№ 1524
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Камелия Първанова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502390 по описа за 2020 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 3367/5.06.2020г, постановено по гр.д.№ 6060/2017г по описа на СГС, I
ГО, 9-ти с-в, е осъден Р. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, на
основание чл.288, ал.12, вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/отм./ сумата от 47 726.82лв,
представляващо изплатено от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 35 000лв. за
неимуществени вреди от ПТП на 8.09.2007г и 12 726.82лв., лихва за забава от 13.02.2009г до
22.06.2012г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2017г до
окончателното й изплащане и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 3 877.87лв.
разноски по делото, като е отхвърлен иска за разликата от 47 726.82лв. до 57 845.09лв.
Решението е обжалвано от Р. С. С., чрез адв.Т. М. от САК, с доводи, че е неправилно.
Сочи, че с отговора на исковата молба е оспорил представените доказателства по чл.193
ГПК, за което съдът не е открил производство по оспорване и не се е произнесъл.
Претендира да се отмени обжалваното решение изцяло.
Ответникът по делото- Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К.Я., е
оспорил въззивната жалба. Сочи, че представените доказателства не са били оспорени по
надлежния ред. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди
решението.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото Гаранционен фонд, представляван от изп.директор Б.М., е посочил
1
в исковата молба, че е заплатил на основание чл.288, ал.1 т.2 от КЗ /отм./ щета № 21
0175/13.11.2008г на В. С. З., пострадала като пътник в л.а. „Фиат”, с ДКН ******** при
ПТП, настъпило на 8.11.2007, около 6.00ч, присъдени с влязло в сила решение по гр.д.№
58/2010г на СГС и 68/2012г на САС, недопуснато до касация с определение на ВКС по т.д.
№ 805/2012г за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 57 845.09лв., включващо и
направените по делото разноски. Виновен за ПТП е Р. С. С., който управлявайки лек
автомобил „Ситроен”, модел „Ксантия” с ДКН № ********, в гр.София, по бул.”Цар Борис
III”, на кръстовището с ул.”Житница”, блъснал отзад спрелия пред него л.а. „Фиат”, който
от силата на удара се е ударил в спрелите пред него автомобили. Ответникът е управлявал
лекия автомобил без да има сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Не е заплатил
дължимите суми за възстановяване на платеното от ГФ. Претендирал е да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 57 845.09лв. за изплатено от Гаранционен фонд обезщетение
на В. С. З., пострадала като пътник в л.а. „Фиат”, с ДКН ******** при ПТП, настъпило на
8.11.2007г., което е присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№ 58/2010г на СГС и
68/2012г на САС, недопуснато до касация с определение на ВКС по т.д. № 805/2012г.
Ответникът по делото-Р. С. С., представляван от назначения му особен представител
Т. М. от САК, е оспорил исковата претенция като неоснователна. Заявил е, че оспорва
представените от ищеца доказателства.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
сумата от 47 726.82лв.-изплатено обезщетение в размер на 35 000лв. за неимуществени
вреди от ПТП на 8.09.2007г и 12 726.82лв. лихва за забава от 13.02.2009г до 22.06.2012г,
ведно със законната лихва върху сумата от 17.05.2017г до окончателното й изплащане и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 3 877.87лв. разноски по делото, като е отхвърлен
иска за разликата от 47 726.82лв. до 57 845.09лв.
От представените съдебни актове-решение по гр.д.№ 58/2010г на СГС и 68/2012г на
САС, недопуснато до касация с определение на ВКС по т.д. № 805/2012г, се установява, че
Гаранционен фонд е бил осъден да заплати 35 000 лв. на В. С. З.-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди със законната лихва, считано от 13.02.2009г. на основание
чл.288,ал.1,т.2, б.”а” КЗ. Осъден е Гаранционен фонд да заплати 300 лв. разноски на В. С.
З. сумата от 1 400 лв. ДТ по сметка на СГС и 1 150 лв. адв. възнаграждение на осн. чл.38 ЗА.
Прието е за установено, че Р. С. С. е виновен за настъпилото ПТП, като е управлявал
автомобила без сключена застраховка гражданска отговорност. Като трето лице помагач в
процеса е участвал Р. С. С. и постановеното решение има обвързващо действие за него.
За събиране на сумите са образувани няколко изпълнителни дела. По ИД
20128490400237 ГФ е поканен да заплати 1/ 35 000 лв. главница; 2/ 12 726,82 лв. законна
лихва от 13.02.2009 г. до 22.06.2012 г., 3/ 6839,87 лв. – разноски по изпълнението и такса по
ТТР към ЗЧСИ. Същите суми съгласно платежното нареждане са платени от ГФ. Плащането
е извършено на 22.06.2012 г., и в справката за изчисляване на дължимата лихва за забава
същата е изчислена от същата дата, в срока за доброволното плащане, даден с поканата.
На 13.09.2013г. ГФ е заплатил 390 лв. по ИД 20138490401009, от които:1/ 300 лв.
съдебни разноски; 2/ 48 лв. разноски по изпълнението и 3/ 42 лв. такса по ТТР към ЗЧСИ.
На същата дата ГФ е заплатил 1338,40 лв. за: 1/ адв. хонорар от 1 150 лв.; 2/ разноски по
изпълнението от 48 лв. и 3/ такса по ТТР към ЗЧСИ от 140,40 лв. На 23.09.2013 г. ищецът е
заплатил още 150 лв. съдебни разноски по ИД 20138490401009. На 01.07.2014 г. ищецът е
заплатил и сумата от 1 400 лв., която е бил осъден да заплати по сметка на СГС за ДТ.
Безспорно е установено, че общо заплатените суми от ищеца са 57 845,09 лв.
2
От приложените покана и обратна разписка е видно, че ищецът е отправил искане до
ответника да му заплати 57 845,09 лв., като изпратените документи не са били потърсени от
ответника за връчването им.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Въззивникът е заявил, че обжалва изцяло съдебното решение, като в частта му, с
която, исковата претенция е отхвърлена, същият няма правен интерес, поради което в тази й
част въззивната жалба следва да се остави без разглеждане.
По делото е предявена искова претенция по чл.288, ал.12 КЗ/отм./ от Гаранционен
фонд срещу водача, който е управлявал лек автомобил без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Регресната претенция включва платеното обезщетение за вреди,
лихвите за забава, начислени за периода, за който носи отговорност и разходите, които са
обичайните, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените
от увредените лица вреди, причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.
Възраженията на въззивника, че е оспорил представените от ищцовото дружество
писмени доказателства и не е било открито производство по чл.193 ГПК е неоснователно,
тъй като същото е било бланкетно, без уточнения на кои конкретно доказателства и какво
точно оспорва, а при изготвяне на доклада по делото, процесуалният представител на
ответника е заявил, че няма възражения по изготвения доклад.
Въз основа обсъдените доказателства въззивният съд приема, че исковата претенция е
основателна за сумата от 47 726.82лв., формирана от заплатеното обезщетение -35 000лв. и
лихва за забава 12 726.82лв.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл.271 ГПК в частта му, с която
е уважена частично исковата претенция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Р. С.
С. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, сумата от 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Следва да бъде осъден Р. С. С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на
Гаранционен фонд сумата от 2 265.00лв. за разноски за особен представител пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3367/5.06.2020г, постановено по гр.д.№ 6060/2017г по
описа на СГС, I ГО, 9-ти с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъден Р. С. С. с ЕГН ********** да
заплати на Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.12, вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.”а”
КЗ/отм./ сумата от 47 726.82лв. за изплатено от Гаранционен фонд обезщетение в размер на
35 000лв. за неимуществени вреди от ПТП на 8.09.2007г и 12 726.82лв., лихва за забава от
13.02.2009г до 22.06.2012г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2017г
до окончателното й изплащане и в частта за присъдените разноски.
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба в частта й, с която се обжалва
решението в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата от 47 726.82лв. до 57 845.09лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2,
ет.4, сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Гаранционен фонд
сумата от 2 265.00лв. за разноски за особен представител пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4