Решение по дело №82/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……/18.07..

Година 2020

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на двадесет и четвърти юни

Година 2020

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 82 по описа за 2019 година и съединените при условията на чл. 213 ГПК т.д. № 83/19 г. и т.д. № 84/19 г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 125 ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) и иск по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

.

Ищците Н.Г.Г., И.К.Г. и М.К.Г. твърдят да са наследници наК.И.Г., който към датата на смъртта си – 13.04.2018 г. е бил съдружник в ответното дружество „И.“ ООД. Твърди се, че останалият съдружник в дружеството не е предприел действия за приемане на наследниците като съдружници, каквато воля се твърди и да не е изразявана от тяхна страна. Оспорват и представеният по делото междинен баланс към 30.04.2018 г. да почива на редовно водено счетоводство. Сочи се размерът на собствения капитал в рамките на 2017 г. според представения за обявяване годишен финансов отчет за 2017 г. да е редуциран до 150000 лв. спрямо отчетения 293 000 лв. за 2016 г. в рамките на годината, през която наследодателят им обективно не е имал възможност да участва активно в управлението и да следи за дружествените работи. Твърдят, че притежаваният от наследодателя им дял възлиза на  300 000 лв. като всеки от ищците притежава 1/3 част от него или по 100 000 лв. като претендират част от вземанията си – по 25100,00 лв. всеки за всеки. Твърдят също така вземането да е станало изискуемо към 01.05.2018 г. като претендират и законна лихва от тази дата до 13.01.2019 г. от по 1798,84 лв. Счита, че изявлението на управителя на ответното дружество пред длъжностното лице по регистрация, че между него в качеството му на съдружник в дружеството и наследниците наК.Г. се водят преговори по повод „пререгистрация“, еднозначно опровергава твърдението, че наследниците не са отправили искане за заплащане стойността на дружествения дял на техния наследодател.

В отговор по исковата молба от името на дружеството се признава, чеК.И.Г. е бил съдружник в „И.“ ООД, чието участие е прекратено поради смъртта му. Признава се и че ищците са негови наследници като не оспорва всеки от тях да наследява по 1/3 част. Твърди, че собственият капитал на дружеството от 288931,20 е намален поради взети решения за изплащане на дивиденти съответно на 23.10.2017 г. и 08.02.2018 г. Твърди, че към 30.04.2018 г. дружественият дял на наследодателя на ищците възлиза на 11027,11 лв. като оспорва размера на исковете над сумата от по 3675,71 лв. като пречка за изплащането й твърди да са наложените обезпечителни мерки. Оспорва дружеството да е било уведомявано за избора на ищците дали желаят да бъдат приети на мястото на своя наследодател или искат да получат балансовата стойност на неговия дял в пари, а и вземането смята за изискуемо едва след отправена покана.

 

            В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Е., оспорва да е доказано получаване на суми от наследодателя на ищците в брой. Застъпва теза, че изтеглените суми от управителя Я.К. не ангажират техния наследодател. Счита за установено, че счетоводството не е водено редовно, най-малкото с оглед записите по сметките на двамата управители, за да обоснове поемане на част от сумата от наследодателя на ищците. Счита за налично противоречие в обяснението за причината за формиране размера на капитала и липсващата яснота за формирания размер на предлаганата сума опровергават представената от ответника теза за намаление в размера на капитала. Претендира разноски като е представен и списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение като оспорва заявеното възражение за прекомерност като счита, че хонорар се дължи за представителство на страна и като причина да се кумулират сочи съединяването на делата. Навежда доводи в писмени бележки.

            Процесуалните представители на ответника – адв. Л. от САК оспорва исковете над признатия от ответника размер на вземанията. Претендира разноски като представя и списък. Досежно противопоставеното възражение за прекомерност сочи, че възнаграждението е съобразено с инициираните от ищците три различни производства.

            Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            Няма спор също така, а и от вписаните обстоятелства по партидата на „И.“ ООД се установява, че от капитала на дружеството, разделен на 50 дяла,К.И.Г. е притежавал 25 дяла и Я.К. – 25 дяла.

            На 23.10.2017 г. е взето решение от общото събрание (при участието и на двамата съдружници) да бъде разпределена частично печалбата като всеки от двамата съдружници да получи дивиден в общ размер от 76 842,11 лв.

            На 24.10.2017 г. съдружниците Я.К. иК.Г. са посочили, че провеждат общо събрание като е взето решение  сумата по дивидента да бъде прихваната от вземанията, които дружеството има от съдружниците според демитните салда в сметка 4221 Подотчетно лице Г. и 4222 Подотчетно лице К. да бъдат намалени с 73 000 лв.

На 08.02.2018 г. е взето решение от общото събрание (при участието и на двамата съдружници) да бъде разпределена печалба като всеки от съдружниците получи по 67623,49 лв.

На 09.02.2018 г. по сметка наК.И.Г. е преведена сума в размер на 64242,32 лв. с основание – дивидент, а в полза на ТД на НАП София – сумата 6762,34 лв. с посочено основание данък дивидент.

По делото не се спори, а и от удостоверение за наследници № 2183/24.04.2018 г. се установява, чеК.И.Г. е починал на 13.04.2018 г. като за наследници е оставил Н.Г.Г. – съпруга, И.К.Г. – син и М.К.Г. – дъщеря.

 

            От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се налага извод, че РКО № 1/30.12.2015 г. отразява счетоводна операция на дебитиране на сметката на подотчетно лице Г. (увеличен е размерът на задължението) – сметка 4221 и кредитиране на сметката на подотчетно лице К. (намален е размерът на задължението) – сметка 4222. Тази счетоводна операция е отразена и в оборотната ведомост за 2015 г. Сметки 4221 и 4222 не са използвани по обичайното им предназначение – да отразяват предоставен от дружеството аванс и отчитането му, а са ползвани като разчетни сметки между дружеството и подотчетните лица - съдружниците. Вещото лице сочи, че промяната в собствения капитал за 2016 г. е резултат от съотнасянето на приходите и разходите за текущата година, а неразпределената печалба от минали години е увеличена с прехвърлена печалба за текущата към 31.12.2015 г. За 2017 г. неразпределената печалба е намалена с начислени дивиденти на двамата съдружници от по 76842,11 лв. като сумата е осчетоводена като постъпление по сметка 4221 с указание – счетоводно прихващане. Определените дивиденти през 2018 г. са отчетени чрез намаляване на сметка 122 – неразпределена печалба за минали години и начисляване по сметка 425, предназначена за отчитане на задължения към собствениците при разпределяне на дивиденти и е кредитирана смета 503 – разплащателна сметка в лева.

            Съдът не кредитира заключението на вещото лице Г. в частта, касаеща определяне равностойността на дружествения дял, тъй като не отчита утвърдения от съдебната практика механизъм за остойностяването му.

                       

            Тези обстоятелства съдът приема за установи от събраните по делото доказателства.

            Недоказано в процеса е заявеното оспорване досежно истинността на протокол от 23.10.2017 г., 24.10.2017 г. и протокол от 08.02.2018 г. Вещото лице Х. установява съвпадения в общите и частни графически признаци между изследваните подписи в оспорваните документи и безспорни откъм авторството наК.Г. сравнителни образци.

            Съдът кредитира заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, формираща извод, че разкоден касов ордер № 1/30.12.2015 г. е подписан отК.Г.. Вещото лице Х. основава извода си за вероятност досежно авторството на наличие на различия, на които не намира еднозначно обяснение като не вижда точно такова фрафическо изображение в сравнителния материал. При защита на заключението в съдебно заседание обаче вещите лица от тройната експертиза единодушно обясняват визираните от вещото лице Х. различия с лек спад в координация и намален темп на изписване, каквато се установява и при сравнителните образци, отразяващо устойчиво проявени белези характерни за вариантността на подписа.

 

            При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

 

            По исковете с правно основание чл. 125 ал. 3 ЗЗД

 

Съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ прекратеното участие в търговско дружество поражда имуществено право за бившия съдружник. Законът изрично указва и механизъм, при който да бъде остойностено това право като придава значение на резултата от дейността на дружеството, представен според утвърдените счетоводни правила, действащи към края на месеца, през който е станало прекратяването на участието.

Страните не спорят, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че членственото правоотношение между наследодателя на ищците и ответното дружество е прекратено поради смъртта на съдружника. Спорен е размерът на следващия се дружествен дял.

 Имуществените последици от прекратеното участие пряко зависят от финансовото състояние на дружеството. Освен израз на правото на сдружаване, участието в търговско дружество е и проява на стопанка инициативност. Поради тази причина и прекратеното членство гарантира на съдружника дял от формирания положителен резултат от дейността на дружеството (така изрично решение № 178 от 22.02.2016 г. по т. д. № 2316/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Съдружникът, а в случая ищците като наследници на съдружник, придобиват вземане, равностойно на дела на наследодателя им в капитала на дружеството. Това налага остойностяване на имуществото към указан в закона момент – края на месеца, през който е прекратено участието.

Законът изрично предписва подхода за това – правилата, регламентиращи счетоводното отразяване на резултатите от дейността. Вземането за дружествения дял не е в състояние да увеличи пасива на дружеството, а съставлява част от формирания актив към указаната дата или в случая към 30.04.2018 г. Оспореният счетоводен баланс изисква проверка за съответствието му с нормативно предписаните правила. Същевременно обаче доколкото оспорването на баланса е пряко относимо към отстояваното в процеса право, оспорващият – ищците, дължат да очертаят обстоятелствата, на които основават оспорването си.

Предпоставка за остойностяване резултата от дейността на предприятието са наличните активи към меродавния момент, оценени според прилаганата от дружеството политика и редуцирани с формираните към същия момент задължения. Заявеното от ищците оспорване на междинния баланс е опровергано от съдебно-счетоводната експертиза. Стойността е проследима, а вписванията са документално обосновани. Осчетоводените данни, съответно извършените плащания включително и на произтичащите от разпределения дивидент данъчни задължения и то към момент, предхождащ настоящия спор опровергава поддържаната от ищците теза за симулативност на междинния баланс.

Решенията на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност го обвързват. В случая се установяват взети решения за разпределяне на неразпределена печалба съответно към 23.10.2017 г. и 08.02.2018 г. Общото събрание е компетентно да се разпореди с формираната печалба. Установеното авторство на подписа за наследодателя на ищците обезпечава доказателствената сила на този документ. С факта на обективиране на волята за изплащане на дивиденти за дружеството възниква задължение към всеки от съдружниците в указания с решенията размер, поради което и тази сума престава да е част от актива на дружеството и придобива характера на пасив. С други думи, активът, съответстветстващ на стойностно изразената неразпределена печалба към датата на взетите решения, бива редуциран още с възникване на задължението към съдружниците. Поради тази причина и въпросът дали, как и кога задължението на дружеството спрямо съдружниците и в частност към наследодателя на ищците е било погасено, остава без значение, съответно безпредметно остава обсъждането на правната природа и погасителния ефект на решение на общото събрание от 24.10.2017 г. Чистият актив намалява с факта на увеличения пасив в резултат на преуредения статут на неразпределената печалба.

Нередовността на счетоводството, която в случая следва и от липсата на отчетените вземания към 31.12.2015 г. сама по себе си не е достатъчна. Документираното изявление в РКО № 1/30.12.2015 г. стои и в основата на протокола от 24.10.2017 г. Тези обстоятелства навеждат еднозначно на извод, че наследодателят на ищците замества в дълга другия съдружник спрямо дружеството. Без значение остава мотива за това изявление. Ищците основават претенциите си на наследствено правоприемство, поради което произтичащото от касовия ордер изявление за признание на възникнало в негова тежест задължение, ги ангажира да я зачетат. При тези обстоятелства вземането на дружеството спрямо другия съдружник бива погасено, което е пречка да се приеме за налично неосчетоводен актив.

Въпросът защо наследодателят е приел, че дължи на дружеството сумата от 74500,50 лв., противопоставено и по негова воля на следващия му се дял от разпределената с решенията печалба, касае принципно различно правоотношение – реализацията на правото му на дял от печалбата – чл. 123 предл. второ ТЗ. Тъй като спор с този предмет не е въведен в процеса, безпредметно остава обсъждането дали осчетоводеното прихващане е довело до поддържания погасителен ефект. Отричания от адв. Е. погасителен ефект предпоставя неизпълнение на това задължение, което обаче не е в състояние да преуреди сумата като част от актива на дружеството. Тя остава задължение за дружеството. Дори хипотетично да се приеме, че липса основание за заместване (при все, че този акт логично може да бъде обяснен с твърдяната и установена от вещото лице практика за водене на разчетите между дружеството и съдружниците), това не сочи на съществуващ актив за дружеството, който да бъде отчетен съобразно правилото на чл. 125 ал. 3 ТЗ.

Понеже правилата предвиждат закръгляване на сумите в баланса, който именно стои в основата на определяне равностойността на дружествения дял, настоящият състав приема, че чистият актив на ответното дружество към 30.04.2020 г. се формира от парични средства на стойност 25 х.лв., редуциран с отчетените и неоспорени задължения от 2 х.лв. или възлиза на 23 х.лв. Притежаваният от наследодателя на ищците дял е 50 % от капитала, равняващо се на 11 500 лв. Наследственият дял за всеки от ищците е 1/3, поради което предявените искове се явяват основателни и доказани до сумата от по 3833,33 лв., до която сума предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата – да бъдат отхвърлени.

 

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД

 

Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да престира дължимото ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД регламентира способите за определяне момента за изпълнение на задължението – било с определен от закона или страните конкретен момент за изпълнение, било след покана.

            Съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратеното участие в дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Тази норма обаче не указва момент за изпълнение на парично задължение. Следователно, в сила е правилото на чл. 69 ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да иска изпълнение веднага, съответстващо на нормата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД.

Освен това, нормата на чл. 129 ал. 1 ТЗ допуска наследяване на дружествен дял. При все, че членствено правоотношение не настъпва по силата наследственото правоприемство, тази възможност реално съществува. Според чл. 11 ал. 2 от дружествения договор тя е изключена за наследници извън кръга на съпруга и низходящи. Следователно, смъртта на наследодателя на ищците поражда две алтернативни възможности като изключително право на наследниците е да заявят коя от тях избират. Това от своя страна изключва определеността на задължението, която е абсолютна предпоставка, за да настъпи неговата изискуемост, което само по себе си предпоставя забавата от направен избор от ищците и свеждането му до знанието на длъжника.

            Изявлението на законния представител на ответното дружество пред длъжностното лице по регистрацията в рамките на производство, касаещо обявяване на ГФО на СД „И. – Г., К. и сие“ и „И. 98“ ООД, сочи на преговори в контекста на чл. 97 ТЗ, относим към събирателното дружество. Липсва каквото и да било обстоятелство, относимо към ООД, а още по-малко е възможен извод за признание на получена покана за плащане равностойността на дела. При тези съображения съдът приема за недоказана забава на ответника преди датата на предявяване на исковата молба. Ето защо предявените искове за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 

По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК

Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.

            С получаване на преписа от исковата молба ответното дружество се явява уведомено за очакваното плащане, дължимо в рамките на деня на поканата. При все, че наложено обезпечение препятства плащането от данните по делото не се установява именно това да е била пречката за изпълнение на признатата като дължима сума. Не се твърди и не се установява в процеса ответникът да е потърсил съдействие от страна на ищците, за да извърши плащането. При тези съображения съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава считано от деня, следващ получения препис от исковите молби и законна лихва следва да бъде присъдена до погасяване на главницата. Доколкото е отречено материално право, било то и предявимо по облекчен процесуален ред, формираната воля, че не съществува за периода от предявяване на исковата молба до датата на поканата изрично следва да бъде отразена в диспозитива на решението.

           

            По разноските

            Установява се разлика в размера на признатото от ответника вземане на ищците и дължимото според утвърдения от закона механизъм за остойностяване на дружествения дял, нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК е неприложима, поради което безпредметно остава изследването на въпроса дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Настоящият състав приема, че предвид обезщетителния характер на отговорността за разноски приложение следва да намери общоутвърдената граница – на възмездяване подлежат вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от укоримо поведение. Ето защо и необосновано от правна гледна точка инициирано, съответно предизвикано съдебно производство ангажира ищеца, съответно ответника, да възмезди насрещната страна. В тази насока критерий за разпределение отговорността за разноски се явява необходимостта им, за да бъде установена поддържаната в процеса позиция по спора. Състезателното начало в съдебния процес обуславя свобода при избор на теза и задължава съда да зачете доказателствените искания, направени в подкрепа на тази теза. Съдът е властен да изрази становището си по съществото на въведената в процеса теза едва със съдебното решение. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че на възстановяване подлежат само тези разноски, които са допринесли реално за установения изход от спора. Страната дължи да понесе негативните последици от своя избор като липсва разумно обоснована причина тези последици да бъдат възлагани върху другата страна. Ето защо заплатеното от ищците следва да понесат изцяло заплатеното възнаграждение за вещи лица от тройната експертиза. В тежест на ответника следва да бъде възложена част от направените и доказани в процеса разноски за съдебно-счетоводна експертиза в рамките на настоящото производство в размер на 1000 лв., дължимата държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

М.Г. е заплатила възнаграждение за вещо лице в рамките на т.д. № 84/19 г., като причината да не се ползва от него не е под неин контрол. Ето защо и така внесената сума следва да бъде отчетена при определяне на подлежащата на възстановяване.

Нормата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ангажирайки адвоката да следва утвърдения праг, придава меродавност на размера на интереса. В случая размерът на отстоявания от адв. Е. интерес от 75300 възлиза на 2789,00 лв. Утвърденият механизъм не придава значение на броя на лицата, чиито права адвокатът отстоява в гражданския процес. Обстоятелството, че правата на всичките ищци произтичат от общи факти изключва фактическа сложност на делото. Спорът обаче се явява усложнен от правна гледна точка, поради което съдът приема за съответно възнаграждение в размер на 4500 лв. Приложените доказателства сочат всеки от ищците да е заплатил адвокатско възнаграждение от по 2400 лв., което следва да бъде редуцирано до 1500 лв. и тази сума да бъде включена в основата за определяне на подлежащите на възстановяване разноски.

Сумата от 600 лв. – депозит за вещо лице съдебносчетоводна експертиза е внесен от пълномощника на ищците (л. 309), поради което приспадащата се за възстановяване сума следва да бъде присъдена на ищците общо.

Ответникът е в правото си да получи част от направените разноски съобразно на отхвърлената част от исковете, а именно заплатено възнаграждение за вещо лице съдебно-графологична експертиза общо в размер на 400 лв. Не се установява да е усвоен третия внесен депозит, поради което няма основание тази сума да бъде възлагана в тежест на ищците.

Изборът на ищците да инициират три различни производства определя допълнително фактическо усложнение на делото. При отчитане на това обстоятелство съдът приема възражението за прекомерност за основателно над сумата от 5500 лв., която следва също следва да бъде отчетена при определяне на подлежащата на възстановяване сума.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „И. 98“ ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Г.Г. с адрес *** както следва:

1.      на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 3833,33 лв. – придобита по наследство част от дружествен дял поради прекратено участие наК.И.Г. в „И. 98“ ООД ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 07.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 21266,67 лв. – разлика до пълния предявен размер;

2.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 213,76 лв. – адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Г. срещу „И. 98“ ООД иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1798,84 лв. – законна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 13.01.2019 г. както и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода от 14.01.2019 г. до 06.02.2019 г., включително.

 

ОСЪЖДА „И. 98“ ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.К.Г. с адрес *** както следва:

1.      на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 3833,33 лв. – придобита по наследство част от дружествен дял поради прекратено участие наК.И.Г. в „И. 98“ ООД ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 07.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 21266,67 лв. – разлика до пълния предявен размер;

2.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 270,77 лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Г. срещу „И. 98“ ООД иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1798,84 лв. – законна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 13.01.2019 г. както и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода от 14.01.2019 г. до 06.02.2019 г., включително.

 

            ОСЪЖДА „И. 98“ ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.К.Г. с адрес *** както следва:

1.      на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 3833,33 лв. – придобита по наследство част от дружествен дял поради прекратено участие наК.И.Г. в „И. 98“ ООД ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 07.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 21266,67 лв. – разлика до пълния предявен размер;

2.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 270,77 лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Г. срещу „И. 98“ ООД иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1798,84 лв. – законна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 13.01.2019 г. както и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода от 14.01.2019 г. до 06.02.2019 г., включително.

 

ОСЪЖДА „И. 98“ ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Г.Г. с адрес ***, И.К.Г. с адрес *** и М.К.Г. с адрес *** сумата от 85,51 лв. – разноски за вещо лице съдебно-счетоводна експертиза, заплатени от Адвокатско дружество „Е. иД.“

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Н.Г.Г. с адрес ***, И.К.Г. с адрес *** и М.К.Г. с адрес *** да заплатят на „И. 98“ ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** сумата от 5059,20 лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

            Решението може да бъде обжалвано от ответника с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: