Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава
йорданова
при участието на секретаря Лиана
Тенекева, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 984/2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и
сл. от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
Постъпила
е молба от Ю. Б.А. *** против К.И.К. *** за
защита от домашно насилие. В молбата се твърди, че на 22.11.2020 г. К.К., който
е неин бивш съпруг се обадил двукратно по телефона на да дъщеря им Б. К., като
отправил обиди по адрес на А. и се заканил, че ще запали село Ж.. Твърди, че
поведението на К. представлява акт на психическо насилие.
Б.
К., в съдебно заседание се явява лично, като потвърждава твърденията на своята
майка и
Ответникът по молбата К.К., въпреки че е редовно уведомен, не взема становище
по молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Ю. А., с която тя е декларирала, че спрямо нея и дъщеря й Б. К. е
извършено домашно насилие от бившия й съпруг К.К. на 21.11.2020 г..
Страните не спорят, а и от представеното по делото
копие от Решение от 07.11.2003 г. по гр. дело № 350/2003 г. по описа на
РС-Ихтиман, се установява, че са били съпрузи като бракът им е бил прекратен по
взаимно съгласие.
Съгласно приложеното решение на ТЕЛК № 0893/106 от 11.06.2015 г.
на ЦПЗ – София ЕООД Б. К. е със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда
помощ.
От представената по делото преписка УРИ
274000-3883/30.11.2020 г. се установява, че във връзка със случилото се на
22.11.2020 г. е била извършена проверка по повод подадена от Ю. А. жалба, която
е приключена със съставяне на протокол за полицейско предупреждение по чл. 65 ЗМВР спрямо К.К.. В дадените сведения К. е заявил, че съжалява за случилото се,
като не помни конкретните думи, които е отправил при обажданията по телефона,
тъй като е бил употребил алкохол.
В съдебно заседание Б. К. потвърждава твърденията
на майка си, като твърди, че като баща й се бил обадил по телефона и я е
заплашил че ще ги запали цяла нощ не е спала от притеснение.
От показанията на св. Иванка
Занева, която майка на Ю. А. и баба на Б.
К., се установява, че в действителност на 22.11.2020 г. К.К. се е обадил по
телефона на дъщеря си и а заплашил, че ще запали с. Ж., което много разстроило
Беатрис и тя цялата нощ е плакала.
При изслушването на
представените с исковата молба аудиозаписи се установи, че в действителност
лице от мъжки пол /за което се твърди, че е К.К./ е отправяло обидни думи за А.,
а впоследствие и е отправило заплахи, че ще запали с. Ж..
С оглед на обсъдените по-горе
доказателства, съдът приема, че в хода на производството отчасти се потвърдиха изнесените
в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства за
извършено домашно насилие от страна на К.К. спрямо дъщеря му Б. К..
Използваните обидни думи за А. и отправената закана несъмнено представляват акт
на психическо насилие. Тези действия на К. обаче не представляват акт на
домашно насилие спрямо самата Ю. А., доколкото телефонните обаждания са
осъществени единствено с дъщеря му.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата
на Ю. А. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от
съда, когато по делото се установи акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова
насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка,
във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая Ю. А. е бивша
съпруга на ответника, а Б. К. – негова дъщеря, и следователно са сред лицата,
които могат да търсят, съответно срещу
които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.
Съдът
приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя
търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна
декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да
проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.
В случая в подадената от Ю. А. декларация има индивидуализация
на времето и мястото на извършеното домашно насилие. За начина на извършване на
насилието съдът се довери на представените аудиозаписи, които не са оспорени от
страна на ответника К., и които съдържат отправени обидни думи за А., както и
заплахи, които очевидно са били възприети от Б. К..
Действията на К.К. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗСДН,
представляват акт на психическо и емоционално насилие спрямо дъщеря му Б. К.. Вербалната
агресия във всички случаи представлява психическо насилие още повече, когато е
осъществена спрямо собствената му дъщеря, която страда от сериозно заболяване и
е с крехка психика.
В този смисъл съдът намира, че молбата на Ю. А. за защита срещу
домашно насилие на дъщеря й Б. К. е основателна и следва да бъде уважена.
Извършеното от страна на бившия й съпруг, е силно морално укоримо, доколкото
той макар и под влияние на употребения алкохол, не се е посвенил разговаряйки с
дъщеря си по телефона, да обижда майка ѝ и да отправя сериозни закани за
саморазправа.
Не е така обаче по
отношение на молбата за защита от домашно насилие на самата А.. В хода на
производството не се събраха каквито и да е доказателства за извършени
конкретни действия на К., които да са били насочени към молителката и които да
могат да се квалифицират като акт на домашно насилие спрямо нея.
Обстоятелството, че А. е узнала от дъщеря си за отправените обиди и заплахи, не
е достатъчно, за да се приеме че изявленията на К. представляват акт на
психическо насилие спрямо нея. Ето защо в тази си част молбата за защита срещу
домашно насилие следва да бъде отхвърлена.
Относно мерките за
защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за
личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и
действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени,
че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо
ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН, като К. да бъде задължен
занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, включително и при
извършване на комуникация по телефона, както му бъде забранено да приближава Б. К..
Съдът намира, че
налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на закона, а
именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под
угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща
наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.
Относно срока, през
който на К. да му бъде забранено да приближава пострадалата, съдът приема, че
следва да бъде определен за 6 месеца, през който срок ответникът следва да
преосмисли своето поведение спрямо дъщеря си.
С оглед разпоредбата на
чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на извършеното деяние от
ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона размер от 200 лв.,
с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно
поведение.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на
делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в
размер на 50.00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА К.И.К. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Б. К. К. от с. Ж.,
обл. Софийска.
ЗАБРАНЯВА на К.И.К. *** ДА
ПРИБЛИЖАВА Б. К. К. от с. Ж.,
обл. Софийска на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 6 /шест/ месеца.
НАЛАГА на К.И.К. *** на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер
на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА К.И.К. *** да заплати в полза на държавата по сметка на
ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер
на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ молбата Ю. Б.А. *** срещу К.И.К. *** за защита от домашно насилие, осъществено спрямо нея на 22.11.2020 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – Ихтиман,
на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението може да се
обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес, като обжалването не
спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова /
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
№ …/13.01.2021 Г.
гр. Ихтиман, 13.01.2021
г.
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в откритото съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и
двадесет и първа година по гр. д. № 984/2020 по описа на съда, на основание чл.
15, ал. 2 ЗЗДН издава следната
ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА
ЗАДЪЛЖАВА К.И.К. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Б. К. К. от с. Ж.,
обл. Софийска.
ЗАБРАНЯВА на К.И.К. *** ДА
ПРИБЛИЖАВА Б. К. К. от с. Ж.,
обл. Софийска на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 6 /шест/ месеца.
При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата
– чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА да се връчи
на страните по делото и на РУ на МВР –
Ихтиман.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/