Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-260202 25.05.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На
двадесет и шести април година
2022
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка
Майска-Иванова
2. Радостина Петкова
Съдебни заседатели:
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
в.гр.дело номер 1429 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Александър Велики“ № 37 против
Решение № 655 от 20.02.2020 г., постановено по гр. дело № 7096/2019 г. по описа
на БРС, с което съдът е осъдил
въззивника да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: обл.Б., гр.Ц., ул.,,З.“ №**, сумата от 1513.15 лева(хиляда петстотин и
тринадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 220.79 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения между него
нощен труд през периода 01.07.2016г.-31.07.2019г. и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 201.92 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 30.10.2016г. до 23.08.2019г., както и да заплати сторените от ищеца по делото съдебно-
деловодни разноски.
Със
същото решение, съдът е осъдил Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ –МВР, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд- Бургас, разноски по делото в размер на 343.53 лева(триста четиридесет и три лева и петдесет и три
стотинки).
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ –МВР, което счита за незаконосъобразно и
неправилно, както и за необосновано. Страната твърди, че решението е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба.
Моли съда за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В
срока, предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: обл.Б., гр.Ц., ул.,,З.“ №**, чрез адв.Златина Билянова - БАК,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“ №8, ет.1. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Оспорва
наведените във въззивната жалба доводи. Претендира присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районния съд –
Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 и ал.6
от ЗМВР.
Въззивникът твърди, че в атакуваното решение неправилно е допуснато
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.20027 г. Излага, че в чл. 199 и 200 от ЗМВР-
2006 г. е регламентирана основната заплата, а в чл.201 допълнителните
възнаграждения в пет случая, подробно описани в жалбата. Счита, че редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в
ЗМВР и препращане към КТ за тези служебни правоотношения няма. Твърди, че
мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ
към предмета на спора са несъстоятелни. Посочва съдебна практика. Твърди, че е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 и това
да служи за генериране на извънреден труд, тъй като това поставя работещите по
трудово правоотношение в по-неблагоприятно положение спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от
ЗМВР. Изразява несъгласие с експертното мнение по съдебно-счетоводната
експертиза.
Въззиваемият твърди, в исковата молба, че в процесния период заемал
длъжността ,,К. на е.“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Ц. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР на РБ.
Подчертава, че поради естеството на работата си
полагал 24 часови дежурства по график, включително през времето от 22.00 часа
до 06.00 часа.
Посочва, че съгласно заключението на вещото лице
по извършената съдебно- счетоводна
експертиза, въззивникът
имал право да получи завишено заплащане
на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след
това се установявала продължителността на работния ден.
Посредством извършената експертиза се установявало, че
за процесния период (01.07.2016г.-31.07.2019г.),
ищецът(въззиваем) положил 1544 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1.143 и приравнени на дневни, възлизали на 1764 часа за целия
период, което от своя страна води до 220,79 часа извънреден труд ( на стойност
1513.15 лева), който следвало да бъде допълнително заплатен. Отбелязва, че
своевременно било направено увеличение на иска.
Излага, че в решението си, първоинстанционният
съд потвърдил правните аргументи,
изложени в исковата молба, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на
служителите- осем часа дневно и 40 часа
седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.143 от КТ, нощен бил труда,
който се полагал по разпореждане или със знанието на работодателя извън
установеното работно време.
Посочва, че при работа на смени, се предвиждало полагането на труд и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, като работното
време не следвало да надвишава осем часа.
Навежда доводи, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на
исковия период се определяли от три подзаконови нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работи, а
именно: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.;
Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Твърди, че сумата 1513.15 лева представлявала възнаграждение за отчетен
извънреден труд, получена чрез преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд.
Намира за основателна и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от
С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: обл.Б.,
гр. Ц., ул. ,,З.“ №**, чрез адв.Златина Билянова - БАК, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“
№8, ет.1 против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с
адрес: гр. София, ул. ”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззивникът твърди, че за
исковия период е заемал длъжността ,,К. на е.“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Ц. към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР на РБ и като такъв има статут на държавен
служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил
нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1600 часа нощен
труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен,
възлиза на 1829 часа и съответно 229 часа за спорния период представляват
извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено
допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 1374 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с
чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за
забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата
молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените
съдебно-деловодни разноски, както и 170 лв. мораторна лихва. Ангажира
доказателства.
Въззиваемият е оспорил исковата молба. Заявява, че не е
основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК
отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като
държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззивникът не може да се
ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да
претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска.
В хода на производството исковете са изменени, след
депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 05.02.2020 г. е прието
увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1513.15лв.,
ведно със законната лихва, считано от 23.08.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата.
Изложените в исковата молба твърдения, че въззиваемия за процесния период е заемал длъжност ,,К. на
е.“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Ц. към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ както и това, че
страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника,
затова по реда на чл.153 съдът ги приема за
установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за процесния период е полагал
дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови
дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на
работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация
на работното време по горния начин, била превишавана максималната
продължителност на служебното време за месеца.
Тъй като производството по делото бе
спряно с определение на БОС, съдът намира ,че следва да изложи мотиви във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/
от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която
да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня
.Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд .В националното законодателство
изобщо не съществува до 2020г /вкл. и
през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния
труд на държавните служители в системата
на МВР, така ,че отговорът на този
въпрос не променя становището на
настоящия състав .В тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна,
предвиденото заплащане на нощния
труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час не може да компенсира особената
тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по
трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице
равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна,
униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в
по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд. По отношение на приетото от
СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност
на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена
по-късно. Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август
2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се
приеме, че такава е налице, както бе посочено по –горе в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
По
повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:
Според
действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба,
новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното
отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции
въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7. Това превръщане
на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСГ – стр.196 по гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г.
във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Твърди се във въззивната жалба, че горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не
дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването
му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв.
На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият
е лице със статут на държавен служител –
чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските
на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в
сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в
сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по
степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към
съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в
по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и
6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде
приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент
1.143.
Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това,
че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение
на приравняването на нощния труд с
дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния,
прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за част от процесния период горните
правоотношения са уредени от разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период или изразено по друг начин – отработените часове
нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. – възприето е общото правило,
следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че
положеният от въззиваемия нощен труд за периода 01.10.2016г.
– 30.09.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за
часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен
труд се дължи съответна добавка за нощен
труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по
0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се
превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при
приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период,
в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към
релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен извънреден труд
за процесния период, въззивникът е поискал определянето му посредством
експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е
запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства,
е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността
на служебното време. То, също така е остойностено,
съобразно действалите към актуалния момент административни актове,
регламентиращи възнаграждението на въззиваемия.
Така за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019 г. въззиваемият е положил нощни дежурства, в резултат от които
е превишил служебното време с общо 220.79 часа. Така следва заключение, че
за процесния период на въззивника се
дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1513.15лв. и законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като и мораторна лихва от
201,92 лв.
При изложените мотиви на настоящия състав, се налага
заключение, че постановеното от БРС решение е правилно и законосъобразно, което
налага потвърждаването м
В полза на въззиваемия се
следват направените разноски, възлизащи на 350 лв. които са около минимума и не следва да бъдат изменяни от съда.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 655 от 20.02.2020 г., постановено по гр. дело № 7096/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171
А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: обл.Б.,
гр.Ц., ул.,,З.“ №**, чрез адв.Златина Билянова - БАК, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“
№8, ет.1, сумата от 350 лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: