Р Е Ш Е Н И Е
Номер 76, 31.01.2023г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2070 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по процесуалния ред на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.186, ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС. Образувано е по жалба на
дружество „Ойл стейшън“ ЕООД със седалище в село Добромир, община Руен, област
Бургас, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ 213-ФК/18.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на
търговски обект – бензиностанция „Ойл стейшън“, находяща се в село Комунари,
местност „Край село“, община Дългопол, област Варна, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана на достъпа до обект за срок от пет дни, с искане за
отмяна на атакуваната заповед.
Твърдят се следните отменителни основания : Било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът бил
издаден от некомпетентен орган. Актът противоречал на материалния закон –
дружеството не било извършило нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, тъй като се
ползвало от изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС – доставките били
отчетени като получени чрез електронната система с фискална памет (ЕСФП). Актът
бил постановен при несъобразяване с целта на закона – мярката надхвърляла присъщата
си цел да предотврати и преустанови нарушението, както и да отстрани вредните
последици от него, тъй като ù била придадена санкционна функция. Били
изложени бланкетни мотиви за определяне на продължителността на срока на
мярката, което отнемало възможността за проверката по чл.146, т.5 от АПК. Бил
нарушен и принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като се ограничавали
правата на търговеца в по-голяма степен от необходимото за целта, за която бил
издаден. Щели да бъдат нанесени и вреди на фиска, поради недължимост на данъчни
и осигурителни плащания за периода за мярката.
Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят – дружество „Ойл
стейшън“ ЕООД, се представлява по пълномощие от адвокат П.Б.от АК Варна, която
поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания. Разноските се
претендират, съобразно представен списък.
Ответникът оспорването - Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не се явява и не изпраща
представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище. Заявена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят – дружество „Ойл стейшън“ ЕООД стопанисва
търговски обект – бензиностанция „Ойл стейшън“ ЕООД, находяща се в местността
„Край село“ край село Комунари, община Дългопол, област Варна, където
осъществява търговия с горива.
На 23.10.2022г. в 15:10ч. двама инспектори по приходите в
ТД на НАП Варна извършили проверка и съставили протокол фабр. № 0061667, в
който удостоверили установените при проверката обстоятелства. Проверката била
извършена при участието на В.М., работеща като обслужващ персонал. Налични били
пет броя резервоари, от които тези с №№ 4 и 5 не се използвали. Описано е
съдържанието на използваните резервоари. Използвали се две от петте колонки. В
обекта била налична ЕСФП модел „DES-G7S-KL“ и
ФПр „DATECS
FP-2000“, с индивидуален № DT795725 и индивидуален № на фискалната памет 02795725, с
регистрационен № в НАП 4411739/12.03.2022г., и нивомерна измервателна система
(НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП тип „Site sentinel-X“. Описани са редица условия, при които работи
бензиностанцията – договор за наем; не прави отстъпки; актуален договор за
сервизно обслужване; др. На управителя на дружеството били дадени указания да
се яви в ТД на НАП Варна на 31.10.2022г. и да представи конкретни документи.
В протокол сер.АА № 0062537, съставен на 17.11.2022г. в
12:00ч, е обективирано извършеното от управителя на „Ойл стейшън“ ЕООД – Г. С.,
предаване на документи.
В последващ протокол сер.АА № 0062537, съставен на
17.11.2022г. в 12:00ч, е обективирано допълнително предаване на документи от
управителя С.на двама инспектори по приходите : документ за доставка на
04.08.2022г. на 956.65 литра дизел при температура 15 градуса. В протокола са
отразени резултатите от направената в информационната система на НАП справка,
според която за доставката има бележка за постъпилото гориво, но документите не
са въведени чрез баркод четец. Посочено е, че е съставен акт за установяване на
административно нарушение. На управителя са дадени указания да се яви на
21.11.2022г. в 10:00 часа за връчване на заповед за налагане на принудителна
административна мярка.
С акцизен данъчен документ (АДД) № ********** с УКН
0000000007087333/04.08.2022г., приложен като писмено доказателство, в обекта са
били доставени 1000л. газьол-немаркиран с дължим акциз в размер на 646.00 лева.
Приложени са и други документи, съставени във връзка с доставката –
приемно-предавателен протокол, експедиционна бележка, декларация за
съответствие.
Приложени са три служебни бона за извършеното на
04.08.2022г. зареждане : Според показанията на нивомерната система, в резервоар
№ 2, съдържащ дизел В6, към 19:08:42 часа е имало 740.81 литра, а при
температура 15 градуса – 738.28 литра, реалната температура била 30.26 градуса,
нивото е било 12.02 мм. Към 19:31:32 часа резервоар № 2 вече е съдържал 1710.61
литра (1694.53 литра при 15 градуса температура), реалната температура била
26.28 градуса, а нивото – 27.97 мм. Според служебния бон, издаден от ЕСФП, било
извършено успешно зареждане в 19:26:14 часа на 970.00 литра (956.32 литра при
температура 15 градуса).
В административната преписка е приложена справката от
системата на НАП за регистрираните съобщения за доставка на гориво в процесната
бензиностанция. Отразено е, че на 04.08.2022г. в 19:25:40ч. е получено
съобщение от нивомерната система в бензиностанцията, според което в резервоар
№2 са били заредени 970.01 л гориво при реална температура, равняващо се на
956.65 л при температура 15 градуса. Не са попълнени останалите графи – за
масата на доставеното гориво, за плътността му при реална температура, за
номера на АДД, датата на издаване и ЕИК на издателя на документа.
Същия ден инспектор по приходите съставил на дружеството
акт за установяване на административно нарушение, в който описал следната
фактическа обстановка : На 23.10.2022г. била извършена проверка в
бензиностанцията – търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в хода
на която се установило, че в обекта имало въведена в експлоатация ЕСФП и НИС за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП тип „Site sentinel-X“. За извършената на 04.08.2022г. доставка на 956.65
литра дизелово гориво имало подадено в 19:25:40ч съобщение от нивомерната
измервателна система, но нямало въведен документ за доставката. Прието е, че
дружеството не изпълнило задължението си да подаде по изградената дистанционна
връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец, данни
за получената с АДД доставка на количеството гориво в НАП. Извършеното деяние е
квалифицирано като административно нарушение на чл.59а от Наредба
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, вр. чл.118, ал.10 от ЗДДС. Актът бил връчен на
представителя на дружеството на същата дата. Няма данни как се е развило
образувано с акта административнонаказателно производство.
Процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 213-ФК била издадена на 18.11.2022г. от Д. Р.-К. –
Началник-отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, в която са преповторени фактите, описани в акта за установяване на
административно нарушение. Подадените в НАП данни не давали възможност да се
определят наличните количества гориво. Според чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18/2006г., всяко лице по ал.2 било длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал.1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка в НАП данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Прието е, че дружеството не е
спазило реда и начина да предава в НАП по установената с нея дистанционна
връзка данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта в нарушение на чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18/2006г. вр чл.118, ал.3 от ЗДДС, което било основание за прилагане
на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС. На основание посочената
разпоредба било разпоредено запечатване на бензиностанцията и забрана за достъп
за срок от пет дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Изложени са пространни мотиви относно продължителността на срока, свеждащи се
до следното : нарушен бил реда за подаване на данни за стоки с повишен фискален
риск по смисъла на глава ХVа от ДОПК и Наредба № Н-2/04.02.2014г.; засягал се
утвърдения ред на данъчна дисциплина, осигуряващ пълна отчетност за извършените
продажби на течни горива, което, от своя страна, водело до последваща
невъзможност за проследяване на обороти; целта на мярката била да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи;
ако не бъдела наложена мярката, съществувала възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска щели да настъпят значителни и труднопоправими
вреди, които да засегнат пряко интересите на държавата и именно, за да се
извърши промяна в организацията на дейността в обекта, бил необходим определен
срок; бил съобразен и принципа за съразмерност, според който административният орган упражнявал правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Разпоредено е запечатването да се извърши в срок до три
дни от датата на влизане в сила на заповедта. Дадени са указания за
необходимите действия, които следва да се предприемат от страна на дружеството.
Изрично е посочено, че заповедта не съдържа разпореждане за допускане на
предварително изпълнение.
Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, директорите на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта била съобщена на управителя на дружеството на
21.11.2022г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 22.11.2022г. и изпратена
заедно с преписката в АдмС Варна (който е адресат на жалбата, съобразно
съдържащите се в обжалваната заповед указания относно местнокомпетентния съд).
Пред АдмС Варна било образувано административно дело № 2680/2022г., което с
определение № 3394/28.11.2022г. било прекратено и изпратено на АдмС Бургас като
местнокомпетентен съд, съобразно седалището на дружеството – жалбоподател.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен
акт, стопанисващо търговския обект, за
който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК вр. с чл.186,
ал.4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Липсват очертаните в
чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл.
да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка,
съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не
установи оспореният акт да е нищожен. Съдът не споделя релевираните в жалбата
основания за нищожност поради некомпетентност на органа, издал акта. Както
съдът вече посочи по – горе, издателят – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е опровомощен да издава
ЗНПАМ за запечатване на обект по реда на чл.186 от ЗДДС. Компетентността е
делегирана, съобразно чл.186, ал.3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и
т. 1 от описаната заповед.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването ù,
с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.186, ал.3 от ЗДДС. В
ЗНПАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от
административния орган факти и посочване на правното основание за налагането на
принудителните мерки. Отбелязано е, че нарушението е с висока степен на
обществена опасност. Определеният срок за запечатване на обекта е мотивиран с
постигане целите на ПАМ – преустановяване на незаконосъобразните практики,
промяна начина на дейност в обекта, и необходимото време за извършване на тази
промяна. Съответствието на изложените от административния орган мотиви с установените
в производството факти не касае формалната, а материалната законосъобразност на
акта.
Заповедта за налагането на ПАМ е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което подлежи на
отмяна като незаконосъобразна.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”г” от ЗДДС, ПАМ
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП
по чл.118 от
ЗДДС в НАП.
Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по
ал.1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАН и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Съгласно чл.118, ал.10
от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни
горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС, данни
по ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет.
В оспорената заповед органът се е позовал
на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., според която всяко лице
по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За
тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол.
Продължение на това правило е уредбата,
детайлизирана в чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., според който лицата
по чл.118,
ал.9 и 10 от
ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен
документ за доставка – приложение № 22, или електронен документ за получаване –
приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД,
ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително УКН на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по ЗАДС,
на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически
лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ. Съгласно чл.59а, ал.3 от същата
наредба, лице по ал.1 – получател по доставка на течни горива подава ЕДП,
съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на
случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
Анализът на описаните правни норми налага
извод, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки
на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговския обект, където
е извършена доставката, респ. получаването, се използва ЕСФП или не.
Установено е, а и не се спори по делото, че
в проверяваната бензиностанция има въведена в експлоатация и одобрена ЕСФП, с
характеристики описани по – горе, което означава, че продажбите в обекта се
регистрират чрез ЕСФП, което пък от своя страна води до приложимост на
изключението по ал.11, т.5 от ЗДДС. Че данни за доставката са изпратени до НАП,
се установява както от служебния бон, генериран в 19:26:01 часа, със статус
„успешно“, така и от справката от информационната система на НАП, приложена в
административната преписка.
С оглед на така установеното, неправилно
административният орган е приел, че е налице нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС,
тъй като е налице изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС, поради което
актът подлежи на отмяна. В горния смисъл е тълкуването на разпоредбата на
чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС в практиката на административните съдилища, вкл. и
на върховната инстанция – решение № 4819 от 19.05.2022 г., постановено по административно дело № 29/2022
г. на ВАС, VIII о.; решение № 4794 от 18.05.2022 г., постановено по
административно дело № 9678/2021 г. на ВАС, I о.; решение № 10395 от 13.10.2021
г., постановено по административно дело № 4680/2021 г. на ВАС, I о.
Независимо че съдът отменя акта поради
противоречие с материалния закон, намира за необходимо за отбележи, че
заповедта не е издадена в съответствие със закона. Според чл.22 от ЗАНН, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. В настоящия случая изначално не са
били основанията за налагане на ПАМ, дори и ако се приеме, че дружеството е
извършило описаното в заповедта административно нарушение. От справката от
информационната система на НАП, съдържаща данни за периода от 26.07.2022г. до
15.10.2022г., се установява, че дружеството стриктно спазва задълженията си подава
данни до НАП, вкл. чрез клавиатура и баркод четец, данните са пълни и
изчерпателни, поради което дружеството едва на 18.11.2022г. е санкционирано за
извършено на 04.08.2022г. деяние. Наложената ПАМ тангира по същността си към санкция, на която са присъщи последици и
цели, различни от целите, преследвани от ПАМ. Чрез ПАМ всъщност се преследва
постигане на ефекта на назиданието, който е чужд на системата на българското
право.
По разноските :
Жалбоподателят претендира присъждане на
разноски по списък в общ размер 1050.00 лева, от които 50.00 лева държавна
такса и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение. Претенцията е основателна и
органът, част от чиято структура е ответникът по оспорването, следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя целия размер на претендираните от него
разноски. Както от текста на договора за правна помощ, така и от изявлението на
пълномощника в съдебно заседание се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение е платено в брой, поради което договорът има характер на разписка,
удостоверяваща плащането на сумата.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на дружество „Ойл стейшън“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление село Добромир, община Руен, област Бургас,
представлявано от управителя Г. С., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 213-ФК/18.11.2022г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е разпоредено запечатване
на търговски обект – бензиностанция „Ойл стейшън“, находяща се в село Комунари,
местност „Край село“, община Дългопол, област Варна, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана на достъпа до обект за срок от пет дни.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.1 от АПК вр.
чл.78, ал.1 от ГПК Централно управление на НАП, град София, бул. Княз Дондуков
52, да заплати на „Ойл стейшън“ ЕООД, с посочени
данни, сумата 1050.00 (хиляда и петдесет) лева, представляващи направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :