РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2548
гр.Пловдив, 20 . 12 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на тринадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2506/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
С. *** с пълномощник адв.Ст.Б.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-001819/01.09.2021г. на Началник Група в сектор Пътна Полиция към ОД МВР-Пловдив,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, съществени нарушения
на административно-производствените правила, постановена в противоречие с
материалния закон и при явно несъответствие с целта на закона. Поискана е
отмяна на административния акт, предвид изложените съображения : - липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на конкретните
обстоятелства, при които е извършено; - административният орган не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като наличието на
алкохол и/или наркотични вещества в кръвта у водачите на МПС се установява по два
начина – чрез техническо средство и изследване на кръвта и в случая е издаден
талон за медицинско изследване № 088780, но не е изследвано обстоятелството
дали Ст.Д. е дал кръв и какъв е резултатът от него. С оспорената заповед е
нарушен принципът на съразмерност по см. на чл.6 ал.2 АПК, тъй като не е
изчакан резултата от кръвното изследване, а употреба на наркотици и/или алкохол
не е налице към момента на издаване на заповедта, като същевременно не е налице
и отказ от тестване на водача. В диспозитива на обжалвания административен акт
не е индивидуализирано пътното превозно средство, чиято регистрация се
прекратява – в акта за налагане на ПАМ трябва да е разпоредено върху кое ППС ще
бъде изпълнена принудата. В писмени съображения по същество се поддържа, че
неправилно в оспорената заповед е посочено, че Д. отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълни предписание за химико-технологично лабораторна изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът да
бъде тестван жалбоподателя не се оспорва, но Д. е изпълнил даденото предписание
по Талон за изследване № 088780 от 01.09.2021г., като се е явил в рамките на
указаното време в УМБАЛ „Свети Георги”, където са му взети 3 бр. кръвни проби.
Последното се потвърждава от приетите по делото Протокол за медицинско
изследване и Лист за преглед на пациент. В тази вр. се счита, че отказът
употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена с
техническо средство и/или тест би бил релевантен за прилагане на ПАМ от вида на
процесната само при положение, че отсъства изпълнение на предписанието за
явяване в съответното медицинско заведение, респект. при изричен отказ за даване
на биологични проби, какъвто не е настоящия случай. С арг. от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се счита, че процедурата
не е завършена – Протокол, представляващ Приложение № 2 към чл.5 от цитираната
наредба не е представен с преписката и по делото. Заявено е искане за
присъждане на направените съдебни разноски.
- Ответникът Началник Група в сектор
Пътна Полиция към ОД МВР-Пловдив в писмено становище счита жалбата за
недопустима, с твърдение, че оспорващото лице не е страна в административното
производство. При допустимост на оспорването поддържа неоснователност на
жалбата, поради законосъобразност на заповедта - издадена от компетентен орган,
съдържаща фактически и правни основания. Определеният срок е минималният от 6
месеца. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
намаляването му до минималния според Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при уважаване на жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 07.09.2021г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.16 гръб.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 16.09.2021г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с
правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.8/ и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.26/ и министерска заповед от 09.12.2016г., в изпълнение на която е издадена
първопосочената; Заповед от 15.06.2021г. за преназначаване на старши инспектор Н.Н.-Д.
на ръководна длъжност Началник на Група в сектор Пътна полиция при ОД МВР –
Пловдив; АУАН № АВ12340/01.09.2021г. /л.17/ – отразено е, че на 01.09.2021г.,
около 02.30ч., в гр.Пловдив на бул.Христо Ботев № 15, северно платно, посока
Запад, Ст.Д. управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег.№ РВ
0890КС и отказва да му бъде извършена проверка с Drug Check 3000 STK с фабричен
номер ARPB-0032 за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози; посочено е, че е издаден талон за изследване № 088780, като в АУАН не
са отразени обяснения / възражения; талон за изследване № 088780 от 01.09.2021г.,
в който е удостоверен отказ от страна на Д. за извършване на проверка с Drug
Check 3000 – талонът съдържа уведомяване
на лицето за явяване в УМБАЛ „Свети Георги” до 45 минути от връчването му в 03.15ч.;
справка за собственост на МПС - Мерцедес Ц 180 с рег.№ РВ 0890КС; справка за
нарушител /водач; докладна записка от 02.09.2021г. с данни за взети от УМБАЛ
„Свети Георги” моновети с кръв на Ст.Д. и на друго лице, които са предадени на
химик в СХЛ при УМБАЛ „Пловдив” при осъществен транспорт с хладилна чанта, към
която е приложен приемо-предавателен протокол.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-во ЗДв.П : „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.”.
Текстово нарушението е описано като
отказ за извършване проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози „и не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година;”.
В административния акт са възприети
изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на
нарушението. Същите не са оспорени от жалбоподателя.
2. В хода на делото са приети /л.33
и сл./ : Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 01.09.2021г.
за пациент Ст.Д.; лист за преглед на пациент от 01.09.2021г.; страници с регистрацията
на пациент Ст.Д. от амбулаторен дневник ОСМ – звено Хирургии; отговор от
Военномедицинска академия, гр.София с резултат от извършеното изследване,
изпратено на 02 РУ-Пловдив – според Протокол за химикотоксикологично изследване
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от
19.10.2021г. /л.57/, от изследваните биологични проби, взети от Ст.Друтин е
установено присъствие на специфичен метаболит – карбокси ТНС, доказващ употреба
на наркотично вещество тетрахидроканабинол – Списък I /растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина/ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП, както и присъствие на наркотично вещество от групата на
стимулантите – амфетамин - Списък I /растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
3. Обжалваната заповед е издадена от Н.Н.-Д.,
Началник Група към сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и
т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР - Пловдив, т.7 – Пловдив относно
определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и
т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване. Установените факти – неопровергани, са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А
б.”Б” ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца в
случая.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът
за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно
извършване на нарушение. Принудителната мярка не
е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение,
а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и
преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Актът за установяване на
административно нарушение № АВ12340/01.09.2021г. има доказателствена сила до
доказване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДв.П. Задължението за
обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно
производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ, придадената презумптивна доказателствена
сила на който подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с
представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти.
3.1. Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг.
от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за
произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на
по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на
чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от
17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм.
д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Срокът на
действие на оспорената ПАМ е 6 месеца – минималният според закона.
3.3. Неоснователно се
твърди липса на изчерпателно
фактическо описание на нарушението, тъй като е отразено конкретно нарушение,
изразяващо се в отказ за извършване на проверка с Drug Check 3000 STK с
фабричен номер ARPB-0032 за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Отказът е фактическото основание за издаване на заповедта
съобразно текста на чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П.
Вярно е твърдението за
отсъствие на информация в оспорената заповед, както и в АУАН за наличие на
признаци от обхвата на чл.5 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г., което не е основание за отричане факта на осъществената
проверка. Съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „При наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване.“. Външните признаци са индивидуални и
преценката на контролните органи в конкретния случай е била правилна, доколкото
е налице изричен отказ за проверка с техническо средство и резултатът от проведено
изследване по реда на цитираната наредба не преодолява основанието за налагане
на ПАМ. Протокол – Приложение № 2 към чл.5 от наредбата ми могъл да бъде
съставен при осъществена проверка, а не при отказ от проверка, както е в
случая.
В ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон
за медицинско изследване при оспорен резултата от техническото средство или при
отказ от проверка с техническо средство, компетентният административен орган за
издаване на заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който
да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско
изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за
изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР,
сектор Пътна полиция ОД МВР-Пловдив – както протокол за медицинско изследване,
така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските
заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27
от наредбата. Както бе посочено, ВМА – София е изпратила резултатът от
извършеното изследване на 02 РУ – Пловдив, а не на сектор Пътна полиция ОД
МВР-Пловдив. Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични
проби, взети от Ст.Друтин е - установено присъствие на специфичен метаболит –
карбокси ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол,
както и присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите –
амфетамин. Следователно, фактическата установеност не е опровергана посредством
един от способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на чл.3а т.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози : „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или тест;…“. Способът за опровергаване на фактическото
основание за издаване на заповедта – отказ от проверка с техническо средство, е
провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози,
при издаден талон за изследване. И двата способа целят проверка с резултат,
поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в
издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от
химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози от изследваните биологични проби потвърждава употреба на
наркотици и/или алкохол към момента на издаване на заповедта, при взети проби в
указан времеви порядък.
Действително, според чл.3 ал.2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. – „При съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1.”, което означава, че талон се
издава при установена информация от проверки и гарантира правото на лицето да
опровергае резултатите от техническото средство посредством кръвно изследване,
стойностите от което са определящи. Ведно с това, в наредбата е предвидено –
чл.3а т.1, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози е с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Следователно,
изрично е регламентирано, че при отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство, отказалото лице има право да осъществи медицинско изследване,
резултатът от което е от значение за законосъобразност на заповедта.
Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е
отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена
предпоставка – отказ за извършване на проверка с техническо средство,
административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана
компетентност.
Както бе посочено, нарушението се
изразява в отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и отразеното в
заповедта по отношение неизпълнение предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози – не променя частта от текста, в която правилно е описано
нарушението. В тази вр. е и посочената за нарушена норма - чл.174 ал.3 пр.2-во
ЗДв.П, според която предпоставките са алтернативно дефинирани, предвид което в
оспорената заповед е отразено второто предложение. Приложеното правно основание
- чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П също съдържа самостоятелни хипотези, една от които е
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, като добавеното в заповедта за неизпълнение на предписанието
за химикотоксикологично лабораторно изследване не води до незаконосъобразност
на административния акт. При алтернативно предвидени административни нарушения,
за издаване на заповедта е достатъчно реализирането на само една от тях. Нарушението е осъществено в цялост в
момента на отказа. В тази вр. не е основателно възражението за неизяснени факти
и обстоятелства от значене на случая по см. на чл.35 АПК.
При наличие на изследване, опровергало резултат от
техническо средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.”, при което отпада отговорност по чл.174 ал.3 ЗДв.П, вкл.
основание за налагане на ПАМ с арг. от чл.3а т.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г., изрично уреждащ хипотеза на отказ от извършване на проверка с
техническо средство. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от
Глава шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”. Това разрешение се отнася и
за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”б” ЗДв.П. Според относимите разпоредби, възможността
да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта – отказ да бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, е
отрицателен резултат от изследване на кръвна проба.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
разпореждането. Данните по делото не водят до извод в тази насока, като
отсъствието на МПС с рег.номер в разпоредителната част на заповедта не е съществен
пропуск – волеизявлението касае едно МПС.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1
ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/, поради което не противоречи на чл.6 АПК. Целта на мярката е посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П - за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни
нарушения. Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на
живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е
забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества –
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П.
При тези обстоятелства следва извод за неоснователност на
жалбата.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001819/01.09.2021г.
на Началник Група в сектор Пътна Полиция към ОД МВР-Пловдив, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :