№ 88
гр. Ловеч , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500028 по описа за 2021 година
С Решение № 101/11.01.2021 година,постановено по гражданско
дело № 1001/2020 година състав на Върховния касационен съд е отменил
въззивно решение № 264/22.11.2019 година,поправено с Решение №
17/29.01.2020 година по въззивно гражданско дело № 444/2019 година на
Окръжен съд Ловеч за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.Съдебния състав в правомощията си по член 258 след проведено съдебно
следствие установи следното :
Районен съд-Троян е постановил съдебно решение № 89/15.03.2019г.
по гр.д. № 382/2015 г., с което е отхвърлил, като неоснователен и недоказан,
предявеният от П. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *** *** и Ц. ИВ. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР-за
приемане за установено по отношение на ответниците- М. Ц. Й., ЕГН
********** от ***, ул.***" № **, Т.Ц. Г.а, ЕГН ********** от гр.***, *** и
АН. ИЛ. Ч. от гр.***, ***, ЕГН **********, че към момента на одобряване на
КККР на гр. А. със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК-
София по силата на давностно владение, наследство и реституция ищците,
наследници на П. И. П.в са собственици на недвижими имоти, както следва:
1
- Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А., Ловешка
област, осма категория в местността „Стругът", съставляващ по КККР на
гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК-
София, имот №52218.249.20 с адрес на поземления имот гр.А., кв.Видима, с
площ от 1740 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване -пасище, с номер по предходен план 1440023 при
съседи: имот №52218.249.19, №52218.249.21, № 52218.253.35, отразен в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза на скица - проект № 4, с граници очертани с № 846, 845, 844, 843,
842, 841, 93, както и че е допусната грешка в КР на гр.А., одобрен със Заповед
№РД- 18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София, неточно отразяване
на собствениците на поземления имот;
-2731 кв.м.,намиращи се в западната част и съставляващи реална част от
Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А., Ловешка
област, осма категория в местността „Златьова могила", съставляващ по
КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на директора на
АГКК - София, имот № 52218.255.3 с адрес на поземления имот гр.А., кв.
„Видима" с площ от 3010 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване -пасище, с номер по предходен план
1480005 при съседи: имот №52218.255.20, №52218.255.4, №52218.255.23,
№52218.255.2, №52218.253.35 и включващи и поземлен имот- друга селищна
територия, находящ се в землището на гр.А., община А., Ловешка област,
осма категория в местността „Златьова могила", съставляващ по КККР на
гр.А., одобрена със заповед №РД -18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК-
София, имот №52218.255.20 с адрес на поземления имот: гр.А., кв.Ъидима", с
площ от 554 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, начин
на трайно ползване - за друг вид застрояване, с номер по предходен план
148019 при съседи: имот № 52218.255.3, № 52218.253.35, който имот е
отразен в допълнителното заключение на вещото лице по съдебно
техническата експертиза на скица - проект №3 с граници, очертани с № 644,
499, 500, 29, 22, 21, 17,13, 86, 643, както и че е допусната грешка в КККР на
гр.А., одобрени със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК-
София, изразяваща се в неточно отразяване на собствениците на поземления
имот и на границите на имота;
2
- За Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А.,
Ловешка област, четвърта категория в местността „Папратлива", съставляващ
по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора
на АГКК - София, имот №52218.177.34 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв.Ъвидима", с площ от 2056 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива , с номер по предходен план
470035 при съседи: имот №52218.231.52, №52218.231.6, №52218.177.33,
№52218.177.32, №52218.177.33, №52218.177.27, №52218.177.29,
№52218.177.35 отразен в допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза на скица - проект №6 с граници очертани с
№565,703,764, 765,24,970,770, както и че е допусната грешка в КР на гр.А.,
одобрен със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София,
неточно отразяване на собствениците на поземления имот;
- За Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А.,
Ловешка област, девета категория в местността „Малък и голям рът",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г.
на Директора на АГКК - София, имот №52218.180.14 с адрес на поземления
имот гр.А., кв. "Видима", с площ от 1137 кв.м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване -ливада, отразена в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза на Скица - проект №1, с граници очертани с
№594,807,644,643,642,597, както и че е допусната грешка в КР на гр.А.,
одобрени със Заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК -София,
неточно отразяване на собствениците на поземления имот;
-За Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А.,
Ловешка област, девета категория в местността „Малък и голям рът",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със Заповед №РД-18-49/31.08.2007г.
на Директора на АГКК- София, имот №52218.180.44 с адрес на поземления
имот гр.А., кв.Ъидима" с площ от 1614 кв.м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване -ливада, отразен в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза на Скица - проект №7 с граници очертани с
№592,451,711,837,867,866,869,868,708,707, както и че е допусната грешка в
КР на гр.А., одобрени със Заповед №РД-18-9/31.08.2007г. на Директора на
3
АГКК - София, неточно отразяване на собствениците на поземления имот;
- 3001 кв.м., попадащи в югоизточната част и съставляващи реална част
от поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А., Ловешка
област, девета категория в местността"Малък и голям рът", съставляващ по
КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на
АГКК - София, имот №52218.180.49 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв.Ъидима", с площ от 6249 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване -ливада, с номер по предходен план
500050 при съседи: имот №52218.230.14, №52218.230.5, №52218.230.12
№52218.180.50, №52218.253.41, №52218.180.58, №52218.180.48,
№52218.230.4 отразен в допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза на скица - проект №2,............ като реална
част от този имот с граници очертани с № 0,0,0,0,622,0,0,621,586,238,0, както
и че е допусната грешка в КККР на гр.А., одобрени със Заповед №РД-18-
49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София, изразяваща се в неточно
отразяване на собствениците на поземления имот и на границите на имота;
-4000 кв.м. попадащи в североизточната част и съставляващи реална
част от поземлен имот, находящ се в землището на гр.А., община А., Ловешка
област, девета категория в местността „Малък рът", съставляващ по КККР на
гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК -
София, имот №52218.230.16 с адрес на поземления имот гр.А., кв."Видима", с
площ от 6078 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване -нива , с номер по предходен план 1000019 при
съседи: имот №52218.230.15, №52218.230.17, №52218.230.10, №52218.230.5,
№52218.230.6, №52218.230.19, №52218.232.26, №52218.232.34 отразен в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза на скица - проект № 8, като реална част от този имот с граници
очертани с № 0,0,27,479,378,377,194,420, както и че е допусната грешка в
КККР на гр.А., одобрени със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на
АГКК - София, изразяваща се в неточно отразяване на собствениците и на
границите на имотите.Осъдил е П. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
*** и Ц. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М. Ц. Й., ЕГН
********** от ***, ул.***" № **, Т.Ц. Г.а, ЕГН ********** от гр.***, *** и
АН. ИЛ. Ч. от гр.***, ***, ЕГН ********** сторените по делото разноски в
4
размер на 600.00 лева, на основание чл.78 ал.З от ГПК, т.е. по 200.00-двеста
лева на всеки един от тях.
Против постановено решение е постъпила въззивна жалба вх. №
2003/04.04.2019 г. въззивна жалба от Ц. ИВ. Ш., ЕГН: **********, от П. ИВ.
Ш. - ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. А.,кв. „*** чрез СТ. П. СП.-
адвокат от Адвокатска колегия-Ловеч с адрес: гр. Ловеч,ул.„***-
пълномощник по гр. дело №382/2015г. по описа на съда.Счита, че решението
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано.Моли да бъде отменено, ведно с
всички законни последици и съдът да се произнесе по съществото на спора,
като уважи предявените искове и да присъди направените съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции. Излага подробни съображения, като счита, че по
делото са направени правни изводи,които са в противоречие със събрания
доказателствен материал, в нарушение на процесуалните правила и
необосновани.Сочи, че неоснователно съдът елиминира заключенията на
съдебно- техническата експертиза , позовавайки се на едно изречение на
вещото лице, отразено в протокола от 19.09.2016г.Изтъква, че неточно съдът е
интерпретирал установеното от графическата експертиза, която изследва
намиращите се документи на л.22,23 и 24 от делото, представляващи
декларации за внасяне на имоти в ТКЗС- гр. А.. Посочва, че в съдебно-
графическата експертиза се сочи,че тези документи представляват регистри
на притежавани земеделски имоти от П., Ц. и М. П.ви, че те са изписани от
едно и също лице изцяло,както и че името П. в регистъра на негово име е
изписан от същото лице, изписало останалия ръкописен текст в описа.както и
ръкописния текст- имената и останалия в описи от регистри за притежаване
на земеделски земи от Ц. И. П.в и М. П.ва И.а са изписани от едно и също
лице.Изтъква, че тези факти са доказателство, че документите са били
съставени от едно лице, най- вероятно длъжностно такова, което е
извършвало описите на имотите в регистрите за недвижими имоти към
момента на образуване на ТКЗС, по които регистри се е извършило и
възстановяването на земеделските имоти в землището на гр. А. от ОСЗ- гр.
А.. Посочва, че вещото лице е установило, че подписът след текста „Подпис
на стопанина" в опис от регистри за притежаване на земеделски земи от П. И.
П.в Д. и подписа за купувач в приложения нот. акт №5/1943г. не са подписи
5
на едно и също лице, но от този факт не се следва,че това е подписът на И.
П.в Д.. Изтъква, че тази фактология сочи, че е неверен изводът на съда, че
имотите от представения регистър за притежаване на земеделски имоти, в
който е записано името на П. И. П.в Д. не били негови към момента на
образуване на ТКЗС, но този факт е имал по съществено значение за
предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Сочи, че в този
процес има значение дотолкова,доколкото чрез тези документи се
установяваме земеделските имоти са били разделени между наследниците на
И. Д. и са владени и след 1991г. така, както са били владени и към момента на
образуване на ТКЗС, и както са внасяни в ТКЗС.Счита, че абсолютно
погрешно първоинстанционният съд не зачита придобивния способ
давностно владение по отношение на процесиите имоти. Сочи, че той приема,
че не е доказано владение до момента на образуване на ТКЗС, но този период
е ирелевантен, тъй като ищците твърдят,че след 1991г., знаейки кои са
имотите на П. И. П.в Д. са започнали да ги владеят в реалните граници, които
имат.Посочва, че реално наследниците на И. П.в Д. са знаели кой, къде, колко
и какви имоти е притежавал до момента на образуване на ТКЗС,поради което,
макар и да не са надлежно оформили делба по между си след 1991г., те са
започнали да владеят имотите така, както са ги притежавали до образуване на
ТКЗС.Прави възражение, че неоснователно съдът е елиминирал голяма част
от свидетелските показания, с които се установява начина на владение на
процесиите имоти, реалните им граници, местоположение и собственици.
Сочи, че съдът е приел, че липсвали „ безспорни доказателства" за
придобиването на процесните имоти, описани по- горе по давност. Считат, че
този извод е направен поради превратното и избирателно обсъждане на
събраните по делото гласни и писмени доказателства доказателства.Твърди,
че фактът, че процесните земеделски имоти са били собственост на П. И. Д.,
както към момента на образуване на ТКЗС, така и към настоящия момент, се
установява от разпитаните в съдебно заседание свидетели на 02.1О.2015г.-
лицата М. С. Ш., С. П.в С., Д.П. И.а и И.М.И..Подробно излага свидетелските
показания на свид. М. Ш., свид. С. С., свид. Т. И.а, свид. И.И., като от тези
показания могат да се ползват няколко факта с правно значение : Част от
местностите и имотите на П. свидетелите описват точно,без колебания, с
което се установява верността на регистъра на името на П. И. П.в, установява
се извършената делба между наследниците на И. Д.,установява се владението
6
до 19б1г. от страна на П. И. върху земеделските имоти,както и времето,в
което ги е внесъл в ТКЗС,установява се, че и след 1990г. наследниците на П.
са започнали да обработват имотите си в реалните граници, които
имат.Твърдят, че този имот е идентичен с част от описания в декларацията за
внасяне на имоти в ТКЗС на П. И. П.в като имот,представляващ ливада от 1
дка в местността "Стоенчина къща". Уточняват, че при изработване на КВС и
КК на гр. А. този имот е отразен като три имота с идентификатори №
52218.249.20, № 52218.255.20 и 55218.255.3.
Излага се, че голяма част от доказателствата съдът не отнесъл към
предявения иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, доколкото те установяват защо след
1991г. всеки от наследниците на И. Д. си е знаел имотите и е започнал реално
да ги владее със съзнанието,че им е собственик.Формулира се позиция, че
грешката, допусната в кадастралната карта е свързана както с неточното
отразяване на границите на имотите ,така и със записването в кадастралния
регистър на тези имоти на И. Д. и Ц. И. П.в И ТЯ Е ТОЧНО ПОСОЧЕНА ЗА
ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ. Считат основателни и доказани предявените искове
с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.Молят атакуваното съдебно решение
да бъде отменено изцяло и съдът да се произнесете по съществото на спора
като уважи предявените искове за всеки един от имотите с правно основание
чл.54 ал.2 от ЗКИР ведно с всички законни последици
Подаден е писмен отговор №2**4/23.04.2019 г. от М.Й. и АН. ИЛ.
Ч., в който се посочва, че въззивната жалба е неоснователна.Твърди се,че
искът е предявен с основание чл.54 ал. 2 от ЗКИР, при условие, че има спор за
материално право на собственост между ищците и ответниците относно
процесиите имоти към момента на образуване на ТКЗС по чл. 14 ал. 4 от
ЗСПЗЗ. Излага се, че искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е бил предявен именно
като разрешаващ преюдициален въпрос за спор за правото на собственост към
момента на внасяне на имотите в ТКЗС. Акцентира се, че доколкото
наследодателят на ищците не е притежавал нотариален акт за собственост на
имотите, ищците са посочили като придобивен способ „давностно владение в
исковата молба преди „наследство" и преди „реституция", следователно
владението се отнася за преди образуването на ТКЗС, какъвто е и предмета на
иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Заявява, че ищците не са предявявали иск по
чл. 108 от ЗС или установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК. Такъв
7
иск, който да обуславя изхода на спора по чл. 54 от ЗСПЗЗ не е предявяван,
въпреки традиционните за представителя на ищците, уточнявания,
допълвания, конкретизации на исковите претенции.Позовават се на влязло в
сила определение на съда, че искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим и
смятат, че поради това искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР за грешка в кадастъра не
може да бъде уважен.Заявява се, че произнасянето по иск за собственост с
основание давностно владение, започнало от началото на 1990 г., както се
твърди във въззивната жалба, не следва да има, тъй като такъв иск не е
предявяван и правото на собственост към сегашния момент е предмет на
претенция с отделен иск, различен от иска за установяване право на
собственост към минал момент, какъвто е иска по чл. 14 ал. 4 от
ЗСПЗЗ.Конкретизира се, че съдът правилно е преценил, че страните са
наследници на общия наследодател И. П.в И. и в качеството си на такива
ползват части от имотите и ищците не са доказали изменение основанието на
владението, да са отблъснали владението на останалите наследници-
ответниците и да започнат да владеят на ново основание.Позовават се на
решения на ОСЗ - А., с които са възстановени процесиите земеделски земи в
полза на наследниците на общия наследодател И. П.в И. Д. и на Ц. И. П.в
включва и основанието за владение на тези земи от съответните наследници.
Изтъква се, че не са налице никакви доказателства - нито писмени нито
гласни, които да сочат на изменение на основанието на владение в полза на
ищците. Наличието на гласни доказателства, които установяват, че ищците
владеят идеални части от имоти на първо място са неточни, тъй като не сочат
конкретни граници,а с тези доказателства не се установява анимус, а само
другия елемент от владението - фактическа власт /корпус/, който не е
достатъчен.Заявява се, че категоричен анимус ищците са изразили в
протокола от 23.02.1993 г., според който към този момент ТЕ НЕ ВЛАДЕЯТ
НА СОБСТВЕНО ОСНОВАНИЕ, и следователно твърдяния начален момент
на давностно владение от 1990 г. е отречен. Посочва се, че в исковата молба
има изявления на ищците, от които може да се изведе единствено извода, до
който е стигнал и ТРС - липсва анимус за ищцитеда са владели имотите като
свои и за себе си. Цитира се стр. 5, втори абзац от исковата молба
„Описаните в решенията поземлени имоти се владеят от наследниците на Ц.
И. П.в и от нас - ищците".Прави се извод, че след като самите ищци
признават, че имотите в решенията на ОСЗ - А., а това са всичките процесни
8
имоти, се владеят от ищците и ответниците, след като не са твърдяли
ОТБЛЪСВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕ и начало на ВЛАДЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ,
неоснователно се търси начин във въззивната жалба, да бъде убеден
окръжния съд да приеме нещо различно. Обсъжда се приложеният
разделителен протокол от 23.02.1993 г.Въззиваемите считат, че въззивната
жалба съдържа противоречиви твърдения, тъй като за пореден път се твърди,
че изследваните документи с опис на земите били „декларации от П. И. П.в за
внасяне на земи в ТКЗС", а в хода на процеса са въвеждани твърдения от
ищците, че П. И. не е влизал в ТКЗС.Молят да бъде оставено в сила
атакуваното решение на ТРС, с което е отхвърлен иска.
В съдебно заседание въззивниците Ц. и П.Ш.и се представляват от
адв.С..Моли,въззивната жалба да бъде уважена,като съдът уважи предявените
установителни искове по член 54 от ЗКИР.
Въззиваемите М. Ц. Й.,Г. ИВ. Г.,В. Г. Ж. и ИВ. Г. Г. редовно
призовани,не се явяват.В процеса се представлява от Адв.В.А..Същия моли
съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилни и
мотивирано.
От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства
въззивната инстанция приема за установено следното :
Ищците са наследници по закон на П. И. Д.- бивш жител на гр.А.,
починал на 08.02.1975г. Той е оставил за свои законни наследници С. П.ва Ш.
и И. П.в И.. В хода на процеса почина С. П.ва Ш. и беше заместена по право
от своите наследници по закон.
Представено е Решение № 21/22.02.1993г. на Поземлена комисия – гр. А.,
издадено по преписка по заявление вх.№4107 от 29.08.1991г., към която са
представени писмени доказателства от Ц. И. П.в за признаване на правото на
собственост на наследниците на И. П.в Д. и Ц. И., б.ж. на гр.А., с което е
признато правото по отношение на 23 имота /подробно описани в решението/
, а е последвал отказ за нива от 0.200 кв.м. в местността „Под колибите” и
овощна градина от 3.000 дка. в местността „Марков дол. В
приложеното на л.18 писмено доказателство- Данни от заявление и
приложени документи вх.№4107 от 29.08.1991г. се установява, че същото е
подадено от Ц. И. П.в като наследник на И. П.в Д. и Ц. И., в което е отразен
9
броя на четиримата наследниците и имената на наследниците: Ц. И. П.в, АН.
ИЛ. Ч., С. П.ва Ш. и И. П.в И., в което имотите са описани в 26
пункта. С Решение №№167 от
27.05.1999г. на ПК-А. е възстановено правото на собственост на наследниците
на И. П.в Д. и Ц. И. в съществуващи /възстановими/ реални граници на Нива
от 2.035 дка в местността „Папратлива”„ ливада от 1.135 дка в местността
„Малк. и гол.рът”; Ливада от 1.615 дка в местността „Малк. и гол.рът”,
Ливада от 6.239 дка. в местността Малк. и гол.рът”; Ливада от 0.951 дка в
местността „Малкия рът” и Нива от 6.081 дка в местността „Малкия рът” ,
всички в землището на гр.А..
В заявление № 107/02.09.1991г. е направено дописване в графата, в
която се посочва заявителя чий наследник е, като е дописано „ + Ц. И.“.
Обосновано и
законосъобразно Районен съд Троян е кредитирал заключението на вещото
лице Цветан Цветанов по допусната и реализирана съдебно-графологична
експертиза, приета като доказателство по делото,от което се установява, че
„Ръкописният текст с който са изпълнени имената на лицата в три броя описи
от регистри за притежаване на земеделски земи от П. И. П.в Д., Ц. И. П.в и М.
П.ва И.а приложени към делото съответно на стр. 157-копие стр. 22, стр. 24-
копи, и стр. 156-копия стр.23 е изписан от едно и също лице. Всичкият
ръкописния буквен и цифров текст с който са описаните имотите в редовете и
графите на три броя описи от регистри за притежаване на земеделски земи от
П. И. П.в Д., Ц. И. П.в и М. П.ва И.а приложени към делото съответно на стр.
157-копие стр. 22, стр. 24-копи, и стр. 156-копия стр. 23 е изписан от едно и
също лице. Ръкописният текст-името „П." в опис от регистри за притежаване
на земеделски земи от П. И. П.в Д. е изписан от същото лице изписало
останалия ръкописен текст в описа, както и ръкописния текст-имената и
останалия в описи от регистри за притежаване на земеделски земи от Ц. И.
П.в и М. П.ва И.а. Имената в три броя описи от регистри за притежаване на
земеделски земи от П. И. П.в Д., Ц. И. П.в и М. П.ва И.а приложени към
делото съответно на стр. 157-копие стр. 22, стр. 24-копие, и стр. 156-копия
стр. 23 са изписани с пишещо средство пишещо с
мастило.” Към отговора на
исковата молба е представен разделителен протокол /л.73/, от съдържанието
10
на който се установява, че наследниците на И. П.в Д. - Ц. И. П.в, АН. ИЛ. Ч.,
С. П.ва Ш. и И. П.в И., на 23.02.1992г. доброволно са се събрали и са си
разделили внесената земя в ТКЗС Видима по декларации от И. П.в Д. и Ц. И.
П.в”. Уточнили са общата квадратура на наследствените имоти като
посочват, че внесената в ТКЗС земя е 44.600 дка. От съдържанието на
разделителния протокол става ясно, че Ц. И. П.в е подал заявление до ПК-А.,
което е било придружено от Декларации на всички наследници и в него са
посочени всички декари – 44.60 дка. /л.18/. При така
установената фактическа обстановка правилно решаващия съд е намерил
предявения иск за неоснователен. Непълнота и
грешка в кадастралната карта е налице само при хипотези на незаснети или
погрешно заснети имотни граници на имота, тъй като в рамката на
проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били
верни данните т.е. „грешките и непълнотите" , доколкото ги има засягат
данните, отразени с КП и КК. Несъответствието между действителните
пространствени характеристики на имотите и тяхното отразяване в КК
представлява грешка или непълнота по см. на чл. 54 ал.2 ЗКИР. Непълнотите
и грешките в КК могат да се съпътстват и от спор за собственост, т.е. да са
довели до нарушаване на материални субективни права или до хипотеза на
закононарушение при одобряване на нов РП, но ако закононарушението се
изразява в несъблюдаване на конкретни организационни или
административни правила , касаещи КП и КК, то отстраняването му не може
да бъде предмет на иска по чл. 54 ал.2 ЗКИР. В производството по чл.
54 ал.2 от ЗКИР, възприемани като графичен начин на отразяване на
пространствените предели на правото на собственост , като в рамките на
предмета на спора , ищците с твърдение за погрешно отразени / или изобщо
неотразени / пространствени граници, наред с факта на несъответствие/ с
последния приложен план/ следва да установят и основанията си за
притежаване на правото на собственост в твърдените параметри при спор и
за нарушено материално право. Правния интерес при иска
по чл.54 ал.2 от ЗКИР се обуславя от преценката на въведените твърдения с
исковата молба - на първо място дали е налице закононарушение при
нанасяне на основни данни в КК което засяга и пространствените параметри
на правото на собственост на имота или се касае само до неточно отразяване
или липса на отразяване. В конкретния случай изводите на решаващия
11
Троянски районен съд са напълно правилни - безспорно се касае за хипотеза
на спор за права, тъй като ищците считат, че по отношение на процесните
имоти следва да бъдат посочени като собственици, в качеството си на
наследници на П. И. П.в.
От изложеното
съдът намира, че се касае за твърдения, че в картата, респ. кадастралния план
е налице непълнота - липсва отразяване на тази част от земната повърхност,
която според ищците е тяхна собственост по силата на наследяване,
давностно владение и реституция по ЗСПЗЗ. Фактическият състав на
земеделската реституция следва да се счита за осъществен с постановяване на
решението от поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ по отношение на
наследниците на П. И. П.в, което обстоятелство не е налице в настоящия
казус, тъй като липсват данни за извършена между наследниците на И. П.в Д.
доброволна делба. Доказателството, което е допустимо в производството по
реституция на земеделски земи е извлечение от емлячен регистър, на
основание на което се твърди наличието на наследствено правоприемство,
както и ангажиране на гласни доказателства. В приложеното по делото у-ние
от Община А. /л.21/ се установява, че в емлячния регистър са описани земи и
гори, но на името на И. П.в Д.ски. В подкрепа на това се явява и
представения на л.73 от делото разделителен протокол, от съдържанието на
който се установява, че наследниците на И. П.в Д. - Ц. И. П.в, АН. ИЛ. Ч., С.
П.ва Ш. и И. П.в И., на 23.02.1992г. доброволно са се събрали и са си
разделили внесената земя в ТКЗС Видима по декларации от И. П.в Д. и Ц. И.
П.в”, който документ е подписан от всички, в т.ч. ищцата С. Ш. и И. И. / и
двамата починали в хода на процеса/. Уточнили са общата квадратура на
наследствените имоти като посочват, че внесената в ТКЗС земя е 44.600 дка.
Става ясно, че Ц. И. П.в е подал заявление до ПК-А., което е било
придружено от Декларации на всички наследници и в него са посочени
всички декари – 44.60 дка. /л.18/. Изложеното мотивира съда да приеме, че
реституция на процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ не е завършена.
Доказателството, което е допустимо в производството по
реституция на земеделски земи-извлечение от емлячен регистър, на основание
на което се твърди наличието на наследствено правоприемство, не съдържа
12
индивидуализация на процесния имот с посочване на неговите поне три
граници. При анализа на гласните доказателства Районен съд Троян е
приел,че ангажираните от ищците свидетели също не излагат категорични и
безспорни данни за точното местоположение на имота както и при разпита им
в съдебно заседание, така и при повторния им преразпит на терена /при
огледа на място на имотите/. Свидетелката М. Ш. заявява, че знае имотите
къде са, но не знае границите „..не мога да кажа нищо конкретно за имотите,
но местностите ще кажа“. Св. С. С. е бил на 14 години „когато става ТКЗС, а
от 1966г. живее в Троян“. Св.И.И. не знае на „…П. наследниците кои места
работят“, а на огледа свидетелите заявяват, че не знаят „как са се делили“. По
отношение на посоченото от ищците придобивно основание – давностно
владение следва да се изложи, че липсват безспорни доказателства за изтекла
в полза на наследодателя на ищците – П. И. П.в придобивна давност. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява начало на
давностно владение преди внасянето на земите в ТКЗС, т.е не е доказан
фактът, че наследодателят на ищците- П. И. П.в е владял преди внасяне в
ТКЗС на имотите. Твърдението на ищците, че от представения по делото
„опис от регистри за притежаване на земеделски земи от И. П.в Д.”, техния
наследодател П. И. П.в е внесъл посочените в описа земи от свое име, а не
като наследник на своя наследодател И. П.в Д. се опровергава от
заключението на в.л. по допуснатата съдебно-графологична експертиза, което
е прието като доказателство по делото като компетентно и обосновано и не е
оспорено от страните. В същото експерта е категоричен, че в представения
като доказателство по делото „ опис от регистри за притежаване на
земеделски земи от И. П.в Д. има извършена поправка в името „И." на името
„И." изразравяща се в допълнително изписани букви „ев" ,а Името „П." пред
името „И.", в опис от регистри за притежаване на земеделски земи от И. П.в
Д. е добавено по-високо от реда за писане след първоначално изписаните
имена в описа”. Според вещото лице, „….Поради това, че няма представен
сравнителен материал-образци от подписи на И. П.в и П. И. не може да се
отговори на въпроса дали подписа след теста „Подпис на стопанина" в опис
от регистри за притежаване на земеделски земи от И. П.в Д. е положен от
същите или не”, но същия е категоричен, че „….Подписът след теста „Подпис
на стопанина" в опис от регистри за притежаване на земеделски земи от И.
П.в Д. и подписа за „Купувач" в приложения нот. акт № 5, т. I, регистър 33,
13
дело 10 от 1943 г. на ТРС не са изпълнени от едно и също
лице.”.
Районен съд Троян е кредитирал заключението на в.л. Костадинов по
допусната СТЕ и допълнителна такава,от което се установява, че при
изготвяне на двете заключения е използвал предимно свид.показания на
ищците.”…Аз съм ползвал предимно свид.показания на ищците във връзка с
това, което те претендират….”, а за два от имотите се установи, че „…не съм
ги посетил на място и съм работил по имота, който е възстановен по
КВС….”. В обясненията си дадени в проведеното на 11.12.2015г. открито с.з.
при изслушване на основното заключение, според вещото лице „…
Единственото място, което може да се установи е по приложения нотариален
акт в м.”Стругът” – имот от 2 дка и описани съседи. Този имот е възстановен
на страните по делото по преписката, която е в делото, но за този имот мисля,
че не се претендира в ИМ, поне аз не го срещнах…”. Отделно от това,
експерта заявява, че „При разговор с пълномощника на ищцата С. Ш. -
съпруга й И. Ш., седнахме с него и аз го попитам: Този имот с кадастрален
номер, в тази местност, на коя позиция от това съответства и т.н….. Без този
разговор нямаше да напиша нищо като идентичност…”, поради което в тази
част заключението не е прието като доказателство.” При изслушване в
проведеното на 19.09.2016г. открито с.з. обясненията на вещото лице, във
връзка с поставената допълнителна задача, експерта заявява, че изготвения
графичен материал е „….съобразен с това, което е съществувало към момента
на терена….”, а не са съобразени свидетелските показания, които
удостоверяват, че някой от имотите са имали друга конфигурация при
образуване на ТКЗС…”, поради което съдът счита, че не следва да кредитира
заключенията на вещото лице, тъй като същите намира за необосновани и не
съобразени с доказателствения
материал. Троянски
районен съд e счeл, че след възстановяване на правото на собственост с
решение № 167/1991 на ПК-А., владението е осъществявано от всички
наследници на И. П.в Д., включително и ищците, като липсват доказателства
същите да са владяли само за себе си, отблъсквайки владението на другите
наследници – извод,който изцяло се споделя от въззивния съд.
Съобразно изложените мотиви, решаващият състав обосновано е
14
приел, че ищците не са доказали правото на собственост на наследодателя си,
респ. на неговите наследници, върху процесния имот към посочения по-горе
релевантен момент, поради което установителният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.Тези правни и фактически изводи
на районната инстанция изцяло се споделят от въззивния съд.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С Определение № 261/04.06.2019 година по делото Троянски
районен съд,по искане на ответниците е допълнил постановеното решение в
частта му за разноските,като е осъдил П. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** *** и Ц. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М. Ц.
Й., ЕГН ********** от гр.А., *** "*** и АН. ИЛ. Ч. от гр. ***, ***, ЕГН
********** сторените по делото разноски в размер на 450.00 /четиристотин и
петдесет / лева на всеки един от тях, на основание чл.78 ал.З от ГПК.
На база представен списък по член 80 от ГПК и адвокатско
пълномощно съдът е осъдил П. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ***
и Ц. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Г. ИВ. Г., ЕГН
********** от гр.***"***, ИВ. Г. Г., ЕГН ********** от гр.***"*** и В. Г.
Ж., ЕГН ********** от гр.***"***, като наследници на Т.Ц. Г.а, ЕГН
********** б.ж. на гр.П., починала на 20.03.2019г. дължимите разноски в
общ размер на 450.00 / четиристотин и петдесет лева / т.е по 150.00- сто и
петдесет лева на всеки един от тях.
Със същото определение е оставена без разглеждане молба вх.№1806
от 27.03.2019г. по описа на ТРС, подадена от адв.В.А. от ЛАК, като
пълномощник на М. Ц. Й. и АН. ИЛ. Ч., с правно основание чл.248, ал.1 от
ГПК, за изменение на Решение №235 от 27.07.2018г. на ТРС, в частта за
присъждане на разноски по ч.гр.д.№75/2017г. на ЛОС; по гр.д.№2018/2017г.
на ВКС и по е.гр.д.№325/2018г. на ЛОС, като процесуално недопустима.Това
определение е правилно и законосъобразно.Правилно и обосновано
решаващия съд е съобразил задължителните указания относно присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение по съдебни дела, в т.ч и за
15
необходимостта от списък на разноските, дадени в Тълкувателно Решение 6
от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на
гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд именно че
списъкът на разноските трябва да съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени,
както и да представи доказателства за това.
Отчетено е,че изискването на закона за представяне „списък" налага
разбирането, че същите следва да са изчерпателно изброени, като се упомене
не само техния размер, но и вид /ДТ, адвокатско възнаграждение, депозит
вещо лице и т.н./
Сумирайки сторените от ответниците разноски,Районен съд Троян е
отчел,че съобразно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК -
стр.374 от делото, ищците претендират разноски в размер на 1550.00 лева,
представляващи адв.възнаграждение и 200.00 лева депозит за в.л. Правилно е
прието, че претенцията на ищците следва да бъде уважена за сумата от
1350.00 лева, тъй като по делото липсват доказателства за претендираното
възнаграждение от 200.00 лева за вещо лице.
В останалата част, за присъждане на разноски по ч.гр.д.№ 75/2017г. на
ЛОС в размер на 300.00 лева, по гр.д.№ 2018/2017г. на ВКС е размер на
500.00 лева и по в.гр.д.№ 325/2018г. на ЛОС, претенцията на страната
правилно е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като същите не са
посочени в представения по реда на чл.80 от ГПК списък.
В хода на въззивното производство пред Окръжен съд Ловеч по
настоящето дело въззиваемите М. Ц. Й., ЕГН ********** от гр.А., *** "***,
Г. ИВ. Г., ЕГН ********** от гр.***"***, ИВ. Г. Г., ЕГН ********** от
гр.***"*** и В. Г. Ж., ЕГН ********** от гр.***"*** са представили
адвокатско пълномощно на адв.В.А. за заплатен адвокатски хонорар от по 600
лева на първите двама и общо в размер на 600 лева,заплатени от И.Г. и
В.Ж..Представен е и надлежен списък по реда на член 80 от ГПК,поради
което и тази претенция на въззиваемите следва да се уважи.Що се отнася до
производството по гражданско дело № 1001/2020 година на ВКС,то по това
дело е наличен отговор на касационна жалба от М.Й.,Г.Г.,И.Г. и В.Ж. и
четиримата чрез адв.В.А.,но по делото липсва адвокатско пълномощно и
16
списък с разноски,поради което такива,независимо от разпоредбата на член
294,ал.2 от ГПК не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89 от 15 март 2019 година по
гражданско дело № 382 от 2015 година на Районен съд Троян,допълнено с
Определение № 261 от 04.06.2019 година като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *** *** и Ц. ИВ.
Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М. Ц. Й., ЕГН **********
от гр.А., *** "*** и Г. ИВ. Г., ЕГН ********** от гр.***"*** съдебни
разноски общо в размер на 1 200/ хиляда и двеста / лева,по 600 / шестотин /
лева на всеки от тях.
ОСЪЖДА П. ИВ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *** *** и Ц. ИВ.
Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на ИВ. Г. Г., ЕГН **********
от гр.***"*** и В. Г. Ж., ЕГН ********** от гр.***"*** съдебни разноски в
размер на 600 / шестотин / лева общо за двамата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните,че е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17