на гр. Банкя, м. „Разширението“ с площ от 524 кв.м. при
съседи: улица, УПИ VІІІ-2297, УПИ VІІ-2113 срещу цена в размер на 57640 евро,
равняващи се на 112734,04 лева. Поддържа, че един квадратен метър при така
уговорената цена, се равнява на 215,14
лева. Договорът бил сключен с нотариален акт № 123, т. І, д. № 110 от
21.09.2007 г. на Нотариус Н.Г.с рег. № 276 от Регистъра на НК. Твърди, че при
сключване на сделката, продавачите се легитимирали като собственици с два
нотариални акта за собственост, издадени по обстоятелствена проверка –
Нотариален акт № 134, т.ІХ, д. № 934/10.06.1994 г. и № 34, т. І, д. №
15/16.03.2007 г. на Нотариус В.К.. Твърди, че в края на 2008 г. с управителя на
ищцовото дружество се свързал К.П.Б., който заявил, че продавачите не на
единствени негови собственици и че той притежава 245/525 идеални части от
имота. Представил нотариален акт № 160, т. LXXXVI, нот. д. № 1867/1992 г. като заявил, че не е преставал да владее имота,
поради което и продавачите не са могли да го придобият по давност. Поддържат,
че започнали преговори с ответниците, но до споразумение не се стигнало.
Твърди, че дружеството притежава и друг имот, като се наложила промяна в
градоустройството и създаване на нова улица в източната част на УПИ VІІ-2113,
2297 и закупило от К.Б.90/525 идеални части от имота за сумата от 20000 лева с
нотариален акт № 179, т. І, н.д. № 179/01.12.2009 г. но нотариус В.П.. Твърди,
че с оглед на обстоятелството, че ответниците продавачи са продали 245/525
идеални части от имот, които не притежават, дължат възстановяване на сумата от
52709,30 лева – представляваща съответна част от продажната цена. Моли
ответницата В.Л.И. да бъде осъдена да заплати сумата от 39531,97 лева, а
ответникът Б.С.Б. да заплати сумата от 13177,33 лева, представляващи съответни
на идеалните им части, части от продажната цена, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
плащане. Претендира на правените по делото разноски.
Ответниците в отговора на исковата
молба заявяват, че оспорват предявения иск като поддържат, че К.Б.не е собственик
на идеални части от притежаван от тях имот. Не оспорват твърдението, че са
продали на ищеца описания в исковата молба недвижим имот. Молят предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява, че на 21.09.2007 г. между С. Б. И. и В.Л.И. – продавачи и „К.“ ООД
е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 123,
т. І, рег. № 1794, нот.д. № 110/2007 г. на Нотариус Н.Г., вписан в НК под №
276, с район на действие Софийски районен съд, по силата на който продавачите
са прехвърлили правото на собственост върху УПИ VІІ-2113, 2297 от кв. 159, по
плана на гр. Банкя, местността „Разширение“, одобрен със Заповед № РД
50-09-94/29.03.1985 г. с площ на целия УПИ по нотариален акт и графични данни 524
кв. м. при съседи: улица, УПИ VІІІ-2297, УПИ VІ-2113 за сумата от 57640 евро,
равняваща се на 112732,04 лева, която продавачите са заявили, че са получили от
купувача напълно преди подписване на нотариалния акт.
Установява се от удостоверение за
наследници № КО 94-00-1259/10.12.2012 г., че С. Б. И. е починал на 08.01.2008
г. и е оставил като наследници по закон В.Л.И. и Б.С.Б..
С Решение от 30.09.2014 г. по гр.д.
№ 55698/2009 г. по описа на СРС, 43 състав е признато за установено по иск
предявен от К.П.Б. против В.Л.И. и Б.С.Б. и „К.“ ООД с правно основание чл. 124
от ГПК, че К.П.Б. е собственик на 155/400
идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се в гр. Банкя, ул. „********, представляващо УПИ
VІІ-2113, 2297 от кв. 159 по плана на гр. Банкя, местността „Разширението“ на
основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу изграждане на жилищна
сграда от 18.11.1992 г., сключен с Нотариален акт № 160, т. LXXXVІ, д. № 18675/1992 г. Решението е влязло в сила на
17.02.2015 г.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между К.П.Б. и „К.“ ООД с Нотариален акт № 179, т. І,
рег. № 4325, д. № 179/2009 г. на Нотариус В.П., вписана в НК под № 206 с район
на действие Софийски районен съд К.Б.е прехвърлил на дружеството правото на
собственост върху 90/525 идеални части от техния съсобствен недвижим имот – УПИ
VІІ-2113,2297, в кв. 159 по плана на гр. Банкя, местност Разширение, целият с
площ от 525 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 400 кв.м. за сумата от 20000
лева.
С Договор за дарение от 29.12.2011
г., сключен между „К.“ ООД *** е дарил 137 кв.м. от УПИ VІІ-2113,2297,
отреден за улица по план, одобрен с Решение № 601 по протокол № 46/10.09.2009
г. на СОС. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че тупик
(улица), предмет на дарение между „К.“ ООД *** изграден и по неговото трасе
преминава водопровод, който е предвиден за захранване на УПИ ХХV-1772, УПИ
ХХVІ-1772 и УПИ ХХVІІ-1772 от кв. 159 по плана на гр. Банкя, като тупика се
ползва за достъп и до трите имота.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 190,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако част от продадената вещ
принадлежи на трето лице, купувачът може да иска намаление на цената и
обезщетение за вредите. Основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от това по делото да се установи, че между страните е сключен
договор за продажба на недвижим имот, че е платена продажната цена, както и че
трето на спора лице е собственик на част от него.
Страните не спорят, а и се
установява, че ответниците са прехвърлили на ищеца недвижим имот УПИ
VІІ-2113,2297 с площ от 524 кв.м. към момента на сключване на договора. С
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 55698/2009 г. по описа на СРС, 43 състав
е признато за установено по отношение, както на ищеца, така и на ответника, че К.П.Б.
притежава 155/400 идеални части от имота. В мотивите на решението е посочено,
че К.Б.е придобил 245/525 идеални части от недвижимия имот, но с оглед
заявеното искане е признат за собственик на 155/400 идеални части. Следователно
към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба, ответниците
(респ. техният праводател) не са били собственици на 245/524 идеални части от
продадения имот. На основание чл. 190 от Закона за задълженията и договорите за
купувача е възникнало правото да поиска намаляване на част от продажната цена,
съответна на частта от имота, собственост на трето лице. В конкретния случай,
без правно значение са последващите промени в регулационния статут на имота,
както и промените в площта му след извършени разпоредителни сделки от страните.
Предметът на договора за покупко-продажба на недвижим имот е бил определен от
страните към датата на сключването му, като в зависимост от него е .определена
и продажната цена. Следователно и с оглед обстоятелството, че към този момент
ответниците (респ.техният праводател) не са били собственици на целия имот, а
на идеални части от него, то и цената следва да се определи в зависимост от
притежаваните от тях идеални части. С разликата те са се обогатили
неоснователно като дължат връщането й на купувача. Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер. С оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК сумата, с която
следва да бъде намалена продажната цена следва да бъде определена с оглед
стойността на 1 кв.м. и тя е 215,14 лева, като за 245 кв.м. цената е била
52709,61 лева.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски в
размер на 3656,50 лева
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
190, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите В.Л.И., ЕГН-**********,*** да заплати
на „К.“ ООД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 39531,97 лева (тридесет и девет хиляди петстотин тридесет и един лева и
деветдесет и седем ст.), представляваща част от получена цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 123, т. І, рег. № 1794,
нот.д. № 110/2007 г. на Нотариус Н.Г., вписан в НК под № 276, с район на
действие Софийски районен съд за част от недвижим имот, собственост на трето
лице – К.П.Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.09.2012 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 във
връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите Б.С.Б., ЕГН-**********,*** да заплати
на „К.“ ООД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 13177,33 лева (тринадесет хиляди сто седемдесет и седем лева и тридесет
и три ст.), представляваща част от получена цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 123, т. І, рег. № 1794, нот.д.
№ 110/2007 г. на Нотариус Н.Г., вписан в НК под № 276, с район на действие
Софийски районен съд за част от недвижим имот, собственост на трето лице – К.П.Б.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2012
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Л.И., ЕГН-********** и Б.С.Б., ЕГН-**********,*** да заплатят
на „К.“ ООД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 3656,50 лева (три хиляди шестстотин петдесет и шест лева и петдесет
ст.), представляващи направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: