Р Е Ш Е Н И Е
Номер 477 09.12.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№733 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд № 230 от 03.07.2019г. постановено по гр.д.№842/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П.Д. № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4 против Т.М.С., ЕГН ********** ***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, за установяване дължимостта на сумите по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016г., сключен с „И.А.М." АД, както следва: 856,34 лв. –главница, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016 г.; 128,50 лв. -договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 17.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 889,92 лв. -неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.11.2016г. до 17.06.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); 9,00 лв. -такса разходи; 83,45 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016г. до 06.02.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда), както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 216/2018г. по описа на РС-В..
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, /АСВ АД/, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че цесията не е произвела право действие срещу длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. Коментира се съдебна практика, според която, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от сключен договор за паричен заем, не е погасено, то следва да се приеме, че получаването на уведомлението за извършената цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Този извод жалбоподателят основава и на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД за предпазване на длъжника от двойно плащане на едно и също задължение. Поддържа, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването. Навежда се извод, че фактът за това кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно е установено, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Анализират се събраните в производството доказателства, че въз основа на цесия между „И.А.М.” АД и „АСВ” ЕАД , е прехвърлено вземане на АД срещу ответника Т.С. по договор за паричен заем,като размерът на задължението е установен от изслушана по делото счетоводна експертиза и че претенцията на ищеца-цесионер е установена по основание и по размер, както и факта, че от страна на длъжника няма постъпили плащания след цедиране на вземането. Като неправилен се квалифицира извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията поради липса на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия предвид осъществяваното за него процесуално представителство от назначен му от съда особен представител. В тази връзка се поддържа, че цялата кореспонденция между кредитора и кредитополучателя е изпращана на постоянния му адрес, посочен в договора за кредит. Цитира се съдебна практика за извършено уведомление за цесия с изпращането на исковата молба и приложено уведомление и достигането им до ответника и че получаването на уведомление в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, поради което жалбоподателят навежда извода, че надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесия като част от преписката към исковата молба следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на задължението му. Коментира се недобросъвестността на длъжника при съзнателно отклонение от задължението му своевременно и в срок да заяви промяна на настоящия си адрес и че от тази недобросъвестност той не може да извлича позитиви предвид и на предвидения в процесуалния закон достатъчно надежден механизъм в чл.47 ал.6 от ГПК, компенсиращ личното участие на ответника в процеса посредством института на особения представител. Излагат се и доводи за положена дължима грижа от ищеца, направил всичко зависещо от него за уведомяването на длъжника за извършената цесия. Като неправилен се определя извода на съда приел нищожност на претендираната неустойка като противоречаща на добрите нрави, нарушаваща принципа за справедливост и излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа, че тази неустойка не е нищожна доколкото е уговорена в хипотеза на високо рисков кредит при който заемодателят не е обезпечил вземането си по никакъв начин, че сумата за неустойка е уговорена като твърда сума, разпределена на броя на месечните вноски и се дължи заедно с тях, с което длъжникът е бил запознат при подписването на договора и се е съгласил. Коментира се т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно нищожността на неустойката, като се поддържа, че в случая уговорената неустойка няма такава характеристика и не надхвърля присъщите й функции.Счита, че неустойката се дължи предвид необезпечеността на кредита с поръчителство или банкова гаранция от длъжника и доколкото същата обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезпечение на вредите от неизпълнението без същите да се доказват и че се дължи такава каквато е уговорена.Счита, че размерът на неустойката не може да се редуцира до размера на вредите с което би се игнорирала нейната наказателна функция и доколкото липсва общовалиден критерий за прекомерност следва преценката за това какво е превишението на неустойката спрямо вредата да се определя и с оглед цената на договора, абсолютния й размер и дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин. По отношение на таксата разходи се поддържа, че същата е установена по размер и че това са конкретно договорени стойности като размер като разноски, и че законът предвижда възможност за договаряне на подобни такси, поради което тези такси не могат да се окачествят като неустойка, защото обезщетяват част от сумите, изразходвани от кредитора за извършвани допълнителни услуги, които са и доброволно уговорени и имат силата на закон, съгласно чл.20а от ЗЗД за сключилите го поради което не може да се обоснове противоречие с добрите нрави. Коментира се чл.10 ал.2 от ЗПК и се поддържа, че потребителят е длъжен да извършва всички плащания-на лихви, такси, комисионни или други разходи, които са предвидени в условията на сключения договор, поради което клаузата в договора не е нищожна, а волята на страните следва да бъде зачетена така както е изразена. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи заявената искова претенция.
В срок е постъпил писмен отговор от назначения на насрещната страна особен представител адв.И.И., в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Отговаря се на всички доводи развити във въззивната жалба и се акцентира на тяхната неоснователност. Повтарят се част от мотивите на първоинстанционния съд въз основа на които е постановено и обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл..269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение , а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба и в писмения отговор и
прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, във връзка с чл.92 и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата си молба против Т.М.С.,
с ЕГН-********** ***, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /“АСВ“АД/ ,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25,офис
сграда Л.,ет.2, офис 4,представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д.,
твърди, на 01.05.2017г. между праводателя
на ищцовото дружество „АСВ“ ООД и „И.А.М.“
АД е подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.,по силата на което вземането на цедента, произтичащо от договор за
паричен заем №2622058 от 18.08.2016г. е прехвърлено в собственост на цесионера,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности
и лихви, с изрична клауза в договора за заем уреждаща правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.Цедентът по договора упълномощил
цесионера от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като в тази връзка по реда
на чл.99 ал.3 от ЗЗД било изпратено чрез Български пощи уведомително писмо за
станалата продажба, с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2622058 от 03.05.2017г., с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, върнато в цялост
като непотърсена пратка. Второто
уведомително писмо №УПЦ-С-ИАМ/ 2622058
от 22.05.2018г. изпратено чрез куриер
отново било върнато в цялост като недоставено поради неоткриване на
адресата.Моли ищецът заедно с преписа от ИМ да се връчи и уведомителното писмо
от 22.05.2018г. на ответника, за извършване на надлежно съобщаване на цесията.
Моли съдът да приеме за ирелевантно личното връчване на съобщението за цесия на
ответника в хипотеза ако и в исковия процес той не бъде намерен на адреса и
връчването се извършва по реда на чл.47 ал.1 от ГПК при непогасено парично
задължение, доколкото уведомлението е предвидено в полза на длъжника с цел да
се предпази от двойно плащане на едно и също задължение и доколкото
възраженията от последния биха могли да бъдат при твърдение от негова страна,
че е изпълнил на стария кредитор. По отношение на вземането по процесния
потребителски кредит се поддържа, че паричният заем е сключен на 18.08.2016г.
между “И.А.М.“ и Т.С. като заемател в съответствие със ЗПК и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем с предложение за включване на
договор за паричен заем /ДПЗ/, направено от заемателя.Твърди се, че с
подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1000лв, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. В договора били уредени редът и условията за отпускането на кредита. С
предоставянето в собственост на сумата по кредита на заемателя, заемодателят
изпълнил задължението си и създал задължение на заемателя да плати на
заемодателя погасителни вноски посочени по размер и брой в договора и че тези погасителни вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него,при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 1192.30лв или договорената лихва била от
192.30лв. Твърди се, че според клаузите на договора заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 17.06.2017г. на 10 равни месечни погасителни вноски ,всяка
от 119.23лв с падеж на първата
20.09.2016г. и последна с падеж от 17.06.2017г. Твърди още, че с
подписването на договора заемателят е удостоверил, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи включително и с Тарифата за таксите на
дружеството с които той се съгласява и
желае да бъде сключен. Сочи се разпоредба от Тарифата за хипотеза при забавено плащане на заемателя на падеж на погасителна
вноска, формирана от главница и договорна лихва по заема с повече от
30календарни дни, в който случай заемодателят дължи заплащане на такси за
разходи(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и други) за събирането на просрочени
вземания в размер на 9лв, като таксата се начислява за всеки следващ 30
дневен период през който има погасителна
вноска,със забавено с повече от 30календарни дни плащане,като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, не следва да надхвърлят 45лв. Твърди ищецът,
че съгласно клаузите на договора,заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписването на договора за заем, да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора-две физически
лица-поръчители, всяко от които да представи на заемателя служебна бележка за
размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции и ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, с подписване от поръчителите на договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на заемателя по договора, валидно 30дни след крайния срок за заплащане на
задълженията по договора за заем. Твърди се, че предвид обстоятелствата, че заемателят
не е представил нито едно от договорните
обезпечения, съгласно уговореното между страните, на същият се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на
1114.40лв, разсрочена на 10 равни месечни вноски, платими на съответните дати
на погасителните вноски в резултат на което размера на всяка вноска става от
230.47лв. Твърди се, че съгласно ЗПК и разпоредбите на договора за заем, на
заемателя е начислена лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
21.10.2016г.до подаване на заявлението в
съда от 83.45лв представляваща съвкупност от лихвите за забава изчислени за
всяка отделна падежирана неплатена погасителна вноска.Твърди се, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия заем към кредитора, като е внесъл само сумата от
465.94лв, от която е погасил неустойка за неизпълнение от 222.48лв, такса
разходи 36лв, договорни лихви от 63.80лв
и главница от 143.66лв.Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на
17.06.2017г.-последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Твърди се още, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
подало заявление до заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Т.С. като заемател по процесния договор за паричен заем за сумата от
1967.21лв, от които главница в размер 856.34лв, договорна лихва от 128.50лв,
ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на входиране на заявлението до окончателно изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение
от 889.92лв, такса разходи от 9лв и обезщетение за забава в размер на 83.45лв,
като заповедният съд по образуваното ч.гр.д.№ 216/2018г. по описа на РС-В., е
уважил претенцията и е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид изложеното се иска да се постанови решение с
което се приеме за установено, че ответникът Т.М.С. дължи на ищеца „АСВ“ ЕАД следните суми-856.34лв незаплатена
главница по договор за паричен заем №2622058 от 18.06.2016г.; 128.50лв
договорна лихва за периода 20.10.2016г.
до 17.06.2017г.;8 89.92лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 19.11.2016г. до 17.06.2017г.; 9лв представляваща такса разходи; 83.45лв
обезщетение за забава за периода 21.10.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата и с присъждане
на разноските направени в заповедното и в исковото производство.
Постъпил е писмен отговор на
исковата молба от назначения на ответника Т.С. особен представител при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК адв.И.И. ***, в срока по чл.131 от ГПК в
който се излагат доводи за нищожност на
договора за паричен заем, а при условията на евентуалност само негови клаузи, а
именно клаузата за неустойка, уговорена
като неравноправна на основание чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, поради което на
основание чл.146 от същия закон се явява нищожна и че последната не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. На второ място, е направено възражение за нищожност на клаузата по
чл.10 от договора за паричен заем поради пряко пртиворечие с разпоредбата на
чл.143 ал.1 т.15 от ЗЗП доколкото израза „има право“ не е равнозначно на
„съгласен“. Като основание за нищожност на целия договор се сочи, че съгласно
чл.143 ал.1 т.9 от ЗЗП длъжникът Т.С. не е имала възможност да се запознае с
тези клаузи преди сключване на договора. По отношение правното действие на
сключения договор за цесия се поддържа, че той не е породил правно действие за
длъжника доколкото последният не е бил надлежно уведомен поради липса на данни
какво е съдържането на уведомлението, изпратено по пощата с писмо и след това с
куриер и реалното им неполучаване от С. поради непотърсена пратка от
адресата.Счита, че тези действия не са достатъчни, за да бъде зачетено
действието на получаването на писмото като уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Предвид изложеното ответникът моли да се отхвърли иска като неоснователен.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че на
18.08.2016г. в гр.В. между страните „И.А.М.“ АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление в гр.С. и длъжника Т.М.С., е сключен договор за паричен
заем №2622058 на основание стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем /потребителски заем
по продукт: EasyMonth26/, по силата на който заемодателят предава в
собственост на заемателя сумата от
1000лв срещу задължение на заемателя да я върне при месечна погасителна вноска
от 119.23лв със срок на заема-10месеца и 10броя месечни вноски, с посочени в
договора дати на плащане на всяка погасителна вноска в последователност:
20.09.2016г.;20.10.2016г;19.11.2016г.;19.12.2016г.;18.01.2017г.;17.02.2017г.;19.03.2017г.;18.04.2017г.;18.05.2017г.
и 17.06.2017г. при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40% и лихвен
процент на ден при отказ от договора от 0.11% . Според чл.7 от договора общата
сума, дължима от заемателя е от 1192.30лв, а годишния лихвен процент на
разходите на заема е от 47.90%, изчислен на база валидност на договора за целия
срок на действие при точно и в срок изпълнение на задълженията по него от всяка
от страните и без начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойка,
при усвояване на цялата сума веднага след сключването му. В чл.4 ал.1 от
договора е вменено в задължение на заемателя да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всеки от които да
представи от работодателя си данни за размер на трудовото възнаграждение; нетния
размер на осигурителния си доход да е в размер над 1000лв; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен със същия заемодател; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови или финансови институции, или ако
има да се представи кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад със
статус не по-лош от 401“редовен“,като поръчителят подписва договор за
поръчителство или 2.Банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата която
следва да върне заемателя, със срок на валидност 30дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор. Посочено е още, че потребителят в
случай на неизпълнение на задължението
си да представи в срока посоченото
обезпечение, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1112.40лв, платима разсрочено и заедно с всяка една погасителна
вноска, като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от 111.24лв. В
договора е предвидено право /чл.7/ на заемателя да получи от заемодателя във всеки момент от
изпълнението на договора извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания ведно с цялата информация по чл.11 ал.2 т.12
от ЗПК;право на предсрочно погасяване на
заема с право на намаление на разходите по лихвата и тези за оставащата част от
срока /чл.32 от ЗПК/; право на отказ от договора в 14-дневен срок от
сключването му без да дължи обезщетение или неустойка, а само с лихва на ден от
0.11% до 30 календарни дни; право на жалба
до заемодателя при възражения по изпълнението на договора; право да сезира
помирителната комисия; право да ползва бонус точки с намаляване на ГПР и на
всички плащания. В чл.8 е предвидено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законата лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. В чл.10 от договора е предвидено право на
заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по настоящия договор на
трето лице, включително да заложи вземането си в полза на трето лице по реда на
ЗОС. В чл.11 е уговорено получаването от заемателя на всякакви електронни
изявления и документи от заемодателя на електронната си поща, като всички
изпратени електронни изявления и документи на електронната поща ще се считат за
узнати от заемателя в деня на получаването им при задължение на заемателя да
осигурява непрекъсната възможност да получава електронни изявления на
електронната си поща,като недоставеното електронно изявление по вина на
заемателя, ще се счита за надлежно узнато от заемателя в деня на изпращането
му.В чл.13 е предвидена възможността за прекратяване на договора по взаимно съгласие,
при смърт на страна без правоприемство или на юридическо лице,при фосмажорни
обстоятелства. Съгласно чл.14 от договора в раздел „Допълнителни разпоредби“ е
посочено, че върху вземането по договора е учреден особен залог-първи по ред
особен залог върху всички вземания по кредитни продукти „Изи кредит“; по
кредитен продукт „Easy Month“ и други, за което заемателят декларира, че е
съгласен и приема последиците от залога. В чл.16 ал.2 е предвидено, че
заемателят е запознат с Тарифата за таксите на кредитора. Договорът за кредит е
двустранно подписан. Съгласно предложението за сключване на договор за паричен
кредит от 17.08.2016г. заемателят е посочил, че има постоянен адрес в Р Г., с
месторабота в хотел “Д.С.“-гр.Хамбург, с основни параметри-1000лв заем с
10-месечен срок за погасяване с месечна вноска от 119.23лв.В предложението за
сключване на договора няма изрично изразено съгласие на заемателя или направено
предложение от заемодателя, потребителят да заплаща други суми освен
посочените, включително и да поема задължение да обезпечава кредита по начина
посочен в договора за паричен заем и да се задължава със заплащане на неустойка
в посочения размер при неосигуряване на обезпечението от вида на тези посочени
в чл.4 ал.1 от ДПЗ /л.11/.Според Тарифата на заемодателя, са предвидени
заплащане на разход за събиране на вземането при забава в плащането на вноска
повече от 30дни в размер на 9лв.
Съгласно Рамков договор №35-00-20 от 16.11.2010г. сключен от „И.А.М.“
АД-продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД-купувач, страните се
споразумяват, че продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от продавача с физически лица, които неизпълняват задълженията
си по тях и които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, неразделна
част от договора, като страните
изразяват воля да се прехвърлят нови вземания при спазване условията на
договора на месечна база. Посочено е, че следващите вземания се
индивидуализират от страните в ново
приложение №1 със съответната нова дата и че всяко поредно приложение ще има
силата и значението на допълнително
споразумение към него. Според клаузите на рамковия договор, се касае за
възмездно прехвърляне на вземанията/чл.2.4/. В §4 /чл.41/ е посочено, че
моментът на потвърждаване приемането на съответното приложение №1 в
електронната поша на системата на купувача се счита за надлежна дата на която
вземанията са валидно прехвърлени и от който момент приложение №1 става
неразделна част от рамковия договор. В чл.4.9 от договора е предвидено, че
Продавачът се задължава от негово име да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия/л.15/ в рамките на един календарен
месец, считано от потвърждаване на
съответното приложение №1 от купувача, като формата и съдържанието на
уведомлението до длъжника се съгласува между страните и представлява приложение
№4 /бланка/ към този рамков договор. Приложено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от „И.А.М.“ АД по отношение на прехвърлени вземания индивидуализирани в
Приложение №1 от 01.05.2017г., представляващи неразделна част от рамковия
договор, между които е посочено и вземането срещу длъжника Т.М.С. /под №57/, като
е посочена датата на сключване на ДПЗ, отпусната главница, общо дължим
размер по кредита -2304.70лв, остатък от
дължимата сума- 1902.15лв към 01.05. 2017г.
и лихва от 18.39лв. С пълномощно цедента по рамковия договор е
упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за цедиране на вземанията по приложение №1 от
01.05.2017г. Приложени са копия на двете уведомителни писма, посочени в
исковата молба, адресирани от цесионера до длъжника Т.С. за уведомяване на
дължника за извършената цесия и за
размера на задълженито което има към цесионера от 03.05.2017г. и от 22.05.2018г.,
като и двете не са връчени като недоставени /непотърсени/ от адресата.
По делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице Д.И.Т., от заключението по която се
установява, че в изпълнение на задължението си по сключения договор за паричен
заем, длъжникът Т. С. е внесла 465.94лв
общо на 17.09. и на 17.10.2016г. с което е погасила 143.66лв от главницата,
63.89лв от договорната лихва и 222.48лв от неустойката, в резултат на което е
останала да дължи главница от 856.34лв, договорна лихва от 128.50лв и дължима
неустойка от 889.92лв или общо дължи 1874.46лв. Вещото лице е установило и
размера на законната лихва за забава за всяка падежирала и невнесена вноска
която е в общ размер на 146.70лв.
Установява се, че на 05.02.2018г.
от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер е подадено
заявление до Районен съд гр.В. с искане на бъде издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.М.С. *** за парично
вземане от 865.34лв, договорна лихва от 128.50лв, начислена за времето от
20.10.2016г. до 17.0.2017г., разходи от 9лв, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение от 889.92лв, законна лихва от подаване на заявлението и
обезщетение за забава за периода от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението-06.02.2018г.,
като в т.9, буква“г“ от заявлението, заявителят е посочил, че се касае за
задължение по договор за паричен заем, сключен на 18.08.2016г. с номер 2622058, между „И.А.М.“ АД и длъжника С. като
заемополучател, и което вземане в последствие е прехвърлено на „АСВ“ ООД, с
последващ правоприемник „АСВ“ ЕАД по силата на сключен договор за цесия. В т.12
от заявлението са изложени същите факти
и обстоятелствата, описани в последствие в подадената искова молба по
предявения иск по чл.422 от ГПК. Поискано е да бъде издадена заповед за изпълнение
за процесните вземания както и за разноските, направени от страната в заповедното
производство като заплатени държавни такси от 39.34лв и юрисконсултско
възнаграждение от 50лв. По това искане заповедният съд е образувал
ч.гр.д.№216/2018г. по описа на същия съд,
като със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №126 от 08.02.2018г.
е разпоредено на длъжника Т.М.С. да заплати на кредитора „АСВ“ ЕАД
сумите така както са описани в заявлението.
Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление на дата
23.03.2018г., като след изтичане на срока за получаване на документите, заповедният
съд е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си спрямо длъжника С., като представи доказателства. Съобщението
е връчено на дружеството на 11.05.2018г. като на 11.06. 2018г. от кредитора е депозирана
искова молба за установяване съществуването на вземането си срещу неизправния
длъжник, данни за което са постъпили и по заповедното производство.
Тази фактическа обстановка
възприе съдът.
I.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцовото
дружество-цесионер да установи съществуването на процесното
парично вземане по сключения договор за паричен заем, прехвърлено в
последствие чрез цесия на праводателя на
ищеца за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК и което задължение не е погасено и към настоящия момент.
II.
Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни.
Установява се от
доказателствата по делото, че между между длъжника Т.М.С. и цедента „И.А.М.“ АД
на 18.08.2016г. е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, с
наименование договор за паричен заем /потребителски заем по продукт : “Easy Month” №2622058 от 18.08.2016г. /, по силата на които на
заемателя С. се предоставя заем от 1000лв, който следва да бъде върнат на 10 /десет/
месечни погасителни вноски всяка в размер от 119.23лв при фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40% и ГПР от
47.90%, в общ размер от 1192.30лв. Не се установява по делото какви са били
клаузите на Стандартния европейски формуляр и дали същите в него съответстват на тези
посочени в договора за паричен заем за
извода дали клаузите са били индивидуално договорени и дали потребителят е
можел реално да въздейства върху тяхното съдържание и в частност по отношение
уговорената неустойка по чл.4 ал.1 и ал.2 от договора. Този факт /за индивидуално
уговорени условия по договора/ само се твърди от заемодателя, но не е доказан
от него. В предложението за сключване на
договора за паричен заем, подписано от
потребителя няма изразено от
негова страна съгласие да заплаща неустойка на основанието и в параметрите така
както са записани в последствие в договора за заем, включително размера на
неустойката да я заплаща разсрочено и ежемесечно като част от месечната
погасителна вноска, в резултат на което размера на вноската се почти удвоява от
119.23лв, така както е посочено в искането до 230.47лв /чл.4 ал.2 от договора/,
в който случай при реално получен заем от 1000лв заемателят връща за 10месеца
2304.70лв или 2.30 пъти повече от главницата, когато потребителят е
изправна страна /по погасяването на кредита/, а когато е неизправна страна, още
мораторна лихва за забава съизмерима със законната лихва върху забавената сума
за всеки ден забава. Тоест оскъпяването на кредита само за 10месеца е с повече
от 130% когато потребителят е изправна страна, което няма нищо общо с размера
на посочения в договора ГПР от 47.90%. Примерно за 1 /една/ календарна година
оскъпяването на такъв кредит би станало 156%. Липсват и данни как точно и въз
основа на какви фиксирани, общоприети и
измерими в цифри параметри е формиран размера на неустойката и защо същата е
определена точно в такъв размер. От друга страна, неустойката противоречи на
добрите нрави заради основанието на
което се дължи и което е вписано в чл.4.1 от договора за
паричен заем. Вярно е, че законът /ЗЗД/ в чл.92 предвижда, че неустойката има
функцията да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват, което предполага
безусловно задължение за кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно прозрачен
и разбираем начин, че да не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди, респективно да посочи размера й при частично или при неправилно
изпълнение. Няма пречка неустойка да се уговаря при неизпълнение на задължение
от потребителя да осигури обезпечение на кредитора за получавания от него
паричен заем /чл.71 от ЗЗД/, но дължима само в хипотеза на обявена предсрочна
изискуемост, което предполага на първо място безусловно уговаряне и отпускане на кредит след предоставяне на
обезпечение и ако такова не се представи, страната дължи неустойката при
предсрочно поискано изпълнение от кредитора, което изключва и нейното
разсрочено плащане като част от месечните погасителни вноски. В случая,
исканото изпълнение от кредитора е след изтичането на срока на действие на
договора и такава неустойка не се следва на кредитора при такова развитие на
облигационната връзка. Липсват обаче данни такива клаузи да са предвидени и
предложени от заемодателя в Стандартния европейски формуляр, в който да е
записано като съгласие от кредитополучателя да предостави такава неустойка,
поради което съдът приема, че няма уговорена такава неустойка между страните по
предвидения за това ред. Нещо повече, клаузата на неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД. Изискванията които поставя
кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на
договора за връщане на заема несъответстват нито на закона, нито на морала нито
на добрите търговски практики в тези случаи. Едва ли би се намерил поръчител,
който да се съгласи да стане такъв при условията които заемодателят поставя в
чл.4 от договора за паричен заем. Те са изцяло рестриктивни и несъответстват на
духа и на смисъла на неустойката, който се влага от законодателя в този правен
институт /чл.92 от ЗЗД/. Същата по
начина, по който е регламентирана от кредитора, включително и начина на
погасяването й, по-скоро има репресивен, наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен, и поставя потребителя в изключително неравностойно
положение спрямо търговеца, защото го
задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка /чл.143 т.5 от ЗЗП/ и от друга
страна налага на потребителя да приеме клаузи, с които той реално не се е
запознал предвид липсата на приложен Стандартен европейски формуляр /чл.143 т.9
от ЗЗП/ и най-вече налице е значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като освен това тези клаузи не са
уговорени и индивидуално съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП. Нещо повече, при внимателен
прочит на клаузите на договора за паричен заем се налага извода, че заемодателя
не предявява толково много изисквания към личността, трудовата ангажираност и
налични други задължения на потребителя, отколкото към неговите поръчители,
тоест заемодателят е съгласен да отпусне кредит дори и на финансово и кредитно
обремен и не толкова надежден потребител,
който обаче гарантира задължението си с поръчители, които трябва да нямат влошено финансово и кредитно
положение, и които поръчители нямат отношение към предаването на средствата на
заемателя, но за сметка на това са наравно задължени с него да ги върнат на
заемодателя, което е необяснимо. Изискванията на които следва да отговарят
поръчителите, поставени от заемодателя не почиват на логиката на закона и на смисъла
на поръчителството, те са и реално неизпълними от гледна точка изключително
краткия и рестриктивен срок, в който следва да бъдат намерени и осигурени
от потребителя и документацията, която
следва да се набави в рамките само на три
календарни, а не работни дни, или потребителят да плати банкова гаранция в размер на 1112.40лв, почти толкова колкото
следва да върне по кредита потребителя на търговеца, което реално обезсмисля
смисъла и значението на този договор за паричен заем, като заемателя примерно по-добре
би сключил договор за банков кредит при много по изгодни условия, отколкото с
този търговец. Изискванията на заемодателя
досежно обезпечението по чл.4 ал.1 от договора са толкова силно рестриктивни и
ограничаващи възможностите на потребителя да може да ги изпълни, че формално поради
неспазване на срока или ненамирането им, /поръчители или банкова гаранция/ и
доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия,
които определено са непосилни, противоречат на всички неписани правила и норми и компрометират института на
неустойката и в този си вид
представляват своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва от общо
192.30лв. Логично е, ако заемодателят
поставя такива условия, вместо да претендира неустойка за непредставено
обезпечение да предвиди примерно клаузи за разваляне на договора и връщане на
заемната сума и лихвата за забава, а не освен връщане главницата плюс
договорната лихва и лихвата за забава, да вменява в задължение и изплащане на неустойка и то като част от
месечните погасителни вноски. Налице е в същност и обективна невъзможност
предвид условията които кредиторът поставя длъжника да може да ги изпълни
успешно и в срок и да обезпечи
задължението си по начина указан в чл.4 от договора за паричен заем.
На практика излиза, че
потребителят е неизправна страна още преди да е сключил договора или най-късно само
след три календарни дни от сключването му, ако безусловно не осигури
обезпечението така както е предвидено в чл.4 ал.1 от договора за което
автоматично дължи неустойка по-голяма по размер дори и от самата заемна сума. Интересно би било ако на търговеца „И.А.М.“
АД по повод други свои търговски правоотношения
му бъдат наложени подобни рестриктивни условия при сключването на един договор
да осигури подобни поръчители-търговци които да отговарят на подобни изисквания
в чисто търговски и кредитен аспект, респективно да осигури подобна банкова
гаранция, под заплахата на заплати необосновано висока неустойка която реално
да надвишава заемната сума, как би определил това си задължение-като справедливо,
нормално и съответстващо на нормите на закона, като типично и в съответстве с
добрите търговски практики или би го квалифицирал изцяло като неприемливо и
поставящо в явна несправедливост едната страна за сметка на другата в
отношенията помежду им или като сключена при явно неизгодни условия и при липса
на дължимата грижа. Явно търговецът ще предпочете второто. Сравнението е
хипотетично, но то надлежно илюстрира какви биха били ценностите и интересите на
търговеца когато има качеството на кредитор и когато има качеството на длъжник,
като несъмнено следва да има баланс в отношения, а не превес и доминиране на
едните за сметка на другите.В изключително по-висока степен въпроса за баланса
в правата и задълженията на страните по едно заемно правоотношение законодателят
поставя в отношенията търговец или доставчик на услугата с потребителя на тази
услуга, като изхождайки от позицията на значително и в пъти по-слабата
икономически страна-потребителя, законодателят дава превес на защитата на
потребителя и поставя по-сериознни
изисквания към търговеца, като въпреки това също се стреми да балансира отношенията им. В случая, потребителят е
тотално пренебрегнат, той е изпаднал в зависимо положение спрямо търговеца по
отношение на задължението си за неустойката, същата е неравноправна клауза и
нейният характер и естество по начина по
който е формулирана води до значително неравновесие и несъответствие между правата и задълженията
на търговеца и на потребителя. Нещо повече, в този си вид неустойката е изгубила своето законово
предназначение да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение
на вредите. В случая се налага извода, че неустойката е дължима независимо дали
по същество заемът е върнат от потребителя своевременно или не е върнат,
доколкото тя им отношение към неизпълнение на задължение на потребителя да
осигури обезпечение на задължението, което навежда и на извод, че при нейното
определяне по основание, параметри и по размер заемодателят не е спазил
правилата на добросъвестността, като в случая тази клауза от договора е създадена
в изключителен ущърб на потребителя и
води по този начи до значителна неравнопоставеност между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, произтичащи от договора. Както се посочи
неустойката в случая представлява допълнително предвидена печалба за търговеца
за сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна лихва. Съпоставени
двете стойности се налага парадокса, че при нормално развитие и изпълнение на
договора за заем от страна на потребителя, за заемодателя му се следва печалба
в размер на договорната лихва само от 192.30лв на база фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40%, докато при същото
развитие на отношенията, но с предвидена неустойка не по същинското изпълнение
на договора, а само по обезпечението му, но въпреки това при нормално и
добросъвестно изпълнение на задължението, скритата печалба за търговеца нараства с размера на неустойката с още 1112.40лв или с още близо 6/шест/ пъти,
което е парадоксално, икономически необяснимо и законово недопустимо. Като се
вземе в предвид, че при неизпълнение на задължението за връщане на заема, се
дължи само лихва за забава в размер на законната лиха или в рамките на около
10% или 100лв от размера на главницата /чл.33 ал.2 от ЗПК/, то излиза, че
кредиторът не придава толкова тежест и не санкционира с такава строгост неизпълнението
на самото погасяване на главницата по кредита колкото недаването на обезпечение
по кредита под формата на поръчителство или банкова гаранция, като
санкционирането е с над 11 /единадесет пъти/ в повече спрямо заемната сума, измерено във финансово
изражение, което представлява явно
сгрешена търговска потребителска политика
и която ЗЗП и ЗПК я санкционира с цялата строгост на закона. В този
смисъл като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 и т.9 във връзка
с чл.146 ал.1 от ЗЗП и като такава е нищожна и като нарушаваща добрите нрави /чл.26 ал.1 от ЗЗД/ претенцията за мораторна лихва е
недължима и като нищожна и тя не обвързва потребителя по договора да я заплати.
Не е налице нищожност на клаузата
по чл.10 от договора досежно правото на
заемодателя във всяко време да прехвърли правата по договора на трето лице.
Правото на търговеца е фиксирано в разпоредбата по начин, съответстващ на
дадено съгласие от потребителя, който подписва договора, като в случая не е
налице противоречие с чл.143 ал.1 т.15 от ЗЗП предвид на това, че смисълът на
разпоредбата съответства на закона, а именно, че потребителят дава съгласието и
признава, че заемодателят има право да
прехвърли паричното си вземане което потребителят има към него на едно трето
лице.
По въпроса за съобщаването
на цесията на длъжника следва да се отбележи, че действително същата не е съобщена
на потребителя преди иницииране на заповедното производство, поради двукратно
недоставяне на уведомлението на адресата
на посочения в договора адрес.
Факт е, че уведомлението е
получено от назначения в исковото
производство особен представител на длъжника и заемополучател Т.М. чрез адвокат
И.Д.И..Връчването на уведомителното писмо от цесионера надлежно упълномощен от
цедента да извърши такова уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД, е в съответствие
със закона. Лично връчване в случая няма как да се извърши, доколкото страната
трайно се е установила да живее извън страната, което е видно още и от искането за отпускане на кредит.За охраняване
интересите на тази страна е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6
от ГПК. Назначаването на особен представител има двуяка функция, от една страна
да се защитават интересите на представляваната от него страна, а от друга
страна да се осигури възможност на кредиторите на тази страна да могат да
защитят своите интереси, тоест в случая предмет на защита са едновременно
правата и задълженията на потребителя и
която защита следва да е ефективна и качествена във всички посоки. Всичко това
е предвидено от процесуалния закон като законен начин да се защити в най-висша
степен всички права, интереси и задължения на страната, като на последната се
осигури и най-ефективния начин да се защити срещу предявени от трети лица
претенции.В случая се касае за чисто финансови отношения по сключен договор за
паричен заем. Така, че назначеният особен представител има възможност да излага
доводи и да възразява по всички твърдения на насрещната страна, както и да сочи
доказателства в нейна подкрепа.Да се приеме обратното, а именно, че по отношение
на задълженията на страната, особеното представителство не важи и същата следва
да бъде уведомявана лично и в никакъв случай чрез назначаването на особен представител
е недопустимо и несъответства на принципите и духа на закона.Ако се приеме една
такава крайност, би означавало, да се стигне до блокиране на целия съдебен
процес по ангажиране отговорността на отсъстващ ответник-длъжник, който
примерно е с неизвестен адрес или не пребивава на територията на Р България и
да се елиминира значението и качеството на института на особения представител. Именно
такъв е смисъла и значение на института
на особения представител, да бъдат гарантирани във висока степен правата и
задълженията на отсъстващия ответник с помощта на процесуален представител,
участващ в провеждането на съответното
производство при осигуряване на равни права на страните да участват в процеса.В
този смисъл следва да се приеме, че ответницата С. е надлежно уведомена за
извършената цесия чрез назначения й особен представител. Нещо повече, същата е направила само две
погасителни вноски – на 17.09.2016г. от 235.47лв и на 17.10.2016г.-230.47лв или
общо сумата от 465.94лв, тоест единствените плащания по заема са извършени
преди сключването на договора за цесия. Лисват данни да са извършвани други
плащания след сключването на договора за цесия. Тоест правата на потребителя са
защитени и за него следва да се приеме, че е напълно наясно, че остатъкът от
задължението дължи на цесионера.
При тези данни по отношение
размера на задължението на потребителя към ищеца-цесионер и на база изготвеното
заключение на вещото лице и с помощта на „онлайн калкулатор лихви“ потребителят
Т.М.С. дължи следните суми по отпуснатия й кредит: С внесените общо 465.94лв, от
които 235.47лв на 17.09.2016г. и още 230.47лв на 17.10.2016г., същата е
погасила три пълни месечни погасителни вноски, всяка от по 119.23лв, формирана
от 100лв месечна главница и месечна договорна лихва от 19.23лв, дължими за
датите 20.09.2016г., на 20.10.2916г. и на 19.11.2016г./ сбор главница и
лихва равен на 357.69лв/, като от четвъртата
месечна погасителна вноска с падеж 19.12.2016г.
с остатъка от 108.25лв се покрива една месечна вноска за главница от
100лв и част от договорната лихва от 8.25лв или остава непогасена за м.декември
2016г. договорна лихва от 10.98лв или върху тази сума следва да се начисли
лихва за забава в размер на законната лихва за времето от датата следваща
датата на настъпването на падежа или от 20.12.2016г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
заповедния съд-06.02.2018г. Или върху
остатъка от непогасената в пълен размер месечна вноска /за м.декември/ лихвата за забава е от 1.26лв, съответно за
вноската, дължима на 18.01.2017г.-лихвата
е от 12.72лв;за вноската дължима на 18.02.2017г.-11.72лв лихва за забава;за вноската
дължима на 19.03.2017г.-10.73лв лихва за забава; за вноската на
18.04.2017г.-лихва за забава от 9.74лв;за вноската на 18.05.2017г.-лихва за
забава от 8.74лв и за последната вноска на 17.06.2017г.-лихва за забава от
7.75лв, или общо лихва за забава за периода 20.12.2016г. до 06.02.2018г. от 62.66лв
и в такъв размер следва да се уважи претенцията за лихва за забава.
Следователно като краен
резултат потребителят дължи неплатена главница
в размер на 600лв, ведно със законната лихва считано от 06.02.2018г.
/датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК с №676 в заповедния съд/ ведно с
незаплатена договорна лихва в размер на
126.36лв и мораторна лихва за забава от 62.66лв, както и такса разходи от 9лв.
В случая както се посочи неустойка
не се дължи на кредитора поради нищожност на клаузата, както и като противоречаща на добрите нрави /чл.26
ал.1 от ЗЗД/ и явяваща се едновременно с това и неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 т.5 и т.9 във връзка с чл.146 ал.1 от ЗЗП.
При този изход на делото ще
следва да се редицурат и разноските направени в заповедното производство, като с
оглед уважената част на заявителя му се присъдят разноски от 16.23лв за
заплатената държавна такса и 20.28лв за юрисконсултско възнаграждение.
За приключилото исково
производство пред първата инстанция на ищеца следва да му се присъдят разноски
при условията на чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК и с оглед уважената част от заявените
искови претенци както следва: държавна такса от 16.23лв, 40.57лв за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка със ЗПП и чл.78 ал.8 от ГПК и разноски за вещо лице в размер на 73.02лв
или общо разноски от 129.82лв, а за въззивната инстанция 16.23лв за държавна
такса и 40.57лв за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 56.80лв.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на В.ски районен съд № 230 от 03.07. 2019г. постановено по гр.д.№842/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П.Д. № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4 против Т.М.С., ЕГН-********** ***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, за установяване дължимостта на сумите по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016г., сключен с „И.А.М." АД, както следва: сумата до размера на 600лв представляваща част от общо претендираната сума от 856,34лв. –главница, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016 г.; сумата 126.36 лв представляваща част от общо претендираната сума от 128,50лв. -договорна лихва и за периода от 20.12.2016г. до 17.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 9,00 лв. такса разходи; сумата от 62.66лв представляваща част от общо претендираната 83,45лв. - обезщетение за забава, и за периода от 20.12. 2016г. до 06.02.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда), както и законна лихва за забава върху посочената част от главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 216/2018г. по описа на РС-В..
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В ПОЛЗА НА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П.Д. № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, като цесионер по сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания-цесия от16.11.2010г. с цедент „И.А.М.“ АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр.С. и Приложение №1 от 01.05.2017г., и против ответника Т.М.С., ЕГН-********** ***, СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016г., сключен от Т.С. с „И.А.М." АД, както следва: сумата от 600лв/шестстотин лева/–главница, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2622058/18.08.2016 г.; сумата 126.36 лв /сто двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 17.06.2017г. ; 9,00 лв./девет лева/ -такса разходи; сумата от 62.66лв/шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ представляваща дължимо обезщетение за забава и за периода от 20.12.2016г. до 06.02.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от 600лв /шестстотин лева/, считано от 06.02. 2018г. до окончателното изплащане на задължението, и за което вземане в полза на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и против длъжника Т.М. С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №126 от 08.02.2018г. по ч.гр.д.№ 216/2018г. по описа на Районен съд гр.В..
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ на В.ски районен съд № 230 от 03.07.2019г. постановено по гр.д.№842/2018г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Т.М.С.,
с посочени адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ НА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен
представител, разноски направени в заповедното производство, изчислени
съразмерно на уважената част от исковете, както следва: сумата от 16.23лв /шестнадесет
лева и двадесет и три стотинки/ за заплатена държавна такса и 20.28лв /двадесет
лева и двадесет и осем стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.М.С.,
с посочени адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ НА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител,
разноски за исковото производство както следва: за първата инстанция- общо разноски от 129.82лв
/сто двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, а за въззивната инстанция общо сумата от 56.80лв /петдесет и шест лева
и осемдесет стотинки/.
На основание чл.280 ал.3 т.1
от ГПК /при интерес до 20000лв по търговски дела/, решението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:1. 2.