№ 1106
гр. Перник, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720103585 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД срещу С. Б. Я..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Ответникът С. не е депозирала писмен отговор, в заповедното производство е
депозирала бланково възражение по образец че не дължи сумите по заповедта, без изложени
правни и фактически съображения. Редовно призована за днешното сз, същата не се явява,
не изпраща представител, не депозира становище за гледане на делото в отсъствие на такъв.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
1
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1031,88 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ********** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща ½ ид.ч. от общата главница в размер на 2063,75 лв., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 1031,88 лв., считано от депозиране на заявлението на
07.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 144,31 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 08.07.2021 г. до 30.05.2023 г., представляваща
½ ид.ч. от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер в размер на
288,61 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 02580/2023 г. на ПРС.
Ответникът С. Б. Я. не е депозирала писмен отговор. В заповедното производство е
депозирала бланково възражение по образец, че не дължи сумите по заповедта, без
изложени правни и фактически съображения. Не се явява в настоящото съдебно заседание,
за което е редовно призована, не изпраща представител, не депозира молба за гледане на
делото в отсъствие на такъв и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази твърденията и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай предпоставките по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил
искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане
на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се
явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
2
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (копие от извлечение от сметка, ОУ за
продажба на топлинна енергия, договор за продажба на държавен недвижим имот, копие от
издадено Приложение № 2 към данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ и копие от решение на
Районен съд – Перник) предявеният иск е вероятно основателен, поради което следва да
бъде уважен, ведно с произтичащите за това правни последици и присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация-Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
Република № 1, срещу С. Б. Я., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********* и настоящ
адрес: **********, обективно кумулативно съединени искове с право основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД съществува изискуемо вземане спрямо С. Б. Я. за сумата
от 1031,88 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в ********* за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща ½ ид.ч. от общата главница в размер на 2063,75 лв., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 1031,88 лв., считано от депозиране на заявлението на
07.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 144,31 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 08.07.2021 г. до 30.05.2023 г., представляваща
½ ид.ч. от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер в размер на
288,61 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 02580/2023 г. на ПРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Я., с ЕГН: **********, да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, сумата 225,00 лв. – разноски в исковото
производство и сумата 48,52 лв. – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3