Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2.
М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Деница Кръстева
Прокурор:
Александър Атанасов
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2649
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Д.М.
*** против Решение №260030/15.10.2020г. по НАХД №263/2020г. на РС-Провадия, с
което е потвърдено НП №ЗЖ-37/21.07.2020г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните-гр.Варна, с което на основание чл.420а, ал.1 от ЗВД й е
наложена глоба от 300лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВД.
В жалбата се твърди, че с Решението
на РС-Провадия е потвърдено НП което е неправилно, незаконосъобразно,
немотвирано и недоказано. Не били спазени изискванията в АПК и в ЗАНН. Твърди,
че рабразала, че срокът за регистрация на единственото отглеждано от нея прасе
за лични нужди е до края на лятото и все още имала време за това. Имала
определени 73% инвалидност, за което представя решение на ТУЛК. С оглед
възрастта и заболяванията си, особено заради отлепването на ретината не можела
да се информира чрез четене. Поради това не можела да се справи сама с
процедурата по регистрацията на прасето, тя била изключително трудна за нея и
очаквала съдействие от кметицата на родното й село. Моли да бъде отменено Решението
на РС-Провадия, а в условия на евентуалност -наказаниято глоба да бъде
определено в минималния размер.
Ответната страна - Областна дирекция
по безопасност на храните-гр.Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени
бележки със становище за неоснователност на жалбата. Оспорва доводите в нея.
Счита, че въпреки че се касае за едно отглеждано прасе и за първо нарушение, случаят
не бил маловажен, тъй като се касаело за неидентифицирано животно без
ветеринаромедицински документи за произхода му, предвид бума на заразени в
страната животни с «Африканска чума по свинете». Правилно при издаване на НП, а
и от РС-Провадия било прието, че чл.28 от ЗАНН не е приложим и наложената
минимална глоба от 300лв. е съобразена с обстоятелството, че се касае за първо
такова нарушение. В този размер наказанието
било съответно на извършеното и дотатъчно за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН. Акцентира, че проверката за правилното приложение на закона от
касационният съд се извършва въз основа на установяванията от предходната
инстанция ,с оглед забраната за нови такива. В съответствие с установеното от
доказателствата РС-Провадия потвърдил НП и не били налице основания за отмяна
на Решението му. То било постановено при правилно приложение а материалния
закон и на процесуалните правила, поради което следвало да бъде оставено в
сила. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт оспорва жалбата. Поддържа
доводите във възражението срещу нея и моли да бъде оставена без уважение. На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Счита
Решението на РС-Провадия за правилно и законосъобразно и предлага да бъде
потвърдено.
Касационната жалбата е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК , при спазване изискванията на АПК, от лице с
активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН Решението
на РС-Провадия подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348
ал.1 от НПК., като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно, съгласно чл.218 от АПК. Касаторът претендира отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо.
Правилно РС-Провадия преценил
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, а и с оглед
разпределението на доказателствената тежест между страните. Неоснователни са
оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон от РС-Провадия.
Проверката за правилността на прилагането на материалния закон касационният
състав извърши съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите установявания в
Решението. РС установил, че на 23.06.2020г. в изпълнение на Заповед на ИД на
БАБХ за проверки и контрол с оглед разпространението в страната на болестта
«Африканска чума по свинете» инспектор от ОДБХ-Варна извършил проверка с.Черковна,
общ.Провадия, обл.Варна, при която констатиал, че П.Д.М. отглежда в личното си стопанство
едно прасе- около 50кг, женско, бяло, което няма извършена официална
идентификация. От прасето била взета
кръвна проба, която била изпратена за изследване в акредитирана лаборатория в
София за изследване на PSR за установяване вируса на африканска чума по
свинете. РС-Провадия установил, че проверяващият констатиал, че към датата на
проверката М. няма регистриран животновъден обект в интегрираната информационна
система на БАБХ. РС установил, че на М. е съставен АУАН №53/23.06.2020г. за нарушение
на забрана в чл.139, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност с
отглеждането на прасе, на което не е извършена официална идентификация. Актът й
бил връчен и тя го подписала без възражения и не депозирала такива в 3-дневния
срок, след което директорът на ОДБХ-Варна се произнесъл по преписката като издал
НП №ЗЖ-37/21.07.2020г. в което възприел установеното за нарушението на чл.139,
ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл.420а,
ал.1 от ЗВД наложил на П.М. административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
Правилно РС-Провадия приложил
материалния закон към тези фактически установявания и заключил, че АУАН и НП са
издадени при спазване на изискванията на ЗАНН. Те са издадени в сроковете в
чл.34 ал.1 от ЗАНН, с изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание и от
компетентни лица. Правилно РС-Провадия заключил, че нарушението е описано и
квалифицирано в АУАН и в НП в съответствие с приложимите в случая разпоредби от
Закона за ветеринарномедицинската дейност. Неоснователно в касационната жалба
се твърди, че въззивния съд е потвърдил неправилно, немотивирано и недоказано НП.
В АУАН и в НП нарушението е описано достатъчно ясно и точно, като екземпляр от
тях с указания за реда и сроковете за възражения и оспорване е връчен на
нарушителя П. М.. Така й е осигурена възможността не само лично, а при
необходимост и с помощта на другиго да се запознае с тях, с обвинението и да
възрази и изложи твърденията си по случая.
Правилно въззивния съд отчел, че в
срока за възражения, а и в жалбата срещу наказателното постановление М. не е оспорила,
а признава верността на установеното при проверката, че на 23.06.2020г. в личното
си стопанство отглежда прасе 50кг, което животно няма извършена официална
идентификация. Правилно РС преценил, че актосъставителя и наказващия орган в
съответствие със закона са направили извода, че М. е нарушила забраната в чл.139,
ал.1, т.1 от ЗВМД да се отглеждат животни, на които не е извършена официална
идентификация. Тази забрана не е нововъведена през 2020г., а е съществувала и в
предходната редакция на ЗВМД. В редакцията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД /обнар.
в ДВк, бр.58 от 18.07.2017г./ е забранено отглеждането, придвижването или
транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация,….
Съгласно §1, т.75а от ДР на ЗВМД /в сила от 19.02.2016г./ "официална
идентификация на животните" е маркирането на животните с уникално средство
за идентификация при условията и по реда на чл.51, ал.5-9 и последващото
въвеждане в Интегрираната информационна система на БАБХ. Изрично в чл.51а от
ЗВМД в сила от 19.02.2016г. е разписано, че официалната идентификация на
животните се извършва от собствениците им или от упълномощени от тях
ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации по чл.8 от
Закона за животновъдството в максималните срокове съгласно чл.4а от Регламент
(ЕО) №1760/2000, чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) №21/2004 и чл.12, 1 от Регламент
(ЕС) 2015/262 и в сроковете съгласно наредбата по чл.51, ал.9.
В приложения чл.420а, ал.1 от ЗВМД е
предвидено налагане на наказание глоба от 300 до 500лв. на този, който наруши
забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД. Тази административно-наказателна разпоредба
е в сила от 19.02.2016г. и не е нова, поради което неоснователни са доводите в касационната
жалба на М., че останала с впечатлението, че може да направи идентификация на
животното до края на лятото на 2020г. Правилно въззивния съд намерил наложената
с НП санкция в минималния размер от 300лв. за съответна на обществената опасност
опасност на деянието и дееца. За това правилно е отчетено смекчаващото
обстоятелство, че нарушението е първо такова за М.. Касационният състав намира
за правилни и съответни на конкретните факти и обстоятелства свързани с
нарушението и извършителя изводите за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Касационният
състав споделя извода в Решението, че нарушението не е маловажно и за него
правилно е наложина глобата в минималния предвиден в закона размер. Правилно РС
отчел, че по делото няма данни и доказателства нарушението да е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива. Не се касае за току-що
придобито животно, нито има данни непосредствено след установяване на
нарушението, то да е било отстранено и макар да се касае за едно животно с
неустановен произход, правилно е съобразено, че в страната има бум на заразени
животни с болестта „Африканска чума по свинете“, за преустановяване на разпространението
на която се предприема нищожаване на стотици животни. След като при наличие на
разписана от години в ЗВМД забрана за отглеждане на неидентифицирани животни М.
е взела за отглеждане такова и не е предприела каквито и да било действия по
организиране на официалната му идентификация, не може да се направи извода, че обществената
опасност на нарушението е явно незначителна. Законосъобразен и в съответствие с
фактите и обстоятелства свързани с конкретното нарушение е извода в Решението,
че то не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
Правилно РС намерил, че наложената с
НП в минималния размер от 300лв. глоба за конкретното нарушение е съответна на
извършеното и достатъчна за постигане на превенцията, поради което намерил, че
и в тази насока НП е законосъобразно издадено и не е налице основание за
неговата отмяна. Поради това при правилно приложение на ЗАНН и ЗВМД е
потвърдено НП и не е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на
Решението на РС-Провадия, а то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно
направеното искането от представителя на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63, ал.5
във вр. ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.4 от АПК П.М. следва да заплати на ответната
страна – Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80лева за настоящата инстанция, определено съобразно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и съобразно
липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Водим от това и на основание чл.221
ал.2 АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260030/15.10.2020г.,
постановено по НАХД №263/2020г. на Районен
съд - Провадия.
ОСЪЖДА П.Д.М. *** с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Варна сумата в размер
на 80/осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.