Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 16. 12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия
Йорданова в. гр. дело № 325 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Х.Х. чрез пълномощник против Решение
№ 256/ 04. 09. 2019 г. по гр. д. № 208/ 19 г. по описа на РС Исперих , с което
съдът е отхвърлил на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД като
неоснователен иска на жалбоподателката срещу Община Самуил за заплащане сумата 5 000 лв. , представляваща
обезщетение за причинените
й неимуществени вреди от инцидента на 26. 02. 19 г. , ведно със
законната лихва
от датата на увреждането
26. 02. 19 г. и е осъдил А.Х. *** разноските
по делото в размер на 350 лв.
Изложени са
доводи, че обжалваното решение е необосновано,
незаконосъобразно, постановено
в противоречие на процесуалния и на материалния закон.Твърди
се, че районният съд не е обсъдил изложените от жалбоподателя
доводи за основателност на предявения иск и не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да уважи предявения
иск.
Въззиваемата страна Община Самуил чрез пълномощник
адв. Хамдиев е подала писмен отговор на въззивната жалба, като излага доводи за неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява основателна.
Безспорно
е между страните, че на 26. 02. 2019 г. ищцата, заедно със свидетелите Афифе Алиева, Мюзеям Мухаремова и Левент Х. отишли сутринта с лекия автомобил на св. Левент Х. *** и на връщане спрели в близост до хранителен магазин „Моят магазин“ в с. Самуил. Ищцата и св. Алиева слезли от автомобила
и отишли да пазаруват в магазина. Когато ищцата и
свидетелката излезли от магазина към 11.30 ч. и тръгнали към автомобила, внезапно едно черно
куче с бяло петно на шията и ушна марка на ухото нападнало ищцата и я захапало за десния крак под бедрото, като започнало да я дърпа. Ищцата извикала от изненада
и болка и паднала на земята. На помощ й се притекли св.
Алиева и магазинерката Маргарита Радева. Опитали се да изгонят кучето с викове, но то продължило да дърпа пострадалата. След известно я пуснало и избягало. Ищцата била откарана с автомобила на св. Х. ***, където
била прегледана и й била поставена
ваксина против тетанус. След това била откарана в Спешният център на МБАЛ Разград, откъдето я насочили и била хоспитализирана в Хирургично
отделение. Раната
била обработена и затворена.
В болницата престояла 2
дни.
Според заключението на назначената по делото СМЕ, на ищцата е причинена разкъсно-контузна
рана по задната повърхност
на дясната подбедрица-хирургично
обработена с диаметър около
3-3, 5 см. Била поставена ТАТ ампула и противобясна ваксина. На пострадалата е
било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Налице е пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка
между инцидента – ухапване от куче на 26.02.2019
г. и установените телесни увреждания. Раните от ухапвания от куче, според вещото лице са силно
болезнени, поради това, че кучешките зъби пробиват, разкъсват и размачкват
меките тъкани. Освен това чрез зъбите в меките тъкани се вкарва и слюнка
от устата на кучето,която съдържа множество
микроорганизми, които могат да причинят тетанус и бяс, което налага спешното поставяне на ваксини. Минималният оздравителен период е 25-28дни, ако не възникнат
усложнения. В случая, такива не са настъпили поради бързата и
качествено оказана медицинска помощ. Мястото на ухапване
обуславя продължителен период, в който пострадалата
ще се оплаква от болки в крака при натоварване и ходене. Освен това може да се наблюдава и постстресов синдром – изпитване на силен страх от кучета. Според вещото лице, че неминуемо след ухапването кръвното налягане се е
повишило, но за кратък период. Захарният диабет
обуславял по-бавно заздравяване на раните.
Според гласните доказателства, когато я нападнало кучето,
ищцата много се изплашила, даже започнала да пелтечи, едва говорела и почти
щяла да припадне от болка. В резултат на
ухапването, дълго
време била с висока кръвно, въпреки, че редовно си пиела хапчетата и си поставяла инсулин. И към момента, когато се развали
времето или тръгне да върши някаква работа, болките в крака й се
усилвали. И до сега тежко преживявала инцидента, била много
наплашена, стряскала се като види куче, нощите й били трудни.
Страните по делото не спорят, че кучето, нападнало ищцата
е безстопанствено. Този факт се установява и от разпитаните по делото
свидетели, които твърдят, че кучето било с чип.
Ответникът твърди, че не е проявил противоправно
бездействие и е представил приета от ОбС Самуил Програма за намаляване на
популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на
територията на Община Самуил, Наредба № 20 за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Самуил, Договор за възлагане
на дейности по Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета в Община Самуил, сключен между общината и Сдружение „Германо –българска помощ за
животните“ № 48/20.02.2018г., действал през процесния период, Протокол № 6 за проведено масово профилактично мероприятие, че на 16. 01. 2019 г. Сдружение „Германо – българска помощ за животните“ е извършила съответните дейности на шест кучета, едно от които е и процесното с ушна марка 100241000010341 и описание – „м, 3 г, 16 кг, черно, бял шал, крака на точки“. Ответникът не отрича, че след инцидента процесното животно е било заловено и предадено на сдружението с Приемо-предавател протокол от 29. 03. 2019
г. за наблюдение и експертиза.
Представени са приемо-предавателни протоколи за извършена обработка на кучета с
отразени извършени манипулации, паспорт на процесното куче с отразени извършени
манипулации.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, въззивният съд приема, че предявеният от ищцата иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД е частично основателен и доказан.
Спорът между страните, предвид изложените от тях становища и посочени
гласни и писмени доказателства, се свежда до обстоятелството: Проявила ли е
Община Самуил противоправно бездействие за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета чрез адекватни мерки, така че да не е станала причина за
причинените на ищцата вреди от ухапване на безстопанствено куче на територията
на Община Самуил.
Съдът приема, че са налице предпоставките
по чл.
49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община за противоправно бездействие на нейни служители, на които е възложила изпълнението на задължения, вменени й от законодателството за надзор
над безстопанствените кучета.
Според разпоредбата на чл.
41, ал. 2 от ЗЗЖ, органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, а според ал. 41,
ал. 1 и ал. 3 от с. законова разпоредба, безстопанствените животни се настаняват в приюти, за която дейност отговарят кметовете на
населените места.
Според чл.
47, ал. 1 от ЗЗЖ, кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс, а според ал. 2
и ал. 3, кучетата се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги
отглеждат, ако не се намерят такива лица, се настаняват във временни приюти, или се връщат
по местата, от които са взети.
Анализът на законовата уредба сочи, че основната мярка за надзор е
именно настаняването на кучетата
в приюти, като само по изключение се допуска кучетата да
бъдат връщани на местата, от които са взети. В чл.
47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им
поведение спрямо хората,
независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане
по места/.
От
представените от ответната община писмени доказателства не се доказва общината да е предвидила и провела други конкретни мерки за
ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното поведение на тези животни към хора, освен сключване на договори със Сдружение
„Германо –българска помощ за
животните“ за възлагане на дейности по общинска програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета в Община Самуил, които от
своя страна провеждат профилактични мероприятия и обработка, отразена в
паспортите.
След като спрямо ищцата е било проявено агресивно поведение от безстопанствено
куче, то тогава се касае до
грешна преценка на общинските
органи да върне кучето по местата, от които е взето, вместо да го настани в приют.
Явно е, че мерките за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на територията на
общината не са приложени
адекватно, съответно на популацията
от бездомни кучета, след като по улиците са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес.
По делото липсват твърдения, а и данни общината да е
предприела действия по изграждане на приюти за настаняване на безстопанствени
кучета, така както й е възложено, освен със засон и с чл. 5 от Наредба № 20 за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Самуил, приета от ОбС Самуил.
Щом законът определя изискуемия резултат – да
се предотвратят условията, създаващи опасност за живота и здравето
на хората, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е
налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на
вреди, тя носи отговорност.
От
заключението на СМЕ, както и от приложеното към исковата молба съдебномедицинско
удостоверение се установяват причинените увреждания на ищцата - разкъсно-контузна рана по задната повърхност на дясната подбедрица. Раните от ухапвания от куче, според вещото лице са силно
болезнени, поради това, че кучешките заби
пробиват, разкъсват и размачкват меките тъкани. Според гласните доказателства, ищцата е изживяла изключително силни болки и страдания, била е стресирана във връзка със случилото
се. Ищцата и до сега изпитва болки в крака. Мястото на ухапване
обуславя продължителен период, в който пострадалата
ще се оплаква от болки в крака при натоварване и ходене, според вещото лице. Може да се наблюдава и постстресов синдром – изпитване на силен страх от кучета, така както сочат и
гласните доказателства. Предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема, че справедливият размер на обезщетение за
претърпените от ищцата болки и страдания е 3 000 лв. и до този размер
искът е основателен и доказан. До първоначално предявения размер за разликата
до 5 000 лв. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното
решение на районния съд, който е достигнал до обратните правни изводи и е
отхвърлил предявения иск до размера от 3 000 лв., следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно и да бъде постановено
друго в посочения по-горе смисъл, а в частта, в която е отхвърлен иска
над размера от 3 000 лв. до 5 000 лв. решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изхода на делото, на осн. чл. 78 от ГПК на ищцата се дължат разноски, направени
пред РС в размер на 480 лв. Съобразно уважената част от иска, на ответника се
дължат разноски в размер на 140 лв. , поради което решението на районния съд
следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски на ответника в
размер на 210 лв. от общо 350 лв. Ответникът дължи разноските на ищцата,
направени пред въззивната инстанция, предвид изхода на делото в размер на 60
лв.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 256/ 04. 09. 2019 г. по гр. д. № 208/ 19 г. по описа на РС Исперих в ЧАСТТА, в която
е отхвърлен на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД като неоснователен иска на А.Х.Х. *** за заплащане на сумата 3 000 лв. ,
представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени
вреди от инцидента на 26. 02. 19 г. , ведно със законната лихва от датата на увреждането 26. 02. 19 г. и в частта, в
която А.Х.Х. *** разноски по делото в размера на 210
лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА САМУИЛ с БУЛСТАД ********* да заплати на А.Х.Х. с ЕГН ********** *** сумата
3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от инцидента на 26. 02. 19 г. – ухапване от
безстопанствено куче, ведно със законната
лихва от датата
на увреждането 26. 02. 19 г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата 480 лв., разноски пред
районния съд и сумата 60 лв. направени разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256/ 04.
09. 2019 г. по гр. д. № 208/ 19 г. по описа на РС Исперих в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР