Решение по дело №972/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  16.01.  2020г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №972  по описа за 2019 год.

 

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от  В.Г.Б. с ЕГН********** срещу Решение № 1780/ 26. 09. 2019 г. по гр. д. № 1371/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд В ЧАСТТА, в който предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал.1, вр. чл. 187 ЗМВР е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата  от 1500, 61 лв. до 2 618, 71 лв.

       Въззивният жалбоподател твърди, че  решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението  на районния съд в обжалваната част като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъде уважена исковата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски.

        Въззиваемата страна ОД на МВР – Плевен не е изразила становище по въззивната жалба на В.Б..

        По делото е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № 1780 от 26. 09. 2019 г. по гр. д. № 1371/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.

         Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

         Въззиваемата страна  В.Г.Б. с ЕГН********** чрез процесуалнияси представител адв. Д.П. е изразил  становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта, в която е уважен частично предявения от въззиваемия иск по чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал.1, вр. чл. 187 ЗМВР като бъдат присъдени направените по делото разноски.

          ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

          Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, *****, ЕИК *****, адрес: гр.*****, представлявано от *****, да заплати на В.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата 1 500,61 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.03.2016г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 01.03.2019г. до окончателното ѝ заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 2 618,71лв., като неоснователен и недоказан.

   С решението на основание чл.78, ал.1 от ГПК, *****, ЕИК *****, адрес: гр.*****, представлявано от *****, е осъдена да заплати на В.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от 279,30лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска и да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 60,02 лв.

 

1.По въззивната жалба на ОДМВР – Плевен.

 

В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.  При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.

Във връзка с възражението на ответника, че на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143 в случая е неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от 29.08.2011г., в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

В случая, ответникът не само не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото размер, той оспорва че такъв подлежи на обезщетяване.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

 

  2. По въззивната жалба на В.Г.Б..

 

  Спорът между страните е относно изчислението на нощния труд, като по заключението на съдебно- икономическата експертиза са представени два варианта-  изчисления въз основа на ведомостите и въз основа на графика за работа на съответния служител.

Районният съд е приел първия вариант на заключението за изчисления на нощния труд въз основа на ведомостите  за реално положените часове нощен труд съобразно представените протоколи за отчитане на нощния труд.Съдът е отхвърлил иска за разликата, която се установява при изчисление на нощния труд по графиците поради липса на доказателства, че трудът по графиците е бил положен.

Въззивният съд възприема мотивите на районния съд досежно избора на първия вариант на вещото лице при изчисление на положения нощен труд от въззивника въз основа на ведомостите, тъй като това е доказателството въз основа на което се установява, че такъв труд е положен. С графиците се планира предстояща работа, същите подлежат на промени в зависимост от организацията на работа и възникнали непредвидени проблеми за служителя, поради което същите не могат да бъдат приети за доказателство за положен труд, би следвало да са налице доказателства след изтичане на съответния период, че за съответния график е положен съответно за определено време труд. Такова доказателство е ведомостта, която не е била оспорена от служител по отношение на отразените часове, а е оспорена по отношение на преизчислението на положения труд съобразно НСОРЗ. По делото липсват други доказателства, от които да е видно какъв труд е положен от въззивника за процесния период, както и доказателства затова по какви причини се явява разлика между ведомостта и графиците за работа на отделните служители. По тези причини съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена съобразно първия вариант на заключението.

С оглед изложеното съдът приема, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр.1 ГПК,  съдът

 

 

                            Р     Е     Ш     И     :

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1780/ 26. 09. 2019 г. по гр. д. № 1371/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО на основание чл.280,  ал. 3, т. 1, изр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :