Определение по дело №1957/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1729
Дата: 3 юни 2019 г.
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20195220101957
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

03.06.2019 год., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на трети юни 2019 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

разгледа гр. дело № 1957 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по реда на глава 25 от ГПК и е образувано по иск на Р.Й.З. от гр. Хасково срещу „МБАЛ Ескулап“ ООД – гр. Пазарджик, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 23 636,72 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за периода от 18.01.2018 г. до 19.01.2019 г., 2 918,40 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за същия период, заедно със законната лихва върху тях за времето от предявяването на иска. Претендира се и лихва за забава върху трудовото възнаграждение за времето от 18.01.2018 г. до предявяването на иска на 06.03.2019 г. в размер 2 000 лв.

Съдът изготви следния доклад на делото:

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност лекар в хирургично отделение от 18.01.2018 г. до 19.01.2019 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено. За периода на работата си ищецътполучил само две частични плащания в общ размер 4600 лв., като неплатени и дължими останали сумите, предмет на исковата молба.

Производството се движи по реда на глава 25 от КТ.

Представят се писмени доказателства и се иска назначаване на съдебносчетоводна експертиза, която, след като се запознае с документацията при ищеца и ответника и по делото, да даде заключение за размера на начисленото, изплатено и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца по месеци и общо за периода, на дължимата мораторна лихва по месеци и общо и на обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

Поискано е и е допуснато обезпечение чрез запор на банкови сметки на ответника.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска като неоснователен. На първо място оспорва действителността на представения от ищеца трудов договор, заявявайки, че липсва съгласие между страните, изразено писмено от страни, разполагащи с необходимата представителна власт – при представляваното дружество не се съхранява екземпляр от този трудов договор или други документи, удостоверяващи волеизявленията на страните. Не са представени и доказателства за добросъвестно изпълнение от ответника на трудовите му задължения. Ответникът заявява, че с това предявява инцидентен иск за установяване на недействителност на трудовия договор. Ако все пак съдът счете, че трудовият договор е действителен, ответникът заявява, че липсват непротиворечиви данни за размера на договореното възнаграждение и то ще следва да се определи при условията на чл. 162 от ГПК, като се вземат предвид минималните осигурителни прагове, МРЗ, средният размер на заплатите в бранша и останалите обстоятелства, вкл. колективните трудови договори за сектор здравеопазване от 2016 и 2018 г.

Ответникът заявява, че оспорва представените от ищеца доказателства, като иска откриване на производство по оспорване на истинността им по реда на чл. 193 от ГПК – „както по отношение на автентичността, така и по отношение на подписите“.

Исковете, предявени с исковата молба, са с правна квалификация по чл. 128, т. 2  от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Предявеният инцидентен иск е с правна квалификация по чл. 124 от ГПК. Следва да се укаже на ответника да внесе държавна такса по него.

Ищецът носи тежестта да докаже сключването на трудовия договор, както и уговорения размер на дължимото му трудово възнаграждение. Ответникът би носил тежестта да докаже плащането на сумите, ако го твърди (но няма такива твърдения в отговора на исковата молба).

Добросъвестното изпълнение на трудовите задължения е без значение за действителността на трудовото правоотношение. Единствената добросъвестност, която има отношение към недействителността на трудовия договор, е тази при сключването му (изразяваща се в незнание на определено обстоятелство), ако той е бил впоследствие за недействителен. Тази добросъвестност не подлежи на специално доказване – на доказване подлежи знанието на съответните обстоятелства. Не е ясно от отговора дали ответникът твърди неизпълнение или недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника. Тъй като неизпълнението би имало отношение към размера на дължимото възнаграждение, съдът указва на ищеца, че той носи тежестта да докаже, че е постъпил на работа и е изпълнявал задълженията си през процесния период, като добросъвестността на това изпълнение се предполага на осн. чл. 8, ал. 2 от КТ.

Писмените доказателства, представени от ищеца, са допустими и относими към предмета на делото. Допустима и относима е и поисканата експертиза.

Няма пречка да бъде задължен ответникът да представи трудовото досие на ищеца, тъй като въпреки доводите за недействителност на трудовия договор не се твърди, че такова липсва.

По искането за откриване на производство за оспорване на доказателствата съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като се конкретизира твърдението на ответника, като се изясни дали той твърди, че копията, представени от ищеца, не отговарят на оригиналите, или твърди, че подписите не са положени от лицата, чиито имена са посочени, и т.н.

            По изложените съображения и на осн. чл. 140 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Приема представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

Назначава съдебноикономическа експертиза, която да се извърши от вещото лице Любомир Црънчев и след справка в документацията на ответника, на ищеца и книжата по делото, евентуално справка в НАП за регистританите трудови договори между страните, да отговори на въпросите, формулирани в т. 7 от доказателствените искания на исковата молба. Депозит не следва да се внася, тъй като ищецът по трудови дела е освободена от разноски.

Задължава ответника да представи копия от трудовото досие на ответника, както и извлечение от ведомостите за заплати за спорния период.

Дава възможност на ответника да доведе свидетели, като уточни кои обстоятелства ще се доказват с тях.

Указва на ответника да внесе в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение държавна такса по инцидентния иск в размер 50 лв. При невнасяне производството по този иск ще бъде прекратено и въпросът няма да бъде решен със сила на пресъдено нещо.

Насрочва съдебно заседание на 28.06.2019 г. от 14,00 ч.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговора.

 

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: