№ 155
гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102162 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Ц. СТ. Н. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на
19.04.2021 г. е сключил с ответника „Креди Йес“ ООД договор за паричен
заем № 88249 за сумата от 400 лв. при ГПР в размер на 49,049 %, месечен
лихвен процент в размер на 3.400 %, срок за връщане на кредита 7 месеца,
неустойка в размер на 208.78 лв. за неосигуряване в 3-дневен срок от датата
на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство/гарант,
ипотека, банкова гаранция и други, и общо дължима сума в размер на 665 лв.
Счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, противоречие с разпоредбите на ЗПК и неравноправност.
Противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД обосновава с обстоятелството, че с клаузата за неустойка се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
Твърди неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Сочи, че кредиторът
има задължение преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, а подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че неустойка
1
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди, излиза извън присъщите й функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, поради което е нищожна.
Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Счита, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
понеже събирането на такси за допълнителните услуги е част от дейността по
управление на кредита и същите следва да са включени в ГПР, като по този
начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че така се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, а поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги
в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания в
кредитното правоотношение, което представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО, което означава, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО.
Твърди, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Посочва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора за
паричен заем е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно
разписана методика на формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият). Твърди, че в договора не е
посочено по ясен и разбираем за потребителя начин дали са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В този смисъл не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост на неустойката. Поради това счита, че договорът за паричен заем е
недействителен.
Позовава се на нищожност и поради нарушение на изискването на чл.
11, т. 9 от ЗПК за посочване на размера на ГЛП, какъвто в случая липсва.
Сочи, че нищожността на клаузата, регламентираща част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, прави цялото заемно
съглашение нищожно.
По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем №
88249 от 19.04.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
208.78 лв., поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и
2
неравноправност.
Претендира заплащане на разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД чрез
пълномощника си адвокат П. намира исковата молба за неоснователна и я
оспорва по основание и размер.
Твърди, че на 19.04.2021 г. ищецът по свое усмотрение е направил
искане за отпускане на заем поради причина, че е изпаднал в нужда от
финансови средства, като е предложил да обезпечи заема с гарант и ценна
книга. След преговори с ищеца и извършване на оценка на депозираното от
него искане ответникът е одобрил молбата за заем, вземайки предвид, че
средствата са необходими спешно и че ще бъде предоставено надлежно
обезпечение на заема. Към момента на сключване на договора ищецът е издал
в полза на ответника само ценна книга като обезпечение по договора и се е
задължил в 3-дневен срок след подписване на договора да предостави гарант,
а ако не успее – да заплати предвидената за това неустойка. Въпреки това
ищецът не изпълнил обещанието да предостави надлежно обезпечение –
гарант, поради което дължи заплащане на неустойка съгласно предоставения
погасителен план, с който ищецът се е запознал. Тъй като ищецът лично е
участвал и е влияел на формирането на заема с ответника, запознал се е
изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, и е
получил заемната сума, счита, че договорът за паричен заем е валидно
сключен и отговаря на всички законови изисквания и на свободата на
договаряне между страните.
Посочва, че чак половин година след сключване на договора ищецът е
направил възражение за наличие на неравноправна клауза, като е имал
възможност да не подпише договора или да се откаже от него в 14-дневен
срок след сключването му без да сочи причина и без да дължи обезщетение и
неустойка.
Счита, че клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като е индивидуално
уговорена с прякото влияние на потребителя, като на същия е предоставена
възможност да осигури гарант и да не дължи неустойка. Също така точният
размер на неустойката, посочен в договора, е дал възможност на ищеца да
прецени икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази
неустойка.
Твърди, че с конкретната клауза е уговорена неустойка за неизпълнение
на задължението за обезпечаване на заема, а размерът на дължимата
неустойка е индивидуално определен в договора и не може да се приеме, че
клаузата е бланкетна. С дължимостта на неустойката и размера й ищецът е
бил запознат и е бил съгласен към датата на сключване на договора за
паричен заем, като същият е израз на свободата на договаряне съгласно чл. 9
от ЗЗД.
Посочва, че неустойката се дължи в пълен размер още от момента на
3
настъпване основанията за нейното начисляване, а особеният начин на
заплащането й не е основание да се счита, че същата представлява лихва или
че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Изтъква, че в
конкретния случай неустойката не притежава правната характеристика на
лихва или на лихвоносно изчислимо задължение и следователно не
съществува законова забрана при забава в плащането й, върху нея да бъде
начислявано парично обезщетение в размер на законната лихва.
Твърди, че неустоечната клауза не е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП. Позовава се на безспорното неизпълнение на задължението
на ищеца да осигури надлежно обезпечение, както и на санкционната цел на
уговорената между страните неустойка, която не е отречена нито от ЗПК,
нито от ЗЗП. Счита, че неустойката и нейният размер не противоречат на
изискването за добросъвестност, нито водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, тъй като уравновесяват пълната
необезпеченост на заема, отпуснат веднага на физическо лице в поискан от
него размер без никакви доказателства за неговата кредитоспособност и дори
при наличие още при сключване на договора на конкретни данни за реална
опасност заемът да не бъде върнат с оглед обременеността на имущественото
му със значителни с оглед доходите му задължения към други кредитори.
Твърди, че неустойката не се включва в размера на общия разход по
кредита по смисъла на ЗПК и е двустранно уговорена, поради което е акт на
индивидуално договаряне.
По изложените съображения счита, че между страните е възникнало
валидно каузално правоотношение по договор за заем, който отговаря изцяло
на императивните норми на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а исковата молба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение и в полза на ответника
да бъдат присъдени сторените разноски.
Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор за паричен заем № 88249 от
19.04.2021 г., погасителен план и Общи условия, че между тях е сключен
договор, по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД в качеството на
заемодател се е задължил да предостави на ищеца Ц. СТ. Н. в качеството на
заемател потребителски кредит в размер на 400 лева, а ищецът се е задължил
да върне заетата сума в срок от 7 месеца на 7 месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на по 65.17 лв., при фиксиран месечен лихвен
процент в размер на 3.400 %, ГПР в размер на 49.049 % и обща дължима сума
в размер на 456.22.
Съгласно чл. 8 от договора за паричен заем с подписване на договора
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
4
не предостави банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията,
подробно разписани в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия на договора за
заем същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 208.78 лв. с начин
на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към договора за
заем. Така размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 95 лв.
съгласно погасителния план, а общо дължимата сума по договора за паричен
заем – на 665 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Общите условия на договора за заем страните
имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в
самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: по т. 1 –
гаранти – две ФЛ, всяко от които да отговаря на следните условия: да има
нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лв. съгласно
справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ, и по т. 4 – предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
Ответникът е представил по делото договор за паричен заем № 584436
от 01.10.2021 г., по силата на който „Креди Йес“ ООД в качеството му
заемодател се е задължил да предостави в заем сумата от 400 лв. при
неустойка по чл. 8 от договора в размер на 131.73 лв., договор за паричен
заем № 956843 от 19.10.2021 г., по силата на който „Креди Йес“ ООД в
качеството му заемодател се е задължил да предостави в заем сумата от 400
лв. при неустойка по чл. 8 от договора в размер на 138.30 лв., и договор за
паричен заем № 955391 от 04.10.2021 г., по силата на който „Креди Йес“ ООД
в качеството му заемодател се е задължил да предостави в заем сумата от 400
лв. при неустойка по чл. 8 от договора в размер на 240.43 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са установителни искове за нищожност на клауза от договор
за паричен заем поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, противоречие със закона – чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл.
22 от ЗПК и неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП.
Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца
основания за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
5
договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност
следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК, с общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД и с изискванията на
ЗЗП, доколкото ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в
ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на
волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да
определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то
не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на неустойката
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като се има предвид видът и размерът на задължението,
чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и други; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В случая уговорената между страните неустойка е за неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.
Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка
имуществена вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане.
Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това
за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще
разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това
поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни
от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано.
Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да
6
отговарят гарантите – поръчители по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, и
непосилните изисквания за представяне на банкова гаранция в размер на два
пъти общата сума по договора за заем и за срок от 6 месеца след изтичане на
крайния падеж на договора, показват, че единствената цел на неустойката е
различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да
обезщети и санкционира неизпълнението. Действителната цел на тази
неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред
с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. По този
начин неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на
кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Като допълнително задължение по договора за заем неустойката
представлява скрит разход за заемателя, който увеличава значително цената
на кредита. То няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не
зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но
неминуемо води до възникване на косвени разходи за заемателя, които трябва
да са включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 11, ал. 1
т. 10 от ЗПК. В случая предвиденият в договора за паричен заем процент на
разходите по кредита не включва стойността на неустойката, доколкото
съгласно чл. 3.3, ал. 2 от договора за заем при изчисляване на ГПР не се
вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора, а неустойката е предвидена именно за
неизпълнение на задължение по договора. Размерът на неустойката
представлява 52.20 % от стойността на заема. Прибавянето й към ГПР от
49.049 % надхвърля многократно пределния размер на ГПР съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, която към момента на
сключване на договора за паричен заем възлиза на 10 %. Поради това с оглед
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК клаузата е нищожна
поради противоречие със закона.
Клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В тази насока е достатъчно да се посочи, че
размерът на неустойката – 208.78 лв. представлява повече от половината от
предоставената в заем сума – 400 лв. При това в договора и в Общи условия
липсва обосновка за критериите, по които е изчислена неустойката, което
лишава съда от възможността да провери наличието на такива и обективния
им характер. Така формулирана клаузата преследва недопустима от закона
цел, а именно увреждане на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, а това я прави неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
7
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП предвижда, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тежестта
да установи, че определено условие от договора е индивидуално уговорено
пада върху търговеца с оглед изричната разпоредба на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП.
Въпреки ангажираните от ответника писмени доказателства съдът намира, че
такова доказване не бе успешно проведено по делото. От представените по
делото договори за паричен заем, сключени от ответника с трети неучастващи
по делото лица, а именно договор за паричен заем № 584436 от 01.10.2021 г.,
договор за паричен заем № 956843 от 19.10.2021 г. и договор за паричен заем
№ 955391 от 04.10.2021 г. се установява, че сключеният между страните
договор е типов, бланков договор за заем, който е бил предварително
изготвен и в чийто текст не са предвидени възможности за избор, изменение
или допълване на клаузите. На попълване подлежат само
идентификационните данни на заемателя и конкретните параметри на заема, а
по отношение на неустойката – нейният размер, но не и условията за
начисляването й – така Решение № 60071 от 30.07.2021 г. по т.д. № 1453/2020
г. на ВКС, І т.о. Нещо повече – при сключване на договора потребителят няма
възможност да изключи приложението на клаузата за неустойка, нито да
влияе върху условията за начисляването й, тъй като те са формулирани в
предварително изготвени от заемодателя Общи условия. По този начин
потребителят е принуден или да сключи договора при условията, които му
предлага заемодателят, или да се откаже изобщо от сключването му, което го
поставя по-неблагоприятно положение в сравнение с търговеца.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
исковата молба да бъде уважена изцяло като бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем, сключен между страните.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца бъдат присъдени
разноски за държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА – в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 8 от договор за
паричен заем № 88249, сключен на 19.04.2021 г. между „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“
№ 12, представлявано от управителя В. М.И. и Ц. СТ. Н., ЕГН ********** от
8
с. **************, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 208.78
лв., поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
противоречие със закона – чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от
ЗПК и неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от управителя
В. М.И. да заплати на Ц. СТ. Н., ЕГН ********** от с. ************** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от управителя
В. М.И. да заплати на адвокат Д.В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив със
служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9