Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………..2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: Д.
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1249 по описа
за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 247
и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 31306/20.10.2015
г., подадена от „Рутекс“ ООД, чрез адв. С.К. – А., с искане за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на Решение № 1420/16.07.2015 г.
по настоящото дело, и за допълване на същото решение в частта за разноските.
В молбата се излага становище, че исковата претенция по чл. 109 от ЗС е
заведена само срещу ответниците Община Варна и
„Пътища и мостове“ ЕООД, не и срещу „Рутекс“ ООД,
поради което се моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението, посредством заличаване на „Рутекс“ ООД от
осъдителните диспозитиви на решението. Доколкото е
отхвърлен искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД, по който ответник е „Рутекс“ ООД, се претендира допълване на решението в частта
за разноските чрез присъждане на такива в полза на „Рутекс“
ООД.
Препис от молбата е връчен на насрещните страни.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК / чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор
от С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., Марин П.Г.
и Е.П.Г., чрез адв. А.Д., в която се излагат доводи за
недопустимост на молбата, в условията на евентуалност за неоснователност. В
отговора се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и се моли същото да бъде намалено до предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата
е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, с искане за поправка
на очевидна фактическа грешка и допълване на решението в частта за разноските.
Разгледана
по същество, молбата, в частта с която по реда на чл. 247 от ГПК е поискана
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решението е основателна по следните съображения:
С
Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г., Варненският окръжен съд
се е произнесъл, като е осъдил Община Варна, „Пътища
и мостове" ЕООД и „Рутекс“ ООД да премахнат
насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор
10135.2575.1541, като ИЗРАВНЯТ терена в съответствие със състоянието му преди
2009 г. на нивото на уличната регулация, по иска на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т.,Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., на основание чл. 109 от
ЗС. Със същото решение Община Варна, „Пътища и мостове" ЕООД и „Рутекс ООД са осъдени да заплатят на общо на ищците
разноски в размер на 21139,78 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът като съобрази,
че в настоящото производство е сезиран с искова молба от С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т.,Т.П.Т., П.Л.П. и П.Г.П. (починал в хода на производството),
с която по т. 1 от петитума се претендира осъждане на
ответниците Община Варна и „Пътища и мостове“ ЕООД да
премахната насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор
10135.2575.1541, а по т. 2 от петитума се претендира
осъждане на Община Варна, „Пътища и мостове“ ЕООД и „Рутекс“
ООД да заплатят солидарно сума в размер на 1250 лв. на всеки от ищците,
съставляваща частичен иск от претенция в общ размер на 1000000 лв., уточнена по
размер за всеки от ищците, съобразно таблица в молба вх. № 17509/16.06.2014 г.
(лист 40 по делото).
Видно от мотивите на
съдебното решение, съдът е взел предвид факта, че земните маси и строителни
отпадъци в имота на ищците са насипани от изпълнителя „Пътища и мостове“ ЕООД
при изпълнение на договор по възлагане на Община Варна.
В настоящия случай се
касае за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното
съдебно решение, доколкото е налице разминаване между волята на съда формирана
в мотивите на решението и изражението й в диспозитив, която следва да бъде
отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на
открито съдебно заседание.
С
Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г., Варненският окръжен съд
се е произнесъл, като е отхвърлил претенцията на С.И.В.,
Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г. ***,
„Пътища и мостове" ЕООД и „Рутекс" ООД за
заплащане частично претендирани суми от цялата
претенция в размер на 1 000 000 лева, както следва: сумата
от 1250 лв. претендирана като част от претърпените вреди
от причиненото противоправно състояние в имот с
идентификатор 10135.2575.1541, от всеки от ищците С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., поотделно и сумата от 416,66 лв. претендирана на същото основание от П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г.,
поотделно, в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса
ищец П.Г.П..
Съобразно изхода на
спора в мотивите на съдебното решение, съдът е посочил, че се по иска с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД правото на
разноски принадлежи на ответниците, като не е обсъдил
дължимостта на такива по отношение на ответника „Рутекс“ ООД.
Съдът приема, че на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът „Рутекс“
ООД има право на разноски във връзка с отхвърления иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД. Видно от представения списък по
чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер на 8462 лв., от които 200 лв.
депозит за СТЕ и 8262 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК, насрещната страна е направила възражение за недължимост
на разноски, в условията на евентуалност – възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото е била назначена
съдебно-техническа експертиза за нуждите на производството по иска с правно
основание чл. 109 от ЗС, съдът е допуснал поставените от “Рутекс” ООД въпроси,
поради което и страната е направила разноски по възнаграждение на вещо лице в
размер на 200 лв. Тези разноски съдът счита за недължими на страната, доколкото
не касаят предмета на доказване по отхвърления иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД.
С оглед направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, същото следва бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Всеки един от ищците С.И.В.,
Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П. поотделно е предявил
срещу „Рутекс“ ООД частичен иск за сума в размер на
1250 лв. При тази цена на иска минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на
317,50 лв., дължими от всеки от ищците.
По отношение на ищците П.Л.П.,
М.П.Г. и Е.П.Г., които са предявили поотделно, в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на процеса ищец П.Г.П., частичен в размер на
416,66 лв. за всеки от тях, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г възлизат в размер на 300 лв. за
всеки от тях.
С
оглед изложеното, молбата, в
частта с която по реда на чл. 248 от ГПК е поискано допълване на решението в
частта за разноските, е основателна до посочените размери и следва да се уважи
в тази част.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 247 от ГПК, ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка
в Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на ВОС-ГО, като
на лист 10, в абзац първи от диспозитива на решението, на ред 4, като и на лист
10 в абзац последен от диспозитива на решението, на ред 4, бъде заличен текста “„Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***.
На основание чл. 248 от ГПК, ДОПЪЛВА
Решение № 1657/09.10.2015
г. по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на ВОС-ГО в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА С.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 617,50 лв. (шестотин и седемдесет лева и 50
ст.), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: