Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Русе, 13.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на 24 юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на
прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 189
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Н.С. *** против Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието – София, за сумата от 500.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на дирекцията, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, както и разходите по настоящото дело.
Ищецът твърди, че като не бил
допуснат на 23.02.2021 г., около 13:00 часа от служители на ГД „Охрана“ до
Деловодството на Районен съд - Русе, след като вече бил допуснат в сградата на
Съдебна палата - гр. Русе, тъй като придружавал непълнолетния си син, който
имал призовка за дело, насрочено за 13:25 часа същия ден, въпреки че заповедта
на административния ръководител на Окръжен съд – Русе не забранявала вече
допуснати в сградата лица да посещават деловодствата на Районен или Окръжен
съд, му се отразило изключително негативно – изпитвал вътрешен дискофорт от
чувство за несправедливост и нарушени права, чувство на несигурност, на гняв,
липса на сън, силно изразено безпокойство, болки в стомаха и липса на апетит.
Заявява, че тъй като бил на публично място с детето му, то с това бил уронен
неговия престиж и добро име в обществото и пред детето му, като с това се
поставяла под въпрос и неговата личност като баща-възпитател. Като не бил допуснат
да посети Деловодството на РС – Русе, където трябвало да депозира молба от
процесуалния представител на детето му с искане за отлагане на делото за друга
дата поради служебна ангажираност на адвоката, били застрашени също така
защитата и правата по конкретното дело на детето му.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, депозира писмен отговор, като по подробно
изложени в него съображения счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Прокуратурата
на Република България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе, счита, че не е налице състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй
като всички действия, извършени от служители на ГД „Охрана“ към Министерство на
правосъдието, са изцяло
правомерни, свързани със задължението им да осигуряват реда в съдебната палата,
а правилата за реда се определят със заповед на административния ръководител на
ОС - Русе. Счита, че действията
на служителите са изцяло в изпълнение на издадени правомерни заповеди. Посочва,
че ако бяха допуснали ищеца, същите щяха да носят дисциплинарна отговорност. Заключението
на участвалия в производството
прокурор от ОП – Русе е, че ищецът не е доказал, че действията на
служителите на ГД „Охрана“ са неправомерни. От събраните и проверени
доказателства са видни административните актове и заповедите, в изпълнение, на
които са действали. Счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като недоказан и по основание и по размер.
По фактите
На 23.02.2021 г., около 13:00 часа
ищецът бил допуснат в Съдебна палата – Русе като придружител и законен
представител на своя непълнолетен син, който следвало да се яви като страна по
гр. дело № 5026/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, като имало насрочено съдебно
заседание по това дело в 13:25 часа. Тъй като процесуалният представител на
детето му бил служебно ангажиран и не можел да присъства на делото, ищецът
искал да депозира в Деловодството на Районен съд – Русе молба от адвоката с
искане за отлагане на делото за друга дата (л. л. 4 от делото). Затова и след
като влезли в сградата ищецът и синът му се насочили не към съдебна зала, а към
Деловодството на РС - Русе. Тогава ищецът бил спрян от служител по охраната в
Областно звено „Охрана – Русе“. Служителят му напомнил за издадената заповед на
председателя на ОС – Русе, в която във връзка с противоепидемичните мерки, са
определени часове за достъп до канцелариите на граждани и адвокати, както
следва: - сутрин от 09:30 ч. до 11:30 ч. и след обяд от 15:00 ч. до 16:30 ч. Ищецът
заявил на служителя по охраната, че заповедта не забранявала на вече допуснати
в Съдебната палата лица да посещават деловодствата на Районен и Окръжен съд. В
този момент се намесил и друг служител по охраната в Областно звено „Охрана –
Русе“, който също обяснил на С., че може да бъде допуснат да се яви на делото,
но не може да влезе в деловодството, извън посочените в т. 11 от Заповед № 143
от 18.05.2020 г. на административния ръководител на ОС – Русе часове за
посещение на канцелариите от граждани и адвокати, която заповед била поставена
на входната врата на Съдебната палата. На съоръжението за проверки на багажа на
посетителите на входа на Съдебната сграда също била поставена табела с
работното време на канцелариите с граждани и адвокати. Така описаните факти се
установяват по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства
– докладна записка от Д.Х.И. – инспектор ППД в ОЗ Охрана – Русе към ГДО и
докладна записка от мл. експерт И. Г. К. (л. л. 54 и 55 от делото), както и от
св. показания на С.Н.С., син на ищеца (л. л. 68 – 70 от делото).
По делото е представена Заповед № 143
от 18.05.2020 г. на административния ръководител на Окръжен съд – Русе, с която
на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и Решение на СК на ВСС по Протокол № 15
от 12.05.2020 г., т. 1, с което са приети Правила и мерки за работа на съдилищата
в условията на пандемия, считано от 14.05.2020 г., по т. 11 от заповедта е
определено време за достъп до канцелариите на граждани и адвокати за справки и
административни услуги, както следва: от 9:30 ч. до 11:30 ч. преди обяд и от
15:00 ч. до 16:30 ч. след обяд, като по аргумент на тази точка и записаното в
т. 7 от същата заповед извън така определеното време в съдебната сграда ще
бъдат допускани само участниците в съдебните дела и то непосредствено преди
започване на конкретното дело (л. л. 49 – 53 от делото).
По делото са разпитани в качеството на
свидетели М.Д.С., съпруга на ищеца и С.Н.С., син на ищеца. Св. С.С., син на
ищеца, е пряк свидетел на случилото се в сградата на Съдената палата – Русе на
23.02.2021 г., около 13:00 часа. Показанията му по отношение на процесното
събитие не противоречат на изложеното в докладните записки на служителите по
охраната в Областно звено „Охрана – Русе“, представени по делото, а именно че
на посочената дата и час баща му не е бил допуснат от тях до Деловодството на
Районен съд – Русе, тъй като той желаел да направи това извън определеното
време за достъп до канцелариите на съда, докато баща му им заявил, че според
заповедта след като се явявал на дело можел да влиза в сградата и имал достъп
навсякъде в нея. Посочва, че той и баща му затова и отишли преди делото, за да
може баща му да подаде документи по делото му. И двамата разпитани по делото
свидетели заявяват, че след случилото се ищецът мислел и говорел само за това
как служителите по охраната нарушили правата му като не го допуснали до
Деловодството на Районен съд – Русе, бил неспокоен, нервен, не можел да спи
през нощта.
По
правото
Предявен
е иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От твърденията на ищеца, обективирани в исковата му молба и в неговите
обяснения пред съда, е видно, че претенцията му се обосновава с твърдение за
извършени от служители на ответника действия – не е бил допуснат, бил е спрян/възпрепятстван
да посети Деловодството на Районен съд – Русе на дата 23.02.2021 г., около
13:00 часа.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Исковете
се разглеждат по реда на АПК (арг. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ).
В
чл. 204 от АПК са уредени предпоставките за допустимост на иска. По силата на
тази разпоредба искът може да се предяви след отмяната на административния акт
по съответния ред (ал. 1) или заедно с оспорването на административния акт до
приключване на първото заседание по делото (ал. 2). Когато вредите са причинени
от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение (ал. 3), а
съгласно ал. 4 на същата норма, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. В последните две хипотези не се поставя като условие за
допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване
незаконосъобразността на сочения за нищожен административен акт и на
действията/бездействията на администрацията.
В
случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
спора по същество и липсват отрицателни такива.
Ищецът
има правен интерес от инициираното от него производство. Съгласно утвърдената
съдебна практика дали твърдените в исковата молба обстоятелства представляват
фактически действия или бездействия по смисъла на чл. 257 от АПК, съставляват
ли те елемент от изпълнително-разпоредителната дейност на администрацията,
законосъобразни ли са, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна
връзка между действието/бездействието и вредите, са въпроси по основателността
на иска, а не въпрос по допустимостта на иска (Определение № 8639 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. № 6434/2016 г., I о.,
Определение № 10118 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7407/2017 г., III о., Определение № 2595 от 25.02.2010 г. на
ВАС по адм.д. № 2018/2010 г., III о.).
Съгласно разпоредбите на чл. 391, ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и чл. 3, т. 1 и т. 2 от Правилника за устройството и
дейността на Главна дирекция „Охрана“, Главна дирекция „Охрана“ организира и
осъществява охраната на съдебните сгради и на сградите на Министерството на
правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата
на Агенцията по вписванията – Централно управление и осигурява реда в съдебните
сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на
техните правомощия, както и реда и сигурността в сградите на Министерството на
правосъдието, предназначени за централната администрация, и в сградата на
Агенцията по вписванията – Централно управление. Областно звено „Охрана – Русе“
е териториално звено на главна дирекция „Охрана“, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2
от Правилника. В тази връзка служителите от звеното извършват охраната на
сградата и пропусквателния режим на входа на Съдебна палата – Русе, както и
следят за спазване реда в сградата. Съгласно чл. 391, ал. 2 от ЗСВ и чл. 2, ал.
1 от Правилника, Главна дирекция „Охрана“ е юридическо лице със седалище София
към министъра на правосъдието. Следователно това е и юридическото лице, което
съгласно чл. 205 от АПК отговаря за исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни действия или бездействия
на длъжностни лица от ГД „Охрана“.
Ето
защо настоящият състав счита, че искът за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника е допустим.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен и недоказан.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/.
наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
властнически орган на държавата или общината;
2/.
незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие да са при или
по повод извършване на административна дейност;
3/. от
тези актове/действия или бездействия да са настъпили реални, преки и
непосредствени вреди. Т.е. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Липсата
на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.
В
случая с оглед на наведените от ищеца твърдения, същият следва да докаже
наличието на незаконосъобразно действие на административен орган или длъжностно
лице от структурата на ответника, извършено при или по повод изпълнение на
административна дейност, претърпяна реална пряка и непосредствена вреда от това
незаконосъобразно действие, както и причинната връзка между претърпяната вреда
и незаконосъобразното действие. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде
доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест.
В
настоящия казус твърденията на ищеца са, че претендираните за обезщетяване
вреди са причинени от действията на служители по охраната в Областно звено „Охрана – Русе“, като
същите на дата 23.02.2021 г.,
около 13:00 часа не са го допуснали, спрели/възпрепятствали са го да посети Деловодството
на Районен съд – Русе.
Един
акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона
или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса
на законово основание. В правните норми на чл. 203 от АПК и на чл. 1 от ЗОДОВ
са използвани термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за които легално
определение няма в цитираните закони. Под „действие“ следва да се разбира всяко
такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически
акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно
неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За незаконосъобразно действие
на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или
няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е
извършено в противоречие с нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 391, ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и чл. 3, т. 1 и т. 2 от Правилника за устройството и
дейността на Главна дирекция „Охрана“, Главна дирекция „Охрана“ организира и
осъществява охраната на съдебните сгради и на сградите на Министерството на
правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата
на Агенцията по вписванията – Централно управление и осигурява реда в съдебните
сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на
техните правомощия, както и реда и сигурността в сградите на Министерството на
правосъдието, предназначени за централната администрация, и в сградата на
Агенцията по вписванията – Централно управление. Областно звено „Охрана – Русе“
е териториално звено на главна дирекция „Охрана“, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2
от Правилника. В тази връзка служителите от звеното извършват охраната и
пропусквателния режим на входа на Съдебната палата в гр. Русе, както и следят
за спазване на установения ред в сградата. При изпълнение на служебните си
задължения служителите са длъжни да изпълняват заповедите, издадени от
административния ръководител на Окръжен съд – Русе, на когото е възложено
стопанисването на сградата, предвид текста на чл. 388, ал. 1 от ЗСВ. Именно административният ръководител
на ОС – Русе има и правомощието да издаде заповед, с която при необходимост да
въведе допълнителни мерки в условията на пандемия, свързани с охраната, реда и
пропусквателния режим в Съдебната палата в гр. Русе.
В настоящия случай
правата на длъжностните лица по
охраната в Областно звено „Охрана – Русе“ се основават изцяло на ЗСВ и
издадената въз основа на негови разпоредби заповед на административния
ръководител на Окръжен съд – Русе относно работата на съда в условията на
пандемия.
Със Заповед № 143 от 18.05.2020 г. на
административния ръководител на Окръжен съд – Русе, с която на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и Решение на СК на ВСС по Протокол № 15 от 12.05.2020 г.,
т. 1, с което са приети Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на
пандемия, считано от 14.05.2020 г., по т. 11 от заповедта, е определено време
за достъп до канцелариите на граждани и адвокати за справки и административни
услуги, както следва: от 9:30 ч. до 11:30 ч. преди обяд и от 15:00 ч. до 16:30
ч. след обяд, като по аргумент на тази точка и записаното в т. 7 от същата
заповед извън така определеното време в съдебната сграда ще бъдат допускани
само участниците в съдебните дела и то непосредствено преди започване на
конкретното дело (л. л. 49 – 53 от делото). Твърдението
на ищеца, че към 23.02.2021 г. на входа на съдебната палата била поставена
заповед № 141/13.05.2020 г. не променя така установената фактическа обстановка,
тъй като видно е от съдържанието на тази заповед, че т. 5 относно определеното
време за достъп на граждани и адвокати до канцелариите съответства напълно като
текст на т. 11 от заповед № 143/14.05.2020 г., а т. 4 относно пропусквателния
режим на участниците в съдебни дела съответства напълно на т. 7 от
заповед №
143/14.05.2020 г. (л.64).
При това положение в
конкретния случай служители на ответника са извършили действия, които не са в
противоречие с правна норма или заповед, а представляват реализация на
предоставени по закон права и са изцяло в съответствие и в изпълнение на
издадени правомерни заповеди, установяващи реда и пропусквателния режим в
Съдебната палата в гр. Русе по време на пандемия. Твърденията на ищеца, че след
като веднъж вече бил допуснат в сградата на съдебната палата във връзка с
участието му в съдебно заседание, нямало ограничения да посети и канцелариите,
е неоснователно и недоказано. Изрично както в заповед № 143/14.05.2020 г., така
и в заповед № 141/13.05.2020 г., са предвидени различни пропусквателни режима
на гражданите и адвокатите в зависимост от целта на посещението им в сградата
на съдебната палата. Неправилно ищецът тълкува т. 4 от заповед № 141/13.05.2020
г., респективно т. 7 заповед № 143/14.05.2020 г., че след като веднъж е бил допуснат
до сградата, може да ходи където си поиска в нея. В заповедта изрично е
посочено, че участниците в съдебните дела се допускат в сградата непосредствено
преди започването на конкретното дело, т.е. те се допускат единствено и само с
оглед участието им в това дело. Достъпът до канцелариите следва да се
осъществява по друг пропускателен режим, изрично упоменат в заповедта. В тази
връзка действията на служителите на ответника по недопускането на ищеца в
канцелариите извън часовите пояси, изрично посочени в заповедта, са изцяло
законосъобразни.
С оглед изложеното за
настоящата съдебна инстанция се налага извода, че ищецът не успя да докаже при
пълно главно доказване наличието на
първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата
за причинени на гражданите вреди –
незаконосъобразно действие или бездействие на властнически орган на държавата
или общината. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически
състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявените
искове за вреди, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските
По отношение на
претендираното възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да
се посочи, че такова не се следва на ответника на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Това е така, защото разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната
взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Съобразно ал. 3
разноските по производството и държавната такса са разходи, различни от
възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на
ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на
исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. В този смисъл е константната съдебна практика (виж Определение № 10627 от 31.07.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 12009/2019 г., III о., Решение № 5620 от 15.04.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 6081/2018 г., III о., Определение № 7677 от 11.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 7096/2018 г., IV о., Определение № 7827 от 20.06.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 5056/2016 г., VII о. и др.). В този
смисъл не следва да се присъждат разноски на ответната страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С. *** иск против Главна дирекция
„Охрана“ към Министерство на правосъдието – София, за сумата от 500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на дирекцията, изразяващи
се в недопускане да посети
Деловодството на Районен съд – Русе на дата 23.02.2021 г., около 13:00 часа,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието за
присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт
по делото.
Решението
може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия: