№ 855
гр. Шумен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100256 по описа за 2022 година
Предявен иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Искова молба от С. С. Д., ЕГН : ********** и *** С. Д., ЕГН :
**********, и двамата с адрес за призоваване – ***, срещу С. Д. С., ЕГН :
**********, А. П. Н. – С., ЕГН : **********, и двамата с адрес – *** и П. Д.
С., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 54, ал. 2
от ЗКИР.
Ищците сочат, че са собственици на земеделска земя, представляваща
имот парцел № 44, от кадастралния план на зона, в местност „***“ –
землището на с. ***, Община Шумен, съдържащ 461 кв.м., при граници на
имота по плана : Д.Д., Ц.П., Ю.Й. и шосе, заедно с построената в него масивна
ПСП на един етаж, с мазе, с обща застроена площ от 32 кв.м.. По настоящата
КК, за селото, имота им бил отразен, като ПИ, с идентификатор №
44032.22.44, с площ от 200 кв.м., които били само южната му част, а
северната, заедно със сградата им, с площ от 265 кв.м. попадали в ПИ № ***,
на ответниците. Поради установен, в административно производство, пред
СГКК - Шумен, спор за материално право, касаещ реалната част, с
посочените размери, искат да се признае за установено, по отношение на
1
ответниците, че са собственици на реалната част, придобита чрез сделка,
евентуално по давност и тя, погрешно е заснета, като част от имота им.
Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците подават отговор.
Считат иска допустим и неоснователен. Искат отхвърлянето му и присъждане
на разноски. Оспорват констативен нотариален акт на ищцов праводател.
Твърдят, че са собственици на спорната реална част, която са придобили чрез
реституция по ЗСПЗЗ, според чийто норми отпадал вещнопрехвърлителния
ефект на всички актове извършени със земеделска земя, а ищците, като
приобретатели, не могат да се позовават на придобивна давност. Отделно тя,
била прекъсвана, с действия на ответниците във времето.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са частично допустими, разгледан по
същество са основателни в допустимата им част, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното :
Ищците придобили описания в исковата молба имот /парцел № 44, от
кадастралния план на зона, в местност „***“ – землището на с. ***, Община
Шумен, съдържащ 461 кв.м./, по договор за покупко-продажба от
04.09.2012г.. Праводателите им, по сделката, от своя страна, със същия вид
договор го придобили на 18.12.2003г., от М.М. и И. М.. Последният бил
признат за негов собственик, с НА № 37/1994г., на нотариус при ШРС, въз
основа на документи. Бил му предоставен за ползване от ОбНС – Шумен –
удостоверение № 9/10.08.1980г. – л. 22. С акт за узаконяване № 131/1991г.
била узаконена построена от М., през 1982г./според заключението по СТЕ/,
постройка, в имота – масивна ПСП на един етаж, с мазе, върху 32кв.м.
застроена площ. При действието на ЗСПЗЗ, била заплатена стойността на
земята, по сметка на Община Шумен – ВБ от 20.09.1994г. и Удостоверение от
04.10.1994г. – л.41,42.
Със Заявление от 23.12.1991г. наследодателка на двамата ответници –
Е. С., поискала да и бъде възстановена собствеността на незастроена
земеделска земя – места 34 и 35, в местността „***“ от землището на с. ***. С
две решения на поземлена комисия гр. Шумен, с еднакви номера 23А, от една
2
и съща дата 14.12.1992г., било възстановено правото на собственост на нива
от 2 дка, в местност „***“, в землището на с. *** и нива от 3 дка, в същото
землище, местност „***“. Само към второто решение е приложена скица на
имот наподобяващ по форма и местоположение твърдения за собствен на
ответниците, по действащата КК - № ***. В преписката, по същото заявление
на Е. С., са приложени още две решения за възстановяване правото на
собственост – с № 23А от 25.05.95г., за нива от 3 дка, в местност „***“, без
посочване на граници и без приложена скица и с № 23-1/01.08.1998г., за
полска култура от 3 дка, в посочената местност, с № 022008 по картата на
землището, с посочени граници и съседи, но без приложена скица. В
последното решение е упоменато, че се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и
чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 23А от 25.05.1995г..
На 21.12.2004г., третия ответник – П. С. продал на първите двама - С.
и А. С.и, ½ ид.ч. от имоти, един от които Нива, с площ от три декара,
четвърта категория, в местност „***“, имот № 22008, по плана за
земеразделяне на с. ***.
Ответниците отправяли нотариални покани през 2001г., 2019г. до И.
М., първата и до настоящите ищци, втората, по отношение на имота им. През
2000г., поискали изземване на имот № 022006, в землището на с. ***, по реда
на чл. 34 от ЗСПЗЗ. От представените заповед и протокол, по посочения ред
имотът/процесния, не поискания/, не е изземван от владението на М. – л. 55 и
59.
Според заключението по СТЕ, имот парцел 44 от кадастралния план на
зоната в местност „***, землище на с. ***, даден за ползване на И. М. е бил с
трайно предназначение на територията „земеделска“, бил е застроен през
1982г., реална част от него, с площ от 265 кв.м., оградено място, погрешно е
заснето, като част от имота на ответниците, с идентификатор № ***, заедно с
попадащата в реалната част сграда, с идентификатор № ***.1, като границите
на реалната част са т.1, 2, 3 и 4, с координати съответно т.1- 4796707.989 и
612056.608, т. 2 – 4796701.659 и 612072.998, т. 3 – 4796688.069 и 612070.048 и
т. 4 – 4796691.909 и 612052.958 . На уточняващи заключението му въпроси, в
о.з. вещото лице посочва, че имота на ответниците е ограден с мрежа на
бетонни колове, каквато е и оградата на процесната реална част, от изток и
запад, а към пътя, оградата ѝ, е от декоративни елементи.
3
Констатация, че част от 261 кв.м., част от парцел 44 се намира в
границите на ПИ с идентификатор ***, се съдържа и в удостоверение № УТ-
40-023/10.02.2021г. на Община Шумен.
Показанията на разпитаните свидетели, в по голямата си част
потвърждават и детайлизират факти, следващи от описаните писмени
доказателства и заключения по СТЕ – време на придобиване на имота от
ищците; ползването му само от тях, несмущавано от трети лица, без да са го
напускали, в периода, от придобиване, до предявяване на иска; вида и
разположението на оградите, за двата имота; наличието им на место, при
придобиване от ищците. По съществените за предмета на делото са
показанията на ответните свидетели, сочещи, че не им е известно „С.и да имат
претенции, за земята, към хората на които е къщата“ – св. Й.-л.130 и „не съм
чувал С. /ответника С. С./ да е влизал вътре в този другия имот с вилата“ – св.
Г.-л.131.
Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните
изводи :
По допустимостта на иска, по отношение на ответника П. Д. С. –
Производството следва да се прекрати и исковата молба върне, в частта , по
предявения иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, срещу този
ответник. Той, не е надлежен такъв, нито ищците имат интерес да
установяват собствеността на имота си, по отношение на него. С
разпореждането от негова страна, с идеалните му части от имота, в който се
твърди, че попада част от ищцовия, което е станало преди предявяване на
иска и преди одобряване на кадастралната карта, в която грешка се твърди, е
отпаднала необходимостта от участието му в производството, като ответник,
от една страна, а от друга ищците нямат интерес да установяват собственост и
грешка в кадастралната карта за имот, с който лицето няма връзка. Тъй като
липсата на посочените положителни процесуални предпоставки е установена
в хода на производството, няма пречка, то да се прекрати на този етап.
По предявените искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР –
Ищците са придобили недвижим имот – земеделска земя – парцел № 44, от
кадастралния план на зона, в местност „***“ – землището на с. ***, Община
Шумен, съдържащ 461 кв.м., при граници на имота по плана : Д.Д., Ц.П.,
Ю.Й. и шосе, заедно с построената в него масивна ПСП на един етаж, с мазе,
4
с обща застроена площ от 32 кв.м., част от който, с площ от 265 кв. м., в която
част се намира и построената сграда, погрешно са заснети като част от имота
на ответниците, с идентификатор, по действащата КК, ***. Имота е придобит,
чрез действителна правна сделка, от собственици, на които, чрез същия
деривативен способ, валидно е прехвърлено право на собственост от И. М..
Последният, е придобил имота, по силата на нормата от §4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Няма спор между страните, че както собствения на ищците имот, в
едно със спорната част, така и ответния, в който, тя се намира са земи, по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота придобит от ищците, е бил предоставен за ползване
на М., той е построил сграда, в него, при спазване на действащите правила,
преди 1991г. и е заплатил на Община Шумен земята. Възражението на
ответниците, че не са получили сума за земята от Общината е неоснователно,
по две причини, първата от които и по-съществената е, че получаването на
сумата от тях, платена на Общината, не е част от фактическия състав на
придобиването по §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а втората е че според
хронологията на събитията – плащане на земята през 20.09.1994г. и
твърдение, че са собственици, въз основа на решение за възстановяване право
на собственост № 23-1 от 01.08.1998г. на ПК – Шумен, то не е било възможно
да се плати на тях, а и текста изисква плащане, чрез Общината, по сметка на
която и сумата е внесена. Споменатото решение на ПК – Шумен, за което е
заявено искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК, от ищците е незаконосъобразно,
поради неспазване на установената форма и липса на данни за съвпадение на
фактическите основания за издаването му, посочени в него, с
действителността. Както се посочи, към решението, не е приложена скица,
съобразно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Изискванията, които правните норми
посочват като съдържание на административния акт дават съдържанието на
определената за него писмена форма и трябва да фигурират, в
материализирания вид на акта. Записано е в него, че се издава, в изпълнение
на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение №
23А от 25.05.1995г., но в приложената преписка няма данни за съвместно
уточняване на граници на имота. Отделно, във връзка с първото посочено
основание, Решение № 23А, не съдържа описание на имота – граници, съседи.
При това следва да се приеме, за неоснователно ответното възражение за
собственост на ПИ № ***, включващ и част от ищцовия, въз основа на
реституция по ЗСПЗЗ, с Решение № 23-1 от 01.08.1998г. на ПК – Шумен.
5
Съществува вероятност, имота да е придобит, от ответниците, с Решение №
23А от 14.12.1992г на ПК – Шумен, което единствено съдържа непълна
скица/без построена сграда/, с имот близък по вид и местоположение на
спорния, но пък, не е пълно описанието му. Дори и това да е така, при
допускане, че последно споменатото има действието посочено в чл. 14
ЗСПЗЗ, то не е пречка за придобиване имота твърдян за собствен на ищците
от техния праводател, въз основа разпоредби на същия закон.
Въпреки изложеното, ако се приеме, че ответниците са придобили ПИ
№ ***, в с. ***, местност „***“, по реституция, с някое от посочените
решения на ПК – Шумен, то основателно е ищцовото твърдение, че ищците
са собственици на спорната реална част, намираща се в него, която са
придобили, с добросъвестно, непрекъснато владение на имот - парцел № 44,
от кадастралния план на зона, в местност „***“ – землището на с. ***,
Община Шумен, съдържащ 461 кв.м., заедно с построената в него сграда, в
продължение на повече от 5 години, съобразно чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Неоснователни са всички заявени ответни възражения, посочени в
отговора на исковата молба, по отношение придобиването по давност на
спорната част, по следните съображения :
Първото и сочено за най-съществено, основано на чл. 200 от ЗУТ е
неприложимо, с оглед разпоредбата на ал. 2 от същия текст. Процесната
реална част е придобита по давност, не с владение само върху нея, като
обособена реална част, а с владение върху имот, от който е част – този на
ищците, а той, заедно със спорната част, отговаря на изискванията, посочени
в чл. 19 от ЗУТ, за лице и площ.
Второто, за прекъсване на давността от ответниците, не се доказа в
производството. Според чл. 81 от ЗС, придобивната давност се прекъсва с
изгубване владението за срок повече от шест месеца. Нито за ищците, нито за
някои от техните праводатели има доказателства за подобно прекъсване на
владението им, при което е безпредметно да се коментира действието на
презумпцията на чл. 83 от ЗС. Давността, не е прекъсната и с някое от
действията посочени в чл. 116 ЗЗД. Нито ищците са признавали, че владеят
чужд имот, нито е предявяван някакъв иск за него, срещу тях, нито са
предприемани действия на принудително изпълнение. Последните, не могат
да са действия на административни органи – въвод, изземване на имот по чл.
6
34 ЗСПЗЗ и др./Р № 85 от 20.06.2022г. на ВКС по ГД № 3564/2021г., Iг.о. и
посочените в него решения/, отделно, че споменатото изземване, не е
извършено, както се спомена, а останалите действия на ответниците няма
данни, дори да са смутили владението на ищците и техни праводатели, не да
са го прекъснали.
По третото възражение, за приложението на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ е
налице формирана практика на ВКС – Р № 82/25.07.2022г., по ГД №
5032/2021г., Iг.о., според което придобивната давност за възстановени земи, е
5 годишна и започва да тече от по-ранната, от двете дати - от
възстановяването им, или от влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ. В случая, с оглед няколкото посочени възможности за дата на
възстановяване на ответния имот - 01.08.1998г. и 14.12.1992г., като от
значение е само първата, която е след влизане в сила на нормата/1997г./, при
горното допускане, че нито ищцовото, нито владението на техните
праводатели е прекъсвано, за повече от шест месеца, то изтекъл е срок много
по-дълъг, от посочения в чл. 79, ал. 2 и ал. 1 от ЗС.
При посочения изход на спора страните следва да си заплатят разноски
на основание чл. 78, ал. 1 и 4 от ГПК, както следва ищците на ответника П. Д.
С., сумата от 160 лева, а ответниците С. Д. С., ЕГН : ********** и А. П. Н. –
С. на ищците, сумата от 1130 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
по отношение на С. Д. С., ЕГН : ********** и А. П. Н. – С., ЕГН :
**********, и двамата с адрес – ***, че С. С. Д., ЕГН : ********** и *** С.
Д., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване – ***, са собственици
на реална част от 265 кв.м., очертана с червен цвят на комбинирана скица на
л. 158 от делото – приложение към приета допълнителна СТЕ, с координати
на гранични точки т.1- Х : 4796707.989 и У : 612056.608, т. 2 – Х :
4796701.659 и У : 612072.998, т. 3 – Х : 4796688.069 и У : 612070.048 и т. 4 –
Х : 4796691.909 и У : 612052.958, неразделна част от настоящото решение,
както и, че описаната реална част погрешно е отразена в кадастралната карта
на с. ***, местност „***“, като част от поземлен имот с идентификатор ***,
7
собствен на ответниците, вместо като поземлен имот състоящ се от описаната
реална част и ПИ с идентификатор 44032.22.44, собствен на ищците, според
КК и КР, одобрени със Заповед РД – 18 – 78/16.11.2015г. на ИД на АГКК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 256/2022г., по описа на ШРС,
по предявения иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на
ответника П. Д. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, поради недопустимост на
иска и връща исковата молба, в тази ѝ част.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН : ********** и *** С. Д., ЕГН : **********, и
двамата с адрес за призоваване – ***, да заплатят на П. Д. С., ЕГН :
**********, с адрес – ***, сумата от 160 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН : ********** и А. П. Н. – С., ЕГН :
**********, и двамата с адрес – ***, да заплатят на С. С. Д., ЕГН :
********** и *** С. Д., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване –
***, сумата от 1130 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8