РЕШЕНИЕ
№ 15260
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110139399 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от Х. А. А., ЕГН: **********, лично и като баща и
законен представител на И. А., ЕГН ********** и Ф. А., ЕГН: **********, с която се иска
издаване на заповед за защита лично за себе си и за малолетните си деца срещу домашно
насилие по ЗЗДН по отношение на У. А. А..
В молбата са изложени твърдения за извършено домашно насилие както следва:
за периода 04.05.2022 г. – 05.06.2022 г. - извършено от ответницата физическо
насилие спрямо малолетните И. А. и Ф. А., изразяващо се в оставянето им без
родителска грижа и надзор за това време, както и за извършено психическо и
емоционално насилие спрямо децата през същият период, изразяващо се в оставянето
им без родителски надзор за дълъг период от време, без да им е осигурена стабилна и
сигурна среда.
на 19.06.2022 г., около 18:30 ч. – за извършено от ответницата спрямо първия молител
Х. А. А. психическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи, включително за
убийство към него по видеовръзка на високоговорител в присъствието на децата И. А.
и Ф. А.
на 19.06.2022 г. около 18:30 ч. – за извършено насилие от ответницата по отношение
1
на децата И. А. и Ф. А., изразяващо се в извършено в тяхно присъствие психическо
насилие върху първия молител Х. А. – отправяне на заплахи към него, включително за
убийство
Ответницата У. А. А. оспорва изцяло изложената от молителя фактическа обстановка.
Твърди, че на 03.06.2022 г. е заминала за Ирак, за да й бъдат издадени нови лични
документи, като е оставила децата И. А. и Ф. А. на грижите на сестра си Н. А. Н., която е
пристигнала от САЩ специално, за да се грижи за децата, и те много добре я познават. Моли
съда да остави без уважение молбата за защита. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че Х. А. и У. А. А. са били в семейна връзка и са родители на малолетните И. А.
и Ф. А.. Съдът приема, че спрямо молителят е извършен твърдения акт на насилие. Опора за
този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (л. 11 от дело 598/22г. на
Велинградски районен съд), ответникът е извършил спрямо молителката процесното
насилие, а именно : ответникът е извършил домашно насилие върху молителката. В
декларацията се съдържат изявления, че на процесната дата в дома на молителя,
ответникът в присъствие на децата е отправил заплахи за живота на молителя по телефон.
Същото е сторила и в заведение в гр. Велинград по телефон. Съдът кредитира като годно
доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа
всички предвидени в закона правноиндивидуА.зиращи белези.
От показанията на свидетелката Н. А. А., сестра на ответницата, дадени в открито
съдебно заседание, проведено на 14.03.2023 г.(протокол на л. 185-191) , които съдът
кредитира в тази им част, се установява, че докато У. А. А. е била извън страната, тя се е
грижила за малолетните деца И. А. и Ф. А., като тя е резервирала хотела, в който да
отседнат. Обстоятелството, че по времето, когато ответницата е била извън страната, сестра
й се е грижила за малолетните деца се потвърждава и от показанията на свидетелите Р. С., Н.
Н. и Д. И..
От показанията на свидетелката Д. И., дадени в открито съдебно заседание, проведено
на 14.03.2023 г. (протокол на л.185-191) се установява, че на 19.06.2022 г., около 18 ч. тя е
била на гости в дома на Х. А., когато по вайбър на видеовръзка се е обадила ответницата У.
А. А.. Разговорът се водел на високоговорител и на арабски език. В един момент започнал
разгорещен спор и крясъци. Децата изглеждА. много притеснени. След това на екрана на
телефона се появил възрастен мъж с мустаци, който държал пистолет в ръка и започнал да
говори на Х. А., който бил видимо притеснен. Децата започнА. да пищят. Първият молител
обяснил на свидетелката, че го заплашват с убийство, за да върне децата на майка им.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че Х. А. и У. А. А. са били в семейна връзка и са родители на малолетните И. А.
и Ф. А., поради което подадената молба за защита от домашно насилие се явява допустима
съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършен
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 2 за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В случая по делото остана недоказано твърдението на молителя за извършен акт на
физическо и психическо насилие спрямо малолетните деца И. А. и Ф. А. от страна на
тяхната майка У. А. А. за периода 04.05.2022 г. – 05.06.2022 г., изразяващ се в оставянето им
без родителски надзор за продължително време, тъй като от събраните доказателства се
установи, че докато последната не е била на територията на страната, за децата се е грижела
нейната сестра и тяхна леля Н. С. и всички са пребивавА. в хотелска стая в гр. София.
В случая по делото се установи обаче, че на 19.06.2022 г. ответницата У. А. А. е
извършила акт на психическо насилие спрямо Х. А. А., изразяващ се в заплашването с
убийство, като му е показан и пистолет. Извършеният акт на психическо насилие в
присъствието на децата спрямо баща им, представлява акт на психическо насилие,
извършено спрямо децата И. А. и Ф. А. от майка им У. А. А..
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде
пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Предвид изложеното, особеностите на конкретния случай и обстоятелството, че между
родителите има висящ съдебен спор относно упражняването на родителски права по
отношение на малолетните деца, местоживеенето им и режима на личните отношения, съдът
намира, че спрямо ответницата следва да бъде взета мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН, а именно:
задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тримата
молители, като на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН й бъде наложена глоба в размер на 600 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН ответницата следва да бъде осъден да заплати
на молителя сумата от 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие (л.214). Искането на ответника за
3
присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като няма право на това,
предвид изхода на делото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу У. А. А., ЛНЧ
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН У. А. А., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Х. А. А., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН У. А. А., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на И. А., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН У. А. А., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Ф. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН У. А. А., ЛНЧ ********** , да плати ГЛОБА
в размер на 600.00/шестстотин/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН У. А. А., ЛНЧ **********, да плати
по БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25.00/двадесет и
пет/ лв. – ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН У. А. А., ЛНЧ **********, да плати
на молителя Х. А. А., ЕГН: ********** сумата от 700.00/седемстотин/ лв. разноски в
настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на У. А. А., ЛНЧ
********** без уважение.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на процесуалния представител на ответницата –
адвокат А. К., както и да се връчи от нея на ответницата.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на У. А. А., ЛНЧ **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал.
3 ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4