Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 7157 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, , рег. № 71715/ 31.05.2019 г., подадена от Н.А.А. от гр. София,
ж. к. „*****, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против „ЗАД ОЗК - З.“
АД със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „*****, с ЕИК *****,
за осъждането му да му
заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради смъртта на неговия брат
З.Е.А. в резултат ПТП, произтекло
на 11.01.2016 г., дължими от застрахователя – ответник по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ *****, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 11.01.2016 г. до окончателното и изплащане, както и съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Съобразно изложените в исковата
молба твърдения, на 11.01.2016 г. З.Е.М., брат на ищеца, пътувал
в л. а. м. „Мерцедес“, модел
„Е 290 Д“ с ДК№ *****, управляван от
Г.М.Б., по път PDV – 1070,
в посока от с. Христо Даново към
с. Кърнаре, когато на км. 1+800, на
ляв завой поради движение с превишена скорост, автомобилът напуснал платното за движение
и навлязъл в крайпътна нива, където се
преобърнал няколко пъти. З.Е.М. пострадал тежко и независимо от пристигналия екип на ЦСМП, починал
по път за
болницата. Против виновния водач било образувано наказателно производство по НОХД № 1782/ 2016 г. по описа на ОС гр.
Пловдив, приключило с присъда, влязла в законна сила на
15.10.2016 г., по силата на която Г.М.Б. бил признат за
виновен в престъпление по чл. 343 а ал.
1 б. Б, вр. чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 от
НК. Ищецът, като брат на починалия,
тежко понесъл загубата му. Двамата
израстнали заедно, помежду им имало
изградена силна връзка, грижили се, помагали си
и били привързани един към друг.
Отношенията им се основавали на
уважение, взаимопомощ и обич. З.Е.М. бил добър, любящ и всеотдаен брат, а внезапната му и нелепа смърт травмирала
силно ищеца. Претърпените от него морални страдания
били значителни, животът му се
подчинил на скръбта и загубата, станал напрегнат, неспокоен, изгубил сън и апетит, изпитвал
чувства на тревога и скръб, които щял да
продължи да изпитва до края
на дните си. По отношение
на л. а. м. „Мерцедес Е 290
Д“ с ДК№ ***** била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
„ОЗК – Общо З.“ АД, валидна
до 28.06.2016 г., поради което и на основание
§ 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 226 от
КЗ /отм./ ищецът разполага с пряк иск срещу застрахователя
за обезщетяване на причинените му от смъртта
на брат му,
загинал в резултат на ПТП, вреди. Намира, че справедливо
би било обезщетение
в размер на 40 000 лв.и
законната лихва, считано от датата на деликта. Претендира пълно удовлетворяване на претенциите.
По реда и в срока по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът ЗАД
„ОЗК – Общо З.“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил
на допустимостта на заявената претенция
с възражението, че положителна процесуалноправна за предявяване на пряк иск
от пострадалото лице срещу застрахователя
било заявяването на искане за
доброволно обезщетение. Ищецът не заявил
такова искане пред застрахователя поради което не
разполагал с право на иск срещу
него. Разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ не била
от процесуален характер, поради което не можела
да преурежда императивната норма на чл. 498 ал.
3 от КЗ. В тази връзка се настоява
съдът да върне исковата молба и да прекрати
производството по делото.
Вън от горното, ответникът
се е противопоставил на основателността на заявената претенция
с възражението, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди възниквала при наличието на кумулативно
предвидени предпоставки: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина, каквито в случая не били
налице. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, тъй като
влязлата в сила присъда на наказателния
съд била задължително единствено относно вината на извършителя, но по отношение
на останалите елементи същите подлежали на доказване
в гражданския процес. Оспорва и наличието на причинно – следствена
връзка между твърдените от ищеца
вреди и механизма на ПТП. В тази връзка е релевирано възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца
поради негово собствено неправомерно поведение, който е пътувал без поставен
обезопасителен колан, като по този
начин при преобръщане на автомобила тялото му свободно се
е движило в купето, удряйки се в множество
твърди тъпи предмети. Получените по този начин
наранявания са довели до леталния
изход от ПТП. Високият процент съпричиняване на вредоносните последици налагало редуциране отговорността на ответника съобразно чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД. Заявената претенция за неимуществени вреди била твърде
завишена по размер и не отговаряла
на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Искът като
неоснователен, следвало да бъде отхвърлен
изцяло или евентуално намален в съответствие с обема на съпричиняване от страна на
ищеца. Неоснователността на главната претенция
предпоставяла и неоснователност
на акцесорната претенция за лихви,
като ответникът оспорва и началния момент на дължимостта
им. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна, поради
което изпадал в забава от момента
на поканата. Считано от 01.01.2016 г. и съгласно разпоредбата на чл. 380 ал. 1 от
КЗ, непредставянето на банкова сметка ***ца забава на
кредитора, поради което дружеството – ответник не било
изпаднало в забава. Настоява за отхвърляне
на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/ 11.01.2016 г.,
изготвен от полицейски инспектор, посетил ПТП, става ясно, че на същата дата в
около 12.50 часа е настъпило ПТП с л. а. м. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с
ДК№ *****, управляван от Г.М.Б., като поради движение с несъобразена скорост в
завой е излязъл в ляво от платното за движение и се е преобърнал няколко пъти,
като пострадал при ПТП е З.Е.А. от с. Христо Даново, който е починал на място. Срещу
водача Г.М.Б. било образувано досъдебно производство, приключило с влязла в
сила присъда № 93/ 29.09.2016 г. по НОХД № 1782/ 2016 г. по описа на ОС гр.
Пловдив, с която същият бил признат за виновен за това, че на 11.01.2016 г. на
път PDV- 1070 /с. Христо Даново – с. Кърнаре/, при
километър 1+800 м. от с. Христо Даново в посока с. Кърнаре, общ. Карлово, обл. Пловдив, при управление на МПС л. а. м. „Мерцедес“,
модел „Е 290 Д“ с ДК№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.Е.А.
от с. Христо Даново, като деецът е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343 а ал. 1 б.
Б, вр. чл. 343 ал. 1 б. В, вр.
чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение и на основание
чл. 66 ал. 1 от ГПК било отложено с изпитателен срок от четири години.
От представеното
удостоверение за родствени връзки се установява, че Н.А.А.
и З.Е.А. са братя.
За л. а. м. „Мерцедес
Е 290 Д“ с ДК№ ***** е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, валидна от 29.06.2015 г. до 28.06.2016
г.
За
установяване твърдения за претърпени душевни болки и страдания ищецът е
ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетели Ф.А.А.и Б.А.Ч..
Св. А., вуйна
на ищеца, пред съда потвърждава, че братята са израснали заедно, посещавали
детска градина поради малката възрастова разлика помежду си, играели заедно.
Оженили се в ранна възраст, ищецът се преместил в гр. София, работил като
хлебар, З.останал в с. Христо Даново със семейството си. Събирали се по
празници и в почивните дни. След смъртта на З.А., брат му, ищец в процеса,
донесъл цялата си заплата, за да осигури погребението му и изграждане на
паметник. Приел много тежко смъртта на брат си, пропил се, развел се с жена си,
работел сезонно.
Св. Ч., без
родство с ищеца, е посочила, че като учителка преподавала на двамата братя З.и Н..
Двамата имали през година разлика във възрастта си и били постоянно заедно, заедно живеели и учели. З.бил строителен работник, а Н.
станал хлебар. З.А. се оженил, имал жена и деца, но продължили да живеят заедно.
На погребението на брат си Н.А. бил притеснен и отчаян, продължавал да говори
за него, когато се срещали със свидетелката.
Като свидетел
по искане на ответната страна е бил разпитан Г.М.Б., управлявал л. а. м.
„Мерцедес Е 290 Д“ с ДК№ *****, който пред съда заявява, че на въпросната дата
пътувал от с. Христо Даново към с. Кърнаре, З.Е.А. пътувал на предна дясна
седалка без поставен обезопасителен колат. По време на ляв завой срещу него идвал микробус,
който карал в средата на пътните платна, поради което свидетелят отклонил
автомобила вдясно. При връщането си вляво изгубил управлението, автомобилът се
отклонил от пътя и се превъртял няколко пъти в ливадата, като при превъртането З.А.
изпаднал от автомобила. Водачът, който бил поставен с обезопасителен
колан се обадил на телефон 112, но при пристигането на линейка констатирали
смъртта му.
От заключението
на вещото лице по назначената САТЕ, прието като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че процесният лек автомобил
е бил оборудван с триточкови предпазни колани. З.Е.А. е пътувал на предна дясна
седалка в автомобила без поставен обезопасителен
колан. Вещото лице е дало заключение, че л. а. м. „Мерцедес Е 290 Д“ е напуснал
пътното платно и се е движил косо в ляво със завъртане около вертикалната си ос
обратно на часовниковата стрелка, като след удар на предно дясно колело в канавката
превъртането е спряло и автомобилът е започнал да се превърта около надлъжната
си хоризонтална ос, като се е претъркалял с
едновременно отскачане и падане върху ръбовете на предни и задни калници по
повърхността на нивата до установяване в покой върху лавата си странична част.
Предната му част е била насочена косо в ляво и в посока североизток, с липсващо
предно дясно колело ведно с окачването, както и с откъснати задно ляво и предно
ляво колело. През фазите на движение на автомобила косо в ляво и завъртване
около вертикалната си обратно на часовниковата стрелка тялото на З.А.А. е било притиснато към дясната вътрешна повърхност на
купето и прозореца, а след започване на преобръщането около надлъжната
хоризонтална ос по часовниковата стрелка, тялото е било притиснато с горните си
части на торса и главата към тавана, с долните части на торса, таза и краката
последователно се е удрял в повърхностите на елементи от купето, намиращи се в
близост: предна дясна седалка, арматурно табло, предно стъкло, докато
центробежната сила е намаляла и тялото е паднало или е изхвръкнало през пролуката на счупеното стъкло на предна
дясна врата, оставайки на около 4 метра от автомобила с глава, насочена към
неговия таван. Вещото лице е съобразило, че в резултат на ПТП водачът Г.М.Б.,
който е бил с поставен обезопасителен колан, е
получил като единствено телесно увреждане в резултат на ПТП охлузване по
капачката на лявото коляно, то при правилно поставен обезопасителен
колан и правилно настроен подглавник на предна дясна
седалка, тялото на З.А. не би изпаднало от купето на процесния
автомобил и не би се намерило извън него. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава, че тялото на Г.М.Б. е било поставено при същите условия, но тъй
като е било с поставен обезопасителен колан, е
получило минимални и напълно съвместими с живота увреждания, следователно ако З.А.
е бил с поставен предпазен колан, не би следвало да получи увреждания, по –
големи от получените от водача. Непосредствено преди ПТП – отклоняване на
автомобила в ляво, той се е движил със скорост от 114. 77 км./ ч., която
скорост е по – ниска от критичната скорост на завоя, т.е. тази, при която
запазвайки траекторията си, автомобилът би загубил напречната си устойчивост.
Според вещото лице механизмът на настъпване на ПТП е отклоняване на волана на
автомобила рязко в ляво и ротация около вертикалната му ос обратно на
часовниковата стрелка на около 100 – 110 градуса, последвано от удар в
канавката с предно дясно колело, което се откъсва, преминаване на автомобила
през канавката и превъртането му около надлъжната хоризонтална ос по
часовниковата стрелка четири пъти до установяването му в покой върху лявата му
страна.
От обективно и
компетентно изготвеното заключение по назначената от съда СМЕ по писмени данни
се установява, че при огледа и аутопсията на З.А.А.
са били констатирани следните увреждания: охлузвания в дясната и лява челна
област на главата, охлузвания и кръвонасядания в
теменната област на главата, кръвонасядания и
охлузвания в областта на гърбя над лявата лопатка, счупване на дясната бедрена
кост в средната трета, охлузвания в областта на дясното коляно и подбедрица, счупване на главата на лява раменна кост,
ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на гръдната кост,
двустранни счупвания на всички ребра по две линии с хлътване на фрагментите,
контузия на двата бели дроба, излив на 1500 мл. кръв
в плевралната кухина, кръвопропиване
в медиастинума и на междуребрената мускулатура,
кръвоизлив в околосърцевата торбичка, контузия на
сърцето, излив на 500 мл. кръв в коремната кухина,
частично разкъсване на лявата хълбочна артерия, масивен ретроперитониален
кръвоизлив, компресивно счупване на тялото на първи
десен поясен прешлен, отваряне /счупване/ на таза в
областта на дясната сакроилиачна става и кръвонасядане на мускулатурата на таза. Според вещото лице
причината за смъртта е съчетаната гръдна, коремна, ЧМТ и травма на крайниците,
с увреждания на жизненоважни органи, най – тежка от които са гръдната и
коремната травми. Уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети
и са получени при удари в интериора на автомобила при преобръщането му и при
изпадането на З.А. от автомобила, като в съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че не може да се установи коя травма по какъв начин е получена и дали
е получена от ударите в интериора на купето или от изпадането на автомобила с
възможно притискане на тялото. Вещото лице е дало заключение, че при правилно
поставено обезопасителен колан не биха се получили
тежките травматични увреждания – гръдната и коремната травми с увреждане на
белите дробове, сърцето и коремните органи, които както самостоятелно, така и в
своята съвкупност са несъвместими с живота. З.А. би получил някакви увреждания
ако е бил с поставен обезопасителен колан, като
вещото лице в съдебно заседание не би могло да уточни какви увреждания биха
били получени, но предвид функцията на колана да задържи тялото на
седалката, при преобръщане главата не би
достигнала тавана на автомобила, при положение, че вещото лице по САТЕ е
категорично, че таванът не е бил смачкан към купето при преобръщането и
категорично не биха били получени тежките травми.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, вр. § 22 от КЗ предвижда,
че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Съдът не споделя становището на
ответното дружество за процесуална недопустимост на заявената претенция
съгласно чл. 498 ал. 3 от КЗ, тъй като договорът за застраховка е сключен при
действието на отменения КЗ, чийто разпоредби са приложими на основание § 22 от
КЗ и който не съдържа такава положителна процесуалноправна предпоставка.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил виновно лице, от смъртта на което
са настъпили вреди за ищеца.
Безспорно се
установи, че за л. а. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ ***** има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, валидна от
29.06.2015 г. до 28.06.2016 г.
С присъда №
93/ 29.09.2016 г. по НОХД № 1782/ 2016 г. по описа на ОС гр. Пловдив Г.М.Б. е
бил признат за виновен за това, че на 11.01.2016 г. на път PDV- 1070 /с. Христо
Даново – с. Кърнаре/, при километър 1+800 м. от с. Христо Даново в посока с.
Кърнаре, общ. Карлово, обл. Пловдив, при управление
на МПС л. а. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ *****, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на З.Е.А. от с. Христо Даново, като деецът е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание
чл. 343 а ал. 1 б. Б, вр. чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Същата и на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно съдът намира за доказано, че водачът на лекия автомобил е допуснал
противоправно нарушение на правилата за движение по
пътищата.
В пряк и
непосредствен резултат от допуснатите от водача на л. а. м. л. а. м.
„Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ ***** нарушения на правилата за движение по
пътищата и последвалото ПТП З.Е.А. е получил съчетана гръдна, коремна, ЧМТ и
травма на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи, най – тежка от които
са гръдната и коремната травми, които
травми, разгледани както поотделно, така и всички в съвкупност са били
несъвместими с живота и са причинили неговата смрът.
В следствие на
причинената в резултат на ПТП смърт на З.Е.А. ищецът Н.А.А.
е претърпял загуба на своя брат, с когото са били в особена близост, която
загуба е съпроводена от скръб и мъка, които продължават и вероятно ще продължат
до края на живота му.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици върху живота на ищцата, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът
съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на претърпените от ищеца емоционални и душевни
болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на брат му
към датата на ПТП – 45 години, както и отражението, което е дало и продължава
да дава процесното ПТП върху живота му. Предвид
всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 80 000 лв.,
от който ищецът е предявил иск в размер на 40 000 лв.
Ответникът е релевирал възражение за допринасяне на вредоносния резултат
от страна на пострадалия З.Е.А., тъй като е пътувал в лекия автомобил без
поставен обезопасителен колан. В заключението по САТЕ
вещото лице е посочило, че водачът на автомобила Г.М.Б. е бил с поставен обезопасителен колан и единственото телесно увреждане,
което е получил е охлузване на капачката на лявото коляно. При правилно
поставен обезопасителен колан и правилно настроен подглавник на предна дясна седалка, тялото на З.А. не би
изпаднало от купето на процесния автомобил и не би се
намерило извън него, съответно би получило минимални и напълно съвместими с
живота увреждания, не по – големи от тези на водача. Вещото лице по назначената
СМЕ е посочило, че причината за смъртта е съчетаната гръдна, коремна, ЧМТ и
травма на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи, най – тежка от които
са гръдната и коремната травми, които уврежданията се дължат на удари на тялото
на З.А. в интериора на автомобила при преобръщането му и при изпадането му от автомобила. При правилно поставен обезопасителен колан и в резултат на ПТП би получил някакви
увреждания, но не биха се получили тежките травматични увреждания – гръдната и
коремната травми с увреждане на белите дробове, сърцето и коремните органи,
които както самостоятелно, така и в своята съвкупност са несъвместими с живота.
Следователно съдът приема, че е налице пряка причинно – следствена връзка между
непоставянето на предпазен колан в автомобила от З.А.А.
и настъпилата смърт в резултат на ПТП и той е съпричинил
настъпването на смъртта.
Съгласно чл.
51 ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да бъде намалено ако пострадалият с
поведението си е съпричинил настъпването на
вредоносните последици. С оглед изложеното по – горе, че е възможно несъвместимите
с живота тежки травми, получени от З.Е.А. при ПТП, да бъдат избегнати или силно
редуцирани като брой и като интензитет, ако същият беше пътувал в автомобила с
поставен обезопасителен колан, то настоящият съдебен
състав намира, че обемът на съпричиняването на вредоносния
резултат от самия пострадал е от порядъка на 80 %. С толкова следва да бъде
редуцирано обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца и определено
по - горе като стойност в размер на по 80 000 лв., т. е. обезщетението, което
следва да бъде присъдено на ищеца, възлиза в размер на 16 000 лв. За
разликата над този размер, редуциран с процента на съпричиняване
от страна на пострадалия, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Сумата за
обезщетението следва да бъде присъдена ведно с претендираната
от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяване на иска. Ищците са
претендирали лихвата за забавеното плащане да бъде присъдена, считано от датата
на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят
отговаря за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването на
застрахователя по чл. 224, ал. 1 от с. к., т. е. в 7-дневен срок от узнаването
на обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска
отговорност. По делото липсват доказателства за уведомяване на застрахователя
или за предявяване на застрахователна претенция пред него за доброволно
изпълнение в полза на увреденото лице. Такава покана съставлява исковата молба,
поради което съдът счита, че следва да присъди законовата лихва за забава,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда.
В тежест на
ответника следва да бъде присъдено заплащането на държавна такса в размер на 640
лв. Съдът е сторил разноски от своя бюджет в общ размер на 300 лв., като в
тежест на ищеца и съразмерно на уважената част от иска следва да бъде възложено
заплащането на сумата от 120 лв., а в тежест на ответника – 180 лв.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на пълномощника на ищеца, защитавал го безплатно съгласно
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 1019 лв. без ДДС. По делото липсват
доказателства процесуалният представител на ищеца да е регистриран по ДДС, за
да се присъжда такова.
На дружеството
– ответник също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска поради неговата неоснователност, в размер на 264 лв., както и 1038
лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК - З.“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“,
ул. „*****, с ЕИК *****, да заплати на Н.А.А. от гр.
София, ж. к. „*****, с ЕГН **********, сума в размер на 16 000 лв. /шестнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
– душевни болки и страдания поради смъртта на неговия брат З.Е.А. в резултат
ПТП, произтекло на 11.01.2016 г., дължими от застрахователя – ответник по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. м. „Мерцедес“, модел
„Е 290 Д“ с ДК№ *****, определена при наличие на 80 % /осемдесет процента/ съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия З.Е.А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019
г. до окончателното и изплащането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения от съда размер до предявения такъв от 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“
АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „*****,
с ЕИК *****, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 640 лв. /шестстотин
и четиридесет лева/, както и 160 лв. /сто и шестдесет лева/, сторени разноски,
платени от бюджета на съда съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.А.А. от гр. София,
ж. к. „*****, с ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сума в размер на 140
лв. /сто и четиридесет лева/, сторени разноски, платени от бюджета на съда
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК
- З.“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул.
„*****, с ЕИК *****, да заплати на адв. Р.И.М. ***, с
ЕГН **********, сума в размер на 1019 лв. без ДДС /хиляда и деветнадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от нея правна защита.
ОСЪЖДА Н.А.А. от гр. София, ж. к. „*****, с ЕГН **********, да заплати
на ЗАД ОЗК - З.“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Възраждане“, ул. „*****, с ЕИК *****, сума в размер на 264 лв. /двеста
шестдесет и четири лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски и сума в
размер на сума в размер на 1038 лв. /хиляда и тридесет и осем лева/ платено
адвокатско възнаграждение , съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: