СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 28.04.11г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 1138/08г. и констатира следното:
Предявен е частичен иск от Н. Н. солидарно против
Б. В. и „С.Н.” ЕАД с правно
основание чл. 53 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД за сумата 10 500 лева /обезщетение за неимуществени
вреди/. Претендира се – при условията на чл. 86 от ЗЗД и законната
лихва върху горната главница за периода след 28.09.07г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Ответницата
Б. В. е служител на ответника и автор
на статия, публикувана и разпространена в медийното
пространство на 28.09.07г. от дружеството.
В статията са направени изявления, твърдения досежно – личността на – ищеца. Текстът /съдържанието/ на статията е представен
по делото.
Горните обстоятелства – не са и спорни между страните.
Исковете са частично
основателни /главният – до
размера на сумата 5 000 лева/:
От
една страна:
В Конституцията на РБ /чл. 39, ал. 1 от КРБ/ е прогласен принципът– „свобода на словото”. В чл. 39, ал. 2 от КРБ обаче – е
направено уточнение, че – правото на
всяко лице да изразява мнение не може
да бъде използвано – за накърняване на
доброто име на друго лице /независимо дали това лице е публично известно – по една, или
друга причина, или не е публично
известно; макар – действително
- в първия случай - допустимата
мярка за „медийно коментиране” на съответното лице да е прието – да бъде по-широка/.
От
друга страна:
Принципно - изнасяната информация в медиите - следва да бъде – вярна, проверена, доказана /а не – подвеждаща,
объркваща, противоречива и т.н./ – особено когато – твърденията на
публикуващия, неговите коментари и оценки – уличават обсъжданото лице в най – общо казано – противоправна /или дори – престъпна/ дейност и особено когато
– съответното лице се „ползва” с известност сред по – широка обществена
аудитория.
Отделно от това
/наред с изложеното/:
Председателят на настоящия съдебен състав намира,
че - принципно – т. нар. „свобода на
словото” – на който е да е автор
и на която и да е медия - да
разпространява информация сред широка /или неограничена/
аудитория – следва да бъде преценявана
/разглеждана/ в контекста на – съгласието на „обсъжданото” лице да
бъдат оповестени съответните факти -
независимо от това дали тези факти са
- обидни, или не, достоверни, или не, законно събрани, или не, любопитни, или
не, обществено интересни, или не и т.н. Вярно
е, че – и този принцип не
може да бъде „доведен до край” – доколкото така би се наложила – цензура –
на медийното пространство. Именно заради това – балансът между правата /на свобода на словото, на информация и на „лична сфера”/ следва да бъде „решаван” конкретно във всяка
хипотеза, но търсен по посока на
това – когато се изнася дадена информация в медиите – същата поне да бъде „изчистена” от квалификации /определения, дефиниции,
оценки и др. подобни/ – които дават – най-общо казано негативна оценка на съответния субект /в личен или „професионален”
план/ - особено, ако съответната информация към момента на публикуването
й – все още не е – най-общо казано „надлежно
и окончателно потвърдена”.
В контекста на
/съобразявайки/ всичко изложено,
съдът намира следното:
Ответниците /в качеството си на – автор и публикуващ съответната информация/ са имали свободата да – изнесат, разпространят съответните /процесните/
факти в „медийното” пространство,
както и да направят коментар /интерпретация/ на тази
информация, да изразят свое мнение
по съответния „случай”, да предадат мнение
на други лица по „случая” и т.н. Такива позиции, мнения, оценки обаче – принципно
/във всяка една хипотеза/, съответно и в настоящата /съобразно изложеното по-горе/ - е следвало
да бъдат поднесени по такъв начин,
че - да не засягат – доброто име,
репутацията, неимуществената или имуществената сфера на обсъжданото лице /чрез използване на
квалификации и твърдения – които
от една страна - сами по себе си
носят /съдържат/ – негативно
„звучене” – в най – общия аспект /обществено скрепеният, ноторно
известният и т.н/ на това понятие, а от друга страна – контекстово – придават „негативно
звучене” - на цялата публикувана
информация. Именно такива изрази
се съдържат в процесната статия – „напира”, „скандално известен”, „измами”,
„взимал им пари”, „подкупи”. Всички тези
изрази – преценени в контекста на
собствения им смисъл и най-вече в
контекста на цялото изложение /публикация/ - принципно
очертават негативна оценка /най-общо
казано/ на личността на ищеца.
В контекста на изложеното – от една страна
- съдът намира, че „поведението” на ответниците /в качеството им на – автор и възложител на статията/ – може
да се окачестви като – противоправно
по смисъла на чл. 49 от ЗЗД /във
връзка с чл. 45 от ЗЗД/, което
от своя страна – обосновава възможността
за реализиране на имуществена
отговорност спрямо тях – при условията на чл. 53 от ЗЗД.
От друга страна
– именно поради изложените по-горе принципни
съображения – съдът не обсъжда
обстоятелството, дали по делото е
доказана – верността на публикуваната
информация /доколкото – основателността
на иска в случая се обосновава не с
- верността, или не на разпространените факти, а с – начина на това публикуване, преценен от гледна точка
на използваните в публикацията изрази,
оценки, квалификации, коментари/.
Председателят на настоящия съдебен състав намира,
че – във всички случаи – когато –
спрямо дадено лице се оповестяват – негативни
/обидни/ твърдения /информация/
- следва да се презумира – наличието
на претърпени – неимуществени вреди.
Отделно от това – по делото са разпитани и свидетели – които очертават конкретното
измерение на процесните - неимуществени вреди.
При определяне на размера
на обезщетението – съдът изхожда от горните принципни съображения, а също отчита и конкретните събрани по делото доказателства /свидетелски показания/.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница – за периода след 28.09.07г. /датата на деликта/ -
доколкото в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД лихва се дължи - при условията на – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Доказателства за направени от ответниците съдебни разноски – липсват.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Б. П. В. ЕГН ********** и „С.Н.” ЕАД да платят солидарно
на Н.М.Н. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл.
53 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД; законната лихва върху посочената сума от 28.09.07г. до цялостното й изплащане и 987
лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 5 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: