O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260123
Бургаският окръжен съд
граждански състав
На 15.09.2020 година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 210 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е във връзка с направено искане от А.И.П.-ликвидатор на „Ист-Ком“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Шейново“ №61а, ет.2, чрез процесуалния му представител адвокат С.И. от САК за постановяване на съдебен акт, с който да се допълни решението по делото като бъде осъден Д.И.П. да заплати направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор от Д.П., с който изразено становище, че молбата следва да се остави без уважение.
Излага се в молбата, че след като производството по делото е завършило в закрито заседание няма пречка да се поиска допълване на постановения съдебен акт, като доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение се представят с молбата за допълване на решението. Приложено е преводно нареждане, свидетелстващо за заплащане на сумата от 3120 лева с ДДС на процесуалния представител на молителя.
Направеното искане, разгледано по същество се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Както е посочено в постановения по делото съдебен акт, настоящото производство е охранително такова, поради което и приложение следва да намерят правилата на чл.530 и сл. ГПК, а не тези по чл.78 ГПК. Цитираната от молителя съдебна практика е постановена при разглеждане на съдебни производства, в които участват насрещни страни, между които само може да се разпределя отговорността за разноски в процеса. В търговския закон също не е предвидена правна възможност за обжалващия решението да претендира разноски, направени в производството, развило се по повод депозираната молба за освобождаване на ликвидатора.
Касае се следователно за едностранно и безспорно производство и доколкото молителят А.И.П. не е страна /по смисъла на чл.26 ГПК/ в това производство, присъждането на разноски не би могло да стане и по силата на общите правила на гл.VІІІ, р.ІІ ГПК, които са неприложими в случая. Независимо, че молителят е извършил разноски по повод разглеждането на делото след като липсва законово предвидена възможност за възстановяване на същите чрез възлагането им в тежест на Д.И.П. не съществува основание да присъди претендираната сума за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. В настоящия случай А.П. доколкото не притежава качеството на насрещна страна в процеса следва да понесе направените от него разноски и не разполага с правото да ги търси от лицето, инициирало производството. Горното се следва от характера на охранителното производство, което е такова по осъществяване съдействие за осъществяване на права, а не за защита на такива.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.И.П.-ликвидатор на „Ист-Ком“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Шейново“ №61а, ет.2, чрез процесуалния му представител адвокат С.И. от САК за постановяване на съдебен акт, с който да се допълни решението по делото като бъде осъден Д.И.П. да заплати направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия: