Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №558
гр.Силистра, 14.11.2023г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет
и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,разгледа
постъпилото адм.дело №194 по описа на съда за 2023г. и установи, че
констатираните нередовности са отстранени, а ответният административен орган е
представил преписката и допълнително Договора по чл.2д ал.2 ЗПЗП.От външна
страна, съдът приема, че е редовно сезиран с жалба от община гр.Тутракан, подадена
от кмета д-р Д.С.. С допълнително представени документи след Разпореждане
№528/01.11.23г. по делото, ответният орган е удостоверил, че датата на връчване
на оспореното Решение на жалбоподателя е 16.08.2023г.,а жалбата е депозирана
пред Ръководителя на УО ПРСР 2014-2020г., който е и зам.изп.директор
на ДФ“Земеделие“-РА на 29.08.2023г., заведена с вх.№01-0800/2312#4/30.08.2023г. на ДФЗ-София, което сочи,че е подадена в
темпоралния периметър от чл.149 ал.1 АПК,във вр. с чл.73
ал.4 и чл.27 ал.1 ЗУСЕФСУ.Внесена е дължимата държавна такса,а сезирането е
подписано от законния представител на оспорващата община (арг.чл.44
ал.1 т.15 ЗМСМА).Съдът намира,че съществени неясноти относно предмета на
повдигнатия спор няма и съобразно реда от чл.170-чл.171 АПК, разпределяйки
доказателствената тежест в процеса, следва да извърши процесуалните действия по
чл.153 и следващите от АПК.
Производството
е образувано по жалба на Община гр.Тутракан,
представлявана от кмета д-р Д.С.,подадена срещу Решение №03-РД/3795 от 10. 08.2023г.,издадено
от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).Същият е
с делегирана компетентност, съгласно представен Договор за делегиране на
функции по прилагане на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2014-2020г.,сключен между Министъра на МЗХ,в качеството му на
Ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020г. и изпълнителния директор
на ДФЗ-РА,на основание чл.2д ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и Заповед №03-РД/3089/22.08.2022г.,с която на основание
чл.20а ал.6,вр. с ал.5 ЗПЗП, последният е делегирал
правомощия за издаване на решения за налагане на финансови корекции (ФК) на
заместник изпълнителен директор на фонда, какъвто именно е издателят на
процесното решение.
Съобразно Решение
№792/17.12.2013г. на Министерския съвет, с чиято т.2 за Управляващ орган на
ПРСР е определена дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на
земеделието и храните,което обстоятелство сочи,че ръководител на Програмата е
Министърът на земеделието и храните.Следователно, с представения договор по
чл.2д ал.2 ЗПЗП и посочената Заповед №03-РД/3089/ 22. 08.2022г. на
изпълнителния директор на ДФЗ-РА, следва да се приеме, че издателят на
оспореното Решение е действал по делегация като Ръководител на УО на ПРСР
2014-2020г.,независимо от посочената му длъжност на заместник изпълнителен ди-ректор
на ДФЗ.Спор относно компетентността на ответния орган не е повдигнат, поради
което горните уточнения са във връзка със задължителния контрол по чл.168 АПК.
С обжалваното по делото Решение,при
липса на постъпили възражения по чл. 73 ал.2 от Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) от
оспорващата община и, в срока от чл.73 ал.3 ЗУ СЕФСУ, ответният орган е
установил нарушение на чл.59 ал.2 и чл.2 ал.2 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП), което квалифицирал като нередност по чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕФСУ,субсумирайки фактите под разпоредбата на т.11 б.“б“ от
Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредба за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Обн.ДВ,бр.27/17г. посл.изм.ДВ,бр.102/22г.)-занапред Наредбата. Доколкото е
било налице минимално ниво на конкуренция, е определил ФК размер на 5% от поисканите за възстановяване
разходи по засегнатия договор с избран изпълнител ДЗЗД“Смарт
Адвайзърс“ от 03.09.2019г. (л.595-л.607), на стойност
48 900 лева без ДДС.
Приел е,че с поставено ограничително изискване относно
експерта „юрист“ в екипа специалисти за изпълнение на обявена обществена
поръчка (ОП) с предмет: “Консултантски услуги за управлението на проект 19/07/2/0/00709
„Реконструкция и/или рехабилитация на общински пътища на територията на Община
Тутракан, включително съоръженията и принадлежностите към тях“, е нарушил
изискванията на чл.59 ал.2 ЗОП, което е с финансов ефект и възпиращо действие
по отношение на икономическите оператори, имащи в екипите си юристи, които не
притежават Удостоверение за юридическа правоспособност. Процесната
ОП е проведена като открита процедура по чл.18 ал.1 т.1 ЗОП, в изпълнение на Договор
№19/07/2/0/00 709 от 13.12.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
в размер на 5 783 077.09 лева, впоследствие с Анекси (л.60-л.л.89) е
редуцирана на 5 546 494.45
лева. Финансовата помощ е отпусната по подмярка
7.2.“Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове
малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата
в селските райони“ от ПРСР за периода 2014-2020г.,съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л.11-л.29).Заложеното
изискване за юридическа правоспособност (освен завършеното образование по
специалността „право“ с ОКС „магистър“) не съответствало на предмета и
характера на ОП, тъй като съгласно описаните дейности от възложителя в
т.3.3“Обхват на услугите“ от Раздел 3 „Цели, обхват и нормативни изисквания“
към Документацията за участие, били посочени общо 13 дейности, които не
включвали процесуално представителство.
С жалбата са релевирани отменителните
основания от чл.146 т.4-т.5 от АПК, с подробно изложени съображения, като акцент
е поставен върху твърдение за неправилно приложение на материалния закон.Жалбоподателят
счита, че съгласно чл.59 ал.2 ЗОП, е разполагал с оперативна самостоятелност да
определи критериите за подбор,които са необходими за установяване на
възможността на участниците да изпълнят поръчката.В рамките на нормативната дискреция и доколкото процесната ОП била свързана с
консултантски услуги за управление на целия посочен по-горе проект, за
изпълнението на който е одобрена финансова помощ в значителен размер - от над 5
милиона лева, оспорващият счита, че процесното изискване не е ограничително, а
пряко свързано с предмета, стойността и количеството или обема на обществената
поръчка.Позовавайки се на чл.63 ал.1 т.5 ЗОП намира,че законосъобразно бил
определен спорният критерий - участниците да разполагат с персонал с определена
професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случая с юрист,
притежаващ удостоверение за юридическа правоспособност. Базирайки се на легалната
дефиниция за „професионална компетентност“ от §2 т.41 ДР ЗОП, поддържа, че
последната включва освен образователната степен и квалификация,още знания и
умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност, каквито в
случая се придобивали и по време на задължителния професионален стаж по чл.294
и чл.297 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) и Наредба №1/ 01.02.2019г. за придобиване на юридическа правоспособност
(Обн.ДВ,бр.13/19г., посл.изм.ДВ,б.36/21г.)
В този контекст счита, че са неправилни аргументите на ответния орган, че
юридическата правоспособност, придобивана след успешно завършен професионален
стаж и положен изпит по ЗСВ, са необходими единствено за осъществяване на
процесуално представителство на възложителя пред съдилищата. Напротив,
обсъжданият стаж и изпит по ЗСВ, били необходими за придобиване на
правоспособност изобщо на юрист (не за конкретни професии - съдия, прокурор,
адвокат и др.), поради което поставеното изискване относно експерта „юрист“ не
било ограничително, а съответно на нормативните изисквания от ЗСВ и Наредбата
за придобиване на юридическа правоспособност.Освен това поддържа,че една от
изрично разписаните дейности за изпълнение предмета на процесната ОП е
изготвяне на възражения по финансови корекции (с иманентно необходими/присъщи
умения за анализиране на факти с правно значение и приложимото по отношение на
тях право, както и други практически знания и умения,като например - правилно
структуриране на възражение,жалба и съдържателна обосновка,съгласно
регламентацията от ЗУСЕФСУ и АПК, по арг. от чл.300
ал.2 ЗСВ),което било в пряка връзка с постигане на основната цел - да бъдат
възстановени извършените разходи по основния проект по подмярка
7.2. от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от
ПРСР 2014-2020г., на значителната стойност от над пет милиона лева.
Ето
защо твърди,че конфликтното изискване за експерта „юрист“ било в пряка
корелация с предмета, обема и целите на процесната ОП,поради което не било
допуснато нарушение на релевираните текстове на чл.59 ал.2 и чл.2 ал.2 ЗОП. А
щом нямало нарушение на националното или общностното
право,то липсвал съществен елемент от фактическия състав на „нередността“,
дефинирана с чл.2 т.36 от Регламент (ЕС)
№1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12. 2013г. за определяне
на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби на
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета -занапред
Регламент (ЕС) №1303/2013. Поддържа се,че щом законът бил приложен по отношение
на несъставомерни факти,то била накърнена и нормативната цел, изведена от чл.71
ал.1 ЗУСЕФСУ.С оглед на всичко това оспорващата община настоява за отмяна на Решението
на ответния орган, като унищожаем административен акт,
поради несъответствието му с материалния закон,вкл. с неговата цел.
Предвид засиленото служебно начало в административното
правосъдие съгласно чл.9 АПК,настоящият състав указва на ответния орган,че съобразно общите правила в
административното правосъдие,по аргумент от чл.170 ал.1 АПК, нему е възложена
тежестта за установяване изпълнението на законовите изисквания при издаване на
оспорения акт.
Жалбоподателят носи доказателствената тежест относно твърдените от
него факти, които свързва с благоприятни за себе си правни последици, по
аргумент от чл.154 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, макар и релевираните с жалбата такива,
да не са толкова от обективната действителност, а по-скоро касаят съотнасянето
им към приложимите правни норми, т.е. тълкуването и прилагането на материалния
закон.
Предвид характера на повдигнатия спор и видно от
приложения на л.6 от делото списък по чл.152 ал.3 АПК, други заинтересовани
страни от изхода на процеса няма,воден от което и на основание чл.154 АПК,във вр. с чл.73 ал.4 ЗУСЕФСУ, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: Община
гр.Тутракан, представлявана от кмета
д-р Д.В.С., с административен адрес:**********************************;
Ответник по жалбата: Ръководител на Управляващия орган на Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г., който е и заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“,с административен
адрес:********************************, чрез упълномощен представител
юрисконсулт Г.Б..
На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №194/2023г. по описа на АС-Силистра на
17.01.2024г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват
конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 137 АПК.Ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в
14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).
СЪДИЯ: