Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
при секретаря Антоанета
Делчева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 325 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД
твърди, че се е снабдил срещу М.П.Т., ЕГН **********, със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за сумата от 171.30 лв. /сто седемдесет и един лева и 30
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратени договори за
мобилни услуги. Всички договори, за които се претендирала неустойката били
сключени след 11.01.2018 г. - датата на сключване на спогодба с КЗП. Във всеки
от договорите била включена уговорената с КЗП неустойка, без да се накърняват
правата на абонатите-потребители.
Ищецът
твърди още, че бил сключил с ответника договор за мобилни услуги от 18.07.2018 г., за мобилен
номер ************, за срок от 24 месеца, с абонаментна програма по договора за
мобилни услуги „Тотал+ 20.99“, с неограничени национални минути и роуиминг в
зона ЕС. В договора за мобилни услуги и по-точно в т. 7 било посочено, че
абонатът получавал мобилен апарат „HUAWEI Y5 2018 Dual Black“, с отстъпка в размер на 162,14 лв. от
стандартната цена в размер 359.90 лв.
Ответникът ползвал услуги по
договора за мобилни услуги, но не заплатил ползваните услуги, за които били
издадени фактури от м.юли 2018 г., м.август 2018 г., м.септември 2018 г. и
м.октомври 2018 г., поради което операторът прекратил едностранно договорните
отношения с ответника.
След прекратяване на отношенията
операторът издал крайна фактура, след като направил приспадане на предварително
внесените суми от абоната. В издадената крайната фактура №
**********/25.11.2018 г. била начислена неустойка
в размер на 171.30 лв., незаплатените лизингови вноски в размер на 89.80
лв. /КОЯТО СУМА НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРА В
НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО/, както и потребените услуги за сумата в размер
на 83.94 лв. /КОЯТО СУМА НЕ СЕ
ПРЕТЕНДИРА В НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО/.
В настоящото производство ищецът
имал претенция само по отношение на начислената неустойка в размер на 171.30
лв. /сто седемдесет и един лева и 30 стотинки/, която претендирал на основание
т. 11 от договорите за мобилни услуги.
Неустойката
била начислена, както следва:
За мобилен номер ************:
неустойка за предсрочно прекратяване на договорните отношения в размер на 52.46
лв. (трикратен размер на абонаментния план); както и неустойка за мобилното
устройство, което е ползвано посредством сключения договор в размер на 118.84
лв.
Неустойката във връзка с ползваното
устройство била начислена като била взета предвид сумата в размер на 162.14
лв., представляваща отстъпка от ползваното устройство, като същата била
разделена съразмерно за оставащия срок от договора и така се сформирала сумата
в размер на 118.84 лв. неустойка за ползваното устройство с отстъпка в размер
на 162.14 лв.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника М.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, съществуването на вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. *“, Б.П. С., сграда
*, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 171.30 лв. /сто седемдесет и един лева и 30
стотинки /, което представлява неустойка за предсрочно прекратени договорни
отношения, както следва: за мобилен номер ************: неустойка за
предсрочно прекратяване на договорните отношения в размер на 52.46 лв.
(трикратен размер на абонаментния план); както и неустойка за мобилното
устройство, което било ползвано посредством сключения договор в размер на
118.84 лв. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производства.
В законоустановения срок
по чл.131 от ГПК особеният представител
на ответницата М.П.Т. - адв. Д.К., е подала писмен
отговор на исковата молба.
Особеният
представител заявява, че не би могла да изрази категорично становище дали
действително претендираната от ищеца сума в исковата молба била дължима от
ответника, тъй като нямала контакт с ответника.
Не ставало
ясно от така представените доказателства на коя дата точно е станало изискуемо
всяко едно вземане, тъй като се касаело за периодични плащания по договор за
лизинг, а именно какви суми били постъпвали от страна на ответника по делото,
налице ли е погасителна давност за някоя от вноските по договорите. Предвид на
това, не можела да изрази становище с настоящия отговор относно наличие на
погасителна давност за някои от паричните вземания и за кои периоди. За да е
налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно било да бъдат
установени като настъпили следните факти: че ответникът имал качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от
доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно
отношение били предоставени посочените услуги на ответника, както и че била
начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите
условия; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по
чл.410 от ГПК. В случая това означава, че следва да докаже, че между страните
са възникнали валидни правоотношения по договор за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг, съдържанието на тези правоотношения, че е уговорена
клауза за неустойка, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, т.е.
че e изправна страна ( че в предоставил
услугите за претендирания период
съобразно уговореното, както и устройството, предмет на договора), че е
прекратил едностранно договора, както и
размера на претендираната неустойка.
Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи,
правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ.
неговата изискуемост, вкл. и не само възражението си за изтекла погасителна
давност.“
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са редовни и допустими. В
заявлението сумата е претендирана по идентичен начин с исковата молба – 171, 30
лева неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
18.07.2018г., от които 52, 47 лева стойността на 3 месечни вноски – абонаментни
такси и 118, 83 лева неустойка за предоставено за ползване устройство.
Видно от представените – Договор за мобилни услуги от 18.07.2018 г. ведно с
приложенията към него и Договор за лизинг на изплащане от същата дата ведно с приложенията към него ответникът М.П.Т. е бил в
облигационни взаимоотношения с „Т.Б.“ ЕАД. По делото следва да бъдат обсъдени и
двата договора, доколкото с тях са свързани претенциите за неустойка.
По силата на този Договор за мобилни услуги е уговорен месечен абонамент от
20.99 лева на месец. Закупено е мобилен апарат на лизинг със стандартна цена от
359, 90 лева и отстъпка от 162, 14 лева. По делото са приобщени като доказателства
5 броя фактури, като крайната такава е на стойност 345, 04 лева и срок за
плащане 10.12.2018г. В същата е обозначена сумата от 171, 30 лева неустойки при
предсрочно прекратяване на договора за услуги. Не е настъпила погасителна
давност на вземането – чл. 111 буква „б“ от ЗЗД, доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е от 05.06.2020г. (още повече, че дори от
сключването на самия договор за мобилни услуги и лизинг не са изтекли 3 години
до датата на иска). Искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. в настоящия
случай от 05.06.2020 г. Давността не е изтекла до тази дата и се счита
прекъсната с подаване на заявлението.
Настъпило е предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги и
Договора за лизинг. Позовавайки се на чл. 27 от Общите условия мобилният
оператор е прекратил договорите поради неплащане на дължимите суми и е издал
крайна фактура, в която е начислена неустойка в размер на 52, 46 лева –
трикратния размер на абонаметния план и 118, 84 лева оставащата сума за плащане
за мобилното устройство според начислената отстъпка от 162, 14 лева.
В раздел
раздел 11 от Договора за мобилни услуги е уговорено,
че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите
Общи условия, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти като максималният размер на неустойката
не може да
надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
На съда е служебно
известно, че на 11.01.2018 г. между Комисията за защита
на потребителите и "Теленор България" ЕАД е сключена спогодба, с която е постигано съгласие неустойката по договорите за
предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди подписване на спогодбата, да бъде в размер
не по-висок от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
В настоящия случай претендираната от ищеца неустойка
в размер на 52, 46 лв.
е дори под трикратния
размер на месечната абонаментна такса (уговорената е в раздел 5 от Договора за
мобилни услуги и е в размер на 20.99 лева на месец) и изпълнява
обезпечителната, обезщетителна
и санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД, тъй като
обезпечава точното изпълнение на договора,
служи като обезщетение за изправната страна в случай на предсрочно
прекратяване на договора и същевременно санкционира недобросъвестното поведение на страната
по договора, прекратила едностранно съществуващия между страните договор.
В раздел
11 от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +************ е уговорено задължение за потребителя да
възстанови част от ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е
предоставено устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по
предходно подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Горепосочената
уговорката безспорно има характер на неустойка. Тя обезпечава изпълнението на
паричните задължения на длъжника по договора за лизинг до края на уговорения в
него срок на действието му и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, при предсрочното му разваляне, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92 ЗЗД). Претендираната сума не следва да се дължи при разваляне на
договора за периодично изпълнение, какъвто е договорът за лизинг, защото то има
действие само занапред и уговорката за плащането ѝ в посочената клауза,
имаща характер на неустойка за вредите от развалянето, излиза извън посочените
функции на неустойката. От това следва, че тази уговорка е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, където е посочено, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка - Решение от 05.01.2021г. по
в.гр.д. 1542/2020г. на ОС С.З..
По делото
не са сторени разноски от ответника. Ищецът е сторил разноски в заповедното
производство 25 лева за държавна такса, 180 лева за адвокатско възнаграждение.
В исковото производство е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна
такса, 180 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за особен
представител. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от
исковете следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на 217, 45
лева.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, съществуването на вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. *“, Б.П. С., сграда
*, представлявано от Д.К.К. и М.С., неустойка за
предсрочно прекратяване на договорните отношения в размер на 52.46 лв. (трикратен размер на абонаментния план) по Договор за мобилни услуги
от 18.07.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК
от 08.06.2020г. по ч.гр.д. 211/2020г. на РС Гълъбово като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за неустойка за мобилното устройство, което било ползвано посредством сключения
договор в размер на 118.84 лв. (сто и осемнадесет лева и 84 стотинки) като неоснователен
и недоказан.