РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500049 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 228/10.12.2021 г. по гр.д. 20215600100384 по описа за
2021 г. на Окръжен съд – Х. П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН
**********, адрес: град Л., ул. „П.Е.“ №* на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева за
незаконното повдигнатото му обвинение по ДП №*/2015 г. на СБОП - Х.
ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното му
изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до 45000 лева. Със същото
решение П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Г. Г. разноски по делото в размер на
1121 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
П.Р.Б., която го обжалва в осъдителната му част. Счита се, че същото е
неправилно и се иска неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване
на друго, с което да се намали размера на обезщетението на неимуществени
вреди. Излагат се доводи относно необоснована завишеност на определеното
1
от съда обезщетение, като се сочи, че съдът не е отчел в достатъчна степен
продължителността на воденото наказателно производство, приключването
му в досъдебна фаза, взетата мярка за неотклонение, която е парична
гаранция, невисокия интензитет на извършените процесуално-следствени
действия с ищеца. По делото не са били представени доказателства, от които
да е видно твърдяното широко отразяване в медиите на първоначалното
задържане на ищеца, както и доказателства за трайни вреди върху
физическото и психическото здраве на ищеца. В жалбата няма
доказателствени искания.
Постъпил е отговор от Г. Г. Г. чрез процесуалния му представител, в
който се оспорва постъпилата жалба и се намират за несъстоятелни
посочените в нея аргументи. Счита се, че в жалбата се игнорират събраните
гласни доказателства относно претърпените негативни последици от ищеца.
Според ищеца решението на окръжният съд е правилно и законосъобразно, с
ясни, конкретни и състоятелни мотиви и с правилни и обосновани изводи.
Моли да бъде потвърден обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като
претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятните за него осъдителни
части на първоинстанционното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на разглеждане от Хасковски окръжен съд (ХОС) е
предявеният от Г. Г. Г. против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за сумата от 45 000 лв. Ищецът е твърдял, че през 2012 г. е бил
назначен за държавен служител на длъжност „и.“ с ранг „V младши“ в
Агенция „М.“ на МП „К.А.“, М.С.. На 13.12.2015 г. срещу него били
предприети процесуални действия по Досъдебно производство №*/2015 г. на
СБОП - Х., К.. Със Заповед от 15.01.2016 г. на директора на Агенция „М.“ бил
временно отстранен от работа поради повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. На
14.12.2015 г. му е предявено обвинение за това, че в периода от месец март
2
2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на територията на ГКПП „К.А.“ заедно с
други лица е участвал в организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.
301, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 1 от НК. По повод предприетото наказателно
производство са започнали да излизат публикации в местния и централния
печат, които направили случая обществено достояние. Привличането му като
обвиняем се отразило негативно на здравословното му и психическо
състояние - кръвното му налягане започнало да варира и да бъде непостоянно,
получил сърцебиене и започнал да чувства огромна слабост, затворил се в
себе си и твърде често абдикирал от изпълнение на семейните си задължения,
което провокирало семейни конфликти. С Постановление от 21.03.2021 г. на
Специализирана прокуратура наказателното производство спрямо него е било
прекратено. За претърпените от незаконосъобразно образуваното срещу него
наказателно производство неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ претендира обезщетение в размер на 45 000 лв. П.Р.Б. е оспорила
предявения иск с доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.
Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна, че
предявеният от Г. Г. Г. против П.Р.Б. иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По
делото е било установено, че със Заповед № 7598/26.04.2012 г. ищецът Г. Г. Г.
е бил назначен на длъжността „и.“ в Агенция „М.“ на МП „К.А.“, М.С.. Със
Заповед от 13.12.2015 г. на В.И.Т. - р. в ГДБОП - МВР Г. Г. Г. е бил задържан
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа. Не е било спорно
между страните, че с постановление от 14.12.2015 г. по ДП №*/2015 г. на
СБОП - Х., К. Г. Г. Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК за това, че в периода от
месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на територията на ГКПП
„К.А.“ в съучастие с други лица е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши
престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 1 от НК, като му е била
взета марка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева. С
Постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при Специализирана прокуратура
е било прекратено наказателното производство по ДП №*/2015 г. на ГД
„БОП“ - МВР по отношение на ищеца Г. Г. Г.. Препис от постановлението е
получено от Г. Г. Г. на 27.03.2019 г. Свидетелката Е.Д., която живеел на
семейни начала Г.Г., посочила, че привличането му като обвиняем се е
3
отразило изключително негативно на здравословното му състояние, започнал
да се оплаква от сърцето, бил много притеснен, уплашен и депресиран.
Привличането му като обвиняем било широко разгласено в медиите, което го
накарало да се изолира от своите познати и колеги. Свидетелят Г. Г. твърди,
че ищецът бил много съвестен и компетентен служител и никой от неговите
колеги не е вярвал, че може да наруши служебните си задължения. След
задържането му се изолирал и затворил в себе си. В този смисъл са били и
показанията на свидетелят К.Д., според когото воденото срещу ищеца
наказателно преследване се отразило негативно на емоционалното му
състояние, което още не можел да възстанови.
Предвид тези данни по делото ХОС намерил, че в случая са били
налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
имуществената отговорност на П.Р.Б., тъй като образуваното срещу ищеца
Г.Г. наказателно производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението. При преценка на размера на обезщетението за неимуществени
вреди при незаконно обвинение, което на основание чл. 52 ЗЗД се определяло
от съда по справедливост, следвало да се отчетат всички обстоятелства, които
са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а
именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида на мярката за неотклонение, личността на ищеца, заеманата
длъжност, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и
социалния му живот. Следвало да се отбележи, че ищецът не следвало да
доказва отделните си негативни изживявания, тъй като се предполага, че с
повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки
индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. По този начин
настъпването им се счита сигурно, като няма пречка при твърдения от страна
на ищеца за завишени страдания, неудобство или други, извън нормалните,
той да докаже това на общо основание. Характерно за всяко наказателно
производство е било налагането на редица ограничения върху разследваното
лице от момента, в който то придобие качеството на обвиняем. От този
момент то започвало да търпи редица неудобства в личния си живот,
породени от наложената му мярка за неотклонение и изпълнението на
процесуалните задължения на обвиняем, изискващи непосредственото му
участие в процесуалните действия. Обвиняемият е бил изправен пред
неяснотата от изхода на предявеното му обвинение и невъзможността да
4
прогнозира развитието на производството, а от тук и на личния си живот. За
времето на воденото наказателно преследване обвиняемият търпял негативни
емоции, породени от тежестта на повдигнатите му обвинения с очакване за
налагане на наказателна репресия. Отделно от това наказателното
производство рефлектирало негативно и върху доброто име, честта и
достойнството на обвиняемия, тъй като става достояние на различен кръг
лица. В тази връзка по делото се установило, че проведената от полицейските
органи на митнически пункт „К.А.“ акция за задържане на митнически
служители е била широко отразена в националните и местни медии, станала е
достояние на неговите близки и познати, което го накарало да се чувства
засрамен и унизен. Накърнена била неговата репутация на честен и съвестен
служител. Вследствие на всичко това е изпаднал в депресивно състояние,
затворил се в себе си, започнал да страни от близки и познати, срамувал се да
излиза на улицата. Затова ХОС при определяне размера на обезщетението за
претърпените от незаконното обвинение неимуществени вреди е взел
предвид, от една страна, тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.
3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, наказанието за което е от 3 до 10
години, а от друга, неособено продължителният срок на наказателното
преследване от 3 години и 3 месеца, през който е бил с мярка за неотклонение
„Парична гаранция“. През посоченият период ищецът е търпял редица
ограничения в личния си живот и е бил изпълнен с чувство на несигурност,
тревожност, страх от налагане на ефективно наказание, но същевременно е
бил на свобода и е имал възможност въпреки воденото наказателно
преследване да работи. Повдигнатото му незаконно обвинение несъмнено го е
било злепоставило пред неговите близки, колеги и познати, като в тази връзка
следвало да се има предвид, че по отношение на лицата, заемащи държавна
служба, какъвто е бил ищеца, очакванията и изискванията на обществото към
тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени, поради
което незаконното обвинение спрямо тях има по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на
тяхната професионална реализация. От друга страна не се било установило по
несъмнен начин, че наказателното преследване се е отразило негативно на
здравословното му състояние, като показанията на св. Е.Д. в тази насока са
били останали изолирани по делото и не са били подкрепени с писмени
5
доказателства. При съпоставка на посочените обстоятелства ХОС е намерил,
че за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
повдигнатото му незаконно обвинение П.Р.Б. следвало да му изплати
обезщетение в размер на 20000 лева, като искът в останалата част до 45000
лева се отхвърли като неоснователен. Приел е, че върху присъдената сума
ответникът дължи законна лихва, считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване по отношение на ищеца на 03.04.2019 г.
Настоящата инстанция приема изводите в обжалваното решение
относно обективната отговорност на държавата при прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Безспорно е наличието
на първите две предпоставки за реализиране отговорността на държавата –
повдигнато обвинение за извършено престъпление и прекратяване на
производството. Правилно са изяснени и няма спор между страните по
отношение на основните факти установени в първоинстанционното
производство. Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до десет години. Това е повишило интензитета на търпените от
въззиваемия негативни преживявания, свързани с непрекъснат стрес и страх
от несправедливо осъждане.
Наказателното производство срещу Г. е продължило 3 години и 3
6
месеца, през който период два пъти е привличан като обвиняем и е разпитван.
Не се установи по делото наложени ограничения на правото си свободно да
напуска пределите на страната. Не са доказани по категоричен начин лично
компрометиращи го публикации в средствата за масова информация.
Привличането като обвиняем е за извършено от ищеца престъпление в
качеството му на длъжностно лице. Това е засегнало доброто му име в
професионалните среди и в обществото. Безспорно е че град Л. е населено
място, където голяма част от жителите са познават взаимно. Наказателното
преследване е станало достояние на широката общественост и това е
повлияло негативно на отношенията му с околните, на личното му
самочувствие и на психическата му устойчивост. Данните за личността на
ищеца, намиращи се в досъдебното производство, сочат на перспективен,
дисциплиниран и много добър служител, без осъждания или образувани
наказателни производства срещу него.
Привличането като обвиняем за престъпление, в кръга на службата му, е
променило отношението на околните към него и е затруднило намирането на
работа.
Въпреки, че е имал възможност за това, Г., не е обжалвал по
съдебноадминистративен ред заповедта за временно отстраняване от работа
издадена на 15.01.2015 г. Пет месеца по-късно, той е допуснат на работа със
нова заповед от 14.06.2015 г. Със съответни заповеди на МФ – Агенция „М.“,
независимо от висящото досъдебно наказателно производство спрямо него,
той е бил преназначаван на работа. С протокол определение от 30.06.2016 г.
по нчд 1722/2016 г. СНС е оставил без уважение искането на СП за
отстраняване от длъжност на Г.. Независимо от обвиненията, в службата
отдръпване на колегите по отношение на Г.Г. не е имало – видно от
показанията на св. Г. Г..
Не са доказани вреди над обичайните по отношение на здравословното
състояние на въззиваемия. От показанията на св. Д. се установява, че Г. е
имал отпреди образуването на ДП проблеми със сърцето, а в деня на акцията
са му давали успокоителни. Когато ищецът претендира вреди над обичайните,
той следва безспорно да ги докаже (което би рефлектирало на размера на
обезщетението), като това не означава, че липсват обичайните неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване, но в този случай размерът на
7
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник за неоснователно обогатяване – Р-63/16.03.2016 г. по
гр.д. 5124/2015 г., ГК, III го на ВКС.
При отчитане на всички фактори, повлияли негативно живота на П.,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 10000 лева. Целта
на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Този размер на обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че за период
от три години и три месеца интензивни процесуално-следствени действия
срещу Г. не са извършвани, не е била взета тежка мярка за неотклонение, не е
била взета и мярка по чл. 68 от НПК за ограничаване на правото на
придвижване извън страната, което не е допринесло за значителни вредни
последици за ищеца. Имало е разбиране и съпричастност от страна на
колегите на въззиваемия в професионалната му среда. Освен това, в съда не е
бил внасян обвинителен акт и ищецът не е бил принуден да се явява в
съдебни заседания. Не без значение е и обстоятелството, че наказателното
производство е било прекратено поради липса на достатъчно доказателства.
Затова и сумата от 10000 лева в най-пълна степен ще компенсира
вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на пострадалия.
Обсъденото налага извод за уважаване на въззивната жалба на П.Р.Б.,
уточнена в съдебно заседание на 14.03.2022 г., а именно основателност на
предявения иск от Г. Г. Г. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева за незаконното
повдигнатото му обвинение по ДП №*/2015 г. на СБОП - Х. ведно със
законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното му изплащане,
като за разликата над тази сума до присъдения размер от 20000 лева, ведно
със законната лихва считано от 03.04.2019 г., искът се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли след отмяна на първоинстанционното
решение в тази му обжалвана осъдителна част, като неправилно.
Поради този изход по спора, решението на окръжния съд следва
съразмерно на уважената част от исковете да бъде коригирано и в частта му,
относно присъдените разноски, като се отмени за разликата над 565.56 лева
до присъдените в полза на ищеца 1121 лева.
Предвид изложените мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 228/10.12.2021 г. по гр.д. 20215600100384 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – Х. В ЧАСТТА, с която П.Р.Б. е осъдена да
заплати на Г. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: град Л., ул. „П.Е.“ №* на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 10000 лева до присъдения от 20000 лева за повдигнатото му
обвинение по ДП №*/2015 г. на СБОП – Х., ведно със законната лихва,
считано от 03.04.2019 г. до окончателното му изплащане, както и да му
заплати разноски в първоинстанционното производство в размер над 565.56
лева до присъдения размер от 1121 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: град Л., ул.
„П.Е.“ №* против П.Р.Б. иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
обезщетение в размер над 10000 лева до присъденият от 20000 лева за
неимуществени вреди, претърпени вследствие повдигнатото му обвинение по
ДП №*/2015 г. на СБОП – Х., ведно със законната лихва, считано от
03.04.2019 г. до окончателното му изплащане, както и да му заплати разноски
в първоинстанционното производство в размер над 565.56 лева до присъдения
размер от 1121 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9