Р Е
Ш Е Н
И Е №353
Гр. Стара Загора, 27.09.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, осми
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар
Николина Николова
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 368 по описа за 2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Д.П.П. ***, чрез адв. А.Г. ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0447-000030 от 25.05.2022 г. – „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ – л. а. БМВ 320 с рег. ***за срок от шест месеца“, считано
от 25.05.2022 г., издадена от Г. И. З., на длъжност командир на отделение в РУ
Гълъбово при ОДМВР Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като постановена
в противоречие на материалноправни разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателката отрича извършването
на вписаните в заповедта нарушения, като оспорва приетата в административния
акт фактическа обстановка. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа с писмено
становище от процесуален представител – адв. А.Г. ***. Настоява се за допуснато
нарушение по чл.26, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателката не е уведомена за
започване на производство по издаване на индивидуален административен акт –
процесната заповед за прилагане на ПАМ. Твърдят се нарушения и по чл.8, ал.1 и
чл. 34 от АПК, с твърдения за ограничаване на правото на жалбоподателката за
достъп до материалите по преписката, възможността за представяне на
доказателства, респ. постановяване на заповедта при неизяснени в цялост факти
по случая. Поддържа се искането за отмяна на оспорения административен акт като
незаконосъобразен и искането за присъждане на разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – Командир на отделение в РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора Г. И.
З., чрез юрисконсулт А. оспорва жалбата. Счита за доказана по несъмнен начин
компетентността на административния орган, издал заповедта, както и установено
наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0447-000030 от
25.05.2022 г., издадена от Г. И. З. - на длъжност командир на отделение в РУ Гълъбово
при ОДМВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ по отношение на Д.П.П. е приложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ – л. а. БМВ 320 с рег. ***за срок от шест месеца“, считано от
25.05.2022 г. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 25.05.2022 г. От
фактическа страна е обоснована със следните обстоятелства: На 25.05.2022 г., около 13:20 часа, в гр. Гълъбово, Д.П.П.
управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320“ с рег***, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. На водача –
собственик е издаден талон за медицинско изследване № 120851/25.05.2022 г. и е
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №608252/25.05.2022г.
В АУАН, към който препраща заповедта, освен идентични фактически обстоятелства
с тези описани в оспорения административен акт, се конкретизира, че
жалбоподателката е управлявала горепосочения лек автомобил на 25.05.2022 г. в
13:24 ч. в гр. Гълъбово, по ул. „Тунджа“ посока запад, като отказва да бъде
тествана за употреба на наркотични вещества с ДРЪГ ТЕСТ 5000, сериен номер:
ARMF-0096, както и не носи СУМПС и КТ, съставляващи нарушения по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от
жалбоподателката на 25.05.2022 г. без възражения, като й е връчен препис от
същия.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка. Приложен е издаденият на жалбоподателката талон за
изследване № 120851/25.05.2022 г., в първата част на който е отразено, че
жалбоподателката е отказала да й бъде извършена проверка за упойващи вещества и
техните аналози. Във втората част от талона се съдържа указание на полицейския
орган за явяване на жалбоподателката във ФСМП гр. Гълъбово до 45 минути от
връчването на талона. Д.П.П. с подпис е удостоверила връчването на екземпляр от
талона за медицинско изследване в 14:25ч. на 25.05.2022 г., като видно от
представения по делото негов заверен екземпляр на същия е наличен залепен един
холограмен стикер.
В протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, д-р Виолета Чакалова - медицински специалист във ФСМП гр. Гълъбово в
14:50 ч. на 25.05.2022 г. е отразила явяването на Д.П.П. *** и отказа на лицето
да даде кръв за изследване. Протоколът е оформен с подписите на лекаря и
жалбоподателката.
Относно
установяване самоличността на водача на автомобила в преписката е налице
докладна записка от 25.05.2022 г. от Г. И. З. – мл.експерт група ООР към РУ
Гълъбово, от която е видно, че при извършената проверка Д.П.П. не е представила
документ за самоличност, което е наложило съпровождането й до РУ Гълъбово.
Описани са обстоятелствата по извършената проверка, издадените АУАН и 2 бр.
ЗППАМ – за временно отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на
автомобила, с който жалбоподателката е спряна за проверка, издадения талон за
медицинско изследване.
След като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта за прилагане
на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а”, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 349з-54/07.01.2022 г.
Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил длъжностни лица, между
които служители на длъжност „командир на отделение“ при ОД на МВР – Стара
Загора, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по чл.171, т.1 /букви а, б, в, г, е, ж/, т.2 /букви а, б, в, д, е, л, м, н/, т.
2а /буква а и буква б/, т. 4 и т. 5 /буква „а”/ от ЗДвП. Оспорената заповед е
издадена от полицейски орган на длъжност „командир на отделение“ при ОД на МВР
– Стара Загора, РУ – Гълъбово, тоест е издадена от компетентен административен
орган и в установената писмена форма.
Заповедта съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания
за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените
материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати от административния
орган съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта.
Противно на твърдяното от процесуалния представител, жалбоподателката е
своевременно уведомена за производството по издаване на индивидуалния
административен акт, тъй като е присъствала лично при спирането й за проверка
от полицейския орган, отказала е в негово присъствие да бъде проверена за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, заповедта на прилагане на
ПАМ е издадена на същата дата 25.05.2022 г. и е връчена на жалбоподателката.
Тези обстоятелства са удостоверени с подписа й на приложения в
административната преписка заверен препис от оспорената заповед, а същевременно
са описани надлежно в докладна записка от 25.05.2022 г. на л.19 от делото. АУАН
също е връчен незабавно след съставянето му без възражения, както и талонът за
медицинско изследване. Връчването на всеки документ е удостоверено с подпис на
жалбоподателката. Поради това е несподелима тезата на процесуалния представител
да е била осуетена възможността на жалбоподателката да разбере своевременно за
образуваното административно производство, да се запознава с наличните в
преписката документи, да представя доказателства, да направи възражения или
искания, ако е преценила такива за необходимо. Съдът не установи допуснати в
хода на административното производство по издаване на оспорената заповед
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обусловят формирането на самостоятелен извод за незаконосъобразност на
административния акт само на това основание. Заявените твърдения са без
конкретика, формални и бланкетни и не намират опора в доказателствата по
делото.
Фактическите констатации, на които
се основава възприетото административно решение, са обективирани и в съставения
АУАН серия GA № 608252/25.05.2022г., въз основа на който е издадена и
заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съставеният АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по смисъла на
чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и
при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК /че
няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта/, съдът приема за изпълнено изискването на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е постановена при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел, съображенията за което са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се
следват разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване
на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Д.П. с обжалвания
административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП от
фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно
лице Акт за установяване на административно нарушение серия GA №608252/25.05.2022г.,
за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, за
деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и
обстоятелства, Д.П.П. управлява собствения си л.а. БМВ 320 с рег. № 426М125,
като при извършена проверка отказва да бъде тествана за употреба на наркотични
вещества с ДРЪГ ТЕСТ 5000 сериен номер ARMF – 0096.
С оглед на
така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Д.П.П. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните
длъжностни лица нарушение, изразяващо се в отказ на жалбоподателката да бъде
тествана за употреба на наркотични вещества при спирането й за проверка от
полицейските служители.
В жалбата се
оспорва фактическата обстановка, описана в заповедта, но въпреки указанията на
съда при насрочване на делото и разпределената доказателствена тежест,
жалбоподателката не ангажира доказателства за установяване на различни от
посочените в заповедта и АУАН факти. Поради това съдът приема от фактическа страна за несъмнено установена извършената
на посочената дата, място и час проверка на водача на МПС Д.П.П., както и
отказът на последната да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества с ДРЪГ ТЕСТ 5000 сериен номер ARMF – 0096. От талона за медицинско
изследване и протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява и последващ отказ жалбоподателката да даде кръв за изследване.
Всички документи са подписани от жалбоподателката без да са вписани възражения,
поради което бланкетно заявеното в жалбата твърдение за невярна фактическа
обстановка в оспорения административен акт е неоснователно и доказателствено
неподкрепено. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В случая
жалбоподателят, въпреки дадените указания не ангажира надлежни доказателства в
подкрепа на поддържаната защитна теза. В този смисъл фактическите констатации
по АУАН, възпроизведени и в оспорената ЗППАМ се явяват неопровергани от
жалбоподателя с надлежни доказателства и съответно законовата презумпция по чл.
189, ал. 2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от
длъжностно лице от РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора АУАН, не е оборена
по надлежния ред. Поради това съществуването на правно релевантният юридически
факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. "б" от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от
правопораждащия фактически състав по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП,
с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка - "прекратяване на регистрацията на
ППС". Административният орган обосновано е приел, че отказът на
жалбоподателката да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества, съставлява законово регламентирана материалноправна
предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон.
Принудителните
административни мерки /каквато е приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици
от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен
че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл. т.
наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидената в закона цел. В рамките на
производството по налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП,
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като
органът няма правна възможност да извърши преценка дали да наложи ПАМ, нито
правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. Определянето като
обект на прилаганата ПАМ превозното средство, с което е извършено нарушението,
е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на
собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси
спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на
действащия правов ред.
Отчитайки
превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с
оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на
административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните
процесуални правила. Доколкото срокът, за който е наложена ПАМ
"прекратяване на регистрацията на ППС", е законово регламентираният
минимален такъв /6 месеца/, обстоятелството, че правоприлагащият
административен орган не е мотивирал определения срок за прилагане на
ограничението, не релевира допуснато съществено нарушение на материалните и/или
процесуалните изисквания при постановяването на оспорената заповед.
Предвид изложеното
съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при
спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора, в полза на Областна дирекция на МВР Стара Загора – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определен в
съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ, съобразявайки липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.П.П., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Г. ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0447-000030 от 25.05.2022
г., издадена от Г. И. З., на длъжност командир на отделение в РУ Гълъбово при
ОДМВР Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.П.П.,
ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: