№ 8491
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110143527 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.В.“ АД, ЕИК *******, срещу И. П. М., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед №
10956/11.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
17865/2024 г. по описа на СРС, 48 състав – сумата от 1177,21 лв., главница за потребени ВиК
услуги за периода от 17.10.2020 г. до 16.08.2023 г. (за който са издадени фактури за периода
от 24.11.2020 г. до 22.09.2023 г.) в имот с административен адрес: гр. С., ж. к. „Р. - К.“, бл. 13,
вх. Б, ет. 2, ап. 44, с клиентски № **********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.03.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от
21,07 лв. – мораторна лихва за периода от 25.12.2020 г. до 22.09.2023 г.
Ищецът твърди, че ответницата има качеството на потребител на услугите, доставяни
от „С.В.“ АД на адреса на водоснабдения имот, като това й качество произтича от
придобитото право на собственост върху имота. Поддържа, че видно от представените
карнети, за период преди процесния титуляр на партидата е била именно ответницата, като
карнетите, съдържащи данните от отчетите на индивидуалните водомери, монтирани в
имота и измерващи потребената в него вода, са подписани от ответницата. В тази връзка
счита, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение с предмет
доставката на ВиК услуги до процесния имот. Твърди, че за исковия период е доставил ВиК
услуги на база отчетените показания на водомерите в имота и в изпълнение на разпоредбите
от Общите условия на „С.В.“ АД, за което са издадени ежемесечни фактури, като
ответницата не е заплатила стойността им. Заявеното искане е предявените установителни
1
претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата И. П. М., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че исковете са недопустими, тъй като
ответницата не е собственик на процесния имот, тъй като с Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 147, том II-1, рег. № 4999, дело № 232 от 18.12.2017 г. за собственик на
имота е признат Г.А.И., който е прехвърлил имота на П.Г. през 2019 г. Ответницата признава,
че е вписала искова молба и е завела иск за собственост срещу Г.А.И. за отмяна на
нотариалния му акт, което дело към момента е висящо. Въпреки това сочи, че няма
качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като за процесния период не е владяла имота,
като фактическата власт върху него е упражнявана от трети за спора лица – Г.И. и П.Г..
Счита, че исковете са неоснователни, тъй като по делото не са представени фактури за
дължимите суми. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК. Исковата молба е редовна – заявените претенции за главница и мораторна лихва са
надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между
страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение до доставка на
ВиК услуги (както и качеството на ответницата на собственик или вещен ползвател на
имота през исковия период), по силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния
период - за доставка на питейна вода, за отвеждане на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в твърдяното количество на купувача, както и размера на претендираното
вземане.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задълженията и останалите
възражения, наведени с отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
2
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на
Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такИ. да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през
исковия период на процесния имот (апартамент № 44, находящ се в гр. С., ж. к. „Р. - К.“, бл.
13, вх. Б, ет. 2) по делото е приета справка от Агенция по вписванията № 1197937/15.09.2023
г. за периода от 01.01.1998 г. до 15.09.2023 г., видно от която за процесния недвижим имот е
3
вписана искова молба на 07.07.2020 г. с ищец И. П. М. и ответник Г.А.И.. Страните не
спорят, а и от представените доказателства се установява, че въз основа на тази искова молба
е образувано гр. д. № 13405/2020 г. по описа на СРС, 51 състав по иск на И. П. М. срещу
Г.А.И. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е
собственик на процесния апартамент № 44. С решение № 20182657/09.09.2021 г. по гр. д. №
13405/2020 г. по описа на СРС, 51 състав, потвърдено с решение № 3179/29.05.2024 г. по в.
гр. д. № 12895/2022 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, по предявения от И. П. М.
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за
установено по отношение на Г.А.И., че ищцата И. П. М. е собственик на апартамент № 44,
находящ е в гр. С., ж.к. „Р. - К.“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1106.65.1.44 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, въз
основа на договор за замяна на държавен ведомствен имот от 18.01.1985 г. и договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 45, том LXIX, нот. дело №
4818/1992 г., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за
собственост № 147, том II-1, рег. № 4999, дело № 232/2017 г. по описа на нотариус Ж.Б., с
който Г.А.И., ЕГН ********** е признат за собственик въз основа на придобивна давност на
апартамент № 44, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.-К.“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1106.65.1.44 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Решенията са влезли в сила предвид връщане на касационната жалба на ответника с
разпореждане № 29024/02.12.2024 г. по в. гр. д. № 12895/2022 г. по описа на СГС, II-В
въззивен състав, на 14.01.2025 г.
По делото са приети също: Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
давност № 147, том II-1, рег. № 4999, дело № 232/2017 г. от 18.12.2017 г., с който по реда на
чл. 587, ал. 2 и ал. 3 ГПК Г.А.И. е признат за собственик по давност на процесния
апартамент № 44, находящ се в гр. С., район „К.П.“, ж. к. „Р. - К.“, в жилищната сграда –
блок № 13, вх. Б, ет. 2, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 60,09 кв. м., с идентификатор 68134.1106.65.1.44 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, заедно с прилежащото избено помещение № 22, с полезна площ от 2,69
кв. м., заедно с прилежащите части от общите части на сградата и с 2,873 % идеални части
от правото на строеж върху мястото, в което е разположена, представляващо поземлен имот
с идентификатор 68134.1106.65, както и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
124, том I-1, рег. № 2641, дело № 93/2019 г. от 20.05.2019 г., с който Г.А.И. е продал на П.Г.
посочения по-горе имот за сумата от 45 000 лв.
По делото е приета и декларация по чл. 14 ЗМДТ с рег. № *********/12.07.2019 г. за
процесния имот, видно от която същият е деклариран от лицето П.Г., ЛНЧ *******, за което
е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124, том I-1, рег. № 2641,
4
дело № 93/2019 г. от 20.05.2018 г.
Въз основа на така ангажираните по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е собственик на процесния водоснабден имот, което обстоятелство е признато с
влязло в сила съдебно решение. Със същото е отменен констативният нотариален акт от
18.12.2017 г., с който Г.А.И. се легитимира като собственик на апартамента. С решение №
20182657/09.09.2021 г. по гр. д. № 13405/2020 г. по описа на СРС, 51 състав, потвърдено с
решение № 3179/29.05.2024 г. по в. гр. д. № 12895/2022 г. по описа на СГС, II-В въззивен
състав, е отречена принадлежността на правото на собственост върху имота на Г.И. и със
сила на пресъдено нещо между страните е установено, че ответницата е собственик на
имота. Като собственик на имота, именно ответницата следва да отговаря за заплащане на
задълженията за ВиК услуги и за исковия период. Действително, с нотариален акт от
20.05.2019 г. правото на собственост е било прехвърлено на П.Г., но доколкото
прехвърлителят Г.И. не е бил собственик на имота към момента на прехвърлянето му, то и
покупко-продажбата не е произвела вещнопрехвърлително действие. Обстоятелството кое
лице е декларирало имота е ирелевантно, тъй като декларацията по чл. 14 ЗМДТ не е
документ за собственост. По делото няма данни ответницата да се е разпоредила с правото
на собственост върху имота, през исковия период да е било учредено вещно право на
ползване на трето за спора лице от собственика на имота, или да е бил сключен изричен
писмен договор за доставка на ВиК услуги до имота с трето за делото лице. Без значение е
обстоятелството кое лице фактически е ползвало имота през исковия период, като
уреждането на вътрешните отношения между собственика на имота и лицата, които за
определен период са се снабдили с документи за собственост и са го ползвали, е предмет на
отделно производство, в което ответницата може да иска връщане на заплатените суми по
правилата за неоснователното обогатяване. С оглед на това, ответницата като собственик на
имота, на името на която е открита и партидата при водоснабдителното дружество, има
качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в периода от
17.10.2020 г. до 16.08.2023 г. и следва да отговаря за задълженията за доставени ВиК услуги.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без
възражения от страните, съдът е обявил за общоизвестно на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като такИ. са и Общите условия на ищеца,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. Ответницата не твърди, а и не
доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на
5
посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове общите условия на ищеца са станали
задължителни за нея и същите са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за
установено, че за периода от 17.10.2020 г. до 16.08.2023 г. ответницата е имала качеството на
„потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като е била обвързана
от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по
дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните
ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени
изчерпателно.
За установяване факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната стойност
по делото е прието заключение на комплексна съдебно - техническа и счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена. От същата се установява, че имотът е водоснабден, изразходваното количество
ВиК услуги за процесния период е измервано по показания на два водомера с номера
95031151 и 95031177. В периодите без отчет количествата са изчислявани въз основа на
предишни реални отчети и при следващ реален отчет са извършвани корекции на
фактурираните количества за изравняване на изразходваните и фактурираните количества
ВиК услуги – доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, общо
368,464 куб. м. Според вещото лице, така определеното количество съответства на
отчетеното по водомери и изчислено въз основа на предишни реални отчети за периодите
без отчет, и съответно коригирани при следващ реален отчет. В базата данни на „С.В.“ АД за
процесния период е заведена партида с клиентски № 10005117279 с титуляр И. П. М..
Начислените ВиК услуги са отразени в 33 фактури и 1 кредитно известие, издадени в
периода от 24.11.2020 г. до 22.09.2023 г. за потребени ВиК услуги за периода от 17.10.2020 г.
до 16.08.2023 г. Издадено е 1 кредитно известие № *********/23.12.2020 г. – сума за
6
връщане 106,04 лв., с което са прихванати 90,01 лв. салдо – задължения до процесния период
и 16,03 лв. – главница по фактура № *********/24.11.2020 г. Според експертното
заключение, непогасените задължения за главница и лихви са в общ размер на 1369,71 лв., в
т. ч.: главница в размер на 1177,21 лв. по издадени фактури в периода от 24.11.2020 г. до
22.09.2023 г. и лихва за забава в размер на 192,50 лв. за периода от 25.12.2020 г. до
22.09.2023 г. Фактурираните ВиК услуги за процесния период са в съответствие с
начислените количества и с утвърдените от ДКЕВР цени. През процесния период не са
извършвани плащания.
Съдът възприема заключението по комплексната експертиза като компетентно
изготвено, тъй като вещите лица са отговорили на поставените задачи след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца, включително и с
издадени фактури и кредитни известия. От експертизата се установява, че до имота на
ответницата са доставяни ВиК услуги за период на фактуриране от 24.11.2020 г. до
22.09.2023 г., с период на потребление от 17.10.2020 г. до 16.08.2023 г. – 368,464 куб. м. на
обща стойност 1177,21 лв. (Таблица № 2), изчислени на база и въз основа на реални отчети
на двата водомера, включително след корекция на служебно начислените суми с издадено
кредитно известие от 23.12.2020 г., поради което по делото е доказано реалното доставяне на
ВиК услуги през процесния период. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че
през исковия период ищецът е доставял до имота ВиК услуги и е издавал фактури след
реален отчет и прогнозно потребление, като след отчитане на водомерите в имота е
извършвано изравняване, което е отразявано по клиентската сметка на ответницата, и
доставеното количество ВиК услуги е на стойност 1177,21 лв. Ето защо искът за главница
следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.03.2024 г. до окончателното плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг,
който в случая е в размер на сумата от 1177,21 лв. и забава в погасяването му. Моментът на
забавата се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите на ВиК услуги са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответницата
е изпаднала в забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо
да бъде канена от ищеца, доколкото задълженията са били срочни. Ответницата дължи
обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, а мораторната
лихва върху главницата от 1177,21 лв. е дължима за периода от 25.12.2020 г. до 22.09.2023 г.,
общият размер на която лихва е 192,50 лв., определен от съда с оглед заключението на
експертизата. Ето защо, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК,
искът за лихва е основателен в пълен размер от 21,07 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
7
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора право на
разноски има само ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. д. № 17865/2024 г. по описа на СРС, 48
състав, в общ размер на 75 лв. - 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и в исковото производство в общ размер на 625 лв. - 25 лв. -
държавна такса, 500 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Б.Ц.И. Ц.Б., срещу И.
П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. „Р. - К.“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. П. М.
дължи на „С.В.“ АД сумата от 1177,21 лв. - цена на предоставени ВиК услуги по отношение
на обект, находящ се в гр. С., ж. к. „Р. - К.“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, с клиентски №
**********, за периода от 17.10.2020 г. до 16.08.2023 г. (за който са издадени фактури за
периода от 24.11.2020 г. до 22.09.2023 г.), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.03.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от
21,07 лв. – мораторна лихва за периода от 25.12.2020 г. до 22.09.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 17865/2024 г.
по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА И. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. „Р. - К.“, бл. 13,
вх. Б, ет. 2, ап. 44, да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Б.Ц.И. Ц.Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК, сумата от 75 лв. - разноски в производството по ч. гр. д. № 17865/2024 г. по описа на
СРС, 48 състав, както и сумата от 625 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9