РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Велико Търново, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102887 по описа за 2020 година
Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 16.05.2017 г. между ищеца, в качеството
кредитодател и ответника, в качеството кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 1299,18 лв., от които 1000 лв. - заемна сума, 79,20 лв.
- застрахователна премия по услугата ***, 80,78 лв. - застрахователна премия по услугата
*** и 139,20 лв. - еднократна такса за оценка на риска. Сочи се, че усвояването на заемната
сума е извършено по банкова сметка на кредитополучателя. На следващо място се излагат
твърдения, че върху предоставената в заем сума се дължи възнаградителна лихва в размер
на 28,05%, а начисленият ГПР е 47,35%. Ищецът заявява, че общата дължима от ответника
сума възлиза на 1712,28 лв. заедно с възнаградителната лихва. Ищецът твърди, че
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на забавата съгласно договора. Сочи се, че изплащането на
кредита е следвало да бъде извършено по погасителен план, на погасителни вноски, всяка в
размер на 71,34 лв., като първата с падеж 25.06.2017 г., а последната 25.05.2019 г. Ищецът
заявява, че кредитополучателят не е заплатил нито една от дължимите месечни вноски и
поради настъпване изискуемостта на вземанията си е предявил заявление по чл.417 от ГПК
за вземанията си по договора за потребителски кредит в общ размер на 1993,89 лв. Поради
1
връчване на заповедта на изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени от съда
указания кредиторът предявил настоящите положителни установителни искове, като
отправя искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца „Т***” ЕАД сумата 1299,18 лв. – главница по просрочения договор за кредит, сумата
413,10 лв. - възнаградителна лихва за периода от 25.06.2017 г. до 25.05.2019 г., сумата 281,61
лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2017 г. до 28.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
открито съдебно заседание на 09.09.2021г. ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В молба от 07.09.2021г. пълномощникът на ищеца „Т***” ЕАД е направил искане
съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д. Л. Л., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1 299,18 лв.- представляваща главница по договор за потребителски кредит от
16.05.2017г., сумата 413,10лв.-възнаградителна лихва, за периода 25.06.2017г.-25.05.2019г.,
сумата 281,61лв.-обезщетение за забава, за периода 25.06.2017г.-28.11.2019г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /06.12.2019г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 89,88 лв., от които
държавна такса в размер на 39,88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
исковото производство дължимата по установителния иск държавна такса е 112,09лв. и
2
443,48лв.-адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на
ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 645,45 лв., като с оглед уважаване
на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 645,45 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. Л. Л.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** ДЪЛЖИ на ищеца „Т Б А Б” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ************ сумата от 1299,18 лв. /хиляда двеста
деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ - главница; сумата от 413,10 лв.
/четиристотин и тринадесет лева и десет стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 25.06.2017 г. до 25.05.2019 г.; сумата от 281,61 лв. /двеста осемдесет и един лева
и шестдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 25.06.2017 г. до
28.11.2019 г., дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на „****” ЕАД по
Договор за потребителски кредит № ******г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /06.12.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №1546 от
09.12.2019г. и изпълнителен лист по частно гр.дело 3641/2019г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Д. Л. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** да заплати на
„Т Б А Б” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:****** сумата общо
645,45 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща разноски за дължима държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по частно гр.дело 3641/2019г. по описа на ВТРС и разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 3641/2019г. по описа на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3