№ 7263
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110148786 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ... (ищец) срещу
ответниците Р. Л. И. с ЕГН **********, Н. Л. И. с ЕГН **********, Б. Л. И. с ЕГН
********** и И. П. Т. с ЕГН **********, и тримата с адрес ....
Ищецът твърди, че между него и ответниците е било налице облигационно
отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия срещу конкретен имот тяхна
собственост. Въпреки че през съответния период ищецът надлежно им доставял топлинна
енергия, те не заплатили стойността й. Изтъква, че според приложимите общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
задълженията си за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от публикуването им на
съответната интернет страница. Поддържа, че през процесния период в полза на
ответниците е била осъществявана и услугата дялово разпределение от третото лице
помагач „...“ ООД. Иска от съда да установи съществуването на вземания в размер на общо
1 667 лева и 90 стотинки главница за стойността на незаплатената топлинна енергия, 79 лева
и 68 стотинки мораторна лихва, 65 лева и 74 стотинки главница за услугата дялово
разпределение и мораторна лихва в размер на 11 лева и 42 стотинки съобразно квотите им в
съсобствеността. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от четиримата
ответници. Оспорват иска като неоснователен, отричайки да е налице валидно
облигационно отношение между тях и ищеца. Отричат да са били публикувани общите
условия за топлинна енергия за процесния период и заявяват, че те не са общоизвестни.
Оспорват измервателните уреди да са били сертифицирани, както и да е изградена сградна
инсталация за топлопреносна мрежа. Намират, че ищецът не е доказал вида, броя и
мощността на монтираните отоплителни уреди в сградата, ако има такИ.. Твърдят, че
съгласно промените в законодателството от 2002 г. е трябвало да се извърши заснемане на
отоплителната инсталация, което отричат да е било осъществявано. Поддържат, че ищецът
не притежава одобР. екзекутиви за промените в отоплителната инсталация, нито има
1
строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Заявяват, че ищецът не е представил доказателства
да е отправил покана за заплащането на задължение за услугата дялово разпределение.
Искат от съда да отхвърли иска и да обезсили издадената заповед за изпълнение. Правят
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач „...“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление град ... не
предприема процесуални действия.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени иска
с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяването на съществуването на вземания за стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената
топлинна енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за
обезщетение за забава, начислено върху стойността на услугата дялово разпределение.
Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 05. 2019
г. – 30. 04. 2020 г. и спрямо следния недвижим имот: ап. 3, находящ се в ..., абонатен номер
... (топлоснабденият имот).
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а предявените с нея
искове – за допустими. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Освен това тя съответства на съдържанието на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 20846 по описа на Софийския районен съд, 150- и състав, за 2021
г., и е подадена пред съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30. 04.
2020 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответниците топлинна енергия
спрямо процесния топлоснабден имот, тяхна собственост, в твърдяното количество, че
стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 1 667 лева и 90 стотинки, че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, реално
е била извършвана услугата дялово разпределение от третото лице помагач, че стойността на
тази услуга възлиза на 65 лева и 74 стотинки, че ответниците са изпаднали в забава за
задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение и
размерите на двете обезщетения за забава.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове
е наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период и
свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното отношение по доставянето на
топлинна енергия за битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на
закона с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху
недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е присъединена към
топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между
топлопреносното предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот
(Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот. Във връзка с това той е представил редица
доказателства, основно значение сред които има заповед № РД – 41 – 535 на изпълнителния
комитет на Столичния народен съвет от 23. 04. 1987 г. От нея се установява, че ответницата
И. П. Т. е била обезщетена на основание чл. 98 от Закона за териториално и селищно
устройство (ЗТСУ) – отм. за отчуждаването на недвижим имот във връзка с изграждането на
участък от софийското метро, като й е бил отстъпен процесният топлоснабден имот.
Заповедта има вещно-прехвърлително действие. По делото са събрани достатъчно данни, от
2
които съда да направи извод, че към момента на издаването на тази заповед ответницата И.
П. Т. е била в граждански брак с Лазар И. Тошев. Самият брак се установява пряко от
завеР.я препис от справка от Националната база данни „Население“ на л. 22 от делото и
косвено от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
процесния топлоснабден имот, в края на който нотариален акт е упоменато, че пред
нотариуса е било представено и удостовеР.е за граждански брак между Лазар И. Тошев и
ответницата И. П. Т. (л. 19). Обстоятелството, че бракът между тях е бил налице към
момента на издаването на заповедта косвено се установява от самата заповед, според чийто
текст процесният топлоснабден имот се отстъпва на ответницата И. П. Т. „за петчл. сем.“,
което напълно съответства с представеното удостовеР.е за родствени отношения, според
което ответницата И. П. Т. и Лазар И. Тошев са родители на останалите трима ответници (л.
21).
След като имотът е бил придобит през време на брака, то той е станал съпружеска
имуществена общност по силата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс – отм. 2009 г. (в сходен
смисъл решение № 38 от 25. 03. 2019 г. на ВКС по гр. дело № 878/2018 г., I г. о.). По делото
нито се твърди трансформация на лично имущество на ответницата И. П. Т., нито са били
събрани доказателства за това. Със смъртта на Лазар И. Тошев бездяловата съпружеска
имуществена общност се е прекратила, при което, макар и да липсва представено
удостовеР.е за наследници, от съвкупната преценка на вече описаните доказателства се
установява, че ответницата И. П. Т. е наследила поравно с трите им деца по 1/4 от
половината от процесния топлоснабден имот. Казано иначе, ответницата И. П. Т. е носител
на общо 5/8 идеални части от правото на собственост над него, а останалите трима
ответници: на по 1/8 идеална част. Няма данни за настъпили промени в собствеността до
края на процесния период, свързан с доставянето на топлинна енергия. При това положение
ищецът успешно доказва наличието на твърдяното валидно облигационно отношение,
свързано с доставянето на топлинна енергия. За пълнота следва да се отбележи, че съдът още
с определението по чл. 140 ГПК отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесният недвижим имот се намира в сграда, която е присъединена
към топлопреносната мрежа. Това обстоятелство се потвърждава и от констативната част
към експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, според която вх. „А“ на
сградата-етажна собственост се топлозахранва от абонатна станция. Законосъобразността на
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, обстоятелство дали във връзка с
него са били издадени съответните строителни книжа и след това съответните строежи са
били надлежно въведени в експлоатация, са свързани с административноправния режим на
строежите и нямат връзка с предмета на настоящото гражданско дело.
Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно
реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът допусна
изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение по нея,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, спрямо процесния
топлоснабден имот през процесния период е било реално доставено количество топлинна
енергия, равностойно на общо 1 587 лева и 50 стотинки. Става въпрос именно за реално
доставената топлинна енергия, защото вещото лице е отчело резултата „за връщане“ по
изравнителните сметки на третото лице помагач и е установило, че то правилно и в
съответствие с нормативните и техническите норми е изчислило този резултат. От
съображения за пълнота следва да бъде отбелязано, че от констативната част към
експертното заключение се установява наличието на четири броя отоплителни тела в
процесния топлоснабден имот (в хол 1, хол 2, спалня и стая). Съответната топлинна енергия,
както и тази за битово горещо водоснабдяване, е отчитана със средства за индивидуално
измерване. Единствено топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била
изчислявана служебно на база инсталирана мощност, но според вещото лице отново в
съответствие с нормативните изисквания.
3
Що се отнася до услугата дялово разпределение, от експертното заключение се
установява, че тя е била осъществявана през процесния период от третото лице помагач.
Активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира стойността на тази
услуга произтича от чл. 22, ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на клиенти в град София от 2016 г. Съдебната практика на някои въззивни
състави в противен смисъл е изолирана и не може да бъде споделена. Както правилно
изтъкват ответниците, влизането в сила на тези общи условия не може да бъде отделено
като общоизвестен факт. В дадения случай обаче ищецът е доказал влизането в сила на тези
общи условия, като е приложил към исковата молба техния текст, надлежно обнародван във
вестник „Монитор“, брой 11. 07. 2016 г. (л. 42 и сл.). Тогава те са влезли в сила на 11. 08.
2016 г. на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ без да е необходимо изричното им писмено приемане
от ответниците (специалният закон се прилага с предимство пред общия чл. 16, ал. 1 ЗЗД).
От друга страна, вещото лице не е дало заключение каква е стойността на услугата дялово
разпределение. При това положение, доколкото този иск е доказан по основание, но не и по
размер, съдът намира, че следва на основание 162 ГПК да определи размера му по своя
преценка на общо 10 лева за целия претендиран период.
По отношение на двата акцесорни иска за обезщетения за забава съдът приема
следното. Позоваванията на ищеца на общи условия, които предвиждат публикуването на
фактурите за доставената топлинна енергия на интернет страницата му, както и съответното
оспорване на ответниците, че няма доказателства относно настъпването на изискуемостта на
задълженията, нямат връзка с приложимите към процесния период общи условия от 2016 г.
Съгласно съответните текстове на чл. 33, ал. 1 и чл. чл. 33, ал. 2 задълженията за стойността
на топлинната енергия, отразени счетоводно в съответните фактури, стават изискуеми с
изтичането на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят (обезщетението
за забава обаче се начислява само след изравняването, тоест отчитането на реално
потребената топлинна енергия – чл. 33, ал. 4 от общите условия). Следователно страните не
са уговорили покана (както по предходните общи условия от 2014 г.), а са уговорили срок, с
изтичането на който ответниците са изпаднали в забава по отношение на задълженията за
доставена топлинна енергия. Съобразно доказания размер на задълженията за топлинна
енергия съдът чрез лихвен калкулатор изчислява размера на съответното обезщетение за
забава на 75 лева и 85 стотинки.
От друга страна, по отношение на задължението за стойността на услугата дялово
разпределение страните няма данни да са уговорили с общите условия или по друг начин
срок за изпълнение. При това положение това задължение става изискуемо веднага с
отправянето на покана до длъжника на общо основание (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). С определението
на съда по чл. 140 ГПК на ищеца беше изрично указано, че не сочи доказателства да е
поканил ответниците да му заплатят задължението за стойността на дяловото разпределение
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това положение
изискуемостта му е настъпила едва с подаването на заявлението и съответно иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за по-ранен период е неоснователен.
Частично основателните искове следва да бъдат уважени спрямо ответниците
съобразно доказаните размери и с оглед на установените дялове в съсобствеността.
Разноски. При този изход на спора – частична основателност на три предявени иска
и четвърти изцяло неоснователен иск съдът следва да присъди пропорционално разноски.
В заповедното производство на заявителя са присъдени разноски за държавна такса в
размер на 36 лева и 49 стотинки и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Пропорционално на основателната част от заявлението по чл. 410 ГПК съдът следва да
присъди разноски в размер на общо 79 лева и 31 стотинки от всеки длъжник съобразно
квотата му.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 36
4
лева и 49 стотинки, за депозит за вещо лице за назначената съдебно – техническа експертиза
300 лева, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото следва да бъде определено в минимален размер от
50 лева. Така стоР.те разноски в размер на общо 386 лева и 49 стотинки съдът приема за
направени поравно за всеки един от четирите кумулативно съединени иска, тоест по 96 лева
и 62 стотинки на иск. По първия иск за стойността на доставената топлинна енергия
пропорционално на основателната част следва да бъдат присъдени общо 91 лева и 96
стотинки от четиримата ответници съобразно квотите им; по вторият иск за стойността на
услугата дялово разпределение – общо 14 лева и 70 стотинки; по третият иск за обезщетение
за забава върху стойността на доставената топлинна енергия – общо 91 лева и 98 стотинки;
по четвъртият разноски не следва да се присъждат предвид цялостната му неоснователност.
Понеже отговорността за разноски е разделна (друго не е предвидено нито в общите
условия, нито в закон), всеки от ответници трябва да бъде осъден да заплати припадащата
му се част.
Ответниците в исковия процес и длъжници в заповедното производство също имат
право на разноски пропорционално на неоснователната част от претенциите, но те нито са
претендирали разноски, нито има данни по делото да са сторили такИ., поради което
разноски не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Р. Л. И. с ЕГН
**********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
- сумата 198 лева и 44 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 3, находящ се в ..., абонатен номер ...,
през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва от 14. 04. 2021 г. до
изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 198 лева и 44
стотинки до пълния претендиран размер 208 лева и 48 стотинки като недоказан;
- мораторна лихва в размер на 9 лева и 48 стотинки, начислена за периода 16.
10. 2020 г. – 05. 04. 2021 г. върху стойността за топлинната енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 9 лева и 48 стотинки до пълния претендиран размер 9 лева и 96 стотинки
като недоказан;
- и сумата 1 лева и 25 стотинки, представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва
от 14. 04. 2021 г. до изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1 лева и 25 стотинки до пълния претендиран размер 8 лева и 21 стотинки като недоказан;
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20846 по
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата Р. Л. И. с ЕГН **********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“
ЕАД с ЕИК ..., адрес ..., сумата 1 лев и 42 стотинки, представляваща мораторна лихва за
периода 01. 07. 2018 г. – 05. 04. 2021 г., начислена върху цената на услугата дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Н. Л. И. с ЕГН
**********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
- сумата 198 лева и 44 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 3, находящ се в ..., абонатен номер ...,
през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва от 14. 04. 2021 г. до
изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 198 лева и 44
стотинки до пълния претендиран размер 208 лева и 48 стотинки като недоказан;
- мораторна лихва в размер на 9 лева и 48 стотинки, начислена за периода 16.
10. 2020 г. – 05. 04. 2021 г. върху стойността за топлинната енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 9 лева и 48 стотинки до пълния претендиран размер 9 лева и 96 стотинки
като недоказан;
- и сумата 1 лева и 25 стотинки, представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва
от 14. 04. 2021 г. до изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1 лева и 25 стотинки до пълния претендиран размер 8 лева и 21 стотинки като недоказан;
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20846 по
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата Н. Л. И. с ЕГН **********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“
ЕАД с ЕИК ..., адрес ..., сумата 1 лев и 42 стотинки, представляваща мораторна лихва за
периода 01. 07. 2018 г. – 05. 04. 2021 г., начислена върху цената на услугата дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответникът Б. Л. И. с ЕГН
**********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
- сумата 198 лева и 44 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 3, находящ се в ..., абонатен номер ...,
6
през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва от 14. 04. 2021 г. до
изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 198 лева и 44
стотинки до пълния претендиран размер 208 лева и 48 стотинки като недоказан;
- мораторна лихва в размер на 9 лева и 48 стотинки, начислена за периода 16.
10. 2020 г. – 05. 04. 2021 г. върху стойността за топлинната енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 9 лева и 48 стотинки до пълния претендиран размер 9 лева и 96 стотинки
като недоказан;
- и сумата 1 лева и 25 стотинки, представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва
от 14. 04. 2021 г. до изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1 лева и 25 стотинки до пълния претендиран размер 8 лева и 21 стотинки като недоказан;
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20846 по
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответникът Б. Л. И. с ЕГН **********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“
ЕАД с ЕИК ..., адрес ..., сумата 1 лев и 42 стотинки, представляваща мораторна лихва за
периода 01. 07. 2018 г. – 05. 04. 2021 г., начислена върху цената на услугата дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата И. П. Т. с ЕГН
**********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
- сумата 992 лева и 20 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 3, находящ се в ..., абонатен номер ...,
през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва от 14. 04. 2021 г. до
изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 992 лева и 20
стотинки до пълния претендиран размер 1 042 лева и 43 стотинки като недоказан;
- мораторна лихва в размер на 47 лева и 40 стотинки, начислена за периода 16.
10. 2020 г. – 05. 04. 2021 г. върху стойността за топлинната енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 47 лева и 40 стотинки до пълния претендиран размер 49 лева и 80 стотинки
като недоказан;
- и сумата 6 лева и 25 стотинки, представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва
от 14. 04. 2021 г. до изплащането на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
6 лева и 25 стотинки до пълния претендиран размер 41 лева и 8 стотинки като недоказан;
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20846 по
7
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата И. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: ..., дължи на ищеца „...“
ЕАД с ЕИК ..., адрес ..., сумата 7 лева и 13 стотинки, представляваща мораторна лихва за
периода 01. 07. 2018 г. – 05. 04. 2021 г., начислена върху цената на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Р. Л. И. с ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД с ЕИК ... сумата в
размер на 9 лева и 91 стотинки, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата в размер на 24 лева и 83 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА Н. Л. И. с ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД с ЕИК ... сумата в
размер на 9 лева и 91 стотинки, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата в размер на 24 лева и 83 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА Б. Л. И. с ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД с ЕИК ... сумата в
размер на 9 лева и 91 стотинки, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата в размер на 24 лева и 83 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА И. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД с ЕИК ... сумата в
размер на 49 лева и 55 стотинки, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата в размер на 124 лева и 15 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „...“ ООД с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление град ... на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8