ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4197 27.05.2015 г. гр. Бургас
Бургаският районен съд,
XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в закрито съдебно заседание в състав:
Районен съдия:
Невена Ковачева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 2642 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.Н.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, М.И.И.,
ЕГН ********** срещу „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, с която се моли съда да приеме за
установено
в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 13280,93 лева, включваща главница,
лихва, разноски и такси към ЧСИ.
В исковата
молба се твърди, че ищците са длъжници по изп. д. № 20127030400052 по
описа на ЧСИ Георги Михалев, конституирани на място
на починалия си наследодател с постановление от 13.03.2015 г. Посочено е, че
срещу Ташка Лесева Иванова,
починала на 05.09.2014 г., и Денка Димитрова Йорданова, починала на 20.11.2011
г., е издадена заповед за незабавно изпълнение от 03.01.2012 г. и изпълнителен
лист по искане на „Райфайзенбанк България” ЕАД. По така издадения изпълнителен
лист е образувано цитираното изпълнително дело. Ищците считат на първо място,
че заповедта за изпълнение е издадена в недопустимо производство, защото към
момента на подаване на заявлението единият от длъжниците е вече починал. На
следващо място ищците считат, че не дължат изпълнение на паричното задължение
по висящото изпълнително производство и на основание чл. 147, ал. 1 , тъй като е изтекъл шестмесечния преклузивен
срок от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
задължението на поръчителя Ташка Иванова е погасено. Като
новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1
навеждат това, че едва след конституирането им като страни по изпълнителното
дело и получаване на покана за доброволно изпълнение са узнали за смъртта на
кредитополучателя Денка Димитрова Йорданова. Поради това считат, че имат
интерес от предявяване на иск по чл. 424, ал. 1 ,
молят съда да уважи исковете и да им присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира предявените
искове за недопустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставка
за допустимост на
установителните искове е наличието на
интерес от установяване
на действителното фактическо положение на отношенията между страните. В конкретния случай
в настоящото производство е предявен
отрицателен установителен иск по реда на чл. 424, ал. 1 ГПК за
установяване спрямо ответника, че ищците не му дължат процесните
суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
12061/2011 г. по описа на БРС, включително и разноски, направени в
изпълнителното дело.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК може да бъде
оспореното от ищците материално вземане за главница
и лихви, обективирани в заповедта за незабавно изпълнение и издадения
въз основа на него изпълнителен
лист. Разноските, включени
допълнително от съдебния изпълнител в общата сума, предмет
на принудително събиране, не са
част от вземането, предмет
на изпълнителния лист, за да
могат да се оспорват с отрицателен установителен
иск. Разноските, определени от съдебния изпълнител
в изпълнителното производство, се
включват в предмета на изпълнението не поради това,
че са посочени
в изпълнителното основание,
а в резултат на действията на съдебния
изпълнител, който решава кои суми
за разноски следва да включи
в общата сума, която следва да
бъде събрана в изпълнителното производство. Постановлението за разноските, съставено от
съдебния изпълнител, подлежи на обжалване по друг процесуален ред. С установителен иск
може да се
оспорва само съществуването на самото изпълняемо материално право, с решението по който иск съдебният изпълнител
следва да се съобрази при
определянето на разноските. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено
от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В останалата си част исковата молба е недопустима
поради липса на правен интерес. Длъжникът в заповедното производство разполага с регламентирани способи за защита, когато
срещу него е издадена заповед за изпълнение за
парично задължение, уредени в разпоредбите на чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Няма данни по делото наследодателят на ищците Ташка Лесева Иванова да е
упражнила тези възможности, не са посочени и обективни причини същата да е била
възпрепятствана да подаде възражение в срок или, ако е била лишена от възможността
да направи това или е пропуснала срока, да подаде през въззивния съд възражение по реда на чл. 423 ГПК. Действително при наличието на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото,
които не са могли да
бъдат известни на длъжника до
изтичането на срока за подаване
на възражението, или с които
той не е могъл да се
снабди в същия срок, същият може да предяви отрицателен установителен иск по реда на чл. 424 ГПК. Наследодателят на ищците не се е възползвал от тези способи за защита. Същият е
починал на 05.09.2014 г. и на негово място са конституирани наследниците му. За
обосноваване на правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск същите са посочили като новооткрито
обстоятелство смъртта на другия длъжник по заповедта за незабавно изпълнение
преди издаване на същата. Процесуалноправното положение на другия длъжник обаче
не касае ищците по настоящото дело и издаването на заповед срещу починало лице
не влияе на тяхното задължение по договора за кредит, тъй като наследодателят
им е солидарен длъжник. Т.е. за ищците липсва интерес от установяване недължимостта на вземането на банката срещу другия длъжник
по заповедта за изпълнение. Дори и да бъде прието за установено, че заповедта е
издадена срещу ненадлежен длъжник в лицето на Денка
Йорданова, това няма да се отрази на правното положение на другия длъжник,
респективно неговите наследници, а ще доведе до частично (а не цялостно)
обезсилване на заповедта и то само по отношение на Йорданова. Ето защо същите
нямат правен интерес от предявяване на настоящия иск, което е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на същия. Другото посочено
обстоятелство, а именно неспазването на срока по чл. 147 ЗЗД,
не е новооткрито по смисъла на закона, тъй като то е съществувало и към момента
на издаване на заповедта за изпълнение и връчването й на Ташка
Иванова, която е можела да се възползва от дадените й от закона възможности за
защита, посочени по-горе. Поради преклудирането
му
този факт не може да служи като основание
за предявяването на иск по
чл. 424 ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2642/2015 г. по описа на БРС.