№ 3266
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110203797 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Б. И. Ш. срещу електронен фиш серия К № 8492362, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева.
В жалбата, са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, като
жалбоподателката оспорва автомобилът й да се е намирал в описания пътен участък, както и
установената скорост. Намира и че в процесния пътен участък е важала скорост на движение
от 90 км./час, а не от 50 км./час, както е прието във фиша. Счита, че АТСС е използвано
неправомерно. В жалбата са изложени и нерелевантни твърдения за друго нарушение по
различен електронен фиш, установено с друго АТСС, извършено преди три години, поради
което се претендира и изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател Ш., която не
изпраща и свой процесуален представител. От нея са депозирани писмени бележки с
развити доводи за отмяна на ел. фиш. В тях се сочат различни нарушения на закона,
включително липсващо в електронния фиш указания по чл. 189, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП, както
и нарушения при използване на АТСС съгласно Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. В
писмените бележки са изложени и доводи за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗдвП, макар
процесното да е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на ел. фиш и присъждане на разноски. От
нея са депозирани и писмени бележки по съществото на делото с молба за потвърждаване на
електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
1
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Видно от придружителното писмо на ОПП СДВР, електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 06.02.2025 г., без да са представени доказателства за това, като жалбата
срещу него е изпратена по електронен път чрез ССЕВ до СРС на 20.02.2025 г., следователно
съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2023 г. в 18:53 ч., в ****, по бул. ****, с посока на движение от бул. **** към
*****, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1196, била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „****“ с рег. № ****, 74
км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена
такава – 50 км./ч. в населено място. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към
мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място
извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на Б. И. Ш.. Въз основа
на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 8492362 срещу Б. И. Ш. с ЕГН
********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1196, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 21.12.2023 г., в 18:53:13 ч., в района на *****, с координати EL 23о43.6602
и NL 42о70.8480, е засечена скорост на движение от 77 км/ч, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че
автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на
мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила
несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за
доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер **** е извършено нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 06.12.2023
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1196 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото
средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената
скорост на движение в този пътен участък е именно общата за населено място от 50 км./час.
Видно и от изисканата справка от Столична община, в района на ****** няма поставени
знаци В26, въвеждащи друго ограничение на скоростта.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Съдът счита за неоснователни всички изложени в допълнителните писмени бележки
възражения, свързани с височината на монтиране на АТСС, доколкото видно от снимката, то
е монтирано на височина над 50 см. от пътното платно. Освен това, по делото е приобщена и
2
инструкцията за употреба на АТСС, като не се установи описаната там последователност от
действия да е била нарушена. По делото е представен и сертификат за преминат курс на
обучение за боравене със системата Cordon M2 от монтиралия я служител на ОПП СДВР М.
П.. А доколкото вмененото на жалбоподателката нарушение е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, всички
нейни възражения свързани с отстояние от знака В26 в момента на измерването, са
неоснователни. От доказателствата се оборва и твърдението й, че разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 90 км./час, още повече, че той се намира в
населено място.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на
заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от
Столична община и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение. Очевидно
неоснователни са доводите на жалбоподателката за липса на информация за срока за
обжалване на фиша и възможността й да подаде декларация, посочвайки кое лице е
управлявало автомобила, като текста на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е изрично вписан в левия
3
долен ъгъл на фиша.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че връчването на фиша
близо 3 години след датата на нарушението е опорочило ангажирането на
административнонаказателната й отговорност. В случая следва да се има предвид, че фишът
е за нарушение от края на 2023 г. и е връчен на жалбоподателката в началото на 2025 г,
следователно твърденията й са неверни. Освен това, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
издаване на АУАН и съответно НП са неприложими по отношение на процедурата по
издаване на електронен фиш, което е прието и в ТР № 1/2014 г. на ВАС. А с оглед
посочената дата на нарушението, към момента не са изтекли и сроковете на погасителната
давност.
От представената от Столична община справка и схема на въведената организация на
движението се установява, че в района на ****** в ***** максимално разрешената скорост
за движение е 50 км./ч. и участъкът се намира в населено място. От същата справка и
схемата се установява, че към момента на констатиране на нарушението преди зоната на
действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на скоростта с
техническо средство.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon М2 № MD1196, което е отразено и в
представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено
доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1196 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
4
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо
нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването
на останалите изисквания на закона.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата на МВР
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
акт. В контекста на изложеното се явяват изцяло неоснователни възраженията на
жалбоподателя за пороци на процедурата по издаване на електронния фиш, включително и
свързани с използването на конкретната система за контрол. Видно от представения
протокол за използване на АТСС, в него е отбелязано местонаходжението на контролирания
пътен участък, че той се намира в населено място, както и въведената скорост на движение
от 50 км./час, без специален пътен знак В26; посочено е, че режимът на измерване е
стационарен и МПС се заснемат при тяхното приближаване към АТСС.
Измерената скорост на движение на автомобила е 77 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км./час, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 74 км/ч. Не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за
жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
скоростта е намалена на 74 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано, че в процесния
пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 50 км./час без да има
поставени пътни знаци В 26, въвеждащи различна скорост на движение, което се установява
от протокола за използване на техническото средство, както и от справката от Столична
община. От тези документи и се установява и че нарушението е извършено в населено
място. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага извод за
превишение на разрешената скорост с 24 км./час, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 74 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като е установено превишение с 24 км./ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. От клипа от техническото средство, отразеното в протокола за използването му и
справката от Столична община несъмнено се установява въведеното в пътния участък
ограничение на скоростта, а именно общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено
5
място, каквото е гр. София.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният собственик или ползвател на
автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е
управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно
нарушение. Доколкото по делото не е представена декларация от законния собственик на
автомобила за конкретното лице, което е управлявало автомобила на посочената във фиша
дата, правилно е санкциониран регистрирания собственик на автомобила. В този смисъл са
изцяло неоснователни и твърденията на жалбоподателката в жалбата, че тя или автомобилът
й не са се намирали на описаното във фиша място на датата и часа на нарушението.
Жалбоподателката е имала възможност да подаде декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да
посочи друго лице, на което е предоставила ползването на автомобила, но тя не го е
направила, въпреки даденото й подобно указание в текста на фиша.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това. Водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи в гр. София с разрешената скорост от 50 км/ч., но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС
с избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение. Поради това съдът
прие, че нарушението е извършено умишлено.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 24 км./ч. в населено място, законодателят в
разпоредбата на ал.1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба от 100 лева, към момента на
извършване на деянието. Размерът на санкцията от 100.00 лева е фиксиран такъв, поради
което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган. По делото като представител на СДВР в
проведеното последно съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена
въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено само едно
съдебно заседание с участие на юрисконсулта, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8492362, издаден от СДВР, с който на Б.
И. Ш. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя Б. И. Ш. с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата
от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7