Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260043/16.3.2021 г.

 

                                гр.Ямбол........16.03........2021 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.........................двадесет и втори...февруари........................................

  През две хиляди двадесет и първа година,..........в състав:

                                                         Председател: Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.............гр.д.№ 204

по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Пред ЯОС е депозирана искова молба от З.Г.Б., ЕГН **********, Г.  З.   Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., В.Н.Х., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б. и Т.  З.  Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., ЕГН **********, всички с адрес *** чрез адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия София, с която се претендира да бъде осъден ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.София да заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на Н. В.. Х., загинал при ПТП от 09.01.2020 г. в общ размер на 800 000 лв., от които на всеки от тях по 200 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 06.02.2020 г. до датата на окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Твърденията са за това, че на 9.01.2020 г. на железопътния прелез на с.Жельо войвода водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К 8477 АТ К.М.Т. е нарушил правилата за движение като не спрял и преминал през железопътен прелез, въпреки наличието на работеща в нормален режим и светеща „червен" сигнал светофарна уредба, в резултат на което е ударен от влакова композиция № 80144, марка и модел „Шкода 33185-4", собственост на БДЖ - Пътнически превози ЕООД и управлявана от Ц.М.Д.. Реализирано е ПТП, при което е причинена смъртта на Н. В. Х. - пътник в лекия автомобил. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/2020 г. и е образувано ДП № 43/2020 г. по описа на РУ - Сливен.

Починалият Н.В. Х. бил баща на В.Н.Х. и фактически съпруг на З.Г.Б.. Н. Х. е отгледал Г.З.Б. и Т.З.Б. и се е грижил за тях, като за свои родни синове до смъртта му. Твърди се, че З.Б. и Н. Х., заедно с техните деца били едно щастливо и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа отглеждали и възпитали В.Х., Г.Б. и Т.Б.. Семейството разчитало на него. Той осигурявал издръжка на съпругата си и децата си. След като починал, ищците загубили част от семейството си, много скъп за тях човек, поради което към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни. Починалият Н.Х. бил силно привързан към синовете си и своята съпруга. Той никога не правел разлика и по никакъв начин не делял децата. Приемал ги наравно за свои родни синове и полагал грижи за тях всеотдайно до настъпването на нелепата му смърт. Именно за тези претърпени болки и страдания ищците желаят да бъдат обезщетени от застрахователя на виновния водач, към когото са се обърнали с такава претенция, но въпреки представените от тях доказателства, ответникът е отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета.

 В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него не се оспорва факта на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, както и настъпилото на 9.01.2020 г. ПТП със застрахования автомобил. Оспорва се наличието на деликт, ведно с всички негови последици, оспорва се подробно наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на починалия, твърденията, че между тях приживе са съществували отношения на близост, водещи до твърдените вреди, включително размера претендираните обезщетения. Желае се отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове.

Ответникът, редовно призован чрез своя пълномощник също поддържа становището си по отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С исковата молба ищците са представили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/2020 г., посетено от полицай на 9.01.2020 г. около 19.30 ч. на път SLV III 5305, 22 км ЖП прелез с.Жельо войвода с участници ППС Фолксваген Шаран, рег.№ К 8477 АТ с водач К. М. Т., притежаващ застраховка „ГО“ в ЗД „Бул инс“ АД и влак Шкода, модел 44185-4, собственост на БДЖ – Пътнически превози ЕООД, управляван от Ц.М.Д. със застраховка в ОЗК Застраховане. Описано е, че ПТП се е случило след като МПС Фолксваген е преминало на светеща червена светлина на светофарната уредба, работеща в нормален режим, вследствие на което е блъснат от влак. Загинали са трима от пътниците, един е с опасност за живота и един с контузии на гръдния кош. МПС е с цялостна деформация. Образувано е ДП № 43/2020 г. по описа на ОДМВР Сливен, Отдел „Разследване“.

Представено е препис-извлечение от акт за смърт от 10.01.2020 г. за починалия на 9.01.2020 г. Н. В. Х. и удостоверение за наследници № ГС-02-000514/20.01.2020 г. за това, че негов единствен наследник е ищецът В.Н.Х.. От удостоверение за раждане-дубликат се установява, че В.Н.Х. е роден на *** г. от майка З.Г.Б. и баща Н.. В. Х.. В удостоверенията за раждане на Г.З.Б., роден на *** г. и на Т.З.Б., роден на *** г. е записано, че двамата са с майка З.Г.Б., но не е записан рожден баща.

С две писма от 24.02.2020 г. ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД е уведомило З.Г.Б. в качеството й на родител и законен представител на малолетния В., че няма основание към момента да удовлетвори претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение по заведена щета № ********** за ПТП от 9.01.2020 г., тъй като не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП. С второто писмо дружеството е уведомило З.Г.Б. в качеството й на родител и законен представител на малолетните Г. и Т., че няма основание да удовлетвори претенциите за обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди.

В настоящото производство бяха назначени, изслушани и неоспорени авто-техническа, съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологична експертизи. Вещото лице по авто-техническата експертиза дава заключение, че техническата причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически правилно е водачът на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на движение и предприеме спиране преди спуснатите бариери, както и да изчака и пропусне влаковата композиция, а след това предприеме пресичането на жп прелеза. Скоростта на влаковата композиция преди ПТП е около 79 km/h, опасна зона около 167 м. Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е около 20 km/h. ЖП прелезът е бил сигнализиран с пътни знаци, електрическа бариера, светлинна и звукова сигнализация. Сигнализациите на жп прелеза към момента на настъпване на ПТП са били изправни. Бариерите са били спуснати, светофарът е работел като е имало и звукова сигнализация - всичко това въвежда забрана за преминаване през жп прелеза на превозни средства. Водачът на автомобила не е спрял преди пресичане на жп прелеза. С действията си водачът на автомобила е допуснал навлизане на автомобила в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да намали скоростта на достатъчно голямо разстояние и предотврати ПТП чрез спиране преди да премине покрай спуснатата бариера, при работещ светофар и звукова сигнализация. Машинистът е възприел опасността от удар на разстояние около 54,2 м от мястото на удара, като е нямал техническата възможност да предотврати ПТП. В момента, в който машинистът е реагирал на опасността, като е предприел спиране, автомобилът е бил на около 4,9 м преди светофара или на 13,9 м преди мястото на удара.

В съдебно заседание вещото лице добави, че за да премине през бариерата водачът на лекия автомобил реално я заобикаля и навлиза в насрещната лента за движение.

По съдебно-медицинската експертиза вещото лице доктор специалист по съдебна медицина и обща и клинична патология, дава заключение, че при възникналото пътно-транспортно произшествие на 09.01.2020 г. около 19.45 ч., пострадалият Х., както се возел на задната седалка в ляво на управлявания от негов познат лек автомобил, при навлизане в с. Желю войвода и преминаване на автомобила през жп-прелеза от север, е бил блъснат от пътнически влак, който се движел с посока от гр. Бургас към гр. Сливен. Ударът по автомобила е бил отстрани отляво отзад и след удара автомобилът е бил изтласкан и повлачен от влака напред и наляво по посоката на движение на влака. Лекият автомобил е получил тежки деформации най-тежко изразени отзад и отляво, а пострадалият и останалите пътници, както и водачът на автомобила са получили значителни травматични увреждания и са били намерени на различни разстояния от катастрофиралия лек автомобил. Пострадалият Х. е починал на мястото на произшествието, непосредствено след произшествието. Пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма, като при външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия са били установени данни за железопътна травма - травма вътре в лекия автомобил като пътник, возил се на задната седалка на автомобила. Автомобилът е получил тежки деформации и хлътване в ляво към тялото на пострадалия, при което тялото на пострадалия е било силно притиснато от деформиралите се части на автомобила, изпаднал от автомобила и пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош и корема, както и органите разположени в областта на гръдната и коремната кухина и тежки травми в областта на крайниците. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия Х. е тежката съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците и острото шоково състояние, в което е изпаднал непосредствено след железопътната травма, както и коматозното състояние, в което е изпаднал вследствие тежката черепно-мозъчна травма. Шоковото състояние се дължи на съчетаната травма - травмата на главата, гръдния кош, корема и крайниците, а комата се дължи на получената тежка черепномозъчна травма. Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения в тази връзка.

В заключението по съдебно-психолочичната експертиза вещото лице психолог сочи, че при ищцата З.Б. се откроява следното психологично състоянието относно преживяната загуба - поведенчески, познавателни и вегетативно промени с прояви като: често плаче вечер, чести мисли за починалия и тревоги за отглеждането на децата, нежелание за срещи с външни хора, мнителност - всички в махалата говорят за тях, че е различна, изпитване на гняв срещу водача на автомобила, в който е загинал Н. Х., притеснения от финансов характер и това, че има затруднения да издържа децата си, че разчита основно на родителите си и за финансова подкрепа, ясни спомени, като на филм за деня, в който е научила за смъртта на Недялко и то едва ли не последна, като се заговорило в махалата. С оглед на това се наблюдават симптоми на остра стресова и постравматична стресова реакция в средна степен, като няма ясно изразена депресивна или тревожна реакция, поради ежедневната заетост на ищцата и липсата на психическо пространство да преживее загубата си. Затова и същата е все още е на фаза между отричането и гнева - двете начални фази на траурна реакция.

Децата Г.З.Б. и Т.З.Б., а дори В.Н.Х., са били на изключително ниска възраст по време на смъртта на бащата, както са в крехка възраст и към момента. Предвид това Г.З.Б. и Т.З. не са могли да имат осъзнати и поради това ясни спомени за Н. Х.. Мисълта за смъртта се проявява към 7-8 годишна възраст при децата, а осъзнаване на последиците й - изчезването, продължителното отсъствие на починалия се случва към 9-та година. Към възрастта, на която са по-малките деца, същите още нямат формирано самосъзнание, но усещат отсъствието на грижа, въпреки че не я свързват с конкретен човек и не могат да имат памет и спомен за него, ако не го виждат. Поради това вещото лице счита, че категорични изводи за преживяната травма от конкретните деца не може да се направи.

По-голямото дете Г. може да покаже снимка на баща си, но това е по-скоро неосъзнато поведение. На детето се говори за татко му, чува такива разговори с батко му В. и с другите хора, което създава заблуждаващо впечатление, че детето разпознава същия от образите на снимките или го помни. В тази възраст детето учи чрез имитация „попива" средата. То има капацитет да разпознае баща си, ако той е жив и общува с него, но не и да формира ясни спомени за него, нито пък отчетливо осъзнаване на липсата му, от която да страда.

В.Н.Х., признато дете - първо момче на загиналия Н.Х. е бил във възраст, която позволява детето да има смътен спомен за баща си, особено когато той е полагат активно грижи за него. Детето помни баща си и най-вече факта, че има „тати". Рисува го в семейната рисунка, пита за него. Затова майката разказва, че татко му е отишъл на работа надалеч, но се интересува редовно за него. По думите на майката, на В. още му се купуват подаръци от името на баща му, за да се радва детето и да не усеща остро липсата му. Фигурата на бащата за детето е още „героична" за малкото дете и ще си остане такава дълго време. Загубата на този образ ще нарани детето, което е малко да разбира смъртта и загубата.

Основен страх за всяко дете и този от изоставяне. Затова поведението на майката и другите близки да „залъгват" момченцето, че бащата му изпраща подаръци, пита за него и др. е позитивно и правилно поведение, предпазващо от травма неопитната и ранима детска психика.

Според вещото лице като се имат предвид емпирични и теоретични научни резултати в психологията на детското развитие, последиците от загубата на бащата за тези деца, които са момчета, ще се прояви и проличи с „отложен старт", в по-късна от настоящата им възраст поради отсъствието на бащина фигура. Няма значение дали бащата е биологичен или не, ако такъв изобщо отсъства. Тази празнота на значима мъжка фигура и ролеви модел в живота на децата към момента се заема от дядото по майчина линия, но доколкото децата растат в семейна среда, семейството с баща и майка от една възрастова генерация, е по същество различно от това на бабата и дядото. Доколкото майката е самотен родител и в случая вдовица, без присъствие на мъж в живота им към момента, макар и подпомаган от близките си, това неизбежно се отразява негативно на развитието на децата.

С оглед обстоятелството, че трима от ищците са малолетни деца, съдът уведоми Д „СП“ Ямбол, а оттам предоставиха изготвен социален доклад. От извършеното социално проучване е установено, че З.Г.Б. осигурява жизнените потребности на децата В., Г. и Т., полага необходимите грижи за тях. Показала емоционална привързаност към децата, демонстрира интерес и загриженост към проблемите в тяхното развитие. За оценка на психологическото състояние на децата е изготвен доклад от специалист, според който децата са в добро психологическо състояние. Чувстват се спокойни в присъствието на майка си. По информация на родителя и по време на наблюдението няма данни за отклонение от нормата на цялостния психичен статус. В заключението си психологът констатирал, че тъгата от липсата на единия родител, подтиснатото поведение и страховете са нормални прояви - децата са във възраст, когато концепцията за трайност на смъртта все още се формира. Физическото състояние на децата е стабилно.

Във връзка с повдигнатия от ответното дружество въпрос относно адресната регистрация на починалия Х., съдът извърши служебна справка в НБД Население, от която се установява, че Н.В. Х. е с постоянен и настоящ адрес ***.

По делото са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните на ищцовата страна свидетели. Свидетелят Ц.Д. е локомотивният машинист, очевидец на случая от 09.01.2020 г. При тръгването на влака от гара Жельо войвода дежурният е дал право за потегляне. Прелеза, който е след гарата на с. Жельо Войвода посока Сливен бил със спуснати бариери и задействана светлинна и звукова сигнализация. Било тъмно. Наближавайки прелеза свидетелят подал звуков сигнал. Видял автомобил,  който идва от дясната страна на локомотива и нямал намерение да спира и задействал влаковата спирачка. Въпреки това последвал удар между автомобила и влака.  Задна лява част на автомобила била блъсната от влака. След удара с влака автомобилът застанал в посока движението на влака, от ляво на релсите. Автомобилът пресякъл пред влака и бил ударен на края на пресичането. Бариерата била частична, само на едната половина на пътя и позволявала заобикаляне, когато е спусната.

Относно претърпените болки и страдания от ищците вследствие смъртта на Н. Х. са разпитани свидетелите С., Г. и И.. Свидетелките Е.С. и К.Г. имат идентични показания за това, че познават З. и Н., от една махала са.  Познават ги от десет години, З. и Н.са заедно от 2014 г. Живеели като семейство, имали извършен ритуал по ромските традиции, имали годеж от 2014 г. и от тогава живеели в къщата на свекървата и свекъра  - родителите на Н.. Свидетелките не знаят някога З. и Н. да са се разделяли, били в добри отношения, обичали се много. Имат три деца - В., Г. и още едно момче. Н. се грижел за В., гледал го, носел го на врата си, хубави отношения имали. Мач играели заедно. Когато се родило второто момче, Недялко също много се радвал, радвал се и за третото момче Т.. Недялко обичал жена си, децата си, работел и изкарвал парите за семейството. Децата много се радвали на баща си, обичали се, търсели баща си. Към 6-7 часа в деня след катастрофата се разчуло за катастрофата, казали на З., че мъжът й починал. Децата се разплакали. З. много тежко преживяла смъртта на Н.. В. го взели да го утешат, на З. й станало лошо. Живота им станал много труден. Децата питат къде е баща им. Другите деца подиграват В., че няма баща. В. и Г. показват снимки на баща си. Малкия Т. му говорят, че има баща. З. плаче всяка вечер, притеснена е, реве, в стрес е. Сама се грижи за децата си. Преди катастрофатата З. имала подкрепата на Н. и родителите му.  Сега З. е тъжна, мълчалива, не говори много, не иска да общува. Преди била весела, смеела се, щастлива била. Н. бил хубаво момче. Работел,  грижел се за жена си и децата си.

Свидетелят И.И. също познава З. и Н. от много отдавна. Те нямали граждански брак, живеели на семейни начала. От 2014 г. заживели при бащата на момчето - при В. до смъртта на Н.. Н. и З. имали три деца момчета. Н. се грижел за трите момчета. З. не е била с друг мъж. Н.е припознал само първото дете, със сигурност е искал да припознае и другите две деца, но заради адресната регистрация, не е разрешено от системата повече хора да се регистрират на един адрес. Децата са на Н. и З., били нормално семейство. Не е имало побоища, караници, живеели нормално. Н. имал нормални отношения като между баща и деца. Докато бил жив Н. живеели заедно и той се грижел като за собствени деца. Свидетелят не е чувал да е имало период, в който Н.да не се е грижил за децата. Според свидетеля е нормално да тъгуват децата и З. за Н.. В. по-големия син винаги пита за баща си и тъгува, че не може да го види. З. е споделяла, че й е трудно, объркана е, не знае как ще продължи живота й занапред. Трудно й е, но ще й помагат баща й и майка й, тя полага грижи за децата си.

Н. ходел на работа, излизал на пиацата, по строителството работел. Не бил лошо момче. Ходел на работа, изкарвал по някой лев, за да си гледа децата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира иска с правно основание чл.432 от КЗ.

Съгласно тази разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. Страните по делото не спорят, а и от представените справки се установява, че водачът на Фолксваген Шаран, рег.№ К 8477 АТ - К.М. Т. е имал при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на процесния лек автомобил, която е действала към момента на ПТП на 9.01.2020 г. В качеството си на застраховател ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял и на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на застраховката.

За уважаване на предявената претенция е необходимо да бъде установен фактическият състав на непозволеното увреждане, което включва виновно извършено противоправно деяние с произлезли от него вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Предвид събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане са налице.

В настоящото производство предвид събраните по делото доказателства - авто-техническа експертиза, съдът прави извода, че именно Т. е водачът, допуснал настъпване на процесното произшествие на 9.01.2020 г., при което е загинал Н. Х.. Вещото лице дава заключение, че техническата причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Би следвало водачът на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на движение и предприеме спиране преди спуснатите бариери, както и да изчака и пропусне влаковата композиция, а след това предприеме пресичането на жп прелеза. При действаща, изправна светлинна сигнализация и спуснати бариери, водачът Т. не е сторил всичко това, а е заобиколил бариерата и като е пресякъл жп релсите е бил блъснат от преминаващия влак, който технически не е имал възможност да спре. Тези действия показват, че застрахованият водач Т. е имал противоправно поведение, довело до настъпването на ПТП, при което е загинал пътникът в автомобила Н. Х..

Липсват събрани по делото доказателства, оборващи вината на водача на лекия автомобил Фолксваген.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че пострадалият Х. е починал на мястото на произшествието, непосредствено след произшествието, тъй като е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма, като са били установени данни за железопътна травма - травма вътре в лекия автомобил на пътник, возил се на задната седалка на автомобила. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия Х. е тежката съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците и острото шоково състояние, в което е изпаднал непосредствено след железопътната травма, както и коматозното състояние, в което е изпаднал вследствие тежката черепно-мозъчна травма. Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения в тази връзка. Въз основа на тези изводи на вещото лице съдебен лекар за съда е безспорно установено, че е налице причинна връзка между причиненото от застрахования Т. ПТП и настъпилата смърт на наследодателя на ищците.

Съдът приема, че и четиримата ищци притежават материалната легитимация да претендират и да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената при ПТП смърт на Н. Х.. Действително липсват доказателства ищцата З.Б. и загиналия Н. Х. да са сключили граждански брак, но съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че същите са живеели на семейни начала. Свидетелките Е.С. и К.Г. са единодушни, че по ромските обичаи е имало годеж между двамата и оттогава те живеят като семейство в дома на родителите на Х.. Най-голямото дете В. единствено е припознато от Х. и последния е вписан като баща в удостоверението му за раждане, а за децата Г. и Т. липсват данни за баща в актовете им за раждане. По отношение на тези две деца предвид свидетелските показания на тримата свидетели С., Г. и И. съдът приема, че те са били отглеждани като родни деца от Н. Х.. В настоящото производство не е необходимо наличието на биологична или осиновителска връзка между децата и Х. като техен баща предвид признатото с Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на ВС право на обезщетение при непозволено увреждане и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

При тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички основания за ангажиране отговорността на ответника-застраховател за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, изразяващ се в смърт на наследодателя на ищците, съотв. отглеждащ двама от тях. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази вида и характера на доказаните вреди, страданията на ищците, които в случая съдът приема, че са големи, тъй като последиците от това увреждане са необратими. Налице е загуба на човешки живот, която няма как да бъде преодоляна и тази загуба се отразява, както на жената, с която загиналият е съжителствал, така и на трите деца, които са разчитали на баща си финансово и морално. Освен от свидетелските показания, от заключението по съдебно-психологичната експертиза, съдът намира за установена силна връзка между ищците и починалия Х., както и тяхната сплотеност и близки отношения, което води до тежки психически последици за ищците в следствие тази загуба. Въпреки ниската възраст по време на смъртта на бащата В., Г., Т., поради което не са могли да имат осъзнати и поради това ясни спомени за Н. Х., вещото лице е категорично, че последиците от загубата на бащата за тези деца ще се прояви и проличи с „отложен старт", в по-късна от настоящата им възраст поради отсъствието на бащина фигура. Няма значение дали бащата е биологичен или не, ако такъв изобщо отсъства. Имайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 80 000 лева за ищцата З.Б. и по 50 000 лв. за всяко от трите деца отговаря на принципа на справедливост и би могло да компенсира претърпените вреди.

Върху определения размер на обезщетението следва да бъде присъдена и законната лихва, която законодателят определя, че започва да тече от датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя - по чл.497, ал.1 т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ. В случая съдът намира за неоснователно искането на ищците законната лихва да бъде определена с начална дата 6.02.2020 г. – дата на уведомяване на застрахователя. Меродавна е в случая датата 6.05.2020 г., до която е изтекъл предвиденият в чл.496 ал.1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне на застрахователя. Както се установява от представените писмени доказателства, ищците са предявили претенциите си на 6.02.2020 г., т.е. тримесечният срок за произнасяне на застрахователя изтича на 6.05.2020 г. и същият дължи законната лихва от следващия ден – 7.05.2020 г.

При този изход на делото и направеното искане за определяне на адвокатско възнаграждение за представителя на ищците, същото следва да бъде уважено. От представените договори за правна защита и съдействие между ищците и адв.Р.М. е видно, че възнаграждението е договорено безплатно и платимо на основание чл.38  ал.1 т.2 от ЗА. Този размер съдът преценя, че следва да бъде общо 10 824 лв. с ДДС, от които 3516 лв. с ДДС за ищцата Б. и по 2436 лв. с ДДС за тримата малолетни ищци, изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при уважаване на исковете в посочените размери.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 15 048 лева. Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна такса 9200 лева за разгледаните искове, както и по сметката на ЯОС 1363,80 лева възнаграждение за вещи лица и един свидетел.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                     

                                                      Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на З. Г.Б., ЕГН: ********** *** сумата 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х.,***, настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано  от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 80 000 лева до размера на 200 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на З. Георгиев Б., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г.З.Б., ЕГН ********** *** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х.,***, настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано  от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 50 000 лева до размера на 200 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87  на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на З. Г. Б., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетния В.Н.Х., ЕГН ********** *** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В.Х.,***, настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано  от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 50 000 лева до размера на 200 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87  на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на З. Г.Б., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетния Т.З.Б., ЕГН ********** *** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х.,***, настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано  от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 50 000 лева до размера на 200 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД гр. София на основание чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.Р.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер 10 824 лева с ДДС за представляваните от нея З.Г.Б., ЕГН **********, Г.  З.Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., В.Н.Х., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б. и Т.  З.  Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., ЕГН **********.

ОСЪЖДА З.Г.Б., ЕГН **********, Г.З.   Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., В.Н.Х., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б. и Т.  З.  Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на ЗД„БУЛ ИНС“ АД направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 15 048 лева.

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД да заплати ДТ 9 200 лева върху уважения размер на исковете, както и по сметката на ЯОС сумата 1363,80 лева възнаграждение за вещи лица и свидетел.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: